№ 40622
гр. София, 18.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110100619 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. Б. М. срещу М. С. Ж., с която са
предявени установителни искове с посочена от ищцата правна квалификация чл. 496, ал. 3
вр. чл. 490 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за недействителност на публичната продан по
два броя постановления за възлагане на недвижими имоти от 18.10.2017г. по изп.д. №
20158490400711 по описа на ЧСИ Ангел Петров, по силата на които са били възложени на
Искра Георгиева Ж. 1/2 ид.ч. от Гараж № 7, ул. „Хубавка“ № 10 и 1/2 ид.ч. от Гараж № 5, ул.
„Лидице“ № 14, както и за признаване за установено, че М. Ж. е продобила имуществото без
основание в качеството й на привиден кредитор.
В исковата молба и молбите-уточнение ищцата твърди, че Искра Ж., наследодател на
ответницата М. С. Ж., провеждала незаконосъобразно принудително изпълнение срещу
ищцата с оглед на това, че била привиден кредитор с несъществуващо вземане. Вземането
се основавало на запис на заповед от 27.02.2007г. за сумата от 130 100 евро, който бил
невалиден и нередовен от външна страна, защото липсвал един от неговите реквизити, а
именно – падеж на записа на заповед, въз основа на който бил издаден изпълнителен лист
по гр.д. № 9393/2007г. на СРС, 54-ти състав. С определение от 14.08.2007г., постановено по
гр.д. № 3134/2007г. на СГС било установено, че записът на заповед бил нередовен поради
липса на падеж и съдът обезсилил издадения изпълнителен лист, защото записът на заповед
подлежал на предяваване, каквото действие не било извършено.
Искра Ж. предявила претенция по исков ред и същата била уважена с Решение по
гр.д. № 3641/2007г. на СГС, с което вземането било присъдено на основание договор за
заем. Това решение било обезсилено с Решение по гр.д. № 1804/2009г. на САС поради
произнасяне по непредявен иск. При връщане на делото на СГС било образувано гр.д. №
12957/2009г. по което с Решение № 746/2010г. от 24.02.2010г. сумата била присъдена на
Искра Ж. въз основа на записа на заповед, въпреки че същият не бил представен по делото и
въпреки неговата нередовност от външна страна поради липса на падеж и липса на
предявяване. С Решение № 525/2013г. от 19.03.2013г. по гр.д. № 4012/2011г. на САС,
първоинстанционното решение било потвърдено, а с Определение от 25.07.2014г.,
постановено по т.д. № 3135/2013г. на ВКС, II т.о., ТК, въззивното решение на САС не било
допуснато до касационно обжалване.
С Решение от 11.02.2019г. по т.д. № 2043/2018г. на ВКС, I т.о., ТК, било оставено без
уважение искането на ищцата за отмяна на влязлото в сила решение № 525 от 19.03.2013г.
по гр.д. 4012/11г. на Софийски апелативен съд и оставеното с него в сила решение № 746 от
24. 02.2010г. по гр.д. 12957/09г. на Софийски градски съд.
С Определение от 24.01.2023г. по гр.д. № 147/2023г. на ВКС, IV г.о., ГК, било
1
оставено без разглеждане ново искане на ищцата за преразглеждане на влязлото в сила
решение.
Вследствие на гореизложеното, с влязло в сила Решение № 746/2010г. от 24.02.2010г.
по гр.д. № 12957/2009г по описа на СГС, ищцата била осъдена да заплати на
наследодателката на ответницата сумата по записа на заповед.
За изпълнение на това вземане било образувано изп.д. № 20158490400711 по описа
на ЧСИ Ангел Петров с взискател Искра Ж. и ищцата А. М. в качеството й на длъжник, по
което била извършена процесната публична продан и имотите били възложени на
взискателя.
Ищцата сочи, че влязлото в сила Решение № 746/2010г. от 24.02.2010г. по гр.д. №
12957/2009г по описа на СГС било незаконосъобразно, защото било постановено по
непредявен иск, по нередовна искова молба, по нередовен от външна страна запис на
заповед, който не бил предявен, вследствие на което била налице тотална противозаконност
и противоконституционност, които били правно нетърпими и узаконявали документно
престъпление, за което била уведомена прокуратурата. Ищцата извежда правния си интерес
от обстоятелството, че вследствие на това не съществували вземания на ответницата М. Ж.
като наследник на Искра Ж. срещу ищцата и упражненото изпълняемо право не било
възникнало. Позовавайки се на разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение №
4/2017г. на ОСГТК на ВКС, ищцата сочи, че оспорва постановленията за възлагане поради
възлагането на имотите на привиден кредитор и при несъществувашо изпълняемо право.
Двете постановления се явявали нередовни и незаконно издадени, защото се основавали на
несъществуващо вземане по изпълнителен лист поради пороци на записа на заповед,
обосноваващи неговата нищожност. Навежда и твърдения за извършени незаконосъобразни
действия от частния съдебен изпълнител, който използвал фалшиво пълномощно за достъп
до процесните имоти, без знанието и съгласието на другия им съсобственик Михаил
Михайлов, за което също бил продаден сигнал в прокуратурата. Освен това не било ясно на
какво основание е извършено вписване на нередовните постановления в Службата по
вписванията, след като преди това бил постановен отказ за вписване, за което също била
уведомена прокуратурата.
Съдът, като съобрази така изложените в исковата молба и молбите-уточнение
обстоятелства, намира предявените искове за процесуално недопустими.
Видно от всички изложени от ищцата съображения, същата основава правния си
интерес от предявените искове на твърдения за неправилност на влязлото в сила на
25.07.2014г. Решение № 746/2010г. от 24.02.2010г. по гр.д. № 12957/2009г по описа на СГС,
с което е осъдена да заплати на Искра Ж. /наследодател на ответницата/ сумата от 130 100
евро по запис на заповед от 27.02.2007г.. Излагат се твърдения за нередовност на записа на
заповед от външна страна поради липса на реквизит /падеж/, за липса на предявяване на
записа на заповед, както и за извършени процесуални нарушения в исковото производство.
Всички тези твърдения не подлежат на разглеждане в настоящото производство, тъй
като то не може да се основава на обстоятелства, обхванати от силата на пресъдено нещо на
влязлото в сила съдебно решение с оглед установената в чл. 299, ал. 1 ГПК забрана за
пререшаване на спора. Ищцата по настоящото дело А. Б. М. е ответник в производството по
гр.д. № 12957/2009г по описа на СГС, а ответницата М. С. Ж. е лице по чл. 298, ал. 2 ГПК –
наследник на ищцата Искра Георгиева Ж., поради което пределите на силата на пресъдено
нещо на влязлото в сила решение по изложените от ищцата въпроси обхващат и двете
страни по настоящото дело.
Не следва нещо различно и от цитираното от ищцата разрешение дадено с т. 1 от
Тълкувателно решение № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС, според което възлагането при
публична продан на привиден кредитор не поражда вещнопрехвърлителен ефект. Както е
уточнено в мотивите на тълкувателното решение, привиден е кредиторът, чието изпълняемо
право не съществува и целта на исковата защита по този ред е да се гарантират правата на
лицето, засегнато от незаконосъобразното изпълнение на несъществуващото материално
2
право, като се установи по исков ред, че то не съществува. Тази защита, обаче, е
неприложима в случаите, в които изпълняемото материално право на взискателя, сочен за
привиден кредитор, вече е установено по отношение на длъжника-ищец с влязло в сила
решение. В такъв случай длъжникът по изпълнението не може да използва този способ за
защита, за да достигне до преразглеждане на въпроси, установени със сила на пресъдено
нещо по отношение на него. Той може да оспорва постановлението за възлагане само по
реда на чл. 496, ал. 3 ГПК при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената,
каквито хипотези в случая не се навеждат, въпреки дадените от съда указания за уточняване
на правния интерес.
Изложените от ищцата съображения за извършени от частния съдебен изпълнител
нарушения при провеждане на принудителното изпълнение, довели до увреждане правата на
съсобственика на двата гаража Михаил Михайлов, също не обосновават правния интерес на
ищцата, защото на първо място те не могат да служат като основание за оспорване на
публичната продан по исков ред, а на второ място засягат правата на трето лице, които
ищцата не е легитимирана да защитава. Сходно е положението и по отношение на
твърденията за вероятно извършено престъпление относно вписването на постановленията
за възлагане в Службата по вписванията, доколкото това обстоятелство е неотносимо към
валидността на публичната продан като транслативна сделка.
Предвид гореизложеното, предявените искове са процесуално недопустими и
исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 392 от 02.01.2014г., подадена от А. Б. М. срещу М. С.
Ж..
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3