Р
Е Ш Е
Н И Е 805/13.11.2019г.
гр.Ямбол........13.11........2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.............................четиринадесети...октомври........................................
През две хиляди и деветнадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При
секретаря................И.Г......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа
докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 2419
за 2019
година............................................................................................
Производството по делото е
образувано по искова молба на А.А.К. *** против
„Инджов-19“ ЕООД гр.Я., с която се претендира да бъде осъден ответника да му
заплати сумата 30 000 лв., представляваща претърпени вследствие трудова
злополука неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането, както и присъждане на направените по делото разноски. Ищецът
твърди, че на 14.12.2018 г. докато изпълнявал възложената му работа като ***
строителство на сгради при ответника на обект в с.Х. – покрив на склад, паднал
от покрива, ударил се в бетоновия под и получил *** и ***. Случаят е
регистриран н НОИ като трудова злополука, а вследствие на нея ищецът е
претърпял силни болки и страдания, счупването затруднило ежедневните му
дейности. Имал силни болки в главата, продължили една седмица, за което приемал
обезболяващи, а възстановителния период на счупването продължил два месеца.
Иска се уважаване на иска и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ал.2 от ЗАдв.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от
ответника е постъпил и с него се оспорва иска по размер, който се счита
завишен. Ответникът счита, че е налице съпричиняване
от страна на пострадалия работник, тъй като не е ползвал лични предпазни
средства, въпреки, че такива са му предоставени от работодателя. Бил му е
извършен първоначален, периодичен и ежедневен инструктаж. Ищецът при условията
на груба небрежност е нарушил правилата за безопасност, нарушил е задълженията
си по чл.29 т.1 от Наредба № *** г.
В съдебно заседание страните,
редовно призовани чрез своите пълномощници поддържат
становищата си от исковата молба и отговора.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представения от ответника
трудов договор № *** г., ищецът А.А.К. е бил назначен
в „Инджов 19“ ЕООД на длъжността ***“ с
работно време 8 часа, а трудовият договор е сключен за неопределен срок.
Представена е и подписаната от К. на 21.07.2017 г. длъжностна характеристика за
длъжността ***, съгласно която характеристиката на работата е извършване на
строително ремонтни дейности, ръчно или с помощта на най-прости инструменти и
механизми със значително физическо усилие. Задълженията във връзка с условията
на труд са за това, че работникът е длъжен да спазва утвърдените в дружеството
правила за здравословни и безопасни условия на труд.
Във връзка с настъпилия на
14.12.2018 г. инцидент на работното място, работодателят е съставил протокол за трудова злополука №
***г. относно трудова злополука с пострадал А.К., с място на злополуката ЗК
„***“ с. Х., при ремонт на покрив на склад – ***. Посочено е, че К. е със
счупена ръка при падане от покрива и е допуснал нарушения, изразяващи се в
неползване на лични предпазни средства. Пострадалият при трудовата злополука
работник К. и неговия работодател „Инджов 19“ ЕООД са подали пред ТП на НОИ Я. декларация за трудовата
злополука, станала с К., в която са описани обстоятелствата, посочени в
протокола. От ТП на НОИ Ямбол е издадено разпореждане № *** г. за това, че на
основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната злополука станала с А.А.К. на 14.12.2018 г. се приема за трудова злополука по
чл.55, ал.1 от КСО.
По делото бе изискано от НОИ
досието за процесната трудова злополука, което е
приложено по делото и е съпроводено от становище от 09.09.2019
г. от *** по осигуряването, длъжностно лице по чл.60 ал.1 от КСО. В това
становище подробно е описано настъпването на трудовата злополука, а именно, че
след подхлъзване пострадалият К. пада на лявата си страна и си удря ръката и
лявата вежда, от която потича кръв. Откаран е до здравния пункт на селото и
след промивка на веждата е транспортиран до дома му в гр. Я., а впоследствие е
посетил МЦ „***“ АД, откъдето му е издаден болничен лист с диагноза „***“ с
причина за неработоспособността – злополука трудова. В становището е посочено
още, че след запознаване с представените документи *** по осигуряването е
преценил, че има достатъчно доказателства, за да се определи злополуката като трудова
и не е било разкрито производство по разследване. Уврежданията на здравето са
получени по време и във връзка с извършваната работа в интерес на
предприятието, което класифицира злополуката като трудова, с оглед на което е
издадено разпореждането от 27.12.2018 г. Разпореждането не е било обжалвано
пред директора на ТП на НОИ по реда на чл.117 от КСО.
С исковата молба ищецът К. е
представил талон за МЕ № ***г. и копие на болничен лист от 21.12.2018 г.,
издаден поради *** с причини за неработоспособността злополука- трудова, всичко
отпуск календарни дни – 30.
По делото бе назначена, изготвена и неоспорена
съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице доктор ортопед, травматолог
дава заключение, че ищецът К. при инцидента на 14.12.2018 г. е получил
травматични увреди – *** и *** Тези травми отговарят на механизма на
получаването им – при падане от високо. Травмата на левия лакът е в егидата на
най-леките счупвания, неналагаща оперативно лечение, а само временна имобилизация от две-три седмици и последваща
рехабилитация и целенасочени упражнения в домашни условия за пълното
функционално възстановяване. Подобен тип травми се възстановяват напълно в
обичайния период до 2-2,5 месеца, при активно съдействие и старание на
пациента. Интензитетът на болките и страданията при такава травма са с
намаляваща тенденция от 5-7 ден до завършване на функционалното възстановяване
и е свързано с активна рехабилитация от страна на пациента след сваляне на
гипсовата имобилизация. Според вещото лице със
сигурност до сваляне на гипсовата имобилизация и все
по-малко след началото, функционалната адаптация към ежедневието на пострадалия
горен крайник, травмата е създала трудност в ежедневното обслужване, хранене и
други дейности на пострадалия. Вещото лице не е установило пациентът дали е с
преимуществена активност на доминираща лява ръка, както и какво е
здравословното му състояние към момента, тъй като не е успял да извърши
медицински преглед поради неосъществен контакт с ищеца. Вещото лице е отразило,
че е направило телефонна връзка с адвокатската кантора, представляваща ищеца,
но оттам му отговорили, че той в чужбина и ще се върне, но после до 01.10.2019
г., К. не се е върнал от Г., за да бъде прегледан.
По искане на страните по делото
бяха разпитани доведените от тях свидетели. Свидетелката Н. К. е *** на ищеца
К. и потвърждава, че от три години мъжът й А. работи при „Инджов 19“. Докато
работил, А. паднал от покрив преди 4-5 месеца, счупил си главата, двете ръце,
не можел да отиде до тоалетната, нито да се храни. К. му помагала постоянно,
когато ходел до тоалетна и за всичко. След инцидента го закарали в болницата,
където го гипсирали и пуснали, но имал много болки. Три-четири седмици бил с
болки след гипсирането. След падането А. и до момента не се е връщал на работа,
вече не може да вдига тежко. Пиел много лекарства за болките, слагали му и
инжекции. В момента А. е в Г., за да се види с близките си които са там.
Свидетелят Х.П. е *** В „Инджов 19“ ЕООД и
познава ищеца К., който работи като ***. Свидетелят П. знае за злополуката,
която е станала в с. Х. при ремонт на покрив на една от земеделските
кооперации. В деня, в който се е случило това, П. е инструктирал хората за
безопасност на труда, след което работниците тръгнали към обекта. След известно
време му се обадили, че станала злополука и той отишъл, когато момчето седяло в
служебния автомобил. Другите работници му казали, че е паднал от около три
метра от покрива на навеса, който ремонтирали. След като колегата, който е
закарал А. се върнал казал, че си е ударил ръката. Свидетелят П. заявява, че на
работниците са раздадени лични предпазни средства – каска, ръкавици, дрехи, а
които работят на покрив трябва задължително да са с обезопасителни
колани. Когато А. е отивал да работи на покрива са му били дадени предпазен
колан и въже. Освен предпазен колан и въже, на покрива е имало обезопасително скеле – подвижна количка, която служи за
това, който работи на това скеле да не падне на земята, а на половин метър
разстояние. Според свидетеля инцидентът е станал най-вероятно, когато А. се е
местил от едно място на друго за следващата операция. А. е бил с каска в този
момент, защото казал, че добре, че е бил с каска иначе щял да си удари повече
главата. Обезопасителните колани и въжетата служат за
придържане с колана през кръста и рамото, а с въжето да се хванат за билото на
покрива. За да се премести работника, трябва да се откачи и да се закачи
наново. Подвижното скеле също е предпазно средство за работа и задължение за
преместването му има ***, който помага на *** Преди да се премести на друга
част на покрива, трябва да се слезе долу и да се премести скелето.
Другият свидетел, посочен от
ответника е К.К., който е колега на свидетеля П.,
също ***. Свидетелят К. също е бил на обекта в с. Х., когато станала
злополуката с А.. Сутринта бил проведен инструктаж на работниците и работата
разпределена. В случая е правен ремонт на покрив. Свидетелят чул викове и
видял, че има човек на земята, бил се изправил на едно коляно. Свидетелят
отишъл до него видял, че е А., който на пръв поглед имал охлузване на челото.
А. му казал, че няма проблеми с главата и се изправил. Бил натъртен, но казал,
че бил добре. На място му зачистили раните и свидетелят го закарал до здравния
пункт, където докторът го прегледал и казал, че А. е уплашен, понатъртен, но ще се оправи. А. поискал и свидетелят К. го
откарал до дома му със служебната кола. Свидетелят К. заявява, че работник,
който работи на покрив трябва да е обезопасен, включително и за процесния обект. Когато се работи в периферията на покрива
задължително се ползва колан и въже, за да бъде обезопасен работника. В случая
А. не е бил нито с въже, нито с колан, а на покрива имало два колана и две
въжета. Освен това са имали и подвижно скеле, което е трябвало да местят там,
където са те и работят. В случая на инцидента, на свидетеля К. направило
впечатление, че количката била на една-две позиции назад, т.е. не била
преместена на мястото, където станал инцидента. Задължение да премести
количката има този, който е долу. Който е горе, ако няма никой долу, някой
трябва да слезе от покрива и да я премести. Обикновено ***, който е на земята
трябва да направи това, но тогава всички били горе и е трябвало някой да слезе.
Това, че не е преместена количката е в нарушение на инструктажа. На земята А.
бил без колан, но когато се мести, той не мести колана си, а само въжето, с
което е закачен.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.200 от КТ. Съдът намира същия за частично основателен по следните
съображения:
Съгласно текста на тази разпоредба
за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност,
инвалидност или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Това е законово прехвърляне върху
работодателя на професионалния риск от увреждането на работника и има своите
етически основания в правилото „комуто облагите, нему и тежестите“. При това
положение за пострадалия остава да докаже наличието на трудова злополука,
причинната връзка между нея и характера и условията на труд, както и с оглед претендираните неимуществени вреди следва да бъдат доказани
претърпените болки, страдания, наличието на оплаквания или трайни увреждания
вследствие на тази злополука.
В настоящото производство не е
спорен въпроса за това, че ищецът К. е претърпял злополука на работното място,
както и че същата е с характер на трудова по смисъл на чл.55 ал.1 от КСО. В
тази връзка са и представените по делото писмени доказателства - досието за
трудова злополука, съставено в ТП на НОИ Я. както и разпореждането от
27.12.2018 г., с което злополуката от 14.12.2018 г. е приета за трудова.
По отношение възраженията на
ответника за това, че има съпричиняване, съдът
приема, че е налице тази хипотеза с оглед разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ,
според която отговорността на работодателя следва да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. С израза „груба небрежност“ в хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ,
законодателят има предвид допринасяне от страна на пострадалия за трудовата
злополука, допускайки груба небрежност, която е различна от грубата небрежност
по смисъла на наказателното право. В случая съдът счита, че от страна на К. е
налице допускане на груба небрежност при изпълнение на трудовите му задължения
на 14.12.2018 г. За съда е безспорно установено от събраните по делото гласни
доказателства в лицето на свидетели П. и К., обстоятелството, че преди
настъпване на трудовата злополука ищецът К. не е бил обезопасен с дадените му
въже и колан. Това са лицата, които са ***в ответното дружество, а свидетеля П.
е и този, който е провел инструктажа за безопасност преди да започне работата в
процесния ден. И двамата свидетели обясниха
механизма, по който се работи при ремонт на покриви, както и какви са
конкретните задължения на ищеца К. като ***. От направеното от свидетелите
описание на работата и от настъпилите след инцидента последствия се установява,
че в този момент ищецът К. не е ползвал обезопасителния
си колан и въже. Бил е единствено с каска на главата и то по негови изявления,
че ако не е бил с каска, щял да се удари повече. С това си бездействие, а
именно да не употребява обезопасителен колан и въже
по време на изпълнение на трудовите си функции, съдът приема, че К. е нарушил
задълженията си по чл.29 т.1 от Наредба № *** г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. С неспазването
на правилата за безопасност на труда и неползване на предоставените му
предпазни средства К. е действал в условията на груба небрежност и е пострадал
при настъпилата трудова злополука. Съдът приема, че е налице субективното
отношение на пострадалия работник, довело до осъществяването на груба
небрежност с оглед и заявеното от него, че е бил само с каска, а и в този вид
без колан и въже са го видели свидетелите по делото след падането му от
покрива. Както заяви свидетелят К. в потвърждение на това, че в момента на
инцидента К. е бил без колан и въже, е обстоятелството, че на покрива е имало
два колана и две въжета. Отново от гласните доказателства се установи, че К. не
е ползвал и друго предпазно средство при извършване на конкретната работа на
покрива, а именно предоставената предпазна количка – скеле. Както заяви
свидетеля К., след падането на К. на земята количката е била на една-две
позиции назад, т.е. не е била преместена на мястото, където е станал инцидента,
а при наличието й може би същият не би се случил. С оглед изложеното съдът
стига до категоричният извод, че е налице съпричиняване
на трудовата злополука от страна на пострадалия ищец, допускайки груба
небрежност в действията си.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установи, че действително К. вследствие на
трудовата злополука е получил *** и ***, както и че тези травми се намират в
причинна връзка с инцидента. Отново от вещото лице доктор ортопед става ясно,
че полученото счупване е от най-леките, които не налагат оперативно лечение, а
само временна имобилизация за две-три седмици и последваща рехабилитация. Възстановяването е от 2-2,50
месеца, а интензитетът на болките и страданията намалява от петия
до седмия ден и е до завършване на функционалното възстановяване. Както и
свидетелката Н. К., *** на ищеца заяви, същата се е налагало, когато *** бил
гипсиран да му помага активно в елементарните ежедневни дейности. Това
обстоятелство потвърди и вещото лице за това, че травмата е създала трудност в
ежедневното обслужване и хранене на К. със сигурност до сваляне на гипсовата имобилизация. При тези събрани доказателства съдът приема,
че ищецът действително е претърпял болки
и страдания с оглед полученото ***, но предвид лекия характер на това
счупване същите са отшумели в сравнително кратък срок – до седмия ден за
болките и до 2,5 месеца за страданията.
Тези обстоятелства и установеното съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца
водят до извода на съда, че претенцията му за претърпени неимуществени вреди
следва да бъде уважена в размер 3000 лв. До този извод съдът стигна след като
прецени, че за получените от трудовата злополука травми – *** и ***, ищецът би
следвало да бъде овъзмезден за неимуществените вреди
със сума в размер 6000 лв., но при установеното съпричиняване
от негова страна, съдът счита, че обезщетението следва да бъде намалено до
размер 3000 лв., който намира за справедливия размер в случая. Над този размер
до претендирания с исковата молба 30000 лв., съдът счита,
че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 120 лв. за воденото
производство, а на ищеца следва да бъде осъден да заплати сумата 440 лв.
разноски по делото – възнаграждение за представляващия го адвокат в
производството, изчислено по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер 1125 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Инджов 19“ ЕООД, ***,
със седалище гр. Я.ул. „Ямболен“ № 44, представлявано
от управителя К. И. на основание чл.200, ал.1 от КТ да заплати на А.А.К., ЕГН ********** *** сумата 3000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила
на 14.12.2018 г., ведно със законната лихва считано от 14.12.2018 г. до
окончателното й изплащане, като искът в разликата над 3000 лв. до размера на
30000 лв. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Инджов 19“ ЕООД гр.
Я. да заплати на А.А.К. на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по
делото разноски в размер на 440 лв., определени по реда на чл.38 ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА А.А.К.
с посочени данни да заплати на „Инджов 19 “ ЕООД гр. Я. на основание чл.78 ал.3
от ГПК направените по делото разноски в размер на 1125 лв.
ОСЪЖДА „Инджов 19“ ЕООД гр.
Ямбол да заплати ДТ 120 лв. за разгледания иск, както и ДТ от 5 лв. при
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: