Р Е
Ш Е Н И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,04.05.2020 година
Решение от книга за открити заседания №…… от 04.05.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелският районен съд, в публично
съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕТАЛ:ГАНЧО ДРАГАНОВ
при
секретаря Милена Димова с участието
на прокурора...................... сложи
на разглеждане докладваното от районния
съдия Ганчо Драганов гр.дело №343 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№2053 от 03.09.2019г.
от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София,
бул.България № 49, бл. 53Е, вх. В, Чрез пълномощника си юрк. Р.И.И., редовно
упълномощен с пълномощно с per. № 11449/26.07.2019г. на нотариус с per. № 27,
СРЕЩУ В.Г.И.,ЕГН: **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415, ал.1 във
вр. с чл.422 във вр. чл.124 от ГПК, с която ищеца моли да бъде постановено
решение по силата на което да се признае за установено съществуването на
вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД по ДРЗ №********** срещу
длъжника В.Г.И. в размер на 1744.57 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и
четири лева и петдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №93/22.04.2019 по частно гр.дело №
143/2019г. по описа на Районен съд-Тервел. Претендират се и разноски и по производството.
С отделна молба ищеца се отказва
от предявяването на иска си за сумата от 1600.93 лв. представляваща неустойка
за неизпълнен договор, която сума е била включена в заповедта за
изпълнение№93/22.04.2019 по частно гр.дело № 143/2019г. по описа на Районен
съд-Тервел.
В исковата молба се излагат съображения, че на
29.04.2013г. е сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № **********, между
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД като кредитор от една страна и М.Н.Г. и В.Г.И., като солидарни длъжници от друга страна.
Договорът
е сключен при посочени параметри:
Общо задължение по договора: 3801.87
лева, включващо:
Сума за изплащане на заема: 2000 лв.;
Срок на заема: 30 месеца;
Размер на вноска: 126 пв.;
Дата на погасяване: 15-ти ден от
месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР %):
70.62 %;
Годишен лихвен процент 56.66 %
Лихвен процент на ден: 0.16%
Договорът е подписан при Общи условия /по-нататък
наричани за краткост „ОУ“. ОУ са неразделна част от договора, предадени са на
клиента при подписването им и той е декларирал с подписа си, че е запознат със
съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги
спазва.
На основание чл. 121 - чл. 127 от Закона за
задълженията и договорите В.Г.И., в качеството си на солидарен длъжник по
договора за потребителски кредит, се задължава да отговаря за задължението на
М.Н.Г., състоящо се в погасяване на заема. Съгласно Общите
условия задълженията на солидарните длъжници спрямо кредитора и произтичащи от
Договора за револвиращ заем и Общите условия, са поети при условия на
солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение от които и да е от
тях.
Ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сочи, че е изпълнил
точно и в срок задълженията си по договора, като превел на 30.04.2013г. парична сума в общ
размер на 2000.00 лв. по посочената от длъжника М.Н.Г банкова
сметка.
***, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни
задължения, като е направил само 16 пълни погасителни вноски и една частична,
като падежът на последната по ред погасителна вноска е била на дата
15.11.2015г. видно от приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ № **********, и
е изпаднал в забава съгласно погасителния план към ДРЗ,
Към настоящия момент размерът на погасеното от
длъжниците задължение по ДРЗ №********** е в общ размер на 2082.00 лв. /две
хиляди осемдесет и два лева/. С плащанията си длъжникът е погасил част от
номинала по заема в размер на 2063.30 лв., тъй като със сумата от 18.70 лв.
/осемнадесет лева и седемдесет стотинки/ е отишла за погасяване на лихвите за
забава по кредита, на основание т.10.1 от ОУ
В законоустановения едномесечен срок е бил
получен писмен отговор от ответника чрез
особения си представител с който оспорва иска на ищеца. Сочи наличие на
неравноправни клаузи по отношение на уведомлението към длъжника, и също така
счита договора за нищожен поради наличие на нищожни клаузи в него които правят
целия договор за нищожен. По тази причина моли искът да бъде отхвърлен изцяло.
В
съдебно заседания ищеца не се представлява, но с молба моли да бъде разгледано
делото в негово отсъствие, като предявеният иск да бъде уважен изцяло, като
допустим и основателен, както и да му бъдат присъдени разноските сторени по настоящото
производство и по проведеното заповедното производство по чл.410 от ГПК.
Ответника се представлява от упълномощен
представител, като счита че искът е неоснователен.
По делото са приети следните писмени
доказателства: заверени копия от пълномощно, договор за револвиращ заем
№**********/29.04.2013г., декларация във връзка с обработване на лични данни на
КЛ/СД, общи условия към договора за револвиращ заем за физически лица,
погасителен план към договора, преводно нареждане от 30.04.2013г., карта на
клиента, извлечение по сметка към договора, преводно нареждане от 30.08.2019г.,
удостоверение от търговски регистър, както и ч.гр.дело №143/2019г. на РС гр.Тервел,
което след отпадане на необходимостта да се върне служебно в деловодството на
ТлРС.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Искът
като предявен от активно легитимирана страна пред надлежния съд, срещу един от
солидарните длъжници съгласно чл.122 от ЗЗД се явява допустим. Разгледан по
същество се явява и основателен по слредните съображения.
Съгласно
чл.122 от ЗЗД при наличие на уговорена между кредитора и между двама или повече длъжници солидарна отговорност,
която в конкретгния случай безпорно е налице видно от представения договор за
револвиращ заем, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от
когото и да е от солидарните длъжници, като
предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на
кредитора спрямо останалите съдлъжници.
Искът е
предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК. Издадената
заповед за изпълнение № 93/22.04.2019 г. по ч.гр.дело № 143/2019г Същата е
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, а искът е предявен на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
С издадената заповед за изпълнение на осн.чл.410
от ГПК, съдът е уважил изцяло заявлението на настоящият ищец, тогава заявител,
като е заповядал:
ДЛЪЖНИЦИТЕ
М.Н.Г с ЕГН **********
*** - в качеството и на клиент по Договор за потребителски кредит №
********** от 30.04.2013 година и В.Г.И. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес *** -
съдлъжник по същия договор - Договор за потребителски кредит №
********** от 30.04.2013 година солидарно да заплатят на кредитора
-„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „ България” № 49 , бл. 53Е, вх. В , представлявано
от законните си представители –
Светослав Николаев Николов , Ондрей Локевенц, Ярослав Ан Чечински и
Ирина Харалампиева Георгиева – управители
, следните суми:
3345,50 /
три хиляди триста четиридесет и
пет лева и 50 ст. / лева , от които
1744,57 / хиляда седемстотин четиридесет и четири лева и 57 ст. /
лева -главница по договор за
потребителски кредит № ********** от
30.04.2013 година, неустойка в
размер на 1600,93 / хиляда и
шестстотин лева и 93 ст. /
лева , ведно
със законовата лихва върху тази сума считано от дата на депозиране на
заявлението при съда – 18.04.2019 година
до окончателното изплащане на задължението , както и
сумата от 66,91 /
шестдесет и шест лева и 91 ст. /
лева - държавна такса и 150,00 / сто и
петдесет / лева възнаграждение за
процесуално представителство.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора, като превел на 30.04.2013г. парична сума в общ
размер на 2000.00 лв. по посочената от длъжника М.Н.Г банкова
сметка, ***водно нареждане (документ за кредитен превод №5831893, с референция:
270PMWU131200068 от 30.04.2013г.)..
Съгласно Договора, кредиторът се е задължил да отпусне
на кредитополучателя револвиращ заем в размер на 2000 лв. която сума
длъжниците по него е следвало да върнат на 30 равни месечни вноски всяка от по
126 лева. Посочено е, че ГРП е в размер на 73,93%, а годишния лихвен процент е
56,66%. Общото задължение е описано в договора и то е 3807,87 лева.
.Съгласно договора, при забава на една или повече
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата. Крайният срок на договора е бил на
18.12.2017г. като същият е изтекъл без да бъде обявен за предсрочно изискуем от
кредитора. Неоснователно в тази насока се явява възражението на ответника, че ищецът
като кредитор по договора за револвиращ заем е следвало да обяви кредита за
предсрочно изискуем при наличие на обстоятелствата посочени в чл.10.3.2 от ОУ
към договора, тъй като това е правна възможност на кредитора, а не негово
задължение. Кредиторът може да пристъпи към обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита или да не го направи, като това изцяло зависи от него. В
конкретния случай кредиторът не е обявил предсрочтната изискуемост на заема и
към момента на подаване на заявлението срокът на договора изцяло е бил изтекъл,
поради което длъжникът дължи както неизплатената главница така и възнаграждение
под формата на уговорената лихва и лихва за забава
Безспорно между страните е, че ответника не е погасил
по този договор сумата от 1744,57 лева,
като тази сума се явява главница и уговорено възнаграждение по договора –
лихва, като към нея съгласно т.10.1 от ОУ към договора, предвид спиране на
плащането по заема от страна на длъжниците, кредиторът е начислил и лихва за
забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху
размера на просроченото плащане.
Неоснователно е позоваването на
ответника на нищожност на целия договор за револвиращ заем, поради наличие на
нищожни клаузи в него която влече нищожността на целия договор. Ответникът се
позовава на нищожност по силата на Закона за потребителски кредит и конкретно
предвидената нищожност по закон в чл. 19, ал.4 от ЗПК, а именно, че Годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера па законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.5 от ЗПК „Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
§ 13. От преходните и
заключителни разпоредби на ЗПК гласи, че -разпоредбите на този закон не се
прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила,
освен по отношение на такси, обезщетения или неустойки по § 9, т. 3 от този
закон. Законът е влязъл в сила на 23.07.2014 г. т.е. след като е бил подписан и
влязъл в сила между страните процесния договор за револвиращ заем и
разпоредбите на ЗПК в негожвата нова редакция не важат за него. От това следва
че не са налице нищожни клаузи по сключения договор и съответно той не е
нищожен и в неговата цялост.
Съдът споделя принципно
станавището на ответника отвносно неравноправните клаузи в ОУ на договора, но в
конкретния случай, действията на кредитора не са осъществени по тези
неравноправни клаузи, тъй като кредиторът не се е позовал на тях и правомощията
му по тях не са осъществени, поради което нямат значение за изхода на делото.
Кредиторът не е обявил предсрочна изискуемост на договора и не е следвало да
уведоми за това ответника – клиент по него, както и не са настъпили други
последици за ответника тъй като ищецът не е упражнил правата си по
неравноправните клаузи.
Между страните е възникнало облигационно отношение от
сключен договор за револвиращ заем. Ищецът е изпълнил задължението си да предостави на
ответника паричен заем, с което за ответника е възникнало задължение за плащане
на месечни погасителни вноски по уговорен погасителен план. Налице е неплащане
на 14 месечни вноски като срокът на договора е изтекъл изцяло, поради което
ответникът дължи и уговорената лихва по целия договор тъй наречената
възнаградителна лихва. Ответникът комуто е възложена доказателствената тежест
не доказва погасяване на задължението по договора. Страните не спорят относно
размера на обезщетението за забава. По тези съображение и съгласно
представените доказателства съдът намира така предявеният иск за ицяло
основателен и като такъв следва да го уважи. Предвид основателността на
претенцията относно главното задължение основателно се явява и искането по
чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва върху
признатото главно задължение, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР
№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе
за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно
изхода на спора. В случая ищецът се е отказал от част от сумата призната му по
заповедното производство а именно сумата от 1600,93 лева неустойка. Предвид
това съдът следва да приспадне съразмерна част от присъдените разноски на ищеця
с оглед установеното по настоящото дело а именно за 52%, съразмерно на
уважената част по настоящото производство. Предвид това следва да ги измени
като осъди ответникът да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното производство – 34,79 лв. – държавна такса и 78 лв. – процесуално
представителство.
С оглед изхода на производството и направеното
искане от ищеца за присъждане на съдебни разноскипо настоящото производство, ще
следва на ответника да бъде
възложено заплащането им в размер на
общо 366,91 лв. включваща 66,91 лв. –
държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Тервелският районен съд
Р Е Ш
И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
страните, че В.Г.И.,ЕГН:
**********, с адрес: ***, дължи на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:
*********, седалище: гр. София, бул.България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от
1744,57 лева, както и законна лихва върху сумата считано от датата на подаване
на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване
на дълга., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 93/22.04.2019 г. по
ч.гр.дело № 143/2019г. по описа на Районен съд -.Тервел..
ОСЪЖДА В.Г.И.,ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София,
бул.България № 49, бл. 53Е, вх. В,
сторените по ч.гр.дело №143 по описа на ТРС за 2019 г. разноски в размер на
112,79 лв.
ОСЪЖДА В.Г.И.,ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул.България № 49, бл.
53Е, вх. В, сторените по настоящото
производство разноски в размер на 366,91 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: