Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
ВЛАДИМИР
ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от
съдия Данаилова ч. гр. д. 11587 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 01708/16.07.2018г. ЧСИ Г.Н.на длъжника по
изпълнението А.А.Д.,
ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Д., срещу постановление
от 06.06.2018г., по изп. дело № 20179230400176 на ЧСИ Г.Н., в частта в която
ЧСИ е отказал да разгледа и уважи исканията на длъжника за прекратяване на
производството по изпълнителното дело, да задължи взискателите да представят
подробни справки относно начина на формиране на претендираните от тях суми, да
събере сторените от длъжника разноски в рамките на изпълнителното дело при
прекратяване на делото, евентуално да намали претендираните от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство поради
тяхната прекомерност.
С жалбата се поддържат изложените с молба с вх. №
1317/05.06.2018г. твърдения, че индивидуализираното в изпълнителен лист от
20.07.2010г. вземане срещу длъжника е погасено по давност, считано от
20.07.2015г., като плащането по част от дълга от страна на солидарните длъжници
не съставлява признание за съществуването му по смисъла на чл. 116 ЗЗД и не
прекъсва течащата погасителната давност за вземането, поради което претендира
прекратяване на изпълнителното производство и събиране на сторените от длъжника
разноски в хода на изпълнителното производство. Твърди, че присъединеното по
реда на чл. 458 ГПК публично вземане е също погасено по давност, с оглед на
което иска прекратяване на изпълнителното производство и по отношение на това
задължение. В допълнение излага, че размерът му не е действителен, а се явява
завишен, като представя справка от Национална агенция по приходите за доказване
на твърденията си. При условие, че искането му за прекратяване на делото бъде
отхвърлено като неоснователно, прави искане съдът да задължи съдебния
изпълнител да представи справка за начина, по който е образувал размера на посочените
като подлежащи на събиране суми в поканата за доброволно изпълнение, тъй като
според жалбоподателя същите се различават от индивидуализираните размери в
изпълнителните листове и от представената от него справка от НАП от 19.02.2018г.
Намира претендираните разноски в изпълнителното производство за прекомерни,
поради което иска намаляването им.
Взискателите по изпълнителното дело не
депозират становище по настоящата жалба.
В мотиви на ЧСИ са развити съображения за
частична недопустимост на жалбата, доколкото в част от нея длъжникът оспорва
неподлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, тъй като същите не са
изрично посочени като подлежащи на обжалване в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК. В частта, с която се обжалва отказа
да се прекрати изпълнителното производство и да се намали размера на
възложените в тежест на длъжника разноски, съдебният изпълнител намира жалбата
за допустима, но неоснователна, доколкото преди това се е произнасял по въпроса
за прекратяване на делото с влязъл в сила акт, чиято сила на пресъдено нещо
правела неговото пререшаване невъзможно. Освен това, счита за недопустимо в
рамките на изпълнителното производство да се повдигат и решават спорове относно
съществуването на изпълняемото право, част от които са и възраженията за
изтекла погасителна давност в полза на длъжниците.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.
470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния
изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и
акта на съдебния изпълнител, с който се определят дължими по делото разноски.
Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването
на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Горната разпоредба очертава като допустим
предмет на обжалване единствено отказът на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство, както и да уважи искането за намаляване на разноските
по изпълнението. Останалите действия на съдебния изпълнител, срещу които е
насочена жалбата, а именно задължаване на съдебния изпълнител и взискатели да
представят справки и сметки не представляват допустим предмет на обжалване,
поради което и в тази част жалбата е недопустима.
Макар и определянето на разноските по
изпълнението от съдебния изпълнител да представляват допустим предмет на
обжалване, то в случая жалбата е недопустима поради подаването й след срока за
обжалване.
Това е така, тъй като длъжникът оспорва
разноски по изпълнението, посочени в покана за доброволно изпълнение, която
покана му е връчена на 16.02.2018 г. и следователно срокът за обжалването на
действията по определяне на посочените в нея разноски е изтекъл на 23.02.2018 г.
Не се открива по изпълнителното делото друг акт, с който да са определяни
повече или различни разноски. Жалбата, въз основа на която е образувано настоящето
производство, е подадена на 16.07.2018 г., т.е. много след изтичане на установения
от закона седмодневен срок, поради което е недопустима. Не следва извод за
спазване на срока от обстоятелството, че длъжникът А.А. е подавал множество
идентични молби за прекратяване на изпълнителното производство, а именно на
28.02.2018, на 10.04.2018 г. и 06.06.2018 г. /във връзка с последната е постановено
обжалваното разпореждане/, като във всички молби е навеждал идентични доводи и
искания, включително относно недължимост и намаляване на разноските. Срокът за
оспорването им пред съда е преклузивен и тече от уведомяване на длъжника за
определените разноски- в случая това е станало с поканата за доброволно
изпълнение и нови и различни разноски след това не са определяни. Многократното
повдигане на същия въпрос пред съдебния изпълнител и неговият отказ да
преразгледа веднъж определените разноски не обуславят възникване на ново право
за оспорването им, нито на нов срок за това.
Следователно жалбата е допустима само в
частта, в която се оспорва отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производства спрямо А.А.Д., като съдът приема актът на съдебния
изпълнител именно за отказ за уважаване на искането, независимо от изложените
от съдебния изпълнител съображения за недопустимост на искането и оставянето му
без разглеждане. Законът не ограничава упражняването от длъжника на правото да
поиска прекратяване на изпълнението със срок или други условия, нито такова
ограничение може да се обоснове със сила на пресъдено нещо, с каквато актовете
на съдебния изпълнител не се ползват и следователно, макар и да създава
предпоставки за злоупотреба с права, такова искане е всякога допустимо, а
неудовлетворяването му, независимо от съображенията и начина на формулиране,
подлежи на обжалване пред съда.
Макар и да е допустима в тази част, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С оглед приложението на диспозитивното
начало в процеса, съдът, съобразявайки предмета и обема на направените пред ЧСИ
искания и техните основания, не може да разглежда нововъведени от страна на
жалбоподателя искания и основания в депозираната пред съда жалба, по които
съдебният изпълнител не се е произнесъл в обжалвания акт, като например:
настъпила перемпция по първоначално образуваното изпълнително производство срещу
жалбоподателя при ЧСИ М.преди прехвърлянето на делото в кантората на ЧСИ
Николов.
Изпълнителното производство е образувано пред
ЧСИ Л.М., рег. № 785 в КЧСИ, район на действие СГС, по молба от 24.09.2010г. на „О.б.“ АД, ЕИК ********, въз основа на
2 бр. изпълнителни листове, съответно: изпълнителен лист от 02.12.2009г.,
издаден по ч.гр.д. 47246/2009г. на СРС, I ГО, 27 с-в, и изпълнителен лист от
20.07.2010г., издаден по ч.гр.д. № 4690/2010г. на СГС, ТО, VI – 8 с-в, с които Д.А.А., А.А.Д. и С.Д.В.са осъдени солидарно да заплатят на „О.б.“ АД суми, дължими по сключен с кредитора „О.б.“ АД Договор за
банков кредит № ФЛ-18-Т от 16.05.2008г.
Впоследствие и на основание молба на
взискателя „О.б.“ АД от 20.02.2017г., делото е прекратено пред ЧСИ М.и е
предадено за продължаване на действията по събиране на вземанията на ЧСИ Н.с
протокол от 21.04.2017г.
С уведомление с изх. № 4317/11.08.2017г.
съдебен изпълнител Г.Н.уведомил длъжника А.Д. за присъединяването на държавата по
изпълнителното дело като взискател по право, поради съществуващо публично
вземане срещу него, в размер на 19719,34 лева.
На 28.02.2018г. длъжникът А.Д., чрез своя
процесуален представител, депозирал възражение до ЧСИ, с което се позовал на
изтекла погасителна давност по вземането на взискателя по изпълнителен лист от
20.07.2010г., както и по отношение на присъединеното публично вземане.
Съдебният изпълнител постановил отказ да прекрати производството и съответно –
да възложи в тежест на взискателя сторените от длъжника разноски в хода на
изпълнителното дело, тъй като не се счел за компетентен да се произнася по
спорове относно съществуването на подлежащите на изпълнение вземания. Идентични
искания длъжникът е направил и с молба от 10.04.2018 г.
С молба за прекратяване на изпълнителното
производство от 05.06.2018г. длъжникът Д. отново сезирал съдебния изпълнител с
искане да прекрати производството на изложените във възражението от 28.02.2018г.
основания, както с други искания, които не са предмет на разглеждане в
настоящето производство по вече изложените съображения за частична
недопустимост на жалбата. С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител
оставил без разглеждане искането за прекратяване на изпълнителното производство
поради погасяване на публичното вземане и на това по изпълнителен лист от
20.07.2010г., тъй като счел, че по постановения от него акт се формирала сила
на пресъдено нещо, която съставлява пречка да разгледа въпроса още веднъж.
Отказът на съдебният изпълнител да разгледа
искането, което съдът приема да е равносилно и на отказ за уважаването му, е законосъобразен, макар и не поради основанията
изложените от съдебния изпълнител. В рамките на образуваното изпълнително
производство не е допустимо да се повдигат и решават спорове относно възникването
или погасяването по давност на изпълняемото право. Съдебният изпълнител не е
компетентен да се произнася относно съществуването или несъществуването на
изпълняемото право, удостоверено от изпълнителния титул, извън хипотезата на
извършено плащане по чл.433, ал.1, т.1 ГПК или погасяването му в хода на
принудителното изпълнение. Следователно тези въпроси не могат да бъдат
преценявани и в производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител. Всички други възражения относно съществуването и погасяването му
могат предмет единствено на исков процес и то доколкото не са обхванати от сила
на пресъдено нещо. По същия начин стои въпросът и с публичните вземания, тъй като
държавата се счита присъединен взискател за публичните вземания, размерът на
които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението
/чл.458 ГПК/, като законът не изисква дори представянето на изпълнителен титул,
респективно оспорването на публичните вземания се извършва по съответния ред в
зависимост от вида и начина на установяването им и е извън компетентността на
съдебния изпълнител.
По изложените съображения депозираната пред
настоящия състав жалба, в допуснатата до разглеждане част, следва да бъде
оставена без уважение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника в изпълнителното
производство А.А.Д. срещу постановление от 06.06.2018 г., по изп. дело №
20179230400176 на ЧСИ Г.Н., с което ЧСИ е отказал да разгледа искането на
длъжника за прекратяване на производството по изпълнителното дело.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на длъжника в изпълнителното производство А.А.Д. срещу постановление
от 06.06.2018 г., по изп. дело № 20179230400176 на ЧСИ Г.Н.в останалата й част.
Решението, в частта,
с която жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба
пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
В останалата част
решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: