РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. гр. Хасково, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640101921 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу П. Д. Р..
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15023185001 от 29.09.2015 г., с
което било уговорено ползването на мобилна услуга за номер ********** при
условията на тарифен план VIVACOM Net&Call ХL с месечен абонамент
29.99 лева, за срок от 24 месеца. Съгласно чл. 29 от Общите условия на
мобилния оператор, предоставените услуги се отчитали месечно и се
заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК ЕАД
определяа началната и крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от
29-то число на месеца. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги за
три последователни месеца - 09/2017 г., 10/2017 г. и 11/2017 г. вкл., за което
1
били издадени фактури № **********/08.09.2017 г., №
**********/08.10.2017 г. и № **********/09.11.2017 г., което обусловило
правото на оператора на основание т. 43 от Общите му условия да прекрати
едностранно договора между тях и да му издаде крайна фактура за сумата в
размер на 23,69 лв., представляваща потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга и посочена като баланс от предходен период. На
16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД сключило
договор за цесия със "С.Г.Груп" ООД, по силата на който последното
дружество придобило вземанията по горепосочената фактура спрямо П. Д. Р..
На 01.10.2019 г. "С.Г.Груп" ООД прехвърлило всички свои вземания по
горепосочения договор на „ЮБЦ" ЕООД. Ищецът сочи, че към исковата
молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г.Груп" ООД, което дружество уведомило длъжника от
името на „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД за цесията от
16.10.2018 г., и от свое име, в качеството си на цедент от 1.10.2019 г. Сочи се
още, че за заплащане на дължимата сума, ищецът подал заявление по чл. 410
ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 241/2021 г. по описа на Районен
съд – Хасково. Срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение било подадено възражение от длъжника. Предвид изложеното се
иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 23,69 лв.,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
08.08.2017 г. до 08.11.2017 г. по договор с клиентски номер 15023185001 от
29.09.2015 г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД. Претендират се и
направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се
заповедно производство.
Ответникът счита предявения иск за недопустим и неоснователен.
Поддържа се, че липсвали доказателства за реално прехвърляне на
процесното вземане от страна на „БТК“ ЕАД към „С.Г.Груп“ ООД и
впоследствие такова към „ЮБЦ“ ЕООД, в това число уведомления за
извършено прехвърляне, както и документ изхождащ от „БТК“ АД за
прехвърляне на вземането. Освен това „С.Г.Груп“ ООД нямало право да
прехвърли такова вземане към „ЮБЦ“ ЕООД, доколкото към твърдяната дата
на прехвърляне на вземането, същото не било вписано в нарочния регистър на
БНБ на дружествата, които могат да събират дългове. На следващо място се
2
твърди, че ответникът никога не бил подписвал процесния договор и оспорва
достоверността му. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на предявената претенция на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй
като се касаело за периодични плащания, последното от което с падеж на
25.11.2017 г. било погасено по давност на 25.11.2020 г., като липсвали
основания за спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение
на вземанията. Поддържа, че липсвало каквото и да било уведомяване на
ответника за извършените цесии на вземането. Предвид изложеното се иска
да се отхвърли иска и да му се присъдят направените разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна:
По делото са представени Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15023185001 от 29.09.2015 г.,
Месечни сметки № **********/08.09.2017 г., № **********/08.10.2017 г. и
№ **********/09.11.2017 г., както и Общите условия на договора между от
„Българска Телекомуникационна Компания“ АД и абонатите на услуги,
предоставяне чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа
на дружеството, и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и
посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага
отново текстуално.
Автентичността на положените от името на ответника подписи в
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
15023185001 от 29.09.2015 г. е оспорена, поради което и по искане на неговия
пълномощник е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. От
заключението на съдебно-графологичната експертиза, което съдът кредитира
напълно като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се
установява, че подписите от името на П. Д. Р. в него не са изпълнени от
същия.
С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г.
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД е прехвърлило на
"С.Г.Груп" ООД вземания, посочени в Приложение № 1, представляващи
неразделна част от договора.
С писмо към същия договор „Българска телекомуникационна
3
компания" ЕАД е потвърдило извършената цесия съгласно горепосочения
договор.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №
27707/24.10.2018 г. на нотариус М. Г. „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД е упълномощило "С.Г.Груп" ООД да го представлява пред
лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по договора за цесия от
16.10.2018 г. при и по повод изпращане на уведомителни съобщения по
смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и да подписва същите.
С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г.
"С.Г.Груп" ООД е прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД вземания от трети лица,
описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.
Според извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от
01.10.2019 г. процесните вземания спрямо ответника са прехвърлени на
ищеца.
По делото е представено и уведомление без номер, дата и данни за
получаването им, от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД чрез
"С.Г.Груп" ООД и от „ЮБЦ" ЕООД до ответника, с което го уведомяват за
сключените договори за цесия от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 241/2021 г. по описа на РС-
Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз
основа на заявление с вх. № 261786/29.01.2021 г. е издадена Заповед №
260105/01.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
полза на ищеца срещу ответника за процесното вземане, както и разноски по
делото в размер на 25,00 лв. за платена държавна такса и 180,00 лв.
адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е направено
възражение от ответника и с разпореждане от 23.07.2021 г. е указано на
ищеца, че може да предяви иск в едномесечен срок за установяване на
вземането си и последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.
99, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим, доколкото
изхожда от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника
4
в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на
последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно
процесното вземане.
Разгледан по същество, искът е неоснователен поради следните
съображения:
За да бъде уважена така заявената претенция на ищеца, е необходимо да
се установи най – напред, че между „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД и ответника е съществувало валидно договорно
правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание. Според
настоящия съдебен състав от съвкупния анализ на събраните по делото
писмени доказателства не би могло да се направи категоричен и обоснован
извод за това. И това е така, защото с оглед кредитираното заключение на
вещото лице В.М. следва да се приеме, че оспорването на представения
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
15023185001 от 29.09.2015 г. е проведено успешно, а оттам и че този
документ не е автентичен или иначе казано, че той действително не е
подписан от П. Д. Р.. След като процесният договор не е подписан от
посоченото като абонат лице, налице е изначална липса на съгласие за
сключването му от ответника, поради което той се явява нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Следователно, в случая липсва валиден
договор между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника,
който да породи целените с него правни последици, поради което операторът
няма вземане спрямо него на претендираното основание.
На следващо място, не установява при условията на пълно главно
доказване и твърдението на ищеца, че през процесния период мобилният
оператор е изпълнил точно своите договорни задължения, като е осъществил
уговорените мобилни услуги, чиято стойност съответства на посоченото в
представените месечни справки. Това е така, защото последните не са
подписани от ответника и са оспорени от неговия процесуален представител,
а по своята правната характеристика представляват частен свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК, обективиращ изгодни за неговия
издател факти. В този смисъл те притежават само формална, но не и
материална доказателствена сила, поради което следва да се преценяват от
съда наред с всички останали доказателства по делото, като при оспорването
5
им в тежест на съставилата ги страна е да установи с допустимите от ГПК
доказателствени средства, че документирането на съдържащите се в тях
данни е надлежно извършено и съответства на доставени и ползвани от
абоната конкретни мобилни услуги. Тъй като това не е сторено и съобразно
въведения в чл. 154, ал. 1 ГПК принцип за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес, е необходимо да се приеме,
че тези правнорелевантни факти не са се осъществили в обективната
действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат
и техните правни последици. Тук е уместно да се отбележи и че съгласно
трайната съдебна практика основанието за плащане не е фактурата, а
извършването на съответната престация /в случая предоставянето на мобилни
услуги/, а както се посочи по-горе, такава не е доказана в настоящото
производство.
След като не се установява цедентът да е титуляр на процесното
прехвърлено вземане, то сключените договори за цесия не могат да породят
целения с тях транслативен ефект и това вземане не е преминало в правната
сфера на цесионера - ищец, поради което и последният не се легитимира като
негов носител.
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по
безспорен начин съществуването на парично вземане в претендирания
размер, за което в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по развилото се заповедно производството по ч. гр. д. № 241/2021
г. по описа на РС Хасково.
По тези съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като
не е необходимо да се обсъждат всички останали наведени от страните
доводи, доколкото и при разглеждането им не би се стигнало до по-различен
резултат с оглед изложеното по-горе за тяхната неоснователност предвид
липсата предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на
ответника.
С оглед изхода на делото и че ответникът е направил изрично и
своевременно искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено
на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 893 лв., съобразно
ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по
чл. 80 ГПК.
6
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В,
ет. 8, срещу П. Д. Р., ЕГН **********, постоянен/настоящ адрес: гр.
**************, съдебен адрес: гр. **************, чрез адв. Т. Т., иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено, че П. Д. Р. дължи на “ЮБЦ” ЕООД
сумата от 23,69 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга
за периода 08.08.2017 г. до 08.11.2017 г. по сключен между него и „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД договор с клиентски номер 15023185001
от 29.09.2015 г., прехвърлена на „С.Г.Груп“ ООД по силата на договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, а впоследствие - на
“ЮБЦ” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019
г. между “ЮБЦ” ЕООД и „С.Г.Груп“ ООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 241/2021 г. по описа на
Районен съд – Хасково до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на П. Д. Р., ЕГН **********,
постоянен/настоящ адрес: гр. **************, съдебен адрес: гр.
**************, чрез адв. Т. Т., сумата от 893,00 лв., представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
7
Секретар: М. С.
8