№ 21765
гр. София, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110123081 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане субективно и обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД против М. К. Г. и Й. С. Г. - за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№60023/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжниците - настоящи ответник за суми за главница и обезщетение за забава за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
**************. Тъй като издадената заповед била връчена на длъжниците по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за
установяване оспорените вземания, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците, в качеството си на
собственици на гореописания недвижим имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
1
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на
дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно
издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.
Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в
която се намира и имота на ответниците, са сключили договор за извършване на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Термокомплект” ООД. Сочи, че
съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се
изготвят изравнителни сметки на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за
имота на ответниците били издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не били заплатени. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като
бъде признато за установено, че ответниците му дължат солидарно сумите, както
следва: сумата от 556,42 лева, представляваща главница за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 09.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 143,10 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 26.09.2024 г., сумата от 23,36 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.06.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 09.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 7,27 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 26.09.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника Й. Г., с който се иска
отхвърляне на предявените искове поради погасяване чрез плащане на претендираните
суми.
В срока по чл.131 ГПК ответникът М. К. Г. не е подала отговор.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 60023/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
2
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците
– настоящи ответници да заплатят солидарно на кредитора сумите, както следва:
сумата от 556,42 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна
енергия до недвижим имот, находящ се в **************, за периода от 01.05.2021 г.
до 30.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 143,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 26.09.2024 г., сумата от 23,36 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2021 г. до 30.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2024 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 7,27 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 26.09.2024 г.
С разпореждане от 24.03.2025 г. по ч.гр.д.№ 60023/2024 г. съдът е указал на
заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си по
отношение на длъжниците – настоящи ответник, тъй като издадената заповед е
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 178, том II, рег.№ 5802, дело № 345/2008 г. по описа на М.Г.,
нотариус с район на действие СРС е, че двамата ответници се легитимират като
собственици на процесния недвижим имот.
Видно от приложения по делото акт за сключен граждански брак от 14.09.1991 г.
е, че към датата на закупуване на недвижимия имот, ответниците са имали граждански
брак.
По делото е приложено постановление от 17.05.2022 г. за възлагане на
недвижимо имущество, влязло в законна сила на 23.06.2022 г., от което се установява,
че собствения на ответниците недвижим имот е бил изнесен на публична продан и
възложен на купувач – трето за спора дружество, което се е разпоредило с него чрез
договор за продажба през 2023 г.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и трето за спора лице – „Термокомплект“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три
години, с начална дата 01.05.2020 г.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
общи фактури през исковия период.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото е приложено платежно нареждане, от което се установява, че на
05.10.2025 г. ответницата е заплатила в полза на ищцовото дружество сумата от 730,15
лева.
3
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че
през процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
4
Съгласно императивната разпоредба на чл.32, ал.2
СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от
тях за задоволяване на нужди на семейството. Под "нужди на семейството" се
разбират общите потребности на членовете на семейството, които, според практиката,
главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на
необходимите за съвместния живот разходи (включително за оправданите лични
нужди на членовете на семейството), задоволяването на които произтичат от
изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че
всичко закупено от съпрузите по време на брака (включително и чрез договор,
сключен при Общи условия за покупко-продажба на ТЕ) с посочената цел е за нуждите
на семейството /в този смисъл е решение № 293 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013
г., ІІІ г.о. на ВКС/.
В конкретния случай, видно от приложения по делото препис – извлечение от
акт за граждански брак е, че към датата на закупуване на процесния недвижим имот,
ответниците са били съпрузи, поради което имотът представлява и съпружеска
имуществена общност.
При наличие на солидарни задължения кредиторът има право на преценката
дали предяви своя иск само срещу единия или двамата длъжници едновременно. При
солидарните задължения, например такива от двама длъжници, всеки един от тях
отговаря за цялото задължение. Кредиторът има правото да получи само веднъж
своето вземане, от който и да е от длъжниците. Вътрешните отношения между
длъжниците, ако единия е платил, респ. надплатил повече от своята приспадаща се
част, се уреждат по реда на регресната отговорност.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната Наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ. Според ал. 2 на същия текст,
когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или
за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
За процесния период страните в настоящото производство са били обвързани от
влезлите в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
5
„Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 12.08.2016 г., като размерът на дължимата сума за главница за топлинна
енергия се установява от представеното по делото извлечение, в което са отразени
отделните фактури, кредитни известия и техните стойности. Представеното
извлечение не е оспорено от ответниците, като в подадения писмен отговор от
особения представител на ответника Г. се излагат единствено доводи, че
претендираните суми са платени.
Видно от изявлението на ищцовото дружество, обективирано в молба с вх.№
340776/20.10.2025 г. е, че с плащане на сумата от 730,15 лева е погасена част от
главницата и изцяло мораторната лихва. Останала е неплатена главница в размер на
80,45 лева, която се претендира ведно със законната лихва, както и разноски по
производството, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Плащането на претендираните суми представлява факт, настъпил в хода на
процеса, който следва да се вземе предвид при постановяване на съдебния акт. В този
смисъл е и т. 9 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, с
която е прието, че в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата
на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
С оглед предходното и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът дължи да съобрази
този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковете, който е от
значение за спорното право.
Съгласно задължителните разяснения на т.1 към Тълкувателно решение №
3/27.03.2019 г., постановено по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, когато извършеното
плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при
неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността
по чл.76, ал.2 ЗЗД. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че при
предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение,
което не е
достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент
на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да
приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма
интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76, ал.2
ЗЗД. Единствено, ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от
длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът
6
обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове
на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг,
различен от този, по който длъжникът е направил плащането.
В конкретния случай с исковата молба ищецът претендира от двамата ответници
сумата от общо 730,15 лева, представляваща главница за топлинна енергия и дялово
разпределение, обезщетение за забава върху главниците и законна лихва върху
последните, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
Видно от приложеното по делото платежно нареждане е, че на 05.10.2025 г.
ищецът е приел плащане в размер на 730,15 лева. Според изявлението на ищеца тази
сума е покрила частично главница и изцяло претендираните мораторни лихви.
Настоящият съд по изложените по-горе мотиви и въпреки извършеното от
ответниците плащане приема, че основателен и доказан в случая е единствено
предявения иск за главница за ТЕ в размер на 556,42 лева.
Това е така, тъй като по отношение на претенциите на ищеца за заплащане на
лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за процесния период
са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в
срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
7
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответниците в
производството /в този смисъл е и решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019
г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявения иск за вземане за обезщетение за забава
върху главницата за ТЕ в размер на 143,10 лева следва да бъде отхвърлено изцяло.
На следващо място съдът намира за неоснователни и претенциите на ищеца за
главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно
чл.36 от ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата
разпределение“, извършвана от избран от клиентите търговец, но по делото няма
доказателства кой е извършвал тази услуга, как е формирана сумата от общо 23,36
лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на трето лице за извършената
услуга, съответно за него да е възникнало право да я претендира в настоящото
производство.
С оглед изводите за неоснователност и недопустимост на главната искова
претенция за дялово разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явяват и
обусловените от нейното уважаване акцесорни искови претенции за обезщетение за
забава. Отделно от предходното по отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84,
ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
до ответника за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното и при предпоставките на чл.162 ГПК, с помощта на
калкулатор за законна лихва, находящ се на интернет страница www.calculator.bg/,
съдът определи размера на законната лихва върху главницата за ТЕ от 556,42 лева и за
периода от 09.10.2024 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до
05.10.2025 г. /датата на плащане/, на 76,26 лева.
Ето защо, съдът приема, че с плащането в хода на процеса на сумата от 730,15
лева, ответниците са погасили задължението за главница за ТЕ, ведно със законна
лихва, считано от 09.10.2024 г. в общ размер на 632,68 лева.
С оглед предходното, съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни освен поради извършеното в хода на процеса плащане и поради
неоснователност на претендираните суми за обезщетение за забава върху главницата за
ТЕ, главница и обезщетение за забава за услуга "дялово разпределение".
8
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените в исковото производство разноски,
съразмерно на уважените искове. Това е така, тъй като плащането е извършено в хода
на процеса, поради което с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на
делото. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е направил единствено
разноски за държавна такса в размер на 175,00 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева,
тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно
открито съдебно заседание. С оглед предходното направените от ищеца разноски в
исковото производство възлизат на сумата от общо 275,00 лева. Съразмерно на
уважената част от предявените искове и като след прихващане с надвнесената от
ответниците сума от 97,47 лева, последните следва да заплатят солидарно на ищеца
сумата от общо 112,10 лева.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
по чл.410 ГПК включва разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в общ размер на 75,00 лева, от които съразмерно на уважената част от предявените
ответниците следва да заплятат солидарно на ищеца сумата от 57,15 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Ястребец № 23Б против М. К. Г., ЕГН
********** и Й. С. Г., ЕГН **********, субективно и обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 556,42 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия до недвижим
имот, находящ се в **************, за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от 09.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от
143,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 26.09.2024 г., сумата от 23,36 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до
30.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 7,27 лева, представляваща мораторна лихва върху
9
главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 26.09.2024 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 60023/2024 г. по описа на СРС,43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. К. Г., ЕГН ********** и Й. С. Г.,
ЕГН ********** да заплатят солидарно на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Ястребец № 23Б сумата
от 112,10 лева, представляваща разноски в настоящото производство, съразмерно на
уважената част от предявените искове, както и сумата от 57,17 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д.№ 60023/2024 г. по описа на СРС, съразмерно на
уважената част от предявените искове
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10