Решение по дело №761/2020 на Административен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              /        .10.2021 год., град Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на втори септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА - ДАСКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

РАЛИЦА АНДОНОВА

 

секретар: Добринка Долчинкова

прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова

кАНД № 761 по описа на съда за 2020 година,

за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН и е образувано по касационна жалба на Териториална дирекция „Северна Морска“ в Агенция „Митници“, чрез ст.юрк. Л.С., против Решение № 13/20.01.2020г. по АНД №362/2019г на Районен съд - Девня, с което е отменено НП № 125/23.08.2018г. на Началника на Митница-Варна и наложената на „Б. БИО“ ЕООД - Варна, ЕИК *********, имуществена санкция в размер на 13 685,07лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Касаторът релевира касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Конкретно сочи, че въззивният съд неправилно е приел, че решаващият критерий за тарифно класиране на процесната стока е преобладаващата количествено съставка, тъй като този извод не кореспондира с приложимите разпоредби относно тарифното класиране. В тази връзка сочи, че по правило решаващият критерий за тарифно класиране на стоките трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и забележките към разделите или главите. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че приложимо към класирането на смесени продукти е правилото по т.3 б), и разграничителният критерий се определя от характеристиките, които всеки един от компонентите на сместа придава на изделието. В тази връзка твърди, че основните и обективни характеристики на декларираната „бамбукова чаша“ са нейната здравина, водоустойчивост и топлоустойчивост, които свойства се дължат на композитния състав на чашата, състояща се от растителна част, синтетична смола и пълнител. Твърди, че основните характеристики на изделието - да има определена форма, да е трудно горимо и да се използва като съд за сервиране на напитки, се дължат на съдържанието на синтетична смола, като в потвърждение на този извод са представените ОТИ за сходни стоки. Сочи, че в резултат на извършените в хода на проверката по чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ лабораторни анализи е констатирано, че стоката представлява „съд за сервиране - чаша, изработена от меламин-формалдехидна смола, и съдържаща естествени лигнитни (растителни) влакна и царевично нишесте като пълнител“, и съгласно правила 1, 2 б), 3 б) и 6 от Общите прави за тълкуване на КН на ЕК основният характер на стоката се определя от вложената в изделието пластмаса, която му придава форма, вкл. качеството твърдост и здравина, въз основа на което се класира в тарифна позиция 3924, код по КН 39241000, а предвид произхода на стоката (Китай) попада в обхвата на код по ТАРИК ********** със ставка на мито в размер на 6,5 %. Излага и подробни доводи защо е невъзможно класиране на стоката в позиция 4419. По изложените съображения твърди, че решението на РС-Девня е постановено при едностранчива преценка на събраните доказателства, вследствие на което и в нарушение на процесуалните правила е постановен порочен съдебен акт, като се претендира отмяната му и потвърждаване на законосъобразното и правилно НП.

В съдебно заседание по същество касаторът се представлява от н-к отдел „Правно-нормативен“ Любослава Д., която поддържа касационната  жалба и моли за уважаването й на изложените в нея основания. Предлага при постановяване на решението си съдът да съобрази решението на СЕС по дело С-76/20. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както и за изготвяне на защитата по преюдициалното дело. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатското възнаграждение.

Ответната страна - „Б. БИО“ ЕООД, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор вх.№ 1928/06.03.2020г. Навежда доводи за това, че митническите органи неправилно се позовават на експертизата на ЦМЛ и на ОТИ за други стоки. Позовава се на експертиза по протокол № 1107/20.12.2017г. за определяне на състава на продукт „бамбукова чаша“, изготвена от независима лаборатория към Научно-изследователски сектор при Лесотехнически университет, за резултатите от изследването на състава на чашата, предмет на внос с ЕАД 17BG002002H0070298, в който след анализ на изделието, както и на съотношението на вложените материали, същото е определено като „бамбукова чаша“, която се състои от 72,33 % целулоза, химицелулози и лигнин, т.е. растителни лигноцелулозни влакна, със съдържание на свързващо вещество (меламинова смола) в продукта 25,2%, поради което продуктът не може да се класифицира като пластмаса, т.к. съдържанието на синтетични материали в него е значително под 50%. Излага и подробни доводи защо класирането на стоката следва да се извърши по правило 3 а) от Общите правила за тълкуване на КН.

В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. И. В., която оспорва касационната жалба и поддържа отговора. В допълнение сочи, че не е осъществен фактическия състав на нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците, след като от субективна страна не е налице вина от страна на дружеството в една от двете форми (умисъл или непредпазливост) – същото не е избегнало и не се е опитало умишлено да направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезщетяване на вреда, или на други публични държавни вземания, които се събират от митническите органи. Напротив, действало е добросъвестно, съдействало е през цялото време на митническите органи за снабдяването им с необходимата документация, платило е авансово дължимите държавни публични държавни вземания, поради което счита, че не е налице умишлено или по непредпазливост нарушаване на законовите разпоредби. В представени писмени бележки навежда доводи за маловажност на нарушението по см.чл.28 от ЗАНН с аргумент, че предвид липсата на практика относно тарифното класиране на стоки като процесните, дружеството не е действало нито умишлено, нито по непредпазливост. След като едва с решението на СЕС по дело С-76/20 се създава задължителна практика за съдилищата, пълномощникът на дружеството счита, че са налице смекчаващи обстоятелства, понижаващи конкретната степен на обществена опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на касационната жалба с позоваване на решението на СЕС по дело С-76/20.

 

Настоящият касационен състав преценява жалбата като основателна.

 

Въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства пред ДРС, с решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че въз основа на Доклад за служебно ползване №BG002000/2/3/18.05.2018г била извършена проверка на 18 бр. митнически декларации за внос с получател на стоките „Б. Био“ ЕООД, вкл. процесната 17BG002002H0107474/30.08.2017г, с които били допуснати за свободно обращение и крайна употреба стоки, описани като „бамбукови чаши“ и деклариран код по ТАРИК **********, като позиция 4419 по КН отговаря на „съдове и прибори за сервиране или за кухня от дървен материал”. Стоките били с произход КНР и дружеството-получател не било заплатило суми за мито, тъй като при декларираните данни дължимото мито е 0%. Изпращачи на стоката били пет китайски дружества. Стоките били придружени от опаковъчен лист, търговска фактура и транспортни документи, като само по декларация №16BG002002H0146822/09.12.2016г. била налице и декларация, според която стоките са съставени от 45% бамбукови фибри, 35% царевично нишесте и 20 % меламин, ведно и тест-репорт за изследване на стоката. От стоките, предмет на внос с митническа декларация 17BG002002H0070298/12.06.2017г, била иззета проба с цел установяване на вида на стоката и на нейното тарифно класиране, изпратена в ЦМЛ за изследване. След извършения анализ ЦМЛ дала заключение, че изпитаната стока представлява чаша, пластмасов съд за сервиране, съдържащ меламин. В резултат на това заключение митническите органи приели, че стоката, декларирана като „бамбукови чаши”, следва да се декларира вместо с тарифен код ********** с вносно мито 0%, с код по ТАРИК ********** с мито 6,5%. Конкретно по декларация 17BG002002H0107474/30.08.2017г е прието, че дружеството е избегнало заплащането на част от дължимите публични държавни вземания в общ размер 13 685,07лв. На 07.06.2018г. срещу „Б. БИО“ ЕООД бил съставен АУАН за нарушение по чл.234, ал.1 от ЗМ, а въз основа на него НП № 125/23.08.2018г., с което на „Б. БИО“ ЕООД на осн.чл. 234, ал.2, т.1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 13 685,07лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

От правна страна РС-Девня е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица, в изискуемата за редовността им форма и в законоустановените срокове, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.  По приложението на материалния закон е прието, че основният спорен въпрос по делото е какъв е вида на внесените от дружеството стоки и въз основа на какви доказателства следва да бъде определен той. Във връзка с разрешаване на спора съдът е съобразил, че според писмо, издадено от ИА „БСА”, обхватът на предоставената акредитация на ЦМЛ към ЦМУ на Агенция „Митници” не включва изпитване и определяна на състава на чаши/кухненски съдове/ от дърво и/или пластмаса, както и определянето на чаши от бамбук, царевични фибри и меламин. Прието е на това основание, че изводът на АНО относно състава на стоките се явява неправилен, тъй като анализът е изготвен от лаборатория без съответната акредитация да изследва такива стоки. В експертизата, изготвена от ЦМЛ, не е посочено количественото съдържание на който и да е от материалите, от които е изработена чашата – предмет на изследване. При така направените лабораторни изследвания, които не дават отговор за състава на изследваната стока, РС-Девня е приел, че АНО е достигнал до неправилен извод, че стоката представлява „пластмасов съд за сервиране- чаша, изработена от меламин- формалдехидна смола и съдържаща бамбукови влакна и царевично нишесте като пълнител”. РС-Девня е съобразил и заключението по експертизата, изготвена от независима лаборатория към Лесотехническия университет – гр. София, в която след анализ на изделието, както и на съотношението на вложените материали, представената за изследване мостра е определена като „бамбукова чаша“, която се състои от 72,33% целулоза, хемицелулози и лигнин, т.е растителни влакна, а съдържанието на свързващо вещество/меламинова смола/ в продукта е 25,2%. Останалите компоненти на чашата не са определяни, но тяхното съдържание е едва 2,47%. Според това заключение продуктът не може да се класифицира като пластмасов, тъй като съдържанието на синтетични материали в него е значително под 50 %. Според РС-Девня такъв извод следва да се приеме за всички стоки, предмет на внос с 18 бр. митнически декларации, тъй като се касае за сходни по състав и форма продукти. Прието е за очевидно, че материалът, който най-добре описва изделието, е бамбук и дърво, със съдържание над 50%, и при тези характеристични данни е несъстоятелно да се твърди, че чашата, предмет на внос, е изработена от пластмаса. За да бъде определена тази чаша като изделие от пластмаса, тя следва да е изработена от пластмаса или поне този материал да е преобладаващ, а не както в случая да е едва 25,2% процента от състава на изделието. Материалът меламин не описва стоката най-добре, не придава формата, а само поддържа същата за по-дълъг период от време.

В хода на съдебното следствие по първото въззивно производство е назначена Съдебно-химическа експертиза /СХЕ/, изготвена от инж.Цветанка Методиева Станчева  -инженер-химик, която е анализирала заключенията от изследванията на процесното изделие съгл. МЛЕ, заключението на независимата лаборатория към Лесотехническия университет – гр.София, протоколът за анализ на проба от Института по полимери към БАН и декларацията на производителя, като е дала заключение, че съдържанието на растителни влакна в композитното изделие „бамбукова чаша“ е в границите между 61.5% и 75%, а това на меламинова смола – между 24.7% и 33%. Разпитана в съдебно заседание експертът е посочила, че даннните от представените от производителя сертификати се потвърждават от извършените изследвания в Лесотехническия университет, Институт по целулоза и хартия АД, Институт по полимери към БАН и ЦМЛ, като разминаванията в количествения състав се дължат на различните химични и инструментални методи, с които е изследван същия. Посочено е, че процесното изделие „бамбукова чаша“ е изработено от композитен материал, който се състои от омрежена смола с голямо съдържание на дървесни частици, като всеки от компонентите има своя принос за свойствата на материала.

При така събраните по делото доказателства РС-Девня е приел, че митническите органи не са доказали по изискуемия безспорен и категоричен начин, че процесните стоки представляват изделия от пластмаса, поради което правилно „Б. БИО“ ЕООД е декларирало стоката, предмет на внос, като „бамбукови чаши” с ТАРИК код ********** с 0% мито, вместо с код ********** с мито 6,5%, т.е. че не е извършило нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ и с НП неправилно е ангажирана отговорността му.

Така постановеното решение е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон.

Спорът между страните е относно тарифното класиране на стока – „бамбукова чаша“, състояща се от 72,33% растителни лигноцелулозни влакна и 25,2% свързващо вещество (меламинова смола), и конкретно по въпросите: 1). Дали за класирането на тази стока следва да се приложи правило 3 а) от Общите правила за тълкуване на КН и за „позиция, която най-специфично описва стоката“, да се приеме тази, в която попада материалът, който е преобладаващ в количествено отношение; 2). В случай че правило 3 а) е неприложимо и следва да се приложи правило 3 б) – по какви признаци следва да се определи материалът, който придава основния характер на изделието?

За разрешаване на спора следва да се съобрази тълкуването, дадено от СЕС в Решение от 3 юни 2021г. по дело С-76/20, образувано по преюдициално запитване на Административен съд-Варна по идентичен спор.

Според т.55, т.61 и т.62 от Решението, разглежданите стоки – чаши, са съставени от 72,33% растителни влакна (бамбук и царевица) и от 25,2% меламинова смола (меламин-формалдехидна смола), следователно тези стоки представляват „сложни артикули“ по смисъла на правило 3 от „Общите правила за тълкуване на ХС“. Разглежданите стоки могат да съответстват на текста както на позиция 3924, така и на позиция 4419 от КН, поради което класирането им следва да се извърши съгласно правило 3 от Общите правила за тълкуване на КН, в което се предвиждат приложимите методи за класиране, когато сложен артикул, изглежда, трябва да се класира в две или повече позиции.

Според т.63 от Решението, правило 3 а) от Общите правила за тълкуване на КН –, съгласно което позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение — в случая не е от решаващо значение. Всъщност с оглед на данните, съдържащи се в точки 67—69 от настоящото решение, и формулировката на второто изречение от това общо правило — където се уточнява, че когато всяка от две или повече позиции се отнася само до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул, тези позиции следва да се считат по отношение на този продукт или този артикул като еднакво специфични дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно
описание — нито позиция 3924 от КН, нито позиция 4419 от тази номенклатура може да се счита за „позицията, която най-специфично описва стоката“ по смисъла на това общо правило.

В т.64 и т.65 от Решението СЕС е приел, че при тези условия за целите на тарифното класиране на разглежданите стоки следва да се приложи правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на КН, според което, за да се извърши тарифното класиране на даден продукт, е необходимо да се установи кой от съставящите го материали определя основния му характер, което може да се направи, след като се постави въпросът дали продуктът би запазил характеризиращите го свойства, ако бъде лишен от една или друга от съставните му части. Както се посочва в точка VIII от Обяснителната бележка към правило 3 б) от ХС, която допълва тази от КН, факторът, който определя основния характер, може в зависимост от вида на продукта да се изведе например от естеството на съставния материал или на артикулите, които го съставляват, от техния обем, количество, тегло, стойност или от значението на един от съставните материали с оглед на употребата на тези продукти (решение от 15 ноември 2012г., Kurcums Metal, C‑558/11, EU:C:2012:721, т.37 и 38 и цитираната съдебна практика).

Така в т.66, 67 и 68 от Решението СЕС е приел, че в настоящия случай се налага изводът, че макар растителните влакна да преобладават в количествено отношение, това не променя факта, че меламиновата смола, съдържаща се в разглежданите стоки, има преимуществено значение с оглед на тяхната употреба. [В случая] абсолютно необходимият елемент, за да могат разглежданите стоки да се използват като чаши за сервиране, е меламиновата смола, тъй като тя се използва за агломериране на растителните влакна и осигурява по-специално на тези стоки непромокаемост, здравина или защита от повреди и от заобикалящата среда, както и формата им. Растителните влакна, които са под формата на брашно или прах, придават на разглежданите стоки свойства като топлоизолация, ниска плътност, биоразградимост и якост на огъване, които имат акцесорен характер, тъй като без тези съставни части посочените стоки биха запазили свойствата, които ги характеризират като чаши. От това следва, че меламиновата смола трябва да се счита за материала, който придава на разглежданите стоки техния „основен характер“ по смисъла на правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на КН. Ето защо тези стоки трябва да бъдат класирани в позиция 3924 от тази номенклатура, и в частност в подпозиция 3924 10 00 от нея съгл. т.69 от Решението.

            Според т.71 от Решението, от общите разпоредби в ХС, съдържащи се в глава 39, е видно, че пластмасите могат да съдържат пълнители като дървесно брашно, целулоза, текстилни материали, минерални вещества, нишесте и др., и че запълващите материали, съдържащи се в пластмасите, могат да бъдат „главно предназначени да придадат на готовия продукт специални физически свойства или други желани качества“. Освен това в Обяснителните бележки към позиция 4410 от ХС се посочва, че тази позиция не включва „плочките и лентите от пластмаса, към които е добавено дървесно брашно като пълнител“, като те трябва да бъдат класирани в глава 39 от КН. Освен това от Регламент за изпълнение (ЕС) № 276/2013 на Комисията от 19 март 2013 година относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура (ОВ L 84, 2013г., стр.9) следва, че класирането на плоскост за настилка от дървесинна смес, състояща се по-специално от влакна от отпадъчна дървесина и от рециклирани пластмаси, в глава 44 от КН като дървен материал се изключва, тъй като дървесните влакна представляват само запълващ материал и пластмасата, която придава основния характер на продукта, съдържа последните, като съответно такъв артикул следва да се счита за пластмаса, съгл. т.72 от Решението.

Така в заключение СЕС е приел, че „Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1821 на Комисията от 6 октомври 2016г., трябва да се тълкува в смисъл, че стоки, описани като „бамбукови чаши“ и съставени от 72,33 % растителни влакна и 25,2 % меламинова смола, трябва — без това да засяга преценката на запитващата юрисдикция на всички фактически обстоятелства, с които разполага — следва да се класират в позиция 3924 от тази номенклатура, и по-специално в подпозиция 3924 10 00 от нея.“.

В конкретния случай от заключението на изготвената от Централната митническа лаборатория експертиза безспорно се установява, че царевичното нишесте и влакната от бамбук — с други думи, растителните влакна, съдържащи се в разглежданите стоки — играят ролята на пълнител, поради което в контекста на тълкуването, дадено в Решение на СЕС по дело С-76/20, следва да се приеме, че процесните стоки следва да се класират в позиция 3924 по КН, и по-специално в подпозиция 3924 10 00 от нея.

Заключението на ЦМЛ се потвърждава и от приетото от ДРС заключение по Съдебно-техническа експертиза, изготвено от инж. Цв. С., според което основните и обективни характеристики на бамбуковата чаша са нейната здравина, водоустойчивост и топлоустойчивост, които свойства се дължат на композитния състав на чашата, състояща се от растителна част, синтетична смола и пълнител, както и че растителният компонент се добавя за намаляване себестойността на изделия от този вид, както и за де се избегне миграцията на смолата, която се случва, когато тя е в по-голямо количество в изделие за употреба в хранителната промишленост. Изследването на Института по полимери към БАН, извършено от инж. П.Т., е съсредоточено към количествено определяне на основните компоненти, от които е изработено изделието, поради което същото е неотносимо към спора и приложимото правило за тарифно класиране.

Неоснователно РС-Девня е приел, че не следва да се кредитира извършената от ЦМЛ при Агенция Митници експертиза, по съображения, че същата не е акредитирана да извършва изпитване и определяне състава на чаши /кухненски съдове/ от дърво и/или пластмаса, тъй като акредитацията е неотносима към въпроса за обосноваността на експертизата.

Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, този закон урежда: 1. дейността по националната акредитация на органи, които извършват дейности по оценяване на съответствието или други дейности, за които се прилагат схеми за акредитация, определени с нормативен акт; 2. устройството и дейността на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“. Съгласно ал.2 този закон се прилага за органи, извършващи оценяване на съответствието както в регулирани, така и в нерегулирани области. Според ал.3 само акредитирани органи за оценяване на съответствието могат да бъдат определяни да извършват дейности по оценяване на съответствието в области, регулирани от законодателството, доколкото със закон не е определено друго.

Видно от съображение (1) от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93, съществува необходимост да се гарантира, че продуктите, ползващи се от свободното движение на стоки в Общността, отговарят на изискванията, осигуряващи високо ниво на защита на обществените интереси, като здраве и безопасност в общ смисъл, здравословни и безопасни условия на работното място, защита на потребителите, опазване на околната среда и сигурността, и същевременно гарантиращи, че свободното движение на продукти не се ограничава в по-голяма степен от допустимата според законодателството на Общността за хармонизация или други приложими правила на Общността. Поради това следва да се предвидят правила за акредитация, надзор на пазара, контрол върху продуктите от трети държави и маркировката „СЕ“.

Според съображения (8) и (9) на Регламента, акредитацията е част от цялостна система, включваща оценяване на съответствието и надзор на пазара, предназначена за оценяване и гарантиране на съответствие с приложимите изисквания. Особеното значение на акредитацията се основава на факта, че тя дава официално удостоверение за техническата компетентност на органите, чиято задача е да осигурят съответствие с приложимите изисквания.

Съгласно легалните дефиниции по чл.2 от Регламента, т.10 и т.12: „акредитация“ означава атестация от национален орган по акредитация за това, че съответният орган за оценяване на съответствието отговаря на изискванията, определени в хармонизирани стандарти, и където е приложимо, всякакви допълнителни изисквания, включително определените в приложимите секторни схеми, да изпълнява специфична дейност по оценяване на съответствието; „оценяване на съответствието“ означава процес, който доказва дали са изпълнени определените изисквания, свързани с даден продукт, процес, услуга, система, лице или орган;

Съгласно чл.16, § 2 от Регламента надзорът на пазара гарантира, че продукти, обхванати от законодателството на Общността за хармонизация, които при използването им в съответствие с тяхното предназначение или при условия, които разумно могат да бъдат предвидени, и когато са правилно монтирани и поддържани, могат да застрашат здравето или безопасността на ползвателите, или които в друго отношение не отговарят на приложимите изисквания, определени в законодателството на Общността за хармонизация, са изтеглени или предоставянето им на пазара е забранено или ограничено, и че обществеността, Комисията и останалите държави-членки са информирани за това.

От цитираната национална и общностна правна уредба следва, че акредитация се изисква само за случаите, в които изследването се прави за целите на „оценяване на съответствието“ и [или други дейности, за които се прилагат схеми за акредитация, определени с нормативен акт], какъвто не е процесният случай.

Наведените от дружеството доводи за липса на виновно поведение са ирелевантни при ангажиране на административнонаказателната отговорност на юридическите лица. Неоснователно се твърди и наличието на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като с оглед размера на избегнатите публични държавни вземания случаят не може да се определи като маловажен. Споровете по прилагането на правото - какъвто е и въпросът за тарифното класиране на стоките, съдебната практика, в т.ч. и решенията на СЕС, не попадат в обхвата на понятието „смекчаващи обстоятелства“ и няма как да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

При този изход на спора на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на спора и продължителността на производството, в полза на Агенция „Митници“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 (сто и двадесет) лева.

Мотивиран от изложеното и съобразн оправомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният съд

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 13/20.01.2020г. по АНД №362/2019г на Районен съд – Девня, ІІІ с-в, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 125/2018/23.08.2018г. на Началниа на Митница-Варна (сега ТД Северна „Морска“ при Агенция „Митници“), с което за нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците и на осн. 234, ал.2, т.1 от ЗМ, на „Б. БИО“ ЕООД - Варна, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 13 685,07лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

ОСЪЖДА „Б. БИО“ ЕООД - Варна, ЕИК *********, да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 120 (сто и двадесет) лева.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                            2.