№ 118
гр. , 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20221860200114 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Г. И. от гр.П. – законен представител ан фирма
„************“ ООД против електронен фиш серия К № *********, с който на И. е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лв. във връзка с нарушение
по чл. 21, ал.1 ЗДвП.
С жалбата се оспорва електронният фиш като незаконосъобразен. Сочи се, че има
несъответствие между клипа и електронния фиш и е нарушено правото на жалбоподателя на
защита. Иска се електронният фиш да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.
При разглеждане на делото жалбоподателят Д. Г. И. не се явява, но се представлява от
упълномощения адв.Н. З., който поддържа жалбата, а в хода по същество на делото моли
електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен и при недоказаност на
нарушението. Според адв.З. от събраните по делото доказателства било видно, че има
съществено разминаване между електронния фиш и клипа към него. Разминаването се
изразявало първо в часа на електронния фиш, в който било посочено 16:58ч., а в клипа е
16:58:53ч. Разминаване имало и в скоростта, която е измерена и е отразена в клипа- 94 км/ч,
а в електронния фиш била посочена скорост от 91 км/ч, като въпреки това, че скоростта във
фиша била намалена с толеранса, това било съществено процесуално нарушение, тъй като е
нарушено правото на защита и административно-привлеченият не знае коя е установената
скорост и срещу коя скорост да се защитава. Разминаване имало и относно това, че в
електронния фиш отразеното място на нарушението е ГП I-6 194km+700m в посока към
гр.С., а в клипа има координати, като не са събрани доказателства дали тези координати
1
съответстват на отразеното в електронния фиш. Адв.З. сочи, че в представеното писмо от
община З., което е прието като доказателство, се казвало, че „участъкът от пътя 194км+707м
до 194км+900м териториално попада в землището на гр.З., но е извън населеното място и не
са налични знаци, които да ограничават скоростта на движение“, следователно в конкретния
случай не е имало знаци, които да ограничават скоростта на движение. Също така не било
установено кога е генериран електронният фиш и дали са спазени сроковете по чл.34, ал.1
ЗАНН. Това са основанията, които адв.З. навежда за отмяна на електронния фиш.
Претендира направените по делото разноски съгласно представения по делото договор за
правна помощ и защита.
ОДМВР-С. и РП-Е.П., ТО-П., редовно призовани, не изпращат свои представители по
делото. Въззиваемата страна- ОДМВР С. ангажира становище в писмена защита, подадена
чрез юрк.Радостин Радев. В нея е заявено, че жалбата е изцяло неоснователна и недоказана и
се иска същата да бъде отхвърлена и съдът да постанови решение, с което да потвърди
процесния електронен фиш като правилен и законосъобразен. Иска се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на другата страна.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 24.04.2020 г. в 16:58 часа, мобилна система за видеоконтрол ****** № 589 е
отразила, че лек автомобил „*******“, с рег. №********** се движи в гр.З., на ГП I-6,
194км+700м., с посока на движение към гр.С., с превишена скорост - 91 км/ч при
максимално разрешена за движение скорост - 50 км/ч в населено място. Въз основа на тези
данни, впоследствие бил издаден от ОДМВР-С. електронен фиш серия К № ********* за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който
за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП, на
жалбоподателя Д. Г. И. било наложено административно наказание глоба в размер на 600.00
лева.
Гореизложеното се установява по безспорен начин от приобщените по делото:
електронен фиш серия К №********* /л.6 от делото/, снимков материал от клип /л.11 от
делото/, писмо от БИМ до началника на РУ-П. /л.7 от делото/, протокол от проверка на
мобилна система за видеоконтрол/л.10 от делото/, протокол за използване на АТС рег.
№************/27.04.2020г. на МВР /л.8 от делото/, докладна записка рег.
№************/27.04.2020г. от полицай И.П./л.9 от делото/, разпечатка от АИС АНД към
МВР /л.19 от делото/, разписка за връчване /л.38 от делото/, писмо от община З. с рег. №
*********/13.07.2022г. /л.40 от делото/.
По делото е представен оспореният електронен фиш. Същият е издаден срещу
жалбоподателя Д. Г. И. /законен представител на „************“ ООД/, въз основа на
фотоснимка от автоматизирана система за видео-заснемане, без дата на издаване на фиша,
със серия на фиша К № ********* и с посочен издател – ОДМВР С.. Във фиша е отразено,
че на 24.04.2020 г. в 16:58 ч., в населено място, гр.З. ГП I-6, 194км+700м., с посока на
2
движение към гр.С., с МПС „*******“ – лек автомобил, с рег. № **********, е извършено
нарушение за скорост, констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-
М ***, като при разрешена скорост от 50 км/час, за автомобила е установена такава от 91
км/час и превишение на скоростта от 41 км/час. Във фиша е посочено също, че собственик
на автомобила, на когото е регистрирано МПС-то е Д. Г. И. като законен представител на
фирма „************“ ООД, който е визиран и като извършител на описаното деяние,
квалифицирано като административно нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП. За това нарушение,
на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в
размер на 600 лв.
Представена е разпечатка на 4бр. фотоснимки от клип №4031, заснет с TFR1-М ***,
отстрани на който са посочени същите данни за дата и час на нарушението /**********г.,
16:58:53ч./, извършено с визирания във фиша автомобил с рег. № **********,
местонарушението като координати, данни за констатираната скорост и превишение на
скоростта с 3 км. повече от скоростта, описана във фиша. В разпечатката от клипа е
посочено, че измерената скорост за автомобила е 95 км/час, а ограничението на скоростта за
участъка е 50 км/час. На самата разпечатка-фотоснимка действително е заснет процесният
автомобил, с ясно разграничим регистрационен номер, така както е описан в електронния
фиш.
Според представената извадка от АИС АНД на МВР процесният електронен фиш №
К/********* е съставен на 15.10.2020г. и е връчен на 07.03.2022г. Датата 07.03.2022г. е
отразената дата на връчване на електронния фиш и според представената разписка за
връчване на л.38 от делото.
Не са представени доказателства за собствеността на заснетия автомобил.
Относно одобряването на използваното техническо средство за отчитане на скорост на
автомобил – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип ******, съдът извърши служебна справка в публичния регистър на одобрените типове
средства за измерване към Българския институт по метрология /БИМ/, от където се
установява, че за типа на СИ ****** е било издадено удостоверение № ******* от
24.02.2010г. със срок на валидност до 24.02.2020г. Не е отразено срокът да е продължаван
или да е издавано ново удостоверение. Същата информация относно одобряването на
техническото средство е отразена и в писмо от БИМ до началника на РУ-П. към ОДМВР С.,
входирано в РУ-П. под № УРИ ************/26.05.2022г., като в писмото е посочено, че
срокът на валидност на одобряване на типа има отношение към новопроизведените или
внесени средства за измерване до етап пускане на пазара и/или в действие, а съгласно чл.30,
ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат за одобрен тип, а последващата проверка е формата за контрол на средствата за
измерване, която удостоверява това съответствие. Посочено е и че периодичността на
проверката на видео-радарните системи е една година.
Приложен е протокол №5-41-20/05.11.2020г, изготвен от Л. за проверка на радарни
3
скоростомери и анализатори за алкохол в дъха, според който от последваща проверка е
установено, че система тип TFR-1M, №*** съответства на одобрения тип.
По делото е представен протокол по образец с рег. №347р-************/27.04.2020г.,
който касае използването на системата за видеоконтрол, с която е заснето нарушението, на
дата **********г., за периода от 15.14ч. до 16.58ч., като същият е съставен от служителя на
МВР И.П.. В протокола е отразено, че контролът е извършен в гр.З. на ГП I-6, 194км+700м,
с посока на движение от гр.Бургас към гр.С., при ограничение на скоростта от 50 км/ч и
броят на установените нарушения е общо 16. Посоченият режим на измерване е
„стационарен“, а посоката на задействане - „приближаващ“. Посочен е номерът на
служебния автомобил, в който е било поставено мобилното АТСС- рег. № **********.
Протоколът е подписан от издателя му и от служител към ОДМВР- С., който пък е приел
протокола на 29.04.2020г. В графата „Проверил“ фигурира само подпис. Към протокола е
представена докладна записка до началника на РУ-П. с вх. № ************/27.04.2020г. от
полицейския служител, осъществил контрола, за резултатите от работата със система за
видеоконтрол ****** с фабричен №*** на дата **********г. В табличен вид са описани
данните за направените записи на нарушенията (общо 16 на брой), като са посочени номера
на МПС-та, с които са извършени нарушенията и номера на видеоклиповете, с които тези
нарушения са заснети, като автомобил с рег. № ********** е посочен под номер 16 в
таблицата, както и че същият е заснет с видеоклип №4031.
От Община З. е изискана схема за организацията на движение в района на ГП I-6,
194km+700m. С писмо изх. № *********/13.07.2022г. кметът на община З. е предоставил
справка за разположението и вида на пътните знаци и табели, относими за ограничаване на
скоростта в процесния участъка именно: 194+707 км – табела Д11 - „Начало на гр.З.“;
193+905 км – знак В23- ограничение на скоростта 50 км/ч; 192+351 км – знак В23 –
ограничение на скоростта 50 км/ч; 192+496 км – табела Д12 - „край на гр.З.“. Посочено е
още, че участъкът от 194+707 км до 194+900 км териториално попада в землището на гр.З.,
но е извън населеното място и не са налични знаци за ограничение на скоростта.
Други относими доказателства не са представени и ангажирани по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, а именно: лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана с процесния електронен фиш – Д. Г.
И.. Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189, ал.8 ЗДвП 14-дневен срок за
обжалване на получен електронен фиш, доколкото в разписката за връчване на процесния
електронен фиш като дата на връчването е отбелязана 07.03.2022г., а жалбата е изпратена по
пощата на 18.03.2022г., видно от пощенското клеймо върху копието от плика, с който е
изпратена. В този смисъл, съдът приема жалбата за допустима и своевременно подадена и
счита, че следва да я разгледа.
Съдът следва да обсъди доводите, наведени в жалбата и в съдебното заседание и
основателността им по отношение крайния извод законосъобразно ли е издаден или не
4
обжалваният електронен фиш, без обаче да се ограничава до същите.
Административнонаказващият орган /АНО/ е този, който следва да проведе пълно
доказване на извършеното нарушение, както и да представи доказателства, посредством
които съдът да може установи, че е процесуалният и материалният закон са били спазени
при издаване на електронния фиш.
Съдът приема, че електронният фиш е редовен от външна страна, като съдържа
реквизитите, разписани императивно в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП- данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното заплащане. Самият фиш
представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има
удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без
възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това
средство). Следва да се отбележи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в
ЗАНН, в случаи като процесния, са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на
чл.189, ал.4 ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на
административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт /вж.
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г./. При установяване
на нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се издава в
отсъствието на нарушителя. Описанието на нарушението в конкретния случай е възведено
чрез посочване на относимите скорости - разрешената стойност на скоростта, установената
стойност на скоростта и превишената стойност на скоростта, който начин на описване е
напълно достатъчен, за да може соченото за нарушител лице да разбере за какво нарушение
бива обвинено. Тук следва да се посочи, че липсва необходимостта от посочване на
физическия издател на фиша, който единствено обработва записана информация, т.е.
автоматизираността на процедурата, при която програма сама генерира фиша игнорира
необходимостта длъжностно лице да се подписва като издател. На следващо място, чл.189,
ал.4 ЗДвП не предвижда като реквизит „дата на съставяне“ на фиша, а единствено посочване
датата на нарушението, което съдът намира за неправилен законодателен подход, но
доколкото законодателят не е въвел този реквизит, то съдът не е в състояние да го коригира,
нито да отчете липсата му като процедурно нарушение от страна на
административнонаказващия орган. Въпреки това, съдът е категоричен, че в съдебен процес
по разглеждане законосъобразността на електронен фиш, датата на издаването му е важна и
следва да се установи, доколкото същата има значение за преценка спазването на сроковете
по чл.34, ал.1 ЗАНН.
Съдът не се солидаризира с доводите на процесуалния представител на жалбоподателя,
че се наблюдават съществени разминавания между данните, обективирани в електронния
5
фиш и тези, обективирани на снимката/клипа от заснетото нарушение що се отнася до часа
на нарушението и регистрираната скорост. Часът на нарушението във фиша и в клипа
съвпада, като обаче на клипа часът е по-точен- до секунди, докато във фиша точността е до
минути, което не съставлява разминаване. Отчитането на толеранс относно скоростта също
не е нарушение, а напротив- гаранция за защита правата на лицето, доколкото устройствата
за видеоконтрол на движението засичат скорост с грешка до +/- 3 км/ч, поради което
толерансът в полза на лицето-нарушител игнорира възможността при евентуална грешка на
системата, на лицето да се вмени по-голяма скорост на движение и както би се оказало в
конкретния случай (ако не се отчита толерансът) – да му се наложи по-високо наказание.
Мястото на нарушението обаче в действителност е трудно да се установи дали е едно и
също, по начина, по който са отразени данните в електронния фиш /гр.З., ГП I-
6 194км+700м/ и в клипа /координати: EL: **********°, NL: **********°/. Липсва
разчитане на GPS координатите, които са отразени, така че да се установи дали съвпадат с
километъра от път I-6, който е посочен в електронния фиш, а това е от съществено значение
за относимата за участъка ограничителна скорост на движение. Видно от писмото-справка
от община З., табелата за начало на гр.З. е поставена на 194км+707м, а според електронния
фиш нарушението е заснето на 194км+700м, т.е. само 7 метра след началото на населеното
място и затова е от съществено значение да се установи, че координатите, които са заснети
на клипа отговарят с точност на посочения в километри и метри участък от пътя, за което
обаче в случая не се ангажират доказателства.
Установи се, че техническото средство, с което е заснето нарушението – TFR 1-M *** е
вписано в Регистъра за одобрените типове средства за измерване към БИМ, а
удостоверението за одобряването е със срок до 24.02.2020г., т.е. към **********г. срокът е
изтекъл. Въпреки това, съгласно фикцията на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следователно
средството може да бъде използвано за измерване на скоростта, като единственото условие е
да е преминало метрологична проверка /така приема и практиката- напр. Решение № 1444 от
22.07.2022 г. по к.адм.н.д. № 1264/2022 г. на XXII състав на Административен съд – П.;
Решение № 138 от 26.05.2022 г. по к.адм.н.д. № 90/2022 г. на II състав на Административен
съд - С.З. /. В случая има представени доказателства за премината метрологична проверка на
05.11.2020г., извършена от Л., оправомощена от Българския институт по метрология да
извършва такива проверки, т.е. следва да се счете, че средството за измерване отговаря на
одобрения тип и е било технически изправно, поради което не възниква съмнение за
правилното отчитане на скоростта.
Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № ********* от 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /наредбата/: „За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се
попълва протокол съгласно приложението.“ Такъв протокол в настоящия случай се
установи, че е бил съставен и същият бе приложен към административнонаказателната
6
преписка. Протоколът е съставен по образец и е попълнен от съставилото го лице. Откроява
се обаче проблем, изводим от съдържанието на протокола. Не е посочено име и длъжност на
лицето, което го е проверило, а фигурира единствено подпис, като е възможно подписът да е
на същото лице, което го е приело и е снело записите, но такъв извод не може да бъде
направен само на база евентуална прилика в подписите и не би бил коректен, поради което
остава съмнението дали е била извършена проверка на протокола от оправомощено за това
лице.
На следващо място, чл.188 ЗДвП въвежда една своеобразна презумпция, че
извършител на нарушението е собственикът или ползвателят на автомобила, а когато се
касае за юридическо лице-ползвател – законният му представител. В настоящия случай
обаче АНО не е представил доказателства за собствеността и ползването на лекия автомобил
„*******“, с рег. № **********, с който е заснето нарушението, а публичен регистър за тези
обстоятелства няма, поради което за съда не съществува възможност да провери дали
именно Д. Г. И. или дружеството, което представлява – „************“ ООД, е собственик
или ползвател на автомобила. Дори този факт да се приеме за установен, доколкото няма
възражение в жалбата в тази насока, правото на защита на жалбоподателя е нарушено
касателно възможността му да посочи друг извършител на нарушението. С късното
връчване на електронния фиш- близо 3 години след нарушението, на жалбоподателя е
отнета обективно възможността по чл.189, ал.5 ЗДвП да реагира адекватно и да подаде
декларация в случай, че към датата на деянието не той, а друго лице е управлявало
автомобила. Невъзможно е за обикновената човешка памет да възпроизведе спомен за
ежедневно житейско действие, каквото е управлението на автомобил след изминал толкова
дълъг период от време, освен ако лицето не свързва конкретната дата с някакво свое лично
запомнящо се събитие.
Процесуалният представител на жалбоподателя въвежда довод за евентуално
неспазване на сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН и по-точно невъзможност да се установи дали
са спазени, тъй като не е ясно кога е генериран фишът. Съдебната практика е противоречива
относно приложението на сроковете по чл.34 ЗАНН относно електронните фишове. Този
съдебен състав споделя разбирането, че нормата на чл.34, ал.1 ЗАНН, която регламентира
давностни, срокове следва да се прилага еднакво за всички лица. В този смисъл не може
нарушителите, санкционирани с електронен фиш, да бъдат третирани различно спрямо
нарушителите, които са санкционирани с наказателно постановление. Проблемът за
приложението на чл. 34 ЗАНН не произтича от разбирането, че той не се отнася за
електронните фишове, а произтича от отсъствието на дата на издаване на електронния фиш
в одобрения от министъра на вътрешните работи образец. Процесният електронен фиш е
съставен изцяло по този образец, както и всеки друг електронен фиш. В тях няма дата, на
която те са съставени. Единствената дата, която се съдържа е датата на нарушението. За да се
прецени дали са изтекли давностни срокове, е задължително да бъде установена датата на
издаване на електронния фиш, като в случая от справката от „АИС АНД“ се вижда, че датата
на издаване е 15.10.2020г., при извършено на **********г. нарушение. В този смисъл, 1-
7
годишният давностен срок от извършване на нарушението не е изтекъл. Според съда обаче е
изтекъл 3-месечният давностен срок от откриване на нарушителя. Видно е от докладната
записка към протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № ********* от 2015 г., че
регистрационните номера на автомобилите-нарушители са били известни още на
**********г., а от самия протокол е видно, че видеозаписите от автоматизираното
техническо средство са били свалени на 29.04.2020г., т.е. това следва да се счете, че е датата,
на която е открит нарушителят, тъй като, макар да е възможно към тази дата да не е била
извършена проверка за собственика/ползвателя на МПС-то, заснето да се движи с
превишена скорост, регистрационният номер е установен и единствено липсата на активно
поведение у АНО е причината за неиздаване на електронния фиш в следващите 3 месеца.
Съдът счита, че към 15.10.2020г. 3-месечният давностен срок е вече изтекъл и не е следвало
фишът да се издава, тъй като издаването му след изтичане на давностния срок противоречи
на императивна правна норма. С изтичането на давностния срок контролният орган –
ОДМВР-С. /част от държавната структура/ е загубил възможността да реализира наказване
на извършителя на нарушението. Издаването на електронния фиш извън законоустановения
давностен срок е абсолютно основание за отмяната му /така напр. Решение от 27.01.2020г.
по КАНД №475 по описа за 2019г. на Старозагорски административен съд/.
С оглед на горното, независимо че нарушението е заснето с годно автоматизирано
техническо средство/система и е правилно квалифицирано, обжалваният електронен фиш
подлежи на отмяна като незаконосъобразно издаден поради изтичане на приложимия
давностен срок и поради недоказаност в пълен обем от страна на АНО на извършване на
нарушението от жалбоподателя И..
Съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН в съдебни производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В случая страната, за която решението е
благоприятно, е поискала присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв., за заплащането на което са представени доказателства и което
съответства на минималното възнаграждение по чл.8 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения /в редакцията към датата на завеждане
на жалбата/, поради което съдът следва да уважи направеното искане за присъждане на
разноски и да счете, че същото не е прекомерно.
Поради гореизложеното и на основание чл.189, ал.14 ЗДвП във вр. чл.63, ал.2, т.1
ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № ********* на ОДМВР С., с който на Д. Г.
И., ЕГН: ********** - законен представител на „************“ ООД, за административно
нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП, е
8
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600.00 лева. като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-С., БУЛСТАТ: ***********, със
седалище и адрес: гр.С., бул. „**********“ №71 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. И., ЕГН:
********** сумата от 300.00 лв. /триста лева/, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9