РЕШЕНИЕ
№……………
гр.София,29.11..2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия
Данаилова търговско дело № 2245 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25,
ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „Д.Г.Ф.К.“ ООД, ЕИК ********, подадена по електронен път от управителя Х.К.- лично и като
пълномощник на другия управител Т.Т., срещу Отказ № 20191015130156-2/21.10.2019г.
на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по
заявление на дружеството в образец А4 с вх. № 20191015130156 за вписване на промени по партидата
на дружеството, а именно: прехвърляне на 10 дружествени дялове от капитала на
дружеството от единия съдружник („Р.Ф.П.Л.“) на другия съдружник (Т.Т.).
Жалбоподателят навежда доводи, че при вътрешно дружествено
прехвърляне на дялове от един съдружник на друг, когато няма промяна и/или напускане
на съдружник, не се прилага декларацията по чл. 129, ал. 2 ТЗ във вр. с чл.
129, ал. 1 ТЗ. Счита, че длъжностното лице неправилно не е приело представеното
пълномощно от управителя Х.К.да представлява другия управител с аргумента, че
декларирането на обстоятелството по чл. 129 ТЗ следва да стане лично. Моли да
обжалваният отказ да бъде отменен и да се дадат задължителни указания до
длъжностното лице да се извърши вписване на заявените за вписване
обстоятелства, посочени в заявление А4.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Със заявление А4 с входящ № 20191015130156 е поискано вписване на промени по
партидата на „Д.Г.Ф.К.“ ООД – прехвърляне на дружествени
дялове от капитала на дружеството с размер на дяловото участие от 1000 лв. от
единия съдружник („Р.Ф.П.Л.“) на другия съдружник (Т.Т.). Към заявлението са приложени: Протокол от
общо събрание на съдружниците на „Д.Г.Ф.К.“ ООД за вземане на
решение за прехвърляне на 10 дружествени дяла от капитала на дружеството,
собственост на съдружника „Р.Ф.П.Л.“ на другия съдружник Т.Т. и приемане на нов
дружествен договор; документ за
внесена държавна такса; документ,
установяващ учредяването на юридическо лице—съдружник - „Р.Ф.П.Л.“ и лицата,
действащи като управители и секретар на същото; адвокатско
пълномощно; декларация
относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на
представените за обявяване актове; адвокатско
пълномощно; пълномощно от „Р.Ф.П.Л.“ в полза на Х.К.oт 18.01.2017г.; декларации
по чл. 129 ТЗ; пълномощно от
„Р.Ф.П.Л.“ в полза на Х. К.; договор за
прехвърляне на дружествен дял с нотариална заверка на подписите и
съдържанието; актуален
дружествен договор.
С указания с №20191015130156/16.10.2019г., на
основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, на дружеството е указано, че липсва изрично
упълномощаване на Х.К.да представлява съдружника „Р.Ф.П.Л.“, като участва и
гласува в конкретното общо събрание за вземане на решение за прехвърляне на
дружествените дялове; липсва и решение на съответния орган на юридическото лице
- съдружник за прехвърляне на дяловете; в пълномощното липсва и оправомощаване за
подписване на договора за прехвърляне на дружествените дялове; не са
представени изискуемите декларации по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ТЗ.
Изрично е указано да се отстранят установените нередовности, като се представи
заявление Ж1, към което да се приложат посочените документи.
Със заявление Ж1 с входящ № 20191017112641
заявителят е депозирал адвокатско пълномощно; декларация
относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на
представените за обявяване актове; пълномощно от Т.Т. – управител на
„Д.Г.Ф.К.“ ООД в полза на Х. К.; пълномощно от „Р.Ф.П.Л.“ в полза на Х.К.от
29.09.2016г.; декларация по
чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ТЗ от Х.К.като пълномощник на „Р.Ф.П.Л.“ и
като пълномощник на управителя Т.Т.. Обжалваният отказ е постановен при мотиви, че със заявление Ж1 са представени част от
указаните документи, но към заявлението не са представени решение на съответния
орган на чуждестранното юридическо лице „Р.Ф.П.Л.“ за прехвърляне на
дружествените дялове, както и, че декларирането по чл. 129 от ТЗ е лично
волеизявление и не е допустимо да бъде извършено чрез пълномощник.
Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ
на съдебен контрол отказ за издаване на охранителен акт в законоустановения
срок, поради което е процесуално
допустима.
Жалбата е
основателна по следните съображения:
Съгласно чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ
длъжностното лице по регистрацията проверява съществуването на заявеното за
вписване обстоятелство и дали съответствието му със закона се установява от
представените документи по т. 4, съответно - дали подлежащият на обявяване акт
отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24
ал.1, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното
лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Съгласно чл. 22, ал. 5, изр.
първо от ЗТРРЮЛНЦ когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване
на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички
документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата
държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя
за отстраняване на нередовността, а съгласно изречение пето от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното
лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на
срока по чл. 19, ал. 2
(три работни дни от постъпване на заявлението).
Незаконосъобразни за изводите на
длъжностното лице за необходимост от представяне на декларации по чл.129, ал.2 ТЗ, както и относно представяне на решение за прехвърляне на дружествени дялове
от съдружника – прехвърлител, който е търговско дружество.
По отношение на декларацията по чл. 129, ал. 2 във вр.
ал. 1 ТЗ съдът споделя доводите на длъжностното лице за недопустимост
декларирането да се извърши чрез пълномощник. Аргумент за това следва от
обстоятелството, че декларацията по същността си представлява удостоверително
изявление относно съществуването и верността на определени обстоятелства,
поради което и следва да изхожда от лицето, което лично ги е възприело, в
противен случай верността на изявлението е изначално компрометиране. На
следващо място в случаите, в които закон изисква подаване на декларация за
невярно деклариране се носи наказателна отговорност, която е винаги лична и
нейн субект може да е само задълженото за подаване на декларация лице.
Независимо от това настоящият състав счита, че в
случая е без значение от кого изхождат декларациите, тъй като за прехвърляне на
дялове от капитала на дружеството чрез договор за покупко - продажба, сключен
между съдружници, какъвто е настоящият случай, не се изисква представяне на
декларации съгласно чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 ТЗ. От граматическото
тълкуване на разпоредбата, става ясно, че такива декларации от управителя на
дружеството и от праводателя по договора за покупко - продажба на дружествени
дялове се дължат единствено при прехвърляне на дяловете на трети за дружеството
лица и то при спазване на изискванията за приемането им като нови съдружници в
дружеството – чрез приемане на решение от общото събрание. Смисълът от
установяване на това допълнително условие при прехвърляне на дялове се обяснява
със създадената порочна практика да се прехвърлят дялове или цели предприятия
на търговски дружества, в които има наети работници и служители, на които не са
платени всички дължими възнаграждения, обезщетения и осигурителни вноски, на
трети лица, които не разполагат с необходимите средства да изплатят дължимото.
Този неправомерен резултат не може да се постигне чрез прехвърляне на дяловете
от един съдружник на друг, тъй като не настъпва промяна в имуществото на
дружеството, поради което не може да се приеме, че изискването, установено в
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ важи и в тези случаи.
На следващо място няма основание да се
изисква представяне на решение на „Р.Ф.П.Л.“, тъй като такова не се изисква по
българското право, което урежда последиците от сделката, а на съда не е
известно правото по регистрация на прехвърлителя също да изисква такова
решение.
Що се отнася до представителната власт
на лицето, сключило договора за прехвърляне на дялове, то представеното
пълномощно от 18.01.2017г. от „Р.Ф.П.Л.“ в полза на Х. К., на основание на
което, се е легитимирал пълномощника пред нотариуса при прехвърляне на дялове
от капитала на дружеството „Д.Г.Ф.К.“ ООД, липсва упълномощаване за
представителството на „Р.Ф.П.Л.“ за прехвърляне на притежавани от него дялове
или общо упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя. Поради
това, правилно длъжностното лице по вписванията е указал представяне на съответно
пълномощно в полза на Х.К.от „Р.Ф.П.Л.“. В изпълнение на тези указания е
депозирано пълномощно от „Р.Ф.П.Л.“ в полза на Х.К.от 29.09.2016г. с право да
извършва всякакви правни и фактически във връзка с продажбата и покупката на
дружествени дялове/акции на български юридически лица. Пълномощното е подписано
от Л.Л., в качеството му на директор, със заверка на подписа, извършена от
удостоверяващ служител с район на Никозия, Кипър.
От представените към заявлението документи, не
може да се направи извод, че към датата на пълномощното (29.09.2016г.) Л.Л. е
имал право еднолично да взема решения и еднолично да подписва пълномощни от
името на „Р.Ф.П.Л.“ за разпореждане с притежавани от дружеството дялове. Представеното
удостоверение за „Р.Ф.П.Л.“ удостоверява управителите и секретаря на
дружеството към 23.04.2019г., но освен, че е с дата последваща спрямо
пълномощното, даващо право за разпореждане с дялове, не удостоверява начина на
представителство на дружеството, както и че всеки от управителите (в английския
текст – директори) могат еднолично да вземат решения и издават пълномощни от
името на „Р.Ф.П.Л.“ за разпореждане с притежавани от дружеството дялове. При он-лайн
справка чрез сайта на Европейския съюз в дружествения регистър на Кипър https://e**********489-bg.do?clang=bg, настоящият състав установи, че не може да провери начина на
управление и представителство на дружеството към 29.09.2016г. поради
липса на приложени документи относно „Р.Ф.П.Л.“. Поради гореизложеното, обжалваният
отказ следва да бъде отменен, като на длъжностното лице се укаже да изиска от
заявителя да представи доказателства,
издадени от компетентните органи на държавата по регистрация на „Р.Ф.П.Л.“
(Република Кипър), удостоверяващ, че към 29.09.2016г. Л.Л. е имал права
еднолично да представлява „Р.Ф.П.Л.“ и
едва след даване на такива указания да се произнесе по искането за вписване.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваният
отказ следва да бъде отменен и да се дадат указания на заявителя за представяне
на документи в гореизложения смисъл.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Д.Г.Ф.К.“ ООД, ЕИК ********, отказ на Агенцията по вписванията
под № 20190801095847-2/07.08.2019г., постановен по Заявление А4 № 20191015130156, с който е отказано вписване на
промени по партида на дружеството относно прехвърляне на дружествени дялове.
УКАЗВА на Агенция
по вписванията – ТРРЮЛНЦ да даде указания на заявителя да представи доказателства, че
към 29.09.2016г. Л.Л. е имал права еднолично да представлява „Р.Ф.П.Л.“
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати
незабавно до Агенция по вписванията за изпълнение на дадените указания.
СЪДИЯ: