Р Е Ш Е Н И Е
№ 132
гр. Перник, 12.07.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор М.Л.** от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров
КАНД № 97 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ
на НАП), адрес: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков “ № 52 срещу Решение №
260012 от 04.04.2022г., постановено по АНД № 00779/2020 г. по описа на Районен
съд - Перник. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) №
469125-F483672/14.10.2020г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на „**“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано от
управителя М.Б.**, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на
основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от ‚Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажби в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин“
(Наредбата), във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Касаторът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност
на постановеното съдебно решение. Счита,
че при издаване на НП не са допуснати нарушения на административно
производствените правила. Иска от касационния съд да отмени съдебния акт и да постанови
решение, с което да потвърди НП № 469125-F483672/14.10.2020г., издадено от Началник
на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП. Касационната
жалба е връчена на ответника – „**“ ЕООД. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил
отговор.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт К.**.
Поддържа
жалбата и иска същата да се уважи. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по Наредба за заплащане на правната
помощ.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител .
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага
на касационния съд да остави
в сила решението на
Районен съд – Перник,
като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваният
съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № F 483672/24.04.2019г. съставен от Ц.С.Р. в качеството
й на инспектор по приходите в НАП – София, в присъствието на свидетелите Р.Р.Т.
и П.И.Т. е установено, че: На 16.04.2019г., в 17.21 часа, при извършена проверка
на търговски обект – магазин , находящ се в гр. Перник, ул. ***, стопанисван и
експлоатиран от дружество „**“ ЕООД, ЕИК ***, е установена
разлика между разчетената касова наличност и фактическата такава. Дневния
оборот към момента на проверката от монтирания в обекта електронен касов апарат
с фискална памет модел „PERFEKT S-KL”, с индивидуален номер DY359042 и номер на фискалната памет
36557588, регистриран в НАП с потвърждение № 3961219/18.09.2018г., съгласно Дневен“X“ отчет № 000948/16.04.2019г. е в
размер на 46.60 лева. Фактическата касова наличност, съгласно изготвен опис на
парите в касата е в размер на 40.10 лева. Установена е разлика в касовата
наличност в размер на – 6.50 лева, която представлява извеждане на пари от
касата, извън случаите на продажба, която не е отразена на фискалното
устройство (ФУ) в момента на извършването й. Гореописаното ФУ притежава и са
активирани функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми видно от
отпечатан Дневен“X“ отчет № 000948/16.04.2019г., от което следва, че „**“ ЕООД ЕИК ***, не е изпълнило
задължението си да отрази във ФУ всяка промяна на касовата наличност чрез
функцията „служебно изведени“ суми. Като доказателство за резултата от
проверката, на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК, е
съставен протокол № 0416398/16.04.2019г.,
в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, пред административнонаказващия орган не
е постъпило възражение. Въз основа на АУАН, събраните по преписката
доказателства и след извършена проверка, Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – София в ЦУ на НАП издава НП № 469125-F483672/14.10.2020г., с което на „**“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредбата.
На база на така установената
фактическа обстановка и след събиране,
преценка и анализ на доказателствата по делото, районният съд е извел
правни изводи с мотиви за допуснати, от страна на АНО,
съществени процесуални нарушения, опорочаващи законосъобразността на оспорения
акт, във връзка, с което е отменил същия. Съдът е счел, че като не е посочил
точно изпълнителното деяние на нарушението визирано в разпоредбата на чл. 185,
ал. 2, изр. 2, а именно, …“че нарушението не води до неотразяване на приходи“…,
АНО е пропуснал елемент от фактическия състав на разпоредбата, което по своето
естество е съществено опорочаване на НП.
При извършената
касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа
на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, от АПК, се установи наличие на основания за
отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато
посока са и доводите в касационната жалба.
Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Съобразно
чл. 220 от АПК настоящият състав споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа
обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото
доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета
на доказване. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело. Не е допуснал нарушения
на съдопроизводствените правила при събиране, проверка и анализ на
доказателствата по делото. Районният съд е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил правни
изводи.
Настоящият касационен състав не споделя направените от районния
съд правни изводи, а така също така и
цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика, на която се позовава в
мотивите си.
С оглед изложеното,
Административен съд – Перник в посочения касационен състав намира атакуваното в
настоящото производство решение на Районен съд - Перник за неправилно, поради
следните съображения:
На база на установената фактическа обстановка и след
анализ и преценка на доказателствата по
делото, настоящият състава, счита че процесното нарушение е доказано, оспорения акт
е издаден от компетентен АНО, в условията на процесуална законосъобразност на
проведеното административнонаказателно производство,
при спазване материално правните разпоредби и целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на
лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. В ал. 2
на същия член е
записано, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
От
анализа на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е видно, че изпълнително
деяние, като такова, предвидено в две форми, е нарушение на чл. 118 от ЗДДС или
нормативен акт по прилагането му. В изречение второ на цитираната разпоредба,
законодателят вече използва определителен член по повод констатацията за
извършено деяние, което предполага, че то вече е установено като изпълнително такова
и предоставя възможност на АНО да определи санкцията спрямо тази своя преценка.
Дали „нарушението“ води до неотразяване на
приходи не е определящо за наличието на изпълнително
деяние, а влияе на преценката относно размера на предвидената санкция. В тази
връзка , като е отразил в НП, че с действията си санкционирания субект е
нарушил разпоредбата на чл. чл. 33, ал. 1 от Наредбата, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, АНО е подвел изпълнителното деяние под правилната правна квалификация, а
от там и правилно е приложил и санкциониращата норма на чл. 185, ал. 2, във вр.
с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като е отчел в рамките на своята компетентност, че
нарушението не води до неотразяване на приходи.
Във връзка с изложеното и предвид пределите
на касационната проверка, настоящата инстанция намира релевираните от касатора
доводи за основателни.
В тази връзка решението на Районен съд – Перник, като неправилно, следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни
разноски в полза на касатора се явява основателна, поради което на основание
чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК и чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ ответникът - в лицето на „**“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано от управителя М.Б.**, следва да бъде осъден да заплати на Централно
управление на Национална
агенция за приходите, адрес: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52 сума в
размер на 80 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1, предложение първо от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 260012 от 04.04.2022г.,
постановено по АНД № 00779/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отменено
Наказателно постановление № 469125-F483672/14.10.2020г., издадено от Началник
на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
469125-F483672/14.10.2020г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на „**“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано от
управителя М.Б.**, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на
основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от ‚Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажби в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин“, във
вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано от управителя М.Б.** да
заплати на Централно управление на Национална агенция за приходите сума
в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/