М О Т И В И
към Присъда № 12 от 13.02.2017 г.
по НЧХД № 1528/16 г.
Частното обвинение срещу подс. Н.А.И.
е по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр.с чл. 146, ал. 1 от НК за това, че на 24.08.2016
год. в гр. Павел баня е нанесла обида публично на Т.А.К., като ѝ е казала
в нейно присъствие унизителни за честта и достойнството ѝ обидни думи, а
именно: „Курви долни, мръсни!“, „Ей ги тези курви, дето мъжът ми ги ебе!“ и
„Мастии!“.
Подсъдимата в с.з. не се признава за
виновна.
Защитникът ѝ – адв. Т. Д. в
с.з. пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Предявен е граждански иск от
тъжителката Т.К. против подс. Н.И. за причинените ѝ неимуществени вреди в
размер на 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2016 г., който
бе приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, а тъжителката
бе конституирана като граждански ищец в процеса с повереник адв. Р. Ж..
В с.з. адв. Ж. поддържа обвинението
и гражданския иск.
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Племенницата на подс. И. – Фатма и
племенникът на тъжителката К. – А. А. Д. живеели на семейни начала в с.
Александрово, общ. Павел баня, но се разделили, заради психически и физически
тормоз от страна на последния спрямо Фатма. Поради това последната го напуснала
и избягала в дома на подс. И. ***. Последователно в дома на подс. И. идвали да притесняват
Фатма св. С. Ангелова Джамбазова, която е сестра на А.А.Д. и тъжителката К.,
като последната посетила дома ѝ на 22.08.2016 г. При тези посещения Фатма
отказала да се върне при А. Д., а подс. И. заявила, че тя насила няма да я
отпрати. Тъжителката Джамбазова и св. Джамбазова не останали доволни от несъдействието
на подсъдимата и търсели подходящ момент да се саморазправят с нея.
На 24.08.2016 г. подс. И. се
прибирала от работа заедно със свидетелите И.А. и И.А.. Тримата слезли от
автобуса на центъра на гр. Павел баня и се отправили за вкъщи. Най-напред
вървяла св. А., после подсъдимата и накрая св. А.. След като минали ъгъла на
аптеката тъжителката К. и св. Джамбазова пропуснали св. А. и внезапно нападнали
подс. И.. Казали ѝ, че от три дена я търсят. Тъжителката я хванала за
косите и я съборила на земята, а св. С. Д започнала да удря тялото ѝ с
твърд предмет, увит в торба. Подсъдимата получила удари по главата, гърба и
краката. От действията им подсъдимата получила телесни наранявания, изразяващи
се в оток на главата, разкъсно-контузна рана на устата и кръвонасядания по
тялото и крайниците. Свидетелите Ахмедови се намесили и прекратили боя.
Подсъдимата се обадила на тел. 112 и се прибрала вкъщи, където била посетена от
полицейски служители, сред които бил св. В.С.. Св. С. и негов колега взели
сведения от трите участнички в инцидента и превантивно издали протоколи за
полицейско предупреждение да не се саморазправят. РП Казанлък отказала по
случая да образува ДП.
На 25.08.2017 г. подс. И. била
освидетелствана от съдебен лекар.
На 19.10.2016 г. подс. И. подала тъжба
в РС Казанлък срещу тъжителката и св. Джамбазова, по която било образувано НЧХД
№ 1412/16 г.
Описаната фактическа обстановка се
установява от обясненията на подс. И., показанията на свидетелите И.А., И.А., И.И., съдебномедицинско
удостоверение № 288/16 г., болничен лист, амбулаторен лист, искане за ренгенологично
изследване, постановление за отказ да се образува ДП, експертното заключение на
съдебномедицинската експертиза, тъжба които отчасти кореспондират на
показанията на свидетелите С. Джамбазова, А.А. и С.К..
В отговор на тъжбата защитникът на
подсъдимата оспорва основателността на обвинението, като счита, че поводът за
него е подадената от подсъдимата по-рано тъжба, като ответна реакция.
Действително тъжбата на подсъдимата
е била подадена на 19.10.2016 г., а настоящата тъжба е била подадена на
10.11.2016 г.
От това обаче не могат да се правят
решаващи изводи, но съдът следва да го има предвид при анализа на
доказателства.
В хода на съдебното следствие се
формираха две групи гласни доказателствени средства, които установяват
противоречиви доказателства, но за съдът са от значение само тези противоречия,
които касаят най-вече предмета на доказване, а именно отправените обиди според
обвинението, а не всякакви по принцип предвид някои пунктове от пледоарията на
адв. Ж..
От показанията на св. А.А. се
установява, че била заедно със св. С.К., когато случайно видяла подс. И. да
говорила мръсни думи на св. С. Д. Казала ѝ „Курви, мурви!“ и също „Мръсни
курви, мъжът ми да ви ебе!“. Свидетелката отрича да е видяла торба в ръцете на
тъжителката и св. С. Джамбазова.
Макар и думите да са казани в
множествено число от тях не може да се установи, че те са били отправени и към тъжителката,
защото св. А. посочва, че са казани на св. Джамбазова. Освен това в с.з. св. А.
постоянно казваше, че много ѝ е притеснено и не даде отговор на съда
поради каква причина изпитва притеснение от даването на показания.
От показанията на св. С.К. се
установява, че е била със св. А. и видяла хора да се карат и бият. Те викали
„Долни хора, курви!“, „Курви, мастии!“ и кълняха.
От тези показания не може да се
направи извод, че конкретно подс. И. е отправяла обидни думи към тъжителката.
От показанията на св. С. Д., се
установява, че подсъдимата я е обидила. Казала ѝ „Курво, дето мъжа ви я
ебава!“, „Курво, мастийо, дето мъжа ми ги ебе!“ и я кълняла заради детето
ѝ.
От тези показания не се установяват
конкретни обидни думи отправени към тъжителката К.. От смисъла им е ясно, че те
са били отправени към св. Д., независимо, че част от изречението е в
множествено число.
От тези показания не може да се
направи категоричен извод за авторство на подс. И. отнесено към личността на
тъжителката, съдът не дава вяра на показанията на тези свидетели в тази им
част.
Св. С. Д. е подсъдима по др. дело в
съучастие с тъжителката, настоящото има реципрочен (ответен) характер, поради
което тя се явява заинтересован свидетел. Освен това свидетелката отрича побой
над подсъдимата, а той безспорно се установява от медицинските документи,
експертното заключение на съдебномедицинската експертиза, показанията на
свидетелите Ахмедови, И. и С.; обясненията на подсъдимата и дори показанията на
св. К., която установява, че тъжителката се е била с подсъдимата и със св.
Джамбазова.
Св. А. също омаловажава нанесения
побой като лаконично заявява, че св. Джамбазова само дръпнала подсъдимата
заради кълненето.
От показанията на свидетелите А. и С.,
както и от обясненията на подсъдимата се установява, че нападението се е
случило непосредствено зад ъгъла на аптеката и е било внезапно за подсъдимата.
От показанията на свидетелите А. се
установява, че подсъдимата не е имала възможност да каже каквото и да е било, а
от показанията на св. С. се установява, че при извършената от него полицейска
проверка не си спомня тъжителката да е говорила за обиди от страна на
подсъдимата.
В протокола за полицейско
предупреждение съставен срещу подс. И. се установява, че същата е била
предупредена да не отправя обидни думи, заплахи и да не се саморазправя с
тъжителката. При неспазване на предупреждението, подс. И. щяла да отговаря по
чл. 144 от НК.
В хода на съдебното следствие св. С.
установява, че е длъжен и без да има доказателства да предупреди лицето. Ето
защо протоколът няма решаващо значение за отговорността на подсъдимата, а и
няма данни за извършено престъпление по чл. 144 от НК.
В постановлението за отказ да се
образува наказателно производство РП Казанлък не се ангажирала да посочи спрямо
кого конкретно са били отправени обидни думи и тяхното съдържание, затова от
този документ също не могат да се правят решаващи извода, а и по характер
постановлението не притежава сила на пресъдено нещо.
И най-сетне в с.з. подсъдимата И. и
св. И., като съпрузи не установяват факти и обстоятелства, от които да е видно,
че св. И. е имал някакви интимни отношения с тъжителката и св. С. Д., поради
което съдът счита, че липсва мотив подс. И. да извърши престъплението, в което
е била обвинена.
Обвинението е за умишлено
престъпление, а съгласно Р 4-90 ВК няма извършено умишлено престъпление без
мотив.
Поради тези съображения, съдът
счита, че подс. И. не е извършила деяние спрямо тъжителката К., затова на осн.
чл. 304 от НПК съдът следва да я признае за невинна и да я оправдае.
Тъй като съдът не установи деяние,
липсва осъществен състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което предявения граждански
иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
На осн. чл. 190, ал. 1 от НПК
направените по делото разноски за изготвяне на експертиза в размер на 211,60
лв., както и направените от подсъдимата за адвокат в размер на 500 лв. следва
да се възложат в тежест на тъжителката.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия,