Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 31.10.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3191 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са от ФОНД “Н.И.” (ФНИ) против ответника “Б.”
ООД, ЕИК *******, искове с правно
основание чл.55, ал. 1, предл. трето и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът ФОНД “Н.И.” (ФНИ) твърди, че ответникът “Б.”
ООД е кандидатствал пред фонда за
финансиране на научноизследователски проект в конкурс “Финансиране на фундаментални научни и
научноприложими изследвания в приоритетни област – 2012 г.”, с проектно предложение с вх. № FFNNIPO_12_00774 с наименование: “Геотермална енергия, термопомпени агрегати –
намаляване вредното въздействие и повишаване динамичната адаптивност към
резките промени на източника на енергия – околната среда”. Ищецът твърди, че проектът на ответника е
допуснат и класиран, направено е предложение за финансиране, което е одобрено
от изпълнителния директор на фонда и министъра на образованието, младежта и
науката. С оглед на това между ищеца като възложител и ответника като
изпълнител е сключен Договор №
ДФНИ-М01/0008 от 22.11.2012 г. за финансиране на научноизследователския проект.
Твърди, че договорът е за срок от 24
месеца и за предоставяне на средства в размер на 190 000 лева.
Ищецът твърди, че на 23.11.2012 г. фондът е
превел по сметка на ответника сумата от 133 000 лева, представляваща
авансово плащане по договора. Твърди, че след извършена проверка са
констатирани допуснати нарушения по конкурсната документация и на 11.02.2013 г.
министъра на образованието, младежта и науката издава заповед РД-09-122, с
която отменя утвърденото класиране по проектните предложения за финансиране от
ФНИ. Твърди, че тази заповед на министъра е оспорена от ответното дружество,
като с решение № 16693 от 13.12.2013 г. по адм.д. № 13870/2013 г. по описа на
ВАС, 5-членен състав е оставена в сила. Твърди, че с отмяната на индивидуалния
административен акт, въз основа на който е сключен договора, породените от
същия правни последици отпадат и се дължи връщане на сумата, която не е
възстановена от ответното дружество. Сочи, че върху главницата се дължи и лихва
за забава от датата на превеждане на сумата (23.11.2012 г.) до окончателното й
плащане. Ищецът претендира направените в
производството разноски.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 133 000 лева, представляваща платено на отпаднало основание авансово плащане по Договор № ДФНИ-М01/0008 от 22.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни област – 2012 г.”, сключен между ищеца като възложител и ответника като изпълнител, и сумата от 67 659,47 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 133 000 лева за периода от 23.11.2012 г. до 23.11.2017 г., и законна лихва върху главницата от 133 000 лева за периода от датата на подаване на исковата молба (23.11.2017 г.) до окончателното й изплащане. Ищецът претендира направените в производството разноски.
Ответникът “Б.” ООД оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че с отмяната на индивидуалния
административен акт, въз основа на който е сключен договорът, отпадат
породените от същия правни последици с обратна сила. Сочи, че е отменено
класирането, но не и сключените преди отмяната му договори между изпълнителя и
ФНИ.
Ответникът сочи, че е налице основание да
задължи получената сума, тъй като твърди, че е изпълнил задължението си да
завърши, представи и отчете на възложителя първия етап на изпълнението,
уговорен с договора, а авансовото плащане от 133 000 лева е за изпълнение
на първия етап. Излага доводи, че възложителят не е възразил и не е оспорил
изпълнението на първи етап. Въвежда твърдения, че е налице приемане на
изпълнението на първия етап от договора чрез конклудентни действия, тъй като в
неизпълнение на чл. 20, ал. 2 от сключения договор възложителят не се е
произнесъл по приемането на резултатите (първи етап от изпълнението) в срок от
60 дни след предаването или отчитането им, а в случай на особена сложност – в
срок от 90 дни.
Сочи, че с писмо от 06.02.2013 г., изпратено
по електронна поща, му е указано от ФНИ да продължи изпълнението на поетите по
договора задължения и ако не бъде изпълнена програмата на първия етап, то това
ще се счита за виновно неизпълнение по договора. Твърди, че е изправна страна
по договора и следва да задържи получената сума от 133 000 лева. Сочи, че
за изпълнението на първия етап по договора е направил разходи в общ размер на
121 171,84 лева, които са отчетени пред ФНИ с финансов доклад от
12.12.2013 г. Счита, че класирането,
отменено единствено поради нарушения, допуснати от фонда, не може да бъде
противопоставено на добросъвестното поведение на ответника, който стриктно е
изпълнил задълженията си. Сочи, че е налице хипотезата на чл. 25, ал. 2 от
процесния договор, съгласно който когато договорът се прекрати по вина на
възложителя, той е длъжен за заплати на изпълнителя всички правомерно извършени
разходи към момента на прекратяване на договора.
Ответникът оспорва и акцесорния иск, предвид
неоснователността на главния иск. При условията на евентуалност, ако бъде
уважен главния иск, прави възражение, че връщането на даденото на отпаднало
основание става изискуемо от деня, в който отпада основанието, т.е. от
13.12.2013 г., когато е постановено решение № 16693 от 13.12.2013 г. по адм.д.
№ 13870/2013 г. по описа на ВАС, 5-членен състав. Прави възражение за
погасяване вземането за лихва, претендирано от ищеца за периода от 23.11.2012
г. до 23.11.2017 г., с изтичането на тригодишна погасителна давност на
основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД.
При условията на евентуалност прави
възражение за прихващане за сумата от 121 171,84 лева, която представлява
направените от ответника разходи в изпълнение на сключения между страните
договор.
Ответникът претендира
направените в производството разноски.
В допълнителната
искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва направените от ищеца
възражения. Посочва, че е налице смесен фактически състав, състоящ се от
административен и гражданскоправен елемент, като водещ е административният
елемент. Административният елемент представлява осъществяване на процедура,
завършваща с решение за одобряване на финансирането, като съгласно чл. 24 от
ЗННИ насърчаването на научните изследвания и проекти се осъществява чрез
отпускане на целеви финансови средства въз основа на конкурс, проведен при
условията и по реда на закона. Сочи, че решението на изпълнителния съвет по чл.
29, ал. 3 от ЗННИ, с което се определят кои от класираните проекти ще бъдат
финансирани, е правопораждащия юридически факт за правото да се сключи договор
за финансиране и изплащане на сумите по договора. Отпадането на
административния елемент с посочената заповед на министъра има обратно
действие, поради което същият не може да породи правни последици и за получените
по него суми е налице хипотезата на неоснователно обогатяване. Сочи, че след
влизане в сила на заповедта на министъра, ответното дружество е било поканено с
писмо с изх. № 26/23 от 27.01.2014 г. да възстанови получената сума, което не е
сторено.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания и
възражения срещу предявените искове. Оспорва, че сключеният между страните
договор не е прекратен, а и да има прекратяване, то щяло да действа занапред.
Сочи, че при отмяна на класирането със заповедта на министъра, се възобновявало
административното производство по реда на чл. 99 от АПК и ФНИ следвало да
проведе ново класиране, съобразявайки се със заповедта и дадените указания на
ВАС, при което процесният проект може да бъде класиран, с оглед на което искът
се явявал преждевременно заведен. Оспорва, че процесният договор не е развален,
а доколкото същият има периодично действие, то и да се приеме, че е налице
разваляне, същото действа занапред и на ответника се дължали сумите по научния
и финансов отчет за изпълнение с вх. № 100/12 от 12.12.2013 г. Сочи, че писмото
на ФНИ от 27.01.2014 г.е получено почти година, след като ответникът е направил
разноски по изпълнението на договора с фонда и изпълнението е предадено на
фонда.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че ответникът е класиран в конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни област – 2012 г.”, комисия “Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление”, с проектно предложение с вх. № FFNNIPO_12_00774 с наименование: “Геотермална енергия, термопомпени агрегати – намаляване вредното въздействие и повишаване динамичната адаптивност към резките промени на източника на енергия – околната среда”, съгласно представения от ищеца Протокол от 09.11.2012 г. от заседанието на Изпълнителния съвет на ФОНД “Н.И.”.
Не се спори между страните и се установява от представените доказателства, че между ищеца като възложител и ответника като изпълнител е сключен Договор № ДФНИ-М01/0008 от 22.11.2012 г. за финансиране на научноизследователския проект на ответника.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да изпълни дейностите, посочени в работна програма за І етап и работна програма за ІІ етап.
Съгласно чл. 3 от договора, същият се сключва за срок от 24 месеца, считано от датата на предоставяне на финансирането от възложителя. Първият етап за изпълнение на договора е с продължителност от 12 месеца. Вторият етап е 12 месеца след приемане на научания и финансовия отчет за изпълнението на първия етап и считано от датата на предоставяне на финансиране от възложителя за втория етап.
Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от договора, за изпълнението на научната програма и постигане на предвидените в проекта резултати възложителят предоставя на изпълнителя средства в размер на 190 000 лева, като авансовото плащане за изпълнението на първия етап е в размер на 70% от средствата.
Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е превел на ответника и последният е получил сумата от 133 000 лева с оглед горепосочения договор.
По делото е представената Заповед № РД09-122/11.02.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която на основание чл. 99, т. 1 от АПК във връзка с доклад на дирекция “Главен инспекторат” към Министерския съвет, поради установени нарушения в работата на ФНИ при провеждане на конкурса, довели до незаконосъобразно класиране на научни проекти, е отменено утвърденото класиране на проектни предложения за финансиране от ФНИ, предложени от временните научно-експертни комисии по “Педагогика” и по “Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление”, касателно проекта на ответното дружество (съгласно № 11 от приложението към заповедта).
Представени са от ответника документи - входящ № 100/12 от 12.12.2013 г. на ФНИ и опис относно отчитане на първия етап от научноизследователски проект съгласно договора, включително научен отчет, референции, работна програма за пълния етап, фактури и договори с трети лица във връзка с проекта.
Представено е от ищеца писмо от 27.01.2014 г., изпратено до ответника “Б.” ООД, с което ФНИ го уведомява, че съгласно решение на изпълнителен съвет от Протокол № 22 от 14.01.2014 г. договорът от 22.11.2012 г. се прекратява, поради отпадане на основанието за неговото сключване и го кани да възстанови получените по договора суми в 10-дневен срок от получаване на писмото.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието
заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице М.С.. Вещото лице дава заключение, че е представен финансов отчет за направени разходи от
„Б.”ООД по Договор № ДФНИ-М01/008 от 22.11.2012 г. в размер на 121 171,84 лева
(без включено ДДС). Разходите са документално обосновани и са представени оригинали
на първични счетоводни документи, удостоверяващи направени разходи от “Б.” ООД в размер на 121 171,86 лева (без включено ДДС).
Вещото лице дава
заключение, че общият размер на платените разходи,
направени във връзка с Договор № ДФНИ-М01/008 от 22.11.2012 г., е 120 271,86
лева (121 171,86 лева – 900 лева), от които: 48 576,79 лева (без
включено ДДС), платени в брой; 71 695,07 лева (без включено ДДС), платени
по банков път; 900 лева - неплатени, представляващи задължения към “Европейски политехнически университет”
по фактура № ********** от
18.11.2013 г.
Вещото лице дава заключение, че за всички платени в брой фактури е издадена фискална касова бележка, с изключение на фактура № ********** от 24.6.2013 г. в размер на 144,06 лева (без включено ДДС), издадена от “М.Б.” ООД. В случай, че сумата не бъде призната като разход, то общият размер на разходи направени във връзка с Договор № ДФНИ-М01/008 от 22.11.2012 г. е 121 027,80 лева (121 171,86 лева – 144,06 лева).
Вещото лице дава
заключение, че направените разходи с общ размер
121 171,86 лева (без включен ДДС) са осчетоводени от ответника.
Вещото лице дава
заключение, че общият размер на извършените разходи
от изпълнителя на проекта е 121 171,62 лева, т.е. с 11 828,38 лева
по-малко от разходите предвидени за първи етап. Разликата между одобрените
разходи съгласно финансовия план и действително извършените разходи се формира
от 13 685,04 лева - неизразходвани средства по пера “апаратура и специално оборудване” и “възнаграждения на членовете на колектива,
работещи по проекта” и 1 856,66 лeва - преразход по пера “материали, химикалки и консумативи”, “външни организации за техническо
подпомагане” и “други разходи”.
Вещото лице дава
заключение, че общият
размер на разходите, направени преди издаване на заповедта на министъра, е
15 899,16 лева, а общият размер на разходите, направени след издаване на
заповедта, е 105 272,70 лева.
Водените от
ответника свидетели Е.К.и И.В.казват, че имат трудов договор, съответно
граждански договор с ответното дружество, поради което съгласно чл. 172 от ГПК съдът
кредитира показанията им с оглед на всички други доказателства по делото, като
има предвид възможната тяхна заинтересованост.
От разпита на
свидетелката Е.К.се установява, че е
запозната с процесния договор и е участвала в изпълнението му като част от
екипа. Казва, че е участвала в подготовката
на документите за подаването на проекта, който е бил разделен на два етапа, за
събирането на данните по проекта и разпространяването. Казва, че първият етап е
бил приключен, за което са предали научния отчет, заедно с финансов отчет и
всичките прилежащи документи - договори с подизпълнители, фактури, събраните до онзи момент данни за
приключването на първия етап от проекта, които са били подадени от техническия
екип. Свидетелката казва, че е подготвила цялата папка с документи и я е
предала на И.Д.. Казва, че предаването на папката било възпрепятствано от ФНИ и
И.Д. ходила няколко пъти до там, като й се обадила, че от фонда не искат да
входират документите. Свидетелката каза, че на третия път я помолила да стои,
докато приемат документите, и документите за приключването на първия етап от
проекта са били входирани през м. декември 2013 г. Казва, че не й е известно да
е имало обратна връзка от страна на ФНИ. Казва, че доколкото помни, е имало
отпадане на класирането на ответното дружество, но след като са били входирани
документите за приключване на първия етап от проекта.
От разпита на
свидетеля И.В.се установява, че е запознат с процесния договор, тъй като е един
от инициаторите за него, идеята е дошла от БАН. Казва, че не помни по какъв
начин са осъществили първия контакт с “Б.” ООД.
Свидетелят казва, че се занимава дълги години с изследване на термопомпи и с
такъв тип дейности, а “Б.” ООД се занимава с монтажи
на такива съоръжения. Казва, че е участвал в изпълнението на процесния договор като основен специалист,
който се занимава с научната част – със снемането на данните, с оценката на
тези данни, с обработката на данните. Описва работата по проекта. Казва, че е
бил изпълнен и предаден първия етап по договора. Казва, че в изпълнението на
първия етап той лично е правил разходи, закупил е електронни материали, които е
вложил в неговото изделие. Казва, че по проекта са работили двама служители от
БАН на граждански договор с “Б.” ООД,
а останалите били служители на “Б.” ООД. Свидетелят казва, че след като получили информация, че проектът е бил
прекратен, той самият продължил да работи още малко, защото искал да получи
тази информация като човек на науката. Казва, че не е предавал лично
документацията на фонда и не знае кога е станало предаването на цялата
документация по проекта.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в чл. 55 от ЗЗД са уредени
три различни фактически състава – получаване
на нещо без основание, на неосъществено основание или на отпаднало основание.
При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието
съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с
обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради
пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при
настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова
условие, и в други подобни случаи.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса при претенция за неоснователно обогатяване, ищецът дължи да докаже плащане на сумите, чието връщане претендира, влизането в сила на заповедта на министъра на образованието, младежта и науката, с която е отменено класирането по проектните предложения за финансиране от ФНИ, както и че е поканил ответника да му върне платените по договора суми. В тежест на ответника е да докаже основанието за плащането и задържане на сумите. По възражението за прихващане ответникът следва да докаже изпълнение на задълженията си по договора и размера на извършените разходи за изпълнение на проекта.
Съдът намира, че правоотношението между страните е възникнало по силата на валидно сключен договор, който покрива елементите на договора за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. Правоотношението се подчинява и на разпоредбите на Закона за насърчаване на научните изследвания.
Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 от Закона за насърчаване на научните и. ФОНД “Н.И.” насърчава научните изследвания в рамките на програмата в приетия от Министерски съвет годишен доклад, като финансира проекти, разработки и демонстрационни проекти в определените в Националната стратегия за научни изследвания научни направления.
Съгласно чл. 24 от ЗННИ, насърчаването на научните изследвания се осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства въз основа на конкурс, проведен при условията и реда на ЗННИ.
Съгласно чл. 29, ал. 3 и 4 от ЗННИ, в действащата редакция към датата на провеждане на конкурса и сключване на договора с ответника - изм. - ДВ, бр. 83 от 2010 г., въз основа на класирането за всеки конкурс, извършено по реда на чл. 28 от закона, изпълнителния съвет с решение определя проектите, които ще бъдат финансирани, и размера на средствата, които им се предоставят, в рамките на общия размер на определените за конкурса финансови средства. Въз основа на това решение управителят на ФОНД “Н.И.” сключва договор, с който се определят условията за финансиране и изпълнение на всеки от определените за финансиране проекти.
Следователно в случая е налице сложен
фактически състав, който включва административни елементи – провеждане на
конкурс, оценяване, класиране на проектните предложния, определяне на средства
за финансиране на съответен проект, и гражданскоправен елемент – сключването на
договор въз основа на решението на изпълнителния съвет на фонда. В случая след приключването на конкурса и окончателно
класиране на участниците, включително и ответното дружество, е приключил
административния състав от сложния фактически състав и са породени
предпоставките за възникването на гражданскоправния елемент – сключването на
договора.
Не се спори между страните, че между ищеца като възложител и ответника като изпълнител е сключен Договор № ДФНИ-М01/0008 от 22.11.2012г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни област – 2012 г.” за изпълнението на проекта на ответника. Договорът е сключен въз основа на гореописания сложен фактически състав, включващ административноправни и гражданскоправни елементи. Същият е породил целените правни последици и е обвързващ за страните по него.
Не се спори също и се установява от събраните по делото доказателства, че ответникът е получил от ищеца сумата от 133 000 лева, представляваща авансово плащане за изпълнението на първия етап от договора. Плащането е извършено към ответника на съществувало към датата на плащане основание – процесния договор между страните.
Съгласно чл.
13, ал. 5 от ЗННИ (в действащата към момента на издаване на заповедта редакция изм. - ДВ, бр. 83 от 2010 г.), министърът на
образованието, младежта и науката осъществява конкрол на дейността на ФОНД “Н.И.”.
Не се спори между страните по делото, че с влязла в сила Заповед № РД09-122/11.02.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която е отменено утвърденото класиране на проектни предложения за финансиране от ФНИ касателно процесния проект на ответното дружество (съгласно № 11 от приложението към заповедта).
Спорът между страните се концентрира относно
действието на отмяната на утвърденото класиране по проектните
предложения за финансиране от ФНИ, съгласно заповедта
на министъра на
образованието, младежта и науката.
В случая заповедта на министъра е издадена на основание
чл. 99, т. 1 от АПК – възобновяване на производство по издаване на
административни актове. Съгласно посочената норма влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил
оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено
по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред - от органа, който го е издал, при посочените в нормата хипотези.
Производството по възобновяване по чл. 99 и
сл. от АПК е извънреден контролен способ върху влязъл в сила индивидуален
администранивен акт, необжалван по съдебен ред, при предвидените в закона
предпоставки. То представлява изключение от нормалното развитие на
административната процедура.
Следователно с влизане в сила на заповедта на министъра, с която е отменено класирането на конкурса касателно проекта на ответното дружество, е отпаднал административния елемент от правоотношението. Заповедта е влязла в сила на 13.12.2013 г. Когато административният акт първоначално е породил действие и въз основа на него е сключен процесния договор между страните, последващата отмяна на административния акт от административния орган не води автоматично до “отмяна” на сключения договор. Заповедта на министъра е обстоятелство, което препятства последващото изпълнение на договора между страните.
С оглед на това влязлата в сила заповед на министъра е основание за прекратяване на договора, както е сторено в случая от ищеца с писмото от 27.01.2014 г., отправено до ответното дружество. В писмото е посочено, че договорът се прекратява поради отпадане на основанието за неговото сключване.
В случая е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1 от договора, съгласно който възложителят може да прекрати договора едностранно и без вина на изпълнителя в случаите, когато възникнат някои от обстоятелствата, посочени в чл. 19, ал. 1 от договора, които правят по-нататъчното изпълнение на договора нецелесъобразно, като в този случай възложителят заплаща фактически направените разходи. Това е така, тъй като с отмяната на решението за класиране и финансиране на проекта на ответното дружество, съгласно заповедта на министъра, за ФНИ е отпаднала възможността за по-нанатъчно финансиране на проекта на ответника и за ищеца е възникнало правото едностранно да прекрати договора, но и задължението да заплати фактически направените от ответника разходи.
Тази разпоредба от договора съответства на правилото на чл. 268 от ЗЗД, че ако възложителят има основателна причина и се откаже от договора за изработка, възложтилят следва да заплати на изпълнителя направените разходи, шзвършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнениета на работата.
В случая
ответникът е извършил разходи по първия етап от договора, които са отчетени на
ищеца възложител с отчет с вх. № 100/12 от 12.12.2013 г., което не е спорно между страните и се
установява от събраните по делото писмени доказателства и изслушаните
свидетелски показания, които съдът кредитира като непротиворечиви и съответстващи
на останалите доказателства по делото. Тези разходи са извършени и отчетени
преди влизане в сила на заповедта на министъра и съответно преди изявлението на
ищеца за прекратяването на процесния договор, направено с писмото от 24.01.2014
г. Ищецът не е оспорил и не е възразил срещу изпълнението на първия етап от
договора от страна на ответника.
От изслушаното и
прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че направените от ответника
разходи по проекта са с общ размер 121 171,86 лева (без включен ДДС), а действително извършените разходи по
пера съгласно одобрения финансовия план са в размер на 121 171,62 лева.
Именно втората сума от 121 171,62 лева следва да се приеме предвид, тъй
като за действително извършени разходи се приемат само изразходваните по предназначение финансови средства по проекта.
Това следва от правилото на чл. 30, ал. 2 от ЗННИ, че изразходваните не по
предназначение средства подлежат на възстановяване на фонда заедно със
законната лихва. Поради това направеното от ответника възражение за прихващане с
тази сума е доказано и основателно. С
оглед на изложеното на ответника са дължими направените разноски от
121 171,62 лева за изпълнението на първия етап на договора и тази сума не
подлежи на връщане на ищеца.
За остатъка от сумата в размер на 11 828,38 лева ответникът, който носи
доказателствената тежест за това, не установява да е извършил разходи и
съответно да е изразходвал по предназначение тази сума за изпълнението на първия
етап от проекта по договора.
Направеното от ответника едва с писмените бележки
възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за главницата е недопустимо
и преклудирано и не подлежи на разглеждане от съда.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в размер на 11 828,38 лева, а искът за горницата над 11 828,38 лева до 133 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Върху сумата от 11 828,38 лева
следва да бъде присъдена и претендираната от ищеца законна лихва от датата на подаване на исковата молба (23.11.2017 г.) до окончателното й плащане.
Предвид
нормата на чл. 30, ал. 2 от ЗННИ върху сумата от 11 828,38 лева се дължи законната
лихва за периода от 23.11.2012 г. до
23.11.2017 г. Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на
вземането за лихва с изтичането на
тригодишна погасителна давност на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД, което е основателно и следва да бъде уважено. Поради това искът
за лихва за периода от 23.11.2012 г. до 22.11.2014 г. е погасен по давност на
основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД и следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде уважен искът за законна лихва върху сумата от 11 828,38 лева за периода от 23.11.2014 г. до 23.11.2017 г., която съдът изчислява на 3 611,12 лева, на основание чл. 162 от ГПК и при използване на калкулатор за изчисляване на законна лихва.
С оглед на изложеното акцесорният иск за горницата над 3 611,12 лева до претендирания размер от 67 659,47 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 13 594,37 лева, от които 8 026,38 лева - държавна такса, 50 лева – депозит за вещо лице и 5 517,99 лева - адвокатско възнаграждение, за получаването на което са представени доказателства по делото, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изхода на спора и предвид горното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 046,77 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът претендира разноски в общ размер на 6 010 лева, от които 450 лева – депозит за вещо лице и 5 560 лева без ДДС - адвокатско възнаграждение, за получаването на което са представени доказателства по делото, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 5 547,23 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, с титуляр: ФОНД “Н.И.”, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Б.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ФОНД “Н.И.”, БУЛСТАТ********, с адрес: *** и 4, на основание чл.55, ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 11 828,38 лева (единадесет хиляди осемстотин двадесет и осем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща платено на отпаднало основание авансово плащане по Договор № ДФНИ-М01/0008 от 22.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни област – 2012 г.”, сключен между ФОНД “Н.И.” като възложител и “Б.” ООД като изпълнител, ведно със законната лихва върху главницата от 11 828,38 лева за периода от 23.11.2017 г. до окончателното й плащане, и сумата от 3 611,12 лева (три хиляди шестстотин и единадесет лева и дванадесет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от 11 828,38 лева за периода от 23.11.2014 г. до 23.11.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за горницата над 11 828,38 лева до 133 000 лева и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 3 611,12 лева до 67 659,47 лева и за периода от 23.11.2012 г. до 22.11.2014 г. включително.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК “Б.”
ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на ФОНД “Н.И.”,
БУЛСТАТ********, с адрес: *** и 4, сумата от 1 046,77
лева (хиляда
четиридесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки) – разноски по
делото, съразмерно
с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ФОНД “Н.И.”, БУЛСТАТ********, с адрес: *** и 4, да заплати на “Б.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 5 547,23 лева (пет хиляди петстотин четиридесет и седем лева и двадесет и три стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :