№ 145
гр. Русе, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело №
20224500900332 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба от „ШОПИ ГРУП”ООД, ЕИК205159453,
представлявано от Е.Д.Г., чрез пълномощник адвокат В. В. от АК-Русе,
против отказ №20221023141413-2/27.10.2022г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията към Министерство на
правосъдието. Обжалва отказът като незаконосъобразен и неправилен,
постановен в противоречие със закона и иска да бъде отменен от съда и
дадени задължителни указания на Агенцията да впише заявените
обстоятелства по партидата на дружеството. Претендира разноски.
Агенция по вписванията е подала отговор на жалбата чрез С.К.-
главен експерт в отдел АМО, с който заявява становище за нейната
неоснователност по съображения, повтарящи мотивите на отказа. Претендира
разноски.
За да се произнесе по жалбата, Окръжният съд взе предвид
следното:
Жалбата е постъпила на 02.11.2022г. в Агенцията /според
посоченото от нея в уведомителното писмо до съда/, отказът е постановен на
1
27.10.2022г., поради което същата се явява подадена в срока по чл.25, ал.1
ЗТРРЮЛНЦ. Тя е подадена от легитимирано лице-адвокат с изрично
пълномощно за представителство пред Агенцията и съда, допустима е и
подлежи на разглеждане по същество.
По същество, жалбата е основателна, по следните
съображения:
Със заявление А4 202201106092922, подадено по електронен
път, жалбоподателят чрез адвокат В. В. е заявил за вписване по партидата на
дружеството прехвърляне на дружествени дялове между съдружниците,
промяна на правна форма, промяна на адрес на управление, нов управител.
По заявлението са дадени указания по реда на чл.22, ал.5
ЗТРРЮЛНЦ, за представяне на декларации по смисъла на чл.129 ТЗ от Е.Г. в
качеството й на управител и Н.Г.-съдружник-праводател, с позоваване на
чл.129, ал.1 и 2 ТЗ. След като указанията не са изпълнени, длъжностното лице
е отказало вписване на заявените обстоятелства, като мотивите му за това се
свеждат до липса на доказателства за изпълнение на изискването на чл.129,
ал.1 и 2 ТЗ, а именно - удостоверяване на посочените в нормата отрицателни
предпоставки, за което са дадени указания.
Отказът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, по
следните съображения:
Според чл.129, ал.1 ТЗ / ред. ДВ бр.102/22.12.2017г., в сила от
22.12.2017г./, прехвърлянето на дружествени дялове от един съдружник на
друг се извършва свободно, а на трети лица-при спазване на изискванията за
приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на
работниците и служителите, включително и на работниците и служителите,
трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди
прехвърлянето на дружествения дял.
Изцяло основателни според съда са доводите на жалбоподателя,
че изискването за представяне на доказателства, удостоверяващи отсъствието
на отрицателните предпоставки, не е пречка за вписване на заявените
промени, тъй като законът не изисква представяне на такива декларации в
този случай. Изискването за представяне на декларация за липсата на
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и
2
задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите,
включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с
които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял
касае само случай, в която се прехвърля дружествен дял на трето лице, което
не е съдружник. Този извод се налага от граматическото тълкуване на
нормата, която урежда реда за прехвърляне на дялове в две хипотези, а
именно: 1. от един съдружник на друг-свободно, и 2. на трети лица-при
спазване изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени
изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите, вкл. и на работниците и
служителите, трудовите правоотношения на които са прекратени до три
години преди прехвърлянето на дружествения дял. В случая е налице първата
хипотеза-прехвърляне на дялове от един на друг съдружник и не се изисква с
оглед приетото по горе, доказване на отсъствието на тези отрицателни
предпоставки, които се отнасят и подлежат на доказване само във втората
хипотеза-когато дяловете се прехвърлят на трети лица-несъдружници.
Предвид това, доколкото посоченото ограничение не се прилага за
прехвърляне на дялове между съдружници, то налага се извод, че
изискващата се като условие за вписване на прехвърлянето на дялове в ТР,
декларация по ал. 2 на чл. 129 от ТЗ, съставлява условие за вписването само
на прехвърляне на дялове на трети лица, но не и между съдружници. Горното
се извежда от систематичното тълкуване на ал. 2 с ал. 1 на чл. 129 ТЗ.
Представени са към заявлението: Молба от съдружника Н.Г.
Г. за освобождаването му като съдружник, договор за продажба на
дружествени дялове от 21.10.2022г., с който Н.Г. продава на другия
съдружник С.П. собствените си дялове, с нотариална заверка на подписи и
съдържание, молба на Е.Г. да бъде освободена като управител, протокол от
ОСС, проведено на 21.10.2022г., което е взело решения Е.Г. да бъде
освободена като управител и за такъв да бъде избрана С.П., протокол за взето
решение на едноличния собственик на капитала, учредителен акт на „ШОПИ
ГРУП“ЕООД, декларация по чл.142 ТЗ, съгласие за приемане на управление и
образец от подпис, декларация по чл.13, ал.4 ЗТР. Документите са редовни от
външна страна, в преписаната от закона форма и от тях се установява
съществуването за заявените за вписване обстоятелства и съответствието им
със закона.
3
При това положение обжалваният отказ следва да бъде
отменен като незаконосъобразен и указано на Агенцията да извърши
вписванията съобразно подаденото заявление.
Направеното искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя за настоящето производство, настоящият състав намира, че е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК с всеки акт, с който се
слага край на делото, съдът се произнася по дължимите в производството
разноски. Производството по вписване на обстоятелства/обявяване на
документи в ТРРЮЛНЦ е охранително по своя характер, поради което
същото на основание чл. 530 ГПК се урежда от правилата на глава 49 ГПК,
доколкото в специален закон не е предвидено друго. С нормата на чл. 541
ГПК е дадена специална уредба по отношение на разноските в охранителните
производства, като е предвидено сторените от молителя разноски да остават
за негова сметка.
По изложените съображения, на основание чл.25
ЗТРРЮЛНЦ, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ №20221023141413-2/27.10.2022г. на длъжностно лице по
регистрация при Агенция по вписвания, за вписване на заявените
обстоятелства по партидата на „ШОПИ ГРУП” ООД, ЕИК *********, по
заявление вх. №20221023141413/23.10.2022г.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши заявеното
вписване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията пред Апелативен съд-
Велико Търново, с оглед посоченото в чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
4
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5