№ 19121
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110109645 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от ДРУЖЕСТВО против ДРУЖЕСТВО с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 307,58 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатена в срок главница в размер на 3110,40 лева, представляваща
дължима сума за такси поддръжка по Договор № СЕ-22/30.01.2020 г., за която е издадена
фактура № **********/22.11.2021 г., за период от 23.12.2021 г. до 13.12.2022 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 23973/13.08.2023 г. по ч. гр. д. № 19254/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, срещу която длъжникът е депозирал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Направено е искане сторените в заповедното и
исковото производство съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора е възникнало
валидно облигационно правоотношение по Договор № СЕ-22/30.01.2020 г. за абонаментно
поддържане на съоръжения с повишена опасност, по силата на който ищцовото дружество е
предоставило на ответника услуги „поддръжка“ по обособена позиция 1 и 2 за месец
октомври и ноември 2021 г. Представителят на ищеца поддържа, че изпълнителят е
извършил оглед и проверка на механизмите и конструкцията на кранове и електротелфери
на ответника, както и на негови специализирани автомобили и автомобилни кранове,
изпълнил е и работа по регулиране на крайни изключватели, като работата е приета с
нарочно съставени от страните приемно-предавателни протоколи. В исковата молба са
изложени твърдения, че във връзка с извършените услуги на 22.11.2021 г. ищецът е издал
фактура № **********/22.11.2021 г. за сумата в размер на 3110,40 лева, която е получена от
ответника без възражения. Представителят на ищцовото дружество поддържа, че по силата
на сключеното между страните съглашение възложителят следва да заплати цената на
предоставените услуги в срок до 30 дни от издаване на съответната фактура. В исковата
молба са изложени твърдения, че ответникът погасил задължението си по фактурата едва на
21.12.2022 г., поради което дължи обезщетение за забавеното изпълнение в размер на
законната лихва за периода от 23.12.2021 г. до 13.12.2022 г.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Георгиев оспорва исковата претенция. С отговора не са оспорени поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение по Договор № СЕ-
22/30.01.2020 г. за абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност, че ищецът
в качеството си на изпълнител по съглашението е предоставил уговорените услуги, за които
е издадена процесната фактура, но доколкото главницата е погасена претенцията за
обезщетение за забава се явява неоснователна. Процесуалният представител на ответника
поддържа, че ищцовото дружество упражнява превратно процесуалните си права, като са
подадени две отделни заявления за изпълнение по чл. 410 ГПК за идентични суми по
фактури, като по всяко едно от производствата са претендирани съдебни разноски. В
отговора са изложени твърдения, че всички непогасени вземания по процесния договор е
можело да бъдат заявени в рамките на първото по време заповедно производство – ч. гр. д.
№ 20221110127639 по описа на СРС, респ. в първото по време образувано исково
производство по гр. д. № 20221110127660. По изложените доводи е направено искане
предявеният иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по
делото съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на главно
задължение, размерът на главницата, поставянето на ответника в забава, нейният начален
момент и размерът на обезщетението.
При съобразяване на становището на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото с доклада са отделени
следните обстоятелства – че между „ДРУЖЕСТВО и ДРУЖЕСТВО е възникнало валидно
облигационно правоотношение по Договор № СЕ-22/30.01.2020 г., по силата на който
ищецът предоставил уговорените със съглашението услуги, надлежно приети от ответника,
че ищецът е издал фактура № **********/22.11.2021 г. за сумата в размер на 3110,40 лева,
стойността на която е заплатена от ответника на 21.12.2022 г.
Съгласно разясненията дадени с Решение № 89/30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009г., по
описа на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния
закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017 г./ и посочените в същото –
Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. №
535/2008 г. на ВКС, ТК, представляващи уеднаквена практика за съдилищата,
неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл
да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1
ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато
задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно
нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 8 от процесния договор ответникът в качеството си на възложител по
съглашението се е задължил да заплаща цената на предоставените услуги в тридесетдневен
срок от датата на издаване на съответната фактура. От изложеното следва, че ответникът е
изпаднал в забава по отношение на задължението за заплащане на вземането по фактура №
**********/22.11.2021 г. на 22.12.2021 г., респ. считано от 23.12.2021 г. дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД –
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
(Постановление № 100 от 29 май 2012 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, в сила от 01.07.2012г. – отм. и Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения в сила от 01.01.2015 г.). Предвид изложеното размерът на
претендираното обезщетение може да бъде определен чрез математическа операция, за
2
извършване на която не са необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага.
Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху сумата в размер на
3110,40 лева за процесния период възлиза на 307,58 лева, поради което предявеният иск се
явява изцяло основателен.
Искането за присъждане на законна лихва върху претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде отхвърлено, тъй като лихва се дължи само върху сумата за главница, като
начисляването на лихва върху лихвата съставлява анатоцизъм, който съгласно чл. 10 ЗЗД се
явява недопустим ( така Решение № 147/23.07.2012 г. на по гр. д. № 627/2011г., по описа на
ВКС, III ГО и Решение 235 от 27.12.2013 г. по т. д. 1586/2013 г. по описа на ВКС, II ТО).
Относно искането за присъждане на съдебни разноски съдът намира следното:
Във връзка с поддържаните от ответника доводи, че ищецът упражнява превратно
процесуалните си права с цел в негова полза да бъдат присъдени съдебни разноски по
множество съдебни производства са изискани за послужване посочените в отговора на
исковата молба дела, както следва: ч. гр. д. № 27633/2022 г. на СРС, 56 състав, образувано по
подадено от ДРУЖЕСТВО на 27.05.2022 г. заявление по чл. 410 ГПК срещу ДРУЖЕСТВО
за непогасени задължения по процесния договор, за които е издадена фактура №
**********/07.06.2021 г.; ч. гр. д. № 27639/2022 г. на СРС, 25 състав, образувано по
подадено от ДРУЖЕСТВО на 27.05.2022 г. заявление по чл. 410 ГПК срещу ДРУЖЕСТВО
за непогасени задължения по процесния договор, за които е издадена фактура №
**********/21.01.2022 г.; ч. гр. д. № 27660/2022 г. на СРС, 25 състав, образувано по
подадено от ДРУЖЕСТВО на 27.05.2022 г. заявление по чл. 410 ГПК срещу ДРУЖЕСТВО
за непогасени задължения по процесния договор, за които е издадена фактура №
**********/30.11.2020 г., като по всички производства в полза на заявителя са присъдени
съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че отговорността за сторените съдебни разноски
направени след тези по ч. гр. д. № 27633/2022 г. по описа на СРС, 56 състав ( първото от
изисканите образувано по заявление на ДРУЖЕСТВО срещу ДРУЖЕСТВО заповедно
производство за непогасени вземания по процесния договор за Договор № СЕ-22/30.01.2020
г. за абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност) следва да останат за
сметка на ищцовото дружество. Противното означава да се легитимира процесуалното
поведение на ДРУЖЕСТВО, насочено към присъждане на съдебни разноски по всяко
отделно образувано производство за всяка непогасена фактура по процесния договор,
вземанията по които са били изискуеми към 27.05.2022г. и по същество представляващо
злоупотреба с права. Заявителят, респ. ищецът в настоящото производство, разполагащ с
процесуална възможност да получи защита на всичките си изискуеми вземания към
27.05.2022 г. включително и процесното, по своя преценка е образувал множество заповедни
производства за вземанията си – общо 22 съгласно извлечение от ЕИСС. Неупражняването
на всички права в рамките на един процес е последица от волята на страната, респ. в нейна
тежест следва да останат направените в производството по ч. гр. д. № 19254/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав и настоящото по чл. 422
ГПК съдебни разноски. В подкрепа на изложеното е съдебната практика на въззивната
инстанция, обективирана в Определение № 752/31.01.2022 г., постановено по ч. гр. д. №
13368/2021 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-Г състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление в АДРЕС“ № 10, вх. Б, ет. 4, ап. 23, против
ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в АДРЕС К.“ № 30,
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 307,58 лева, представляваща обезщетение за
3
забава в размер на законната лихва върху неплатена в срок главница в размер на 3110,40
лева, представляваща дължима сума за такси поддръжка по Договор № СЕ-22/30.01.2020 г.,
за която е издадена фактура № **********/22.11.2021 г., за период от 23.12.2021 г. до
13.12.2022 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 23973/13.08.2023 г. по ч. гр. д. № 19254/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4