Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260208
гр.
Пловдив, 21.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,ІІІ н.с., в публично
съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при
участието на секретаря Марина Малинова като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4803/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 20-6207-000283/11.05.2020 г. издадено от ВПД Началник РУ Труд при ОД на МВР
- Пловдив, с което на А.Г.А. е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5,
ал.3, т.1 ЗДвП, вр. чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП
и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргумент,
че било нарушено правото му на защита да разбере какво нарушение е извършил,
доколкото текстовото изписване на нарушението се различавало от цифровото.
Въззиваемата страна взема становище по жалбата
с писмото, с което преписката е изпратена на съда, в което посочва, че
обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението доказано и моли да бъде
потвърден. Не изпраща представител в съдебно заседание. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
От
фактическа съдът намери за установено следното:
Около 11.04.2020 г. полицейските
служители на РУП Труд при ОД на МВР Пловдив Г.Н. В. и Й.П..П. получили сигнал
за извършване на хулигански действия, а именно повреждане на автомобил в с.
Голям чардак. При пристигане на място, свид. В. установил, че има щети по
автомобила на лицето подало сигнала, а то от своя страна му съобщило, че
нарушителят А. бил извършил тези действия. При обход на с. Голям чардак, свид.
В. и колегата му, видели автомобила на нарушителя паркиран на улицата. В това
време А. се качил в автомобила привел го в движение по път PDV2340 в посока гр.
Съединение и на 4ти км. го спрял. Това се случило около 00:57 мин. на
11.04.2020 г. Служителите изпробвали водача, когото установили като А.Г.А., за
алкохол с дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARBA-0079, който отчел пробата с №
9453 концентрация на алкохол в издишания въздух 0,98 промила. Бил издаден талон
за медицинско изследване, но нарушителят отказал да даде кръвна проба. Било
проведено и изследване за употреба на наркотици, което също дало положителен
резултат. При поискване лицето не представило и СУМПС и Контролен талон на
автомобила.
На 11.05.2020 г. от ВНД началник на РУП
Труд, било издадено атакуваното наказателно постановление № 20-6207-000283,
което било връчено на нарушителя на 02.06.2020 г. и с което му била наложена глоба
в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и са му отнети 10 контролни точни на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, му било наложено наказание глоба от 10 лева на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетеля Г.Н.В. – очевидец, както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка
за нарушител/водач, разписка за издаден талон за изследване, данни от апарата дрегер
Алкотест 7510 с фабр. № ARBA-0079, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят В.
поддържа констатациите в АУАН, като разширява описаното в акта с конкретни
подробности и споделя, че лично е възприел управлението на автомобила от жалбоподателя,
а именно качването му в автомобила и преместването му, както и показанията на
техническото средство за наличие на алкохол в издишания въздух.
Показанията на свидетеля съдът намира за
обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Те са достатъчно подробни
и не съдържат противоречия. От друга страна показанията му са в пълно
съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът им
дава вяра. Не се събраха доказателства, които да опровергават фактическите
констатации в АУАН. Не се посочиха твърдения и доказателства от страна
жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН
или да се оспорва фактическата обстановка. Затова съдът отчете презумптивната
му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. От друга страна
самият жалбоподател не отрича в жалбата си фактите от АУАН и НП.
От
правна страна съдът намери следното:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Изписаното текстово нарушение смислово
не се различава особено от текстът на посочената разпоредба. От обективна и
субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно се
установява, че А.А. като водач на МПС на 11.04.2020 г. около 00:57 часа в с.
Голям чардак, на път PDV2340, на 4ти км., в посока гр. Съединение, е
управлявал автомобил с концентрация на алкохол в дъха, установена след
изследване с дрегер Алкотест 7510 – 0,98 на хиляда. Единствено поради отказа на
лицето не е установено съдържанието на алкохол в кръвта на лицето.
Следователно
на посоченото място жалбоподателят недвусмислено и категорично е бил установен
с положителна проба за алкохол в издишания въздух която е доказателство за
наличие на алкохол в кръвта и която е била над допустимата и в границите между
0,8 и 1,2 на хиляда при управлението му на МПС, а именно в размер на 0,98 на
хиляда.
Към датата на
нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал.1, т.1 предвижда
отнемане на 10 контролни точки за нарушения на Закона за движението по
пътищата, а именно „за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително“,
за което е конкретното производство. Отнемането на контролни точки не е
административно наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа
квалификация на основанието за отнемане на контролните точки - конкретната
разпоредба от акта, не се отразява върху действителността на наказателното
постановление. След извършената проверка, съдът установи, че за извършеното
нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които следва да се
отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни
точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП
има характер на констативен административен акт.
След преценка
на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че основателно е ангажирана
и отговорността на жалбоподателя за нарушаването на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.Посочената норма гласи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
От обективна и
субективна страна жалбоподателят е осъществил съставомерните признаци на
вменените нарушения в обсъжданата част от НП. Безспорно се установява, че
жалбоподателят като водач на МПС на установената дата и място е управлявал МПС,
като не е носил в себе си свидетелство за управление на МПС и контролен талон
към него и е нарушил именно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Не се опровергават
фактическите констатации на актосъставителя от АУАН. Не се посочиха
доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност
да се даде вяра на АУАН в тази част. Затова съдът отчете презумптивната му
сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Следователно
жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като при управление на лек
автомобил не е изпълнил задължението си да носи в себе си изискуемите документи.
От субективна
страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да управлява МПС под
въздействието и след употреба на алкохол може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – както за движението, така и за живота и здравето
на останалите участници в движението, и е искал настъпването на последиците, а
именно да управлява автомобила, въпреки че е пил алкохол. Същевременно е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на
задълженията му може да доведе до настъпване на общественоопасни последици за
ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен
обем при липса на изискуемите документи. Затова съдът намира, че деянията му са
извършени при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния им характер,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
За размера на наложеното административно наказание:
Правилно
описаното нарушение е отнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Същата предвижда наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за лице, което
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Доколкото
законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи
наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху
справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба
във фиксиран размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца, което е в предвидените от закона рамки.
Правилно
описаните нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са съотнесени към
съответстващата им санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2
от ЗДвП, която предвижда при неносене както на СУМПС, така и на контролен талон
водачът да се наказва с глоба в размер на по 10 лв.
Така определените наказания съответстват на
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, и отговарят на целите по чл. 12
от ЗАНН. Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл.
93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в
конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия
случай се касае за формални нарушения, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самите деяния не разкриват и смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Дори напротив с оглед изложените в показанията на
свид. В. обстоятелства за наличие на положителна проба за наркотици, не може да
се аргументира наличието на маловажност на случая.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на
АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и съдържа всички елементи от задължителен порядък
за съдържанието му, като нарушенията са изчерпателно описани и подробно са
посочени обстоятелствата, при които са извършени. Актът е съставен от
компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43
от ЗАНН.В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Актът е
съставен в деня на установяване на нарушението и в присъствието на свидетел
очевидец и нарушителя, който го е подписал без възражения. Не е нарушено
правото на последния да подаде писмени възражение в тридневен срок от
съставянето му.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушенията са описани надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управлението
на автомобил след употребата на алкохол над допустимите норми, както и
непредставяне на документи, които следва да се носят при управление на МПС.
По отношение на изложеният в жалбата
аргумент, че текстово разпоредбата посочваща правилото за поведение, а именно
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се различавала от посоченото като текст в
наказателното постановление, което пък е диспозитивната част на санкционната
норма, а именно чл. 174, ал. 1 , т. 2 от
ЗДвП то съдът намира, че не е нарушено правото на защита на нарушителя. На
практика двете норми са взаимосвързани и се отнасят до едно и също нарушение и
правило за поведение. Те са идентични по своя смисъл не се различават нито по
фактически нито по правни принципи. Изрично е посочена забраната за управление
на МПС след употреба на алкохол. Няма смислово различие по изписания текст и
нарушеното правило за поведение или посочена норма или санкционната ѝ
част. Действително административният процес е строго формален, което цели
охрана правото на защита на нарушителя поради спецификата на административно
наказателното производство, но при оценка на изпълнение на изискванията следва
да се търси баланс между публичния интерес, който това производство охранява и
строгата му формалност. Този баланс се изразява най-вече в правото на защита на
нарушителя, а именно доколко същият е разбрал и участвал в процеса, за да успее
да разгърне най-пълно според възможностите и волята си своята защита. В
настоящото производство съдът намира, че липсата на буквално преповтаряне на
съдържанието на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП не е нарушило по никакъв начин
правото на защита на нарушителя доколкото от посочения текст на чл. 174, ал. 1
т. 2 от ЗДвП, който единствено конкретизира, стестнява и уточнява правилото за
поведение посочено в чл. 5 от същия закон, а напротив, дори спомага за
по-точното разбиране на нарушението. Двете норми не си противоречат, или да се
различават по съдържание, напротив същите са сходни и постановяват смислово в
крайна сметка едно и също правило за поведение, нарушено от жалбоподателя.
Поради
изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,
определените наказания са справедливи и затова следва постановлението да бъде
потвърдено в неговата цялост.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно
постановление № 20-6207-000283/11.05.2020 г. издадено от ВПД Началник РУ Труд
при ОД на МВР - Пловдив, с което на А.Г.А. е наложено наказание глоба в размер
на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, вр. чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети 10 контролни точки, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания,
предвидени в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ