РЕШЕНИЕ
№ 1248
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20225330116598 по описа за 2022 година
Предявения иск намира основание в чл.233, ал.1 ЗЗД, вр. чл.57, ал.1 СК.
Ищците В. Г. Г. и Е. В. Г. твърдят, че са собственици на общо 5/6 ид.ч. от
апартамент с площ от 120 кв. м. намиращ се на *** жилищен етаж от страда на
административен адрес гр. ***, ул. *** № ***. Въпросният имот до 2021г. бил
притежаван в съпружеска имуществена общност от В. Д Г. и В. Г. Г., прекратена
поради смъртта на съпругата. След това В. Г. бил придобил 4/6, а *** на починалата Е.
В. Г. -1/6 ид.ч. от правото на собственост. Твърди се, че преди смъртта на В.Г. по
силата на съдебно решение по гр. д. №***/*** бил прекратен брака между
ответницата Г. Г. и Д.В.Г. – *** на В.Г. и В. Г.. Тъй като описания апартамент бил
семейно жилище, по силата на съдебното решение ползването му било предоставено
на ответницата на осн. чл.56, ал.3 от СК със срок до 01.07.2020г. Предвид това по
силата на съдебния акт и съгласно чл.57, ал.1 СК било възникнало срочно наемно
отношение, чийто срок бил изтекъл. На *** ищците били изпратили на ответницата
покана с искане да опразни апартамента, която била връчена на ***. Тъй като
държането на имота не било върнато се претендира да бъде осъдена ответницата да
опразни и върне имота на ищците.
Ответницата Г. Л. Г. не отрича, че обитава и ползва имота. Поддържа, че поради
обстоятелството, че децата продължават да учат и предвид липсата на достатъчно
средства у ответницата, следва да й бъде предоставена възможност да остане в имота
1
още известно време.
Съдът намери за установено следното:
Установява се, че на *** с нот. акт №***, том ***, дело ***/*** на *** ищецът
В. Г. Г. и съпругата му В. Д Г. били признати за собственици на процесния апартамент
с площ 120 кв.м.състоят се от дневна, столова, кухня, три спални, баня и тоалетна,
пералня и четири тераси, ведно със североизточното избено помещение с площ от
35,80 кв.м., който апартамент се намира на *** жилищен етаж от сграда, построена в
поземлен имот – УПИ -***, кв. *** кв. „***“, гр. ***, с адм. адрес ул. *** №*** / лист
4/.
Установява се от представеното удостоверение за наследници, че съпругата на
ищеца - В. Д Г. е починала на ***, като за наследници е оставила В. Г., както и две деца
- ищцата Е. Г. и Д.В.Г. / лист 5/.
С решение постановено по гр. д. №***/*** на Пловдивския районен съд бил
прекратен бракът между ответницата Г. Л. Г. и Д.Г., който е *** на В. Г. и В.Г.. По
силата на решението и съгласно постигнато споразумение упражняването на
родителските права върху родените от брака две деца било предоставено на
ответницата. Било уговорено, че тя съвместно с бившия си съпруг и децата ще ползва
семейното жилище, което е собственост на родителите на съпруга за срок до
01.07.2020г., след което жилището следва да бъде освободено. Предвидено било, че до
изтичане на срока за съвместно ползване на жилището, наемната цена за него ще бъде
заплащана изцяло от Д.Г., а в случай че ответницата и децата останат да ползват
жилището самостоятелно, наемната цена по чл.57, ал.1 СК ще се заплаща от нея. Д.Г.
се задължил, ако ответницата бъде принудена да освободи жилището до 01.07.2020г.
той ще следва да и заплаща по 500 лв. месечно с оглед осигуряване на жилище за нея и
децата. Решението на съда е влязло в сила на 03.07.2019г. / лист 6/.
На *** ищците по настоящото дело отправили на ответницата покана за
освобождаване на жилището в срок от един месец, считано от получаването / лист 8/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Безспорно е между страните, че към момента на влизане в сила на решението за
развод цитирано по-горе процесното жилище е било собственост на родителите единия
от съпрузите. Съгласно чл.56, ал.3 СК когато от брака има ненавършили пълнолетие
деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да
предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на
родителските права, за срок до една година. Според чл.57, ал.1 СК по силата на
съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56,
ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение.
От горното следва, че по силата на решението за развод постановено по гр. д.
2
№***/*** на ПРС и утвърденото с него споразумение, е възникнало срочно наемно
отношение между собствениците на имота и ответницата по делото. Срокът му е бил
съобразен с чл.56, ал.3 СК и е изтекъл на 01.07.2021г. С изтичането на срока, следва да
се счита за прекратено и наемното правоотношение, доколкото собствениците на
жилището не са изразили изрично съгласие за продължаване на срока на договора.
Следователно за ищците в качеството им на съсобственици на имота е
възникнало правото да искат връщане на държането му по силата на чл.233, ал.1 ЗЗД,
тъй като задължение на наемателя е да върне вещта след уговорения срок.
Не е спорно по делото, а се установява и от писмения отговор на ответницата, че
тя продължава да обитава имота, тоест държането на веща е в нея. Направените от
ищцата доводи свързани с възрастта на децата и това, че те продължават да учат, не са
свързани със законова възможност за продължаване на срока за ползване на вещта,
против волята на нейните собственици. Ето защо съдът не е в състояние да ги уважи.
Освен това, следва да се подчертае, че срокът на ползването е бил известен на ищцата,
поради което тя е могла да вземе съответни мерки за осигуряване ползването на друго
жилище или продължи уговорката за ползване на процесното, но вече при изричното
съгласие на собствениците му.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да
се уважи. Следва да се постанови връщане на държането на целия имот, независимо, че
ищците са собственици само на идеални части, тъй като в случая претенцията се
основава не на правото на собственост, а на облигационна връзка. Освен това, всеки
съсобственик може да иска връщане на цялата вещ от несобственик, включително и по
вещни искове.
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на ищците деловодни
разноски в размер на 80 лева, представляващи държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Л. Г. ЕГН ********** с адрес гр.***, ул. *** №***, ет.*** да
върне на В. Г. Г. ЕГН ********** и Е. В. Г. ЕГН ********** двамата с адрес гр. ***,
ул. *** №***, на осн. чл.233 ЗЗД, вр. чл.57, ал.1 СК държането на предоставеното
съгласно съдебно решение по гр. д. №***/*** на Пловдивския районен съд за срок до
01.07.2020г. жилище - апартамент с площ 120 кв.м.състоят се от дневна, столова,
кухня, три спални, баня и тоалетна, пералня и четири тераси, ведно със
североизточното избено помещение с площ от 35,80 кв.м., който апартамент се намира
на *** жилищен етаж от сграда, построена в поземлен имот – УПИ -***, кв. *** кв.
„***“, гр. ***, с адм. адрес ул. *** №***, като освободи така описания апартамент.
3
ОСЪЖДА Г. Л. Г. ЕГН ********** да заплати на В. Г. Г. ЕГН ********** и Е.
В. Г. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 80 лв. /осемдесет лева/,
представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
4