Решение по дело №2056/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по подадена жалба от М. С. М. срещу Решение № 1040-02-135 от 15.10.2024г. на директора на ТП на НОИ [населено място], с което е отменено разпореждане № 1012-02-41#11 от 16.09.2024г. на ръководителя на осигуряването и безработицата в ТП на НОИ Бургас и преписката е върната за ново произнасяне. Жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител оспорва административния акт. Счита същия за незаконосъобразен. Намира, че е лишен от възможността да реализира осигурителните си права. Моли решението да бъде отменено.

Ответникът - директора на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Намира, че административният акт е съответен на събраните доказателства и относимите правни норми. Сочи, че са изпълнени указанията, дадени по адм. дело № 368/2024г. по описа на Административен съд Бургас. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

От М. С. М. било подадено заявление вх. № 201-268 от 18.04.2023г. до директора на ТП на НОИ Бургас (на л. 106 – л. 107 от делото). Със заявлението М. декларирал, че е безработно лице (регистрирано в ДБТ [населено място] на 18.04.2023г. – служебна бележка на л. 46 от делото). Декларирал, че упражнявал трудова дейност в друга държава – Република Германия, в периода 01.03.2016г. – 06.04.2023г. Заявил желание да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. По дадени указания (с писмо изх. № У-022-00-560-1/19.04.2023г. на л. 64 от делото) с отделно заявление вх. № 022-00-560/2/19.04.2023г. М. заявил осигурителни периоди в друга държава-членка – Република Германия, както следва: 01.03.2016г. – 31.07.2021г. и 01.08.2021г. – 06.04.2023г. Подал и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. (на л. 67 – л. 68 от делото), към която приложил доказателства, установяващи, че в периода 01.03.2016г. – 31.07.2021г. работил при работодател „Бега Фортуна Мау“ като „арматурист“, а в периода 01.08.2021г. – 06.04.2023г. при работодател „Тали“ също като „арматурист“ ( л. 78 от делото).

При така постъпилите доказателства и на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, с разпореждане № 022-00-560-1 от 24.04.2023г. (на л. 62 от делото) на ръководител на осигуряването за безработица било спряно производството по подаденото от М. заявление – с мотиви, че е необходимо получаване на формуляри СЕД U017/U004 от компетентната институция в Германия. С вх. № 022-00-560-3 от 06.12.2023г. постъпил формуляр Н006 – отговор на искането за информация за пребиваване на КИ на Германия (на л. 51 – л. 61 от делото). Били приложени и удостоверение за социално осигуряване съгласно чл. 25 от Наредбата за генериране и предоставяне на данни за носителите на социално осигуряване (на л. 82 – л. 83 от делото) и екземпляр от електронно удостоверение за ДДФЛ (на л. 84 – л. 102 от делото). С разпореждане от 06.12.2023г. производството било възобновено, а с разпореждане № 022-00-560-3 от 20.12.2023г. (на л. 48 от делото) на основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 11, пар. 3, буква „а“ и чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 бил постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Мотивите за отказа били, че НОИ не е компетентна институция съгласно регламента, а компетентна да прецени правото на обезщетение за безработица е държавата на последната заетост – Република Германия. С решение № 1040-02-17 от 29.01.2024г. на директора на ТП на НОИ Бургас посоченото разпореждане било оставено в сила.

Със съдебно Решение № 4750 от 21.06.2024г. по адм. дело № 368/2024г. по описа на Административен съд Бургас, е отменено решение № 1040-02-17 от 29.01.2024г. на директора на ТП на НОИ Бургас, а преписката върната на длъжностното лице по чл. 54ж от КСО за предприемане на действия съобразно мотивите на съдебното решение, а именно: след като българската институция е отрекла компетентността си е следвало да приложи чл. 2, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. като изпрати незабавно заявлението на компетентната институция в Германия.

В изпълнение на дадените указания, от административния орган било изготвен формуляр Н003 „Предложение/уведомление относно държавата на пребиваване“ (на л. 15 – л. 23 от делото), до компетентните органи в Република Германия за произнасяне по заявлението за обезщетение, подадено от М..

С разпореждане № 1012-02-41#11 от 16.09.2024г. от ръководител на осигуряването за безработица, е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по отношение на жалбоподателя М., мотивиран с факта, че заявлението е изпратено на 08.07.2024г. на Република Германия и липсва възражение за компетентност.

С обжалваното в настоящото производство Решение № 1040-02-135 от 15.10.2024г. на директора на ТП на НОИ [населено място] отказът е отменен, а преписката е върната за ново произнасяне, тъй като е прието, че след като заявлението е изпратено по компетентност на органите в Република Германия, то не е следвало да бъде постановяван отказ, а административното производство пред органите в Република България е следвало да се прекрати. Така постановеното решение се обжалва пред настоящия съдебен състав и е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

На първо място, макар с Решение № 1040-02-135 от 15.10.2024г. на директора на ТП на НОИ [населено място] да е отменен отказът за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, то жалбоподателят има правен интерес да го обжалва с оглед мотивите за отмяна на отказа, които представляват и задължителни указания към административния орган, а именно: да прекрати производството. В такъв смисъл е и формираната практика на върховната инстанция – Определение № 5325 от 29.04.2024г. по адм. дело № 4189/2024г. на VI отделение на ВАС, Определение № 922 от 23.01.2019г. по адм. дело № 182/2019г. на VI отделение на ВАС, Определение № 745 от 17.01.2019г. по адм. дело № 94/2019г. на VI отделение на ВАС.

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че Решението е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО. Същото е съставено в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и изложение на фактическите и правните основания за издаването му, а освен това с него е осъществено допустимо произнасяне по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО – за връщане на преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган. С оглед изложеното, съдът приема, че административният акт е и формално законосъобразен. Съдът не намира, че решението противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели закрепени в КСО.

По отношение на съответствие на решението с административнопроизводствените правила и материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, съдът излага следните съображения:

Както се посочи – едно от правомощията на решаващия орган по чл. 117 КСО е да върне преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган. В случая преписката е върната с указания, че производството е следвало да бъде прекратено, а не да бъде постановяван отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. Съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. С оглед разпоредбата на чл. 22 АПК и доколкото в КСО липсва разписан ред по отношение на самото административно производство, което следва да приключи с произнасянето на акт по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, приложими са общите правила на АПК относно издаването на индивидуални административни актове – чл. 21 – чл. 64 АПК. По арг. от чл. 31, ал. 2 от АПК административният орган следва да изпрати незабавно преписката на съответния компетентен орган – ако установи, че административният акт следва да бъде издаден от този компетентен орган. Очевидно в такъв случай производството пред административния орган ще е без предмет и той не следва да се произнася по съществото на искането по реда на чл. 57 от АПК с административен акт, а следва да прекрати производството пред себе си по реда на чл. 56 от АПК.

В случая (с оглед международния елемент при определяне на компетентността) е приложима разпоредбата на чл. 2, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на европейския парламент и на съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, според която в случаите когато лице погрешно е подало информация,документи или искания до институция на територията надържава-членка, различна от тази, в която се намира посочената в съответствие с регламента по прилагане институция, информацията, документите или исканията се пренасочват незабавно от първата институция към институцията, определена съгласно регламента по прилагане, като се посочва първоначалната дата на подаването им. Тази дата е обвързваща за последната институция. Именно такива указания са дадени на административния орган с Решение № 4750 от 21.06.2024г. по адм. дело № 368/2024г. по описа на Административен съд Бургас, които са били и задължителни за него по смисъла на чл. 173, ал. 2 от АПК.

Следователно по силата на чл. 117, ал. 3 от АПК вр. чл. 31, ал. 2 от АПК вр. чл. 54ж, ал. 1 от КСО вр. чл. 2, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 987/2009, решаващият орган – директора на ТП на НОИ, притежава правомощие да върне преписката на компетентния орган, с указания (след като е изпратил заявлението по компетентност) да прекрати производството. Спорен по делото остава въпросът дали прекратяване на производството в настоящия случай е съответно на материалните разпоредби.

По делото няма спор, че жалбоподателят е полагал трайно труд на територията на Република Германия в периода 01.03.2016г. – 06.04.2023г., бил е осигуряван в посочената държава, като непосредствено след прекратяването на трудовото му правоотношение с последния работодател в Република Германия, се е върнал на територията на Република България и е поискал заплащане на обезщетение за безработица – на база отработеното време в чуждата държава. За определяне на съответните компетентни служби от държава-членка приложение следва да намерят правилата на чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година. Според чл. 65, пар. 2 от Регламента напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.

Във връзка с приложението на чл. 65, пар. 2 от Регламента, по сходен казус (с гражданин на Република България, полагал труд в друга държава през целия осигурителен период, поискал обезщетение за безработица от службите в Република България) е формирана съдебна практика на Съда на Европейския съюз – Определение на съда (седми състав) от 24.03.2023г. по дело С-30/22, ECLI:EU:C:2023:259, според което член 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г., трябва да се тълкува в смисъл, че: не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетения за безработица до компетентния орган на държава членка, в която не е завършило периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и на територията на която се връща след завършен период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия този период. В мотивите на посоченото решение (т. 42) изрично е възприето разбирането, че след като при връщането си в България лицето не е завършило осигурителни периоди, а същите са завършени (вкл. с придобиване право на обезщетение) в друга държава, то обезщетение от органите в Република България би могло да се претендира само ако положението на лицето съответства на визираното в член 65, параграф 5, буква а) от този регламент във връзка с член 65, параграф 2 от него. След като (т. 44 от решението) през целия период на упражняване на дейност като заето лице на територията на друга държава, лицето пребивава по смисъла на член 1, буква й) и на член 65, параграф 2 от Регламент № 883/2004 в тази държава (какъвто безспорно е и настоящият случай), то тази друга държава е компетентната държава по смисъла на последната разпоредба през този период.

Следва да се приеме, че с посоченото Определение на СЕС, е разрешен по задължителен за всички съдилища начин, повдигнатият в настоящото производство въпрос, а именно: дали българските осигурителни служби са компетентни да се произнесат по подаденото от жалбоподателя М. заявление за изплащане на обезщетение за безработица. С определението е възприето разбирането, че в случаи като настоящия приложение следва да намери нормата на чл. 65, пар. 1 от Регламент № 883/2004г., според която норма компетентни са службите по заетостта в държавата-членка – Република Германия. При това положение и след изпълнение на задължителните указания по приложението на чл. 2, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 987/2009, дадени с Решение № 4750 от 21.06.2024г. по адм. дело № 368/2024г. по описа на Административен съд Бургас, преписката е изпратена от административния орган по реда на чл. 31, ал. 2 от АПК вр. чл. 2, пар. 3 от Регламента на компетентните служби в Република Германия. Ето защо произнасянето на директора на ТП на НОИ – Бургас, което е в насока, че административният орган – ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, не е следвало да се произнася по съществото на искането, а да прекрати административното производство пред него, е правилно и в съответствие с материалните и процесуалните разпоредби. Компетентни в случая са службите на Република Германия, на които заявлението на М. е изпратено и при това положение производството пред българските служби е лишено от предмет и е следвало да се прекрати, а не да се постановява отказ за отпускане на обезщетение за безработица. Указанията на решаващия орган в тази насока, дадени с Решение № 1040-02-135 от 15.10.2024г., са правилни и съответстват на правомощията му по чл. 117, ал. 3 от КСО.

С оглед всичко изложено до тук жалбата срещу Решение № 1040-02-135 от 15.10.2024г. на директора на ТП на НОИ – Бургас следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като на жалбоподателя не се дължат, а от ответника не са поискани.

Настоящото решение не подлежи на обжалване – арг. от чл. 119 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. М., [ЕГН], с адрес в [населено място], община Айтос, срещу Решение № 1040-02-135 от 15.10.2024г. на директора на ТП на НОИ [населено място], с което е отменено разпореждане № 1012-02-41#11 от 16.09.2024г. на ръководителя на осигуряването и безработицата в ТП на НОИ Бургас и преписката е върната за ново произнасяне.

Решението не подлежи на обжалване.