Р Е
Ш Е Н
И Е
04. 01. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в
публичното заседание на шести декември,през две хиляди
и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
ГЕТОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря П.Цанкова и в присъствието на прокурора Ю.Христова,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. а. х. д. № 5388 по описа за 2018г,за
да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 15.10.2015г. по н. а. х. д. № 13357/14 г. Софийски районен съд, НК,102 с –в е признал подсъдимата Б.А.П. за виновна
в извършването на престъпление по чл.343 ал.3 б.А вр. ал.1 б.Б.Б
вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК,поради което и на основание чл.78А от НК я е
освободил от наказателна отговорност и й
е наложил административно наказание-глоба в размер на 1000лв..В тежест на подсъдимата са възложени и
направените по делото разноски.
Против
постановеното решение е постъпила жалба от подсъдимата ,в която се излагат
доводи за неправилност на съдебния акт.Прави се искане за неговата отмяна и
постановяване на ново-оправдателно решение по отношение на подсъдимата.
В
съдебно заседание, защитника на подсъдимата поддържа жалбата и изложените в нея
доводи.
Представителят
на СГП,счита ,че решението на СРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови решението си,районният съд е събрал по предвидения в НПК ред гласни
и писмени доказателства и въз основа на
техният анализ е приел от фактическа страна, следното:
Подсъдимата Б.А.П. е правоспособен
водач на превозно средство и притежава свидетелство за управление на МПС
(СУМПС) № *********, валидно до 17.12.2014г. за категория „В”.
На 24.04.2014г., в гр.София, подс.П. управлявала лек автомобил марка
„Ситроен”, модел „ЦЗ”, с ДК № *******по пътното платно на „Околовръстен път”, с
посока на движение от магистрала „Люлин” към бул.”Европа”. На същата дата
(24.04.2014г.) била въведена организация на движението по време на
строителството на кръстовището „Околовръстен път” - „Филиповско шосе”, ляв и
десен довеждащ път и директно трасе (л.168 от съд.д.). Подсъдимата наближила
кръстовището на „Околовръстен път”, сключено с ул.„Филиповско шосе”, където се
намирала пешеходна пътека, временно изградена и обозначена с пътна маркировка,
пътни знаци и сигнализирана със светофарна уредба,която работела.По същото това
време по пешеходната пътека, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
процесния автомобил предприели пресичане малолетните - свид. С.Н.Д.(на 12
години) и Я.Г.Д.(на 13 години). Светофарната уредба светела на зелен сигнал за
пешеходците.Времето било светлата част на денонощието и имало добра видимост
към пешеходната пътека. Подс. П. не пропуснала пресичащите деца - пешеходци, в
следствие на което управлявания от нея лек автомобил ударил пострадалите с
предната си лява странична част, като ударът настъпил на ок. 4-5 м. в дясно от
левия край на платното за движение по широчина за посоката на движение на л.а и
на самата пешеходна пътека.
В резултат на пътнотранспортното произшествие пострадал свид. С. Н.Д., като
същият е бил приет в МБАЛСМ ”Н.И.Пирогов” с диагноза фрактура на десен глезен.
Подс. П. придвижила автомобила от платното за движение в близост до
пешеходната пътека, за да не пречи на движението и изчакала идването на КАТ.
Извършен е бил оглед на местопроизшествието, направени са била скица и
фотоснимки.
Съгласно изготвената и приета от съда съдебно-медицинска експертиза (СМЕ)
(л.29-30 от досъд. пр.) свид. Д. е получил травматично увреждане, изразяващо се
в епифизиолиза втора степен в дисталната част на дясната малкопищялна кост и
епифизиолиза втора-трета степен в дисталната част на дясната голямопищялна
кост, в съвкупност реализирали медико-биологичния квалифициращ признак „трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник” за срок по-дълъг от 30 дни
от датата на травмата, като тези установени увреждания се дължат на действието
(/удар или натиск) с или върху твърди тъпи предмети, като по време те
съответстват да са получени при възникналото ПТП, на посочената дата.
Според изготвената и приета от съда комплексна съдебно-психологична и
психиатрична експертиза ( КСППЕ) освидетелствания С.Н.Д.страда от интелектуален
дефицит „лека умствена изостаналост” (лека дебилност), като въпреки малолетната
си възраст и умствена недоразвитост е в състояние правилно да възприема и
запаметява фактите и обстоятелствата, имащи значение за делото, и да дава
достоверни обяснения за тях (л. 32-35 от досъд. произв.).
От заключението на изготвената и приета от съда автотехническа експертиза
(АТЕ) (вж. л.42 - 49 от досъд. пр.) се установява ,че посоката на движение на
детето и лекия автомобил е такава, че сигналите на светофарната уредба
изключват възможността пешеходецът и автомобилът да се движат едновременно на
един и същ сигнал, т.е ако сигналът за детето е бил зелена светлина, то
автомобилът е навлязъл на пешеходната пътека на червен сигнал, а ако сигналът
за автомобила е бил зелена светлина, то пешеходците са предприели пресичане на пътното
платно на червен сигнал.
Гореизложените факти се споделят и от настоящият съд ,с известни корекции,
без да водят до други както фактически,така и правни изводи относно виновността
на подсъдимата.
При така установената фактическа обстановка ,първата инстанция е приела, че
авторството на деянието е доказано по несъмнен начин,поради което
подсъдимата П. е призната за виновна в извършването на престъпление
по чл чл.343 ал.3
б.А вр. ал.1 б.Б вр.чл.342 ал.1 пр.3 отНК.
Както фактическите констатаци, така и правните изводи на
районния съд се споделят в по-голямата им части от настоящия състав, защото те почиват на вярна и
точна интерпретация на събраните по делото доказателства.
Първоинстнционният
съд е изпълнил задължението си за обективно ,всестранно и пълно изясняване на
фактическите обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е извел
възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал,след неговия
анализ ,при спазване на правилата на формалната и житейска логика..
Основният спорен въпрос – дали подсъдимата е извършила престъплението, описано във внесеното постановление на СРП е намерил своето правилно разрешение в мотивите
на обжалваното
решение.
Първата съдебна инстанция подробно е мотивирала оценъчната си дейност по отношение
на събраните по делото доказателства.Изрично е отбелязала защо кредитира едни
от тях и защо отхвърля други-в частност
обясненията на подсъдимата.В
тази връзка е дала изчерпателен отговор и на възраженията на защитата,касаещи
съставомерността на престъплението,поради което настоящата инстанция не намира
за нужно да ги преповтаря в цялост.Ще бъдат отбелязани тези,които се различават от
възприетото от първата съдебна интанция и възведените възражения пред
настоящата инстанция.
Обосновано съдът е дал вяра на
показанията на свидетелите Б.,Д.а и Найденов ,които са безпротиворечиви и
подробни, и кореспондират със заключението на АТЕ и СМЕ.По убедителен начин ,пострадалия
и останалите свидетели пресъздават механизма на ПТП,които намира потвърждение в
протокола за оглед на местопроизшествие и констативния протокол. Обосновано,съдът
от първата съдебна инстанция е
кредитирал заключенията /АТЕ и СМЕ/като
компетентни и недаващи съмнение за тяхната правилност.Установено е,че
подсъдимата не е пропуснала пешеходец ,предприел пресичане на зелен сигнал на
светофарната уредба на пешеходна пътека,поради което правилно,действията на
подсъдимата са квалифицирани като престъпление по чл. чл.343 ал.3 б.А вр. ал.1 б.Б
вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
Несъмнено ,с действията си,подсъдимата
е нарушил правилата за движение по пътищата ,визирани в чл.120 от ЗДвП, тъй
като не е пропуснала преминаващите по
пешеходната пътека деца и е станала причина за настъпилото ПТП.В случаят е
ирелевантно с каква скорост се е движела подсъдимата дали същата е била
разрешена или съобразена ,тъй като
нарушението за което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на подсъдимата не е за заради несъобразена или превишена скорост ,
а заради непропускане на пешеходец,предприел пресичане на пешеходна пътека при
зелен сигнал на светофарната уредба..Касае се за пътен участък регулиран
от пешеходен светофар,поради което
меродавни за съставомерността на деянието са неговите показания.От събраните по
делото доказателства се установява ,че ударът между пешеходеца и автомобила е
настъпил на зелен сигнал на светофарната уредба за посоката на движение на
пострадалия.Това се установява както от неговите показания/на пешеходеца/,така
и от тези на св.Б. и св.Найденова.От своя страна,в заключението на АТЕ изрично
е отбелязано ,че движението на пострадалия и на лекия автомобил,управляван от
подсъдимата е било такова,че сигналите на светофарната уредба изключват
възможността,пешеходеца и автомобила да се движат едновременно на един и същи
сигнал.Следователно, ако пешеходеца е пресичал на зелен сигнал ,то за подсъдимата
е бил червен такъв.Дори,пешеходците да се предприели пресичане на зелен
сигнал,който непосредствено след това да се
е сменил с червен,респективно зелен за подсъдимата ,то тя е била длъжна
да ги пропусне ,което не е сторила,поради което е извършила нарушение на
правилата за движение,в резултат на което е станала причина за ПТП с вредоносен
резултат.
Настоящият съдебен състав се
съгласява с доводите на защитата ,че неправилно наказателната отговорност на подсъдимата
е ангажирана за нарушение на правилата за движение,визирани в чл.119 от ЗДвП,който урежда пресичането на пешеходна пътека,без регулация със светофарна уредба
и в случая е неприложим,тъй като пътното
движение на процесното място е било регулирано със светофарна уредба..Ето защо,подсъдимата
следва да бъде призната за невиновна и оправдана за това нарушение на правилата
за движение по пътищата,което обаче не рефлектира върху крайните изводи за
нейното виновно поведение.Подсъдимата виновно е причинила ПТП,поради което няма
основания за приложението на чл.15 от НК.
Няма основания за ревизия на изводите на СРС касаещи травматичните
увреждания на пострадалия,доколкото първия съд е изслушал и приел две
СМЕ,предмет на изследване на които е била цялата медицинска документация от
Пирогов и чиито заключения са еднопосочни относно телесното увреждане на
пострадалия.
Извършвайки
цялостна служебна проверка на решението, въззивния съд счете, че наложеното наказание
е справедливо и е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Спрямо подсъдимата е приложен института на чл.78а от НК,тъй като са налице
всички материално-правни предпоставки за това като й е наложено административно
наказание-глоба от 1000лв.т.е.в
минималния предвиден в закона размер.Този факт изключва възможността за
редукция на наложеното наказание,тъй като е недопустимо определянето му под
законоустановения минимум.
С оглед изложените съображения ,
въззивният съд счита, че обжалвания съдебен акт следва да бъде изменен в
посочения по-горе смисъл,поради което и на основание чл. 337 вр. чл. 334 ал.1 ,
т. 3 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ решение
от 15.10.2015г. на СРС,НО,102 състав,постановено по нахд № 13357/14г.по описа
на същия съд,като ОПРАВДАВА
подсъдимата Б.А.П. за извършено
нарушение на правилата за движение по пътищата ,визирано в чл.119 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата чу част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.