Решение по дело №868/2023 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 872

Варна, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:	КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
Членове:	ДАНИЕЛА СТАНЕВА ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА кнахд № 20237050700868 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от С.Л.Г.,***, чрез адв.Д.К. против Решение № 51/11.01.2023г., постановено по АНД № 4339/2022г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 22-8703-000307/20.09.2022г. на Началник група в ОДМВР – Варна, сектор Специализирани полицейски сили Варна, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Жалбоподателят твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата; счита, че съдът не е взел под внимание всички събрани по делото доказателства. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното решение, както и НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възрежине за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на касационната жалба.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С оспореното пред районния съд Наказателно постановление административнонаказателната отговорност на С.Л.Г. е ангажирана за това, че на 01.07.2022г. около 11.15ч. Г. управлявал л.а. „ Мерцедес” с рег. № В **** ТК, собственост на Г. Г.,*** в посока бул.“Сливница“. На този пътен участък в изпълнение на служебните си задължения се намирали полицейски служители при сектор СПС при ОД-МВР-Варна. Въз основа на поставените им задачи те следвало да извършват проверки на автомобили и лица.За целта полицейските служители били застанали на ул.“Дрин“ пред № 1, в близост до кръстовището между ул.“Дрин“ и бул.“Сливница“,преди светофара в намиращо се уширение пред жилищни блокове, в което обичайно спирали учебни автомобили. Моторите, с които полицейските служители се придвижвали, били спрени в страни от пътното платно. Първоначално един от служителите той чул звука на двигателя на движещ се от светофара на ул.“Дрин“ с бул.“Владислав“ автомобил, управляван от Г. и решил да го спре за проверка.За това му подал ясен сигнал за спиране със стоп-палка по образец.Водачът обаче, въпреки че възприел сигнала, не спрял, а продължил движението си в посока кръстовището на ул.“Дрин“ с бул.“Сливница“, преминал го на зелен сигнал на светофара и продължил да се движи по ул.“Пирин“ в посока МБАЛ“Св.Анна“-Варна. Полицейските служители, които били видели и записали номера на автомобила, подали сигнал за случилото се на ОДЧ, като била направена и справка за собствеността на превозното средство. Изготвена е и докладна записка. Впоследствие Г. бил установен и на 17.08.2022г. бил съставен против него акт за установяване на нарушение, което било квалифицирано като такова по чл.103 от ЗДвП. АУАН бил надлежно връчен на нарушител, който посочил, че има възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН допълнителни възражения не били депозирани. Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган възприел изцяло описаните в него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.103 от ЗДП. За него на Г. било наложено наказание „Глоба“ в размер на 100лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.

За да потвърди НП, ВРС е приел, че същото е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Посочил е, че АУАН съдържа всички реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН. Първостепенният съд е изложил аргументи за доказаност на административното нарушение, за правилно определяне на санкционната норма и на размера на наложеното наказание.

Така постановеното решение е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Цитираната норма не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Последната задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Тоест, за да е осъществен съставът на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.В случая от събраните по делото доказателства не се установява да е подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП.Съгласно чл.270 от ППЗДвП сигнал за спиране, подаден от движещ се полицейски автомобил и мотоциклет, се осъществява чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ-СПРИ!“.

Следователно подаденият сигнал ясно трябва да манифестира разпореждането на контролния орган водачът да спре управляваното от него ППС. Липсата на обективната страна на нарушението, обезмисля и изследването на въпроса за наличието на субективната такава.

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил осъществил състава на вмененото му административно нарушение, поради което жалбата се явява основателна, а наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Въпреки изхода на спора касаторът не е направил искане за разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 51/11.01.2023г., постановено по АНД № 4339/2022г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 22-8703-000307/20.09.2022г. на Началник група в ОДМВР – Варна, сектор Специализирани полицейски сили Варна и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-8703-000307/20.09.2022г. на Началник група в ОДМВР – Варна, сектор Специализирани полицейски сили Варна, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на С.Л.Г., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Решението е окончателно.