МОТИВИ ПО НДОХ №20104410200085 по
описа на РС гр. Левски
Обвинението против
подсъдимите
K.A. ***, ЕГН ********** и A.K. ***, ЕГН **********, е по чл.210, ал.1, т.2, във вр. с чл.209,
ал.1 от НК и за двамата подсъдими затова, че на 20.11.2009 г. в с.Пелишат,
обл.Плевен, след като се сговорили предварително за нейното извършване, с цел
да набавят за себе си имотна облага, по телефона възбудили и в с.Варана,
обл.Плевен поддържали у Н.Д. ***, заблуждение, че се обаждала нейна приятелка,
която изпраща колет от чужбина, в който имало скъпи лекарства и сумата от 1000
лева и трябвало да заплати сумата по доставката му и с това й причинили имотна
вреда в размер на 600 лева.
Подсъдимите са получил
препис от обвинителния акт, разбират обвинението и признават вината си.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 20.11.2009година около 14.00 часа
подсъдимият K.A. се свързал от мобилния си телефон със случайно избран домашен
телефонен номер – * в с. Пелишат, обл. Плевен, при което се обадила св. Н.Д..
Подсъдимият А. я поздравил като й заявил, че имала да получава колет от
чужбина, в който имало скъпи лекарства и сумата от 1000 лева. Свидетелката Д.
припознала гласа на подсъдимия А. на нейна позната. За да получи колета,
свидетелката трябвало да се свърже с номер *, който бил на доставчика и да се
разберат как да си го получи. Свидетелката Д. се свързала с посочения телефон и
се уговорили да се срещнат в с. Варана, обл. Плевен, откъдето ще вземела колета,
като за целта трябвало да заплати сумата от 600 лева. След като приключили
разговора, подсъдимият К.А. предал на брат си – подсъдимия A.K. разговора.
Последният опаковал и надписал един кашон, който да представят за колет. След като го приготвили, подсъдимият К.А. се
обадил на фирма за таксиметрови услуги „О.” *, поръчал такси, което да отидело
до с.Пелишат, обл. Плевен, да вземе свидетелката Д. ***. От фирмата дали
заявката на таксиметровия шофьор – свидетелят М.В. да изпълни поръчката.
Свидетелят В. отишъл в с.Пелишат около 15.30 часа, взел свидетелката Д. ***. В
това време в с. Градище подсъдимите K.A. и A.K. с автомобила на втория
отишли при свой познат – свидетеля М.П.
и го попитали дали желае да ги придружи, като не му обяснили къде и за какво ще
ходят. Свидетелят П. се съгласил и след като тръгнали, му заявили, че отиват до
с.Варана. След като пристигнали в селото, подсъдимият К.А. взел една чанта –
непрозрачна, като в нея се намирал кашонът, слязъл от автомобила и тръгнал в неизвестна посока. В това време
свидетелят М. П. и подсъдимият А.К. излезли от автомобила извън селото, а
подсъдимият К.А. *** да изчака идването на таксито. Същият се обадил по
телефона на шофьора – свидетелят М. и се разбрали къде точно да се срещнат.
След като таксито пристигнало, подсъдимият К.А. отишъл при шофьора, отворил
предната врата на автомобила и казал на свидетелката Н.Д. да слезе. След като
излязла от таксито, двамата с подсъдимия К.А. се отдалечили няколко метра, като
подсъдимият А. дал на свидетелката Д. колета, а тя му предала сумата от 600.00
лв. След като подсъдимият К.А. се върнал при автомобила, тримата си тръгнали.
Оставили свидетеля М. П. в селото и му дали сумата от 50.00 лева, тъй като
подсъдимият А.К. взел общо 600.00 лв. На въпрос на свидетеля М. П. откъде бил
взел парите, той му отговорил, че му ги дал един човек. Подсъдимият К.А. се
върнал без кашона и обяснил, че тези пари му ги дали за този кашон. Свидетелят М.
П. не попитал за съдържанието на кашона, като нито един от подсъдимите К.А. и А.К.
не му обяснили какво било съдържанието му. След като свидетелката Д. се върнала
в таксиметровия автомобил, свидетелят В. я попитал сигурна ли била, че това бил
нейният син, тъй като се усъмнил, понеже подсъдимият А. бил много млад, за да й
е син, на което свидетелката Д. отговорила утвърдително. Въпреки това
свидетелят В. уведомил органите на МВР. След като автомобилът влязъл в гр.
Левски, шофьорът видял патрулен автомобил. Свидетелят В. спрял до него и
разказал на служителите на МВР за случилото се. Тогава отворили колета и
установили, че същият бил пълен с хартии и парцали.
С протокол за претърсване
и изземване от 02.12.2009г. от къща, находяща се в *, били намерени, описани и
иззети: 1 бр. GSM марка „Нокиа” 2600 с имеи *
с номер *, със СИМ карта в него на „Вивател” с №*; 1 бр. GSM марка „Нокиа” 2600 с имеи *
– * – „Вивател”; 1 бр. GSM марка „Алкател” с имеи * с № * - „Вивател”; 1 брой
пластмасова плочка с отвор за СИМ карта с номера на нея PIN 1 - * PIN 2 – *; PUK 1- *; PUK 2 – * и с № *; 1 брой
договор за мобилни услуги на името на А.Я. с ЕГН********** с № *; 1 бр. договор
за мобилни услуги на името на П.С. с № *; 1 бр. зарядно за телефон „Алкател”; 1
бр. зарядно за телефон „Сони Ериксон”.
С протокол за претърсване
и изземване от 02.12.2009г. от жилищна постройка, двор и прилежащите пристройки
на адрес – *, били намерени, описани и иззети: 1бр. мобилен телефон марка „Самсунг”
с имеи *; 1бр. СИМ карта на „Вивател” с № *; 1 бр. мобилен апарат марка „Нокиа”,
модел 6680 с имеи *; 1бр. СИМ карта на „Вивател” с № *; 1бр. зарядно за мобилен
телефон марка „Нокиа”; 1бр. зарядно за мобилен телефон „Самсунг”; 2бр. зарядни
за мобилни телефони, 1 бр. мобилен телефон кутия за него „Самсунг”, модел GSM – СЕ 250, имеи *; 1 бр.
договор за мобилни услуги с „Вивател” на името на К.В., 1 бр. найлонов плик с
изписан с челен флумастер №*; 1 бр. слот за СИМ карта на „Вивател” с № *; 1 бр.
слот за СИМ карта на „Вивател” с №*; 1 бр. слот за СИМ карта на „Вивател” с №*;
1бр. слот за СИМ карта на „Вивател” с №*.
С протокол за разпознаване
на лица и предмети от 10.12.2009г. за разпознаване на лице, което на
20.11.2009г. в с. Варана, обл. Плевен, дало на свидетелката Н.Д. колет и взело
от същата пари. Лицето под №3 – С.Я. било разпознато за извършител, в
потвърждение на което бил приложен албум за разпознаване на лице от
10.12.2009г.
С протокол за разпознаване
на лица и предмети от 10.12.2009г. за разпознаване на лице, което свидетелят М.В.
от * видял в с. Варана, обл. Плевен, след обяд на 20.11.2009г. да дава колет на
свидетелката Н.Д., както и да взема пари от същата. Лицето под №1–К.Р. било
разпознато за извършител, в потвърждение на което бил приложен и албум за
разпознаване на лице от 10.12.20089г.
Срещу разписка от
07.01.2010г. А.Д. – мл. разследващ полицай при РУ на МВР гр. Левски предал на
лицето К. *** следните вещи: 1 бр. мобилен телефонен апарат марка Нокиа” 2600 с
имеи *; 1 бр. СИМ карта на „Вивател” с №*; 1 бр. мобилен телефонен апарат марка
„Нокиа 2600” с имеи *; 1 бр. СИМ карта на „Вивател” с №*; 1 бр. мобилен телефон
марка „Алкател” с имеи *; 1 бр. СИМ карта на „Вивател”с № *; 2 бр. зарядни за
мобилен телефон; 1 бр. договор за мобилни услуги и 1 бр. слот за СИМ карта
„Вивател”.
Подсъдимите и упълномощеният
от тях защитник са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително
изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи от до съдебното производство.
Подсъдимите са признали
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се
съгласили да не се събират доказателства за тези факти.
В съответствие с
разпоредбите на НПК и на основание чл. 371 от НПК съдът е уведомил подсъдимите,
че съответните доказателства от до съдебното производство и направеното от тях
самопризнание по чл. 371 т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на
присъдата.
На основание чл. 373 ал. 3
от НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени
при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.
С определение на основание
чл. 372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл. 283 от НПК съдът е
присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното
производство.
На основание чл. 373 ал.2 от НПК съдът не е
извършил разпит на подсъдимите и свидетелите за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът приема, с оглед на събраните по делото
доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Налице е извършено деяние.
Деянието е извършено от подсъдимите. Извършено е виновно.
Подсъдимите са осъществили
от обективна и субективна страна състава на чл.210, ал.1, т.2, във вр. с
чл.209, ал.1, тъй като на 20.11.2009 г. в с.Пелишат, обл.Плевен, след като се
сговорили предварително за нейното извършване, с цел да набавят за себе си
имотна облага, по телефона възбудили и в с.Варана, обл. Плевен поддържали у Н.Д.
***, заблуждение, че се обаждала нейна приятелка, която изпраща колет от чужбина,
в който имало скъпи лекарства и сумата от 1000 лева и трябвало да заплати
сумата по доставката му и с това й причинили имотна вреда в размер на 600 лева.
Деянието е извършено от подсъдимите при форма на
вината пряк умисъл. И двамата подсъдими са съзнавали общественоопасния характер
на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали
настъпването им.
Причина за извършване на
престъплението е желанието на подсъдимите да се облагодетелстват по
неправомерен начин и неспазване на установения правов ред.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия K.A.
съдът взе предвид признанията на вината, както и на всички факти в обвинителния
акт съдействието, което е оказал на органите на съдебното и досъдебно
производство, младата му възраст, целите на наказанието и превъзпитанието на
подсъдимия. Съдът съобрази и чистото съдебно минало и степента на обществена
опасност на деянието и дееца.
Съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, според която при постановяване на
осъдителна присъда, наказанието се определя при условията на чл. 55 от НК и без
да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
С оглед на изложеното, тъй като в разпоредбата на чл. 210 ал.1 от НК
е предвиден минимум, следва съдът да приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК
и да се определи
наказанието под най-ниския предвиден
в закона предел. Предвид изложеното съдът налага наказание по отношение на подсъдимия K.A. от три месеца
лишаване от свобода.
Подсъдимият K.A. не е осъждан, наложеното
наказание е под три години лишаване от свобода. Като съобрази и целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, съдът счита, че са налице предпоставките
за прилагане разпоредбата на чл. 66 от НК, поради което съдът отлага
изтърпяването на така наложеното наказание с тригодишен изпитателен срок.
При определяне на наказанието по отношение на
подсъдимия A.K. съдът взе предвид
признанията на вината, така и на всички факти в обвинителния акт. Взе предвид чистото
му съдебно минало, съдействието, което е оказал на органите на съдебното и
досъдебно производство, причините и мотивите за извършване на престъплението,
така и целите на наказанието и превъзпитанието на подсъдимия.
Съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, според която при постановяване на
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед на изложеното, тъй като в разпоредбата на чл. 210 от НК е
предвиден минимум, следва съдът да приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК и да определи наказанието под най-ниския предел, предвиден в закона. Предвид
изложеното, съдът налага на подсъдимия A.K.
наказание лишаване от свобода за срок
от три месеца.
Подсъдимият е с чисто
съдебно минало, наложеното наказание е под три години лишаване от свобода,
поради което съдът счита, че са налице основанията, предвидени в закона за
приложение разпоредбата на чл. 66 от НК и че целите на наказанието могат да
бъдат постигнати и по този начин. Предвид изложеното съдът отлага изтърпяването
на така наложеното наказание с тригодишен изпитателен срок.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В наказателния процес е
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския иск, предявен от Н.Д. ***, ЕГН **********,
срещу подсъдимите K.A. ***, ЕГН **********
и A.K. ***, ЕГН **********, за сумата от 600 лева, представляваща
причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, както и сумата от 160
лева представляваща направените разходи за пътуването от пострадалата.
С определение съдът е
конституирал в
качеството на граждански ищец Н.Д. ***,
ЕГН **********.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема, че гражданският иск е основателен и
доказан.
Подсъдимите признават
всички факти, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт. С
присъдата си съдът ги е признал за виновни в извършеното престъпление по чл.
210, ал.1, т.2, във вр. с чл. 209, ал.1 от НК, затова, че на 20.11.2009 г. в
с.Пелишат, обл.Плевен, след като се сговорили предварително за нейното
извършване, с цел да набавят за себе си имотна облага, по телефона възбудили и
в с. Варана, обл. Плевен поддържали у Н.Д. ***, заблуждение, че се обаждала
нейна приятелка, която изпраща колет от чужбина, в който имало скъпи лекарства
и сумата от 1000 лева и трябвало да заплати сумата по доставката му и с това й
причинили имотна вреда в размер на 600 лева.
За извършеното от тях
престъпление съдът им е наложил съответните наказания.
С оглед на изложеното
гражданският иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен. Безспорно е установено, че двамата подсъдими са възбудили и поддържали
у пострадалата заблуждение, с което й причинили имотна вреда в размер на 600
лева, като същата е направила разходи за пътуване в размер на 160 лв.
Свидетелката не би се разпоредила с тези суми и същите не биха излезли от
патримониума й, ако тя не бе въведена в заблуждение от подсъдимите.
Предвид изложеното съдът осъжда подсъдимите K.A.
***, ЕГН ********** и A.K. ***, ЕГН **********, да заплатят солидарно на Н.Д. ***,
ЕГН **********, сумата от 600 лева, представляваща причинени имуществени вреди
в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 20.11.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 160
лева, представляващи направените разходи за пътуване с такси.
При този изход на делото
следва подсъдимите K.A. и A.K., със снета по-горе самоличност солидарно да
заплатят таксата върху уважения граждански иск в размер на 50,00 лева.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: