РЕШЕНИЕ
№ 1875
гр. В., 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110110429 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на С.
Д. Я., ЕГН **********, с адрес: ******** с която против С. Г. И., ЕГН
**********, с адрес: ********, са предявени следните искове:
- иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД за унищожаване
на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно, с нотариална
заверка на подпис и съдържание под рег. № ******** и */* г. по описа на
нотариус Е.Ш., поради това, че към момента на упълномощаването
упълномощителят не е могъл да разбира и да ръководи действията си.
- иск с правно основание чл.42 ЗЗД, за прогласяване за недействителен
по отношение на С. Я., договор за продажба на недвижим имот от 17.07.2023
г., обективиран в нотариален акт №********о описа на нотариус П. Д.,
вписана в НК под peг. № 332, с район на действие РС-В., по силата на който
С. Д. Я., действаща чрез пълномощника С. Г. И., ЕГН **********, продава на
С. Г. И., ЕГН **********, собствения си недвижим имот - апартамент,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, с
адрес: ********, целият с площ от ** кв.м, построен в сграда с
идентификатор ******** построена в ПИ с идентификатор ********, при
граници на апартамента: на същия етаж: няма, под обекта - СОС с
идентификатор ********.18.1 и над обекта - СОС с идентификатор
********.18.9, ведно с прилежащото му избено помещение № 50 с площ от
2.20 кв.м, при граници: коридор, изба на ап. № ** и тревна площ и 1.2232%
ид.ч от ОЧС и от правото на строеж, поради липса на представителна власт у
пълномощника и при отказ да бъде санирана сделката;
- в условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, за
1
прогласяване недействителността по отношение на С. Д. Я., ЕГН **********,
на сделка от 17.07.2023 г., обективирана в нотариален акт № 1******** по
описа на нотариус П. Д., вписана в НК под peг. № 332, с район на действие
PC-В., с която С. Д. Я., действаща чрез пълномощника си С. Г. И., ЕГН
**********, продава на С. Г. И., ЕГН **********, собствения си недвижим
имот - апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******** по КККР, с адм. адрес: ********, целият с площ от
** кв.м, построен в сграда с идентификатор ******** построена в ПИ с
идентификатор ********, при граници на апартамента: на същия етаж: няма,
под обекта - СОС с идентификатор ********.18.1 и над обекта - СОС с
идентификатор ********.18.9, в едно с прилежащото му избено помещение
№ 50 с площ от 2.20 кв.м, при граници: коридор, изба на ап. № ** и тревна
площ и 1.2232% ид.ч от ОЧС и от правото на строеж, като сключена във
вреда на представляваното лице. Претендират се сторените по делото
разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните, от ищеца,
права:
В исковата молба се твърди, че с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № ******** г. на нотариус М.Д. ищцата е
придобила правото на собственост върху апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда си идентификатор ******** по КККР, с адрес:
********, целият с плащ ** кв.м., построен в сграда с идентификатор
******** построена в ПИ с идентификатор ********, при граници на
апартамента: на същия етаж: няма, под обекта - СОС с идентификатор
********.18.1 и над обекта - СОС с идентификатор ********.18.9, ведно с
прилежащото му избено помещение №50, с площ от 2.20 кв.м., при граници:
коридор, изба на ап.№ ** и тревна площ и 1.2232 % ид.ч. от ОЧС от правото
на строеж. Твърди, че в горепосочения апартамент тя живяла заедно с
единствения си син П.В..
На 16.06.2023 г. П.В. внезапно починал, като с помощта на роднини,
ищцата организирала погребението на сина си, на което присъствал и
ответникът С. Великов.
Сочи, че след погребението на сина си, ответникът предложил на
ищцата да му гостува, за известно време, в гр. С., за да не бъде сама в този
труден за нея период и за да се възстанови от психическото, и физическо
изтощение. Поддържа, че ответникът знаел, че тя имала 30000 лева и в тази
връзка, възползвайки се от състоянието, в което се намирала я уговорил, да
му ги даде за да ремонтира дома си в гр. С., с обещанието да върне
получената сума. Заявява, че в присъствието на близки роднини, тя му дала
парите, без да получи писмен документ за това.
За периода от 16.06.2023 г. до 26.07.2023 г., ищцата гостувала в дома на
ответника, в гр. С., като още на 19.06.2023 г. той я завел при нотариус, за да
подпише документи, въз основа на които да съдейства да прехвърли
получаването на пенсията си в гр. С.. Предвид влошеното състояние,
същият я закарал с автомобил, в който ищцата подписала документите, със
съдържанието на които не била запозната. Твърди, че след подписването на
документите поведението на ответника се променило, станал сприхав и не
давал храна.
2
Посочва, че с помощта на племенника си Н.А. тя се върнала в дома си в
гр. В., като след многобройни обаждания и настоявания от нейна страна и от
страна на останалите й роднини, ответникът и изплатил сумата от 19500 лева,
от предоставената в заем сума в размер на 30000 лева. Ответникът отказал да
изплати остатъка, като се твърди, че заплашвал ищцата „да си трае“.
След извършена справка, ищцата установила, че възползвайки се от
влошеното състояние и положението в което се намирала, ответникът с
помощта на пълномощно прехвърлил сам на себе си имота находящ се в
гр.В., за сумата от 12000 лева. Поддържа, че от справка в „********“
установила, че на 22.06.2023 г. ответникът с помощта на пълномощно открил
сметка ******** BGN, с начално салдо 0.00 лева, като непосредствено след
откриването на същата по нея на 22.06.2023 г. била внесена сумата от 12000
лева с посочено основание за захранването - „внася за покупка на ап.50 КИ
******** в ********“. Поддържа, че на същата дата ответникът получил и
данъчната оценка на имота № **********/22.06.2023 г., която била 11765,40
лева, и въз основа на която била определена и продажната цена на имота.
Твърди се, че 23.06.2023 г. ответникът заявил експресно издаване на банкова
карта, като на 26.06.2023 г., извършил трансакция от сметка ******** BGN и
превел по своя сметка, в същата банка, сумата от 11950 лева, която сума била
изтеглена от него, но не била предадена. С договор за продажба,
обективиран в нотариален акт № ******** по описа на нотариус П. Д., рег.№
332, с район на действие РС-В., действайки чрез пълномощник – ответник в
настоящото производство, ищцата продала на ответника собствения си
недвижим в гр. В., за сумата от 12000 лева. Твърди, че в сравнение с
продажбата на аналогични по квадратура, местоположение, период на сделка
и конструкция на процесния имот, имоти, то продажната цена е в пъти по-
ниска от реалната пазарна цена към датата на изповядване на сделката.
Заявява, че пълномощникът има задължение да действа в интерес на
представлявания, в т.ч. и в случаите, когато договаря сам със себе си.
Поддържа, че извършената от него сделка я лишава от единственото
жилище на преклонна възраст. Твърди, че дори и продажната цена от 12000
лева да е постъпила в нейния патримониум, то същата би била недостатъчна
за закупуване на друг жилищен имот. Заявява, че въпреки, че е дееспособна
не е могла да изрази съзнателна воля, поради емоционалното състояние, в
което се е намирала, поради което договорът за продажба, за продавача е
подписан от лице без представителна власт. Твърди, че за извършените от
ответника действия, е подаден и сигнал във ВРП под № */* г. Приложени са
писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Твърди, че в резултат на проведени с ищцата разговори, същият е бил
надлежно упълномощен от нея. Не оспорва, че е извършена разпоредителна
сделка с недвижимото имущество на ищцата, но поддържа, че тя е била след
изричното знание и съгласие, поради което е напълно действителна. Излага,
че след смъртта на сина си, ищцата, отишла да живее при него в гр. С., където
се чувствала добре и самата тя предложила на ответника да направят
необходимото, за да може същият да придобие недвижимото й имущество,
тъй като не искала същото да остане на лица, които не се интересуват от нея
или на държавата. Поддържа, че през цялото време е била адекватна, в добро
3
физическо и психическо състояние и напълно наясно с извършваните от нея
действия. Не оспорва, че посетили нотариус, пред когото ищцата
собственоръчно подписала пълномощното и декларации, като преди това
била запозната със съдържанието им и потвърдила, че разбирала това, което
подписва.
Поддържа, че след подписване на пълномощното същият се разпоредил
с имуществото на ищцата, каквато била нейната воля и придобил правото на
собственост върху горепосочения недвижим имот. Твърди, че продажната
цената също била обсъдена с ищцата предварително, като сумата от 12000
лева била внесена по нейна банкова сметка. Заявява, че отново по нейна воля,
той е изтеглил сумата от банковата сметка и я предал на ищцата. Сочи, че
след като роднините на ищцата разбрали за прехвърлянето на апартамента, те
изразили категоричното си недоволство от сключената сделка. Поддържа, че
към момента, ищцата живеела в жилището, което му продала, като
единствените действия, който били предприети от негова страна по
отношение на апартамента били по почистването и подреждането му.
В.т районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № ******** на
С.Д.-Х. помощник-нотариус по заместване на П. Д. - нотариус №332 в НК,
вписан с вх.рег.№******** г. на Служба по вписванията В., се установява, че
на 17.07.2023 г., в гр. В., между продавача С. Д. Я., представлявана от
пълномощника С. Г. И. и купувача С. Г. И., е сключен договор за продажба на
недвижим имот, по силата, на който, продавачът продава на купувача,
правото на собственост върху собствения си недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ********, находящ се в ********,
целият с площ от ** кв.м, при граници: на същия етаж: няма, под обекта -
********.18.1 и над обекта - ********.18.9, ведно с прилежащото му избено
помещение № 50 с площ от 2.20 кв.м, при граници: коридор, изба на ап. № **
и тревна площ и 1.2232% ид.ч от ОЧС и от правото на строеж.
Продажната цена е в размер на 12000 лева, като съгласно текста на
договора, същата е заплатена от продавача на купувача, по банков път, преди
сключване на договора. Към 17.07.2023 г., данъчната оценка на имота е в
размер на 11765,40 лева – обстоятелство, което се установява от приетото по
делото удостоверение за данъчна оценка №********** от 22.06.2023 г.,
издадено от Община В..
Упълномощаването на ответника да сключи договора за продажба е
извършено с пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание peг.
№********/19.06.023 г. и рег.*/* г. по описа на нотариус Е.Ш., №128 в НК, с
район на действие – района на РС – С.. От текста на документа се установява,
че ответникът е упълномощен с изключително широк кръг правомощия, в т.ч.
да извършва действия на разпореждане с имуществото на ищцата, като
сключва договори при цена и условия, каквито прецени; да я представлява
пред всички банки на територията на страната и да се разпорежда с нейните
банкови сметки; да я представлява пред всички административни и съдебни
инстанции и пр. Изрично е предвидено правомощието пълномощникът да
договаря сам със себе си.
4
Към датата на сключване на горепосочения договор, ищцата се
легитимира като собственик на продавания недвижимия имот въз основа на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №******** на
Служба по вписванията – В..
От извлечение от банкова сметка ******** BGN, с титуляр С. Д. Я. от
„********“ АД, за периода 01.06.2023 г. до 08.08.2023 г., се установява, че на
дата 22.06.2023 г., С. Г. И. внася на каса в банката, сумата от 12000 лева, с
основание – „пок. ап.50 КИ******** ********“.
На 26.06.2023 г. въз основа нареждане на С. Г. И., е извършен банков
превод на сумата от 11950 лева към банкова сметка с титуляр С. Г. И..
Трансакцията е осъществена въз основа пълномощно рег. № */* г.
По делото са приобщени 4 бр. разписки, издадени от Easy Pay, за
извършени парични преводи от С. Г. И., в полза на С. Д. Я., в общ размер на
19500 лева, както следва: №********, издадена на 02.08.2023 г., в 11.00 ч., в
обект В. – Б. – В., за сумата от 4500 лева; разписка №0********, издадена на
02.08.2023 г., в 10.52 ч., в обект В. – Б. – В., за сумата от 5000 лева; разписка
№********, издадена на 01.08.2023 г., в 18,05 ч., в обект В. – К. – В. за сумата
от 5000 лева и разписка №********, издадена на 01.08.2023 г., в 17,48 ч., в
обект В. – Б. – В., за сумата от 5000 лева. Вписаното основание за
извършените преводи е „ремонт“. Не се твърди, а и не се представят
доказателства, че паричните суми са получени от ищцата, за причината,
поради която преводът не е извършен по банков път, както и необходимостта
от извършване на ремонт и обекта, в който е предвидено да се извършва
същият.
С постановление за образуване на наказателно производство от
15.11.2023 г. по пр. пр. №*/* г. по описа на ВРП, е образувано досъдебно
производство за това, че за времето от месец юни 2023 г. до месец юли 2023
г., в гр. В., с цел да набави за дееца или за другиго имотна облага, е възбудено
и поддържано у С. Д. Я. заблуждение и с това е причинена имота вреда –
престъпление по чл.209, ал.1 НК. От писмо вх. 14164/20.02.2024 г. на ВРП, по
пр.пр. №*/* г., се установява, че досъдебното производство е образувано под
№*/* г. по описа на ОДМВР – В.. От същия документ се установява, че
разследването не е приключило, като в началото на месец февруари /2024 г./,
на водещия разследването са дадени конкретни указания за извършване на
конкретни действия по разследването.
Страните не спорят, че смъртта на сина, на ищцата е настъпила на
16.06.2023 г., макар от изготвена от съда служебна справка да се установява,
че това събитие е настъпило един ден по-късно – на 17.06.2023 г.
По искане на страните, по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на ангажираните от тях свидетели.
В показанията си воденият от ищеца свидетел – И. И. И. /без родство и
дела със страните/, заявява, че познава ищцата повече от тридесет години.
Сочи, че неговата майка живее в жилищния вход, в който се намира и
апартаментът на С. Я.. Последната живеела заедно със сина си П., който
починал през 2023 г. Заявява, че е присъствал на погребението на сина на
ищцата. Преди ритуала, докато все още се намирали в жилището на Я.,
последната имала неадекватно поведение. Според св. И., ищцата била в тежко
състояние – тя плачела и непрекъснато търсела сина си в стаите на
апартамента и на балкона на жилището. Сочи, че тя не е можела да
5
разсъждава и не осъзнавала, че синът не бил жив. Викала: „П., П., ела“.
Заявява, че не било възможно провеждането на разговор с нея, като само
повтаряла: „П., къде си, П., мама, върни се“. Освен свидетеля и ищцата, в
имота се намирали още: ответникът, неговата съпруга, майката на ответника,
племеник на ищцата /вторият свидетел на ищцата – Н.А.Н./ и съсед от същия
вход. Смъртта на П. била настъпила внезапно, тъй като макар той да бил
болен, никой не я очаквал. Твърди, че в деня преди да почине, ищцата и
нейният син изглеждали здрави и в добро настроение. Помолили го да им
купи пица и тъй като свидетелят бил служебно ангажиран, негова близка
изпълнила молбата им. Сочи, че преди погребението, докато се опитвали да
успокоят ищцата, ответникът започнал да я уговаря, да тръгне с него за гр. С.,
„малко да стои при него, да не е сама“, като обещавал, че щял да се грижи за
нея. Казал, че имал стая за ремонтиране, но нямал пари за ремонт. Тогава
ищцата отговорила, че тя имала събрани тридесет хиляди лева. Според
свидетеля, ищцата не била разбрала, че ответникът искал от нея да смени
жилището, в което живее. Сочи, че макар да познавал от дълги години
ищцата, никога преди погребението не бил виждал ответника или неговите
близки, като притеснението му било, че ищцата била готова да предаде
парите на непознати. В разговор с другия племеник на ищцата, последният му
обяснил, че това били родственици, които не бил виждал през последните 15 -
20 години. След проведения разговор, свидетелят предложил на ответника да
подпише документ за получаването на парите, като поискал да разбере какъв
ремонт ще извършва за тридесет хиляди лева. Твърди, че ответникът се
обидил на предложението му и документ за предаването на парите не бил
съставен. Разказва, че при потегляне от жилището се изненадал, че в
коридора били оставени две пътни чанти. Заявява, че ако ищцата е имала
намерение да пътува, това обстоятелство щяло да бъде известно
предварително на него, неговата майка, другия племеник на ищцата или
съседът, който също се намирал в жилището на Я.. Апартаментът на ищцата
бил заключен от ответника.
Свидетелят сочи, че било предвидено тялото на починалия да бъде
кремирано, като след ритуала, ищцата отново имала неадекватно поведение,
като викала сина си да се върне. След като приключили, свидетелят се
отправил към апартамента на ищцата, но там, след като никой не дошъл в
продължение на половин час, той позвънил на Я. и с изненада установил, че
тя вече била потеглила заедно със своя племеник за гр. С.. Сочи, че ищцата
останала при ответника за период от около месец, след което нейният
племеник Николай я върнал в гр. В.. Свидетелят заявява, че в телефонните
разговори с ищцата, докато се намирала в С., тя му споделяла, че не се
чувствала добре при ответника, като често гладувала. Казвала на свидетеля:
„гладна, жадна стоя, И., ела ме прибери“. Св. И. заявява, че сам е имал
намерение да пътува до гр. С. и да върне ищцата във В., но тъй като бил
служебно ангажиран, нейният племеник Николай върнал леля си в града.
Заявява, че след връщането си в гр. В., ищцата не му била споделяла, че се е
разпоредила с жилището си. Сочи, че тя е разбрала за извършената продажба
едва след като предприела действия за кандидатстване за социална помощ.
Твърди, че веднага предприели действия за прехвърляне на пенсията от С.
във В., както и за спиране на издадената карта към нейната банкова сметка.
Сочи, че пълномощното към ответника било оттеглено. От банката били
6
уведомени, че с издадената карта, за един ден били извършени четири
справки дали пенсията на жената е била преведена.
По отношение упълномощаването на ищеца, заявява, че ищцата не е
била наясно с подписания от нея документ. Първоначално тя отричала да е
упълномощавала ответника, но след няколко дни обяснила на свидетеля, че в
гр. С., че докато се намирала в автомобила на ответника, пристигнала млада
жена, която подала документи и посочила къде да подпише. Ищцата
твърдяла, че не е знаела какви документи подписва. Сочи, че имало голяма
разлика в психическото състояние на ищцата след нейното завръщане от гр.
С., в сравнение с деня на погребението на нейния син. Жената не плачела
постоянно, била адекватна и в контакта си с различните институции сама
обяснявала ситуацията, в която се намирала.
Св. И. разказва, че когато разбрала, че е изгубила жилището си, тя се
сринала. Наложило се да търсят медицинска помощ, тъй като припаднала. На
място се отзовали и полицейски служители. Жената повтаряла, че била
изгубила най-милото си, а сега и апартамента си. Казвала: „На казана ли ще
умра, аз туй ли заслужавам. Как не го е срам“. Сочи, че е изпратил на
ответника видеоклип, с който да го уведоми, че пълномощното е било
оттеглено, тъй като на позвъняванията му, ответникът не отговарял. В
разговор със съпругата на ответника, последната заявила: „Не ни занимавай с
глупости“. Заявява, че бил проведен телефонен разговор между страните по
делото, при който ищцата поискала от ответника обяснение за стореното,
както и да върне имота, но което той отговорил: „не ме занимавай с
глупости, живей си спокойно, никой няма да те изгони“, като сочи, че след
този разговор, тя се сринала тотално.
В качеството на свидетел, по делото е разпитан Н.А.Н. – в родство със
страните по делото. В показанията си св. Николов заявява, че му е известно,
че ищцата е имала апартамент в ж.к. „В.В.“, който към датата на провеждане
на разпита вече е собственост на ответника. На свидетеля не е известно дали
имотът е бил продаден или дарен на ответника, но заявява, че ищцата не
знаела, че се била разпоредила с жилището си. Разбрала за това едва след като
поискала от ответника да изпрати нотариалния акт за жилището и той
отказал, тъй като документът вече бил невалиден.
Заявява, че след смъртта на сина , ищцата била неадекватна. Вървяла
из жилището и викала сина си по име. Свидетелят се опитвал да я успокои, но
тя продължавала. Не му е било известно нейното намерение да пътува за гр.
С.. Тя нямала подготвен багаж за пътуването, като заявява: „не съм я видял да
си събира багажа и да си приготвя багаж, ама те го приготвяха там. Тя почти
не вземаше участие, тя стоеше като неадекватна.“ Заявява, че ищцата предала
на ответника сума от около 30 хиляди лева, като последният отказал да
подпише документ за получаването им. Сочи, че поискал парите за
извършване на ремонт. Ищцата отпътувала за С. с ответника, но след около
месец поискала да се във В., тъй като не харесвало, не било хубаво там и
стояла гладна. Св. Николов заявява, че няма спомен ответникът, както и
неговите майка и сестра да са проявявали някакво отношение към ищцата, да
са я търсели по телефона или да гостували. Свидетелят и ищцата общували
често, поради което той щял да знае. След смъртта на сина си, Я. била
замаяна, неадекватна и блуждаеща. Преди да замине за С. била неориентирана
за събития и за време. Не знаела кое, как и кога се случва. Когато разбрала, че
7
имотът вече не бил нейна собственост се ядосала и започнала да плаче.
Твърди, че ищцата била разбрала за извършената продажба едва след като
поискала нотариалния акт за дома си от ответника, за да можела да
кандидатства за помощи, а последният отказал.
По искане на ответника, по делото са разпитани водените от ответника
свидетели – В.С.Й. и Г.Ц.А. – двамата без родство и дела със страните.
В показанията си св. Йовчев заявява, че познавал ответника от дълъг
период от време, а ищцата познавал от 2023 г., когато тя пристигнала в гр. С..
Твърди, че жената била извикала племеника си във връзка с погребението на
нейния син и след това пристигнала в гр. С.. Сочи, че докато ищцата живеела
в дома на ответника, той ги бил посетил няколко пъти. Заявява, че му е
известно, че Я. искала да прехвърли апартамента си във В., на своя племеник,
като тя сама му била споделила това свое желание. Ищцата била доволна от
отношението на ответника към нея и тъй като той се отнасял добре към нея,
тя искала той да придобие правото на собственост върху имота. Твърди, че
бил присъствал при подписване на процесното пълномощно. Сочи, че
ответникът го извикал в нотариалната кантора, тъй като щели да ходят да
пият кафе. Твърди, че заедно с друг техен приятел чакали във фоайето на
кантората, а ищцата и ответникът влезли при нотариуса „да подпишат“.
Заявява, че двамата се забавили около 15-20 минути. Ищцата била в добро
физическо и психическо състояние за да се яви сама на сделката за продажба.
Според свидетеля, ответникът се отнасял много добре с ищцата, но след като
нейни роднини от В. я търсили по телефона, тя си тръгнала от дома му. За
отношението на ответника и съпругата му към ищцата заявява, че било добро,
както и че те „не са я оставили да умре от глад“.
Св. Г.Ц.А. заявява, че познавал ответника от над 30 години. Не познава
ищцата, като за първи път я е видял в нотариална кантора, където тя се
намирала заедно с ответника, за подписване на пълномощно. Сочи, че
позвънил на ответника, да се видят и той му казал, че се намирал при
нотариус. Тогава свидетелят отишъл до кантората и там видял ответника и
ищцата, за която знаел, че искала да прехвърли имота си в гр. В., на
племеника си. Твърди, че двамата с ответника не се виждали често – един или
два пъти месечно. Заявява, че последният не му бил споделял за намерението
си да вземе леля си да живее в дома му, както и че тя щяла да му прехвърли
имота си. Изразява предположение, че ответникът и ищцата се били забавили
в нотариалната кантора около половин час. След като излезли от кантората,
ищцата и ответника отпътували с автомобила на последния, като до този
момент превозното средство било паркирано на около 50 м от сградата.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-оценителна експертиза,
от приетото заключение на която се установява, че пазарната стойност на
процесния имот към м.07.2023 г. е в размер на 34400 евро или 67300 лева.
Стойността на имота е изчислена при цена 878 евро/кв.м, като от мотивната
част на експертизата, съдържаща таблица със средните цени за продажба на
имоти през последните три години, се установява, че още преди края на 2023
г., средната цена за ж.к. „В.В. 1“ е 950 евро/кв.м.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на
8
чл.31, ал.1 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД, чл.42, ал.2 ЗЗД и чл.40 ЗЗД. Същите са
допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.
При предявен иск за унищожаемост на правна сделка, ищецът носи
тежестта да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки:
извършена упълномощителна сделка; упълномощителят да е бил в
заблуждение относно характера и/или правните последици на същата;
заблуждението да е предизвикано умишлено от упълнонощеното лице и
сделката да е сключена поради заблуждението. При предявен иск за
нищожност на договор, ищецът носи тежестта да докаже наличието на всички
факти, с които е обосновал основанието на претенцията си. По иска с правно
основание чл.42, ал.2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи противоправно
действие на мнимия представител; това действие да е извършено виновно;
договаряне на мнимия представител сам със себе си; нанесена вреда на мнимо
представлявания; причинна връзка между действията на мнимия представител
и вредоносния резултат. По иска с правно основание чл.40 ЗЗД, в тежест на
ищеца е да установи обективните и субективни елементи от фактическия
състав на предявения иск, а именно – сключен договор за продажба, страни,
предмет и условия на договора, действие от страна на пълномощника,
договарящ сам със себе си, във вреда на представлявания, настъпила вреда,
причинна връзка между действията на ответника и настъпилия вредоносен
резултат. В тежест на ответника е да докаже въведените възражения.
По иска с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД
Съгласно чл.31, ал.1 ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от
дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да
ръководи действията си, като по аргумент на чл.44 ЗЗД, това правило намира
приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът
допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.
Твърдението за наличие на порок при извършване на процесната едностранна
сделка поражда правото на ищеца да иска нейното унищожаване, като това
право се погасява с изтичане на тригодишен давностен срок.
В процесния случай, искът е предявен от лицето, извършило
едностранната сделка, срещу упълномощения, в срока по чл.32, ал.2 ЗЗД.
Съгласно разрешението дадено с ТР №5/2020 г. от 30.05.2022 г. на
ОСГТК, ВКС, договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да
ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно мотивите на тълкувателното решение, в случаите на чл. 31, ал. 1
ЗЗД, може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят
действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми,
когато лицето формално се води дееспособно, т.е. не е поставено под
запрещение, като е необходимо това състояние да е било налице към момента
на извършване на сделката.
Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал. 1
ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без значение е
продължителността на това състояние. Невъзможността на лицето да разбира
или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както
временни - алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и
др., така и трайни. В законовата разпоредба липсва разграничаване на
9
конкретните причини според вида и степента, в която те засягат
възможностите на лицето да действа разумно.
Не може да има каквото и да е съмнение, че внезапната смърт на всяко
човешко същество, поставя на сериозно изпитание емоционалната
устойчивост на неговите близки. Когато, обаче, родител губи единственото си
дете, преживяването не може да бъде характеризирано като нищо друго,
освен като опустошение. От събраните по делото доказателства,
безпротиворечиво се установява, че П. – синът на С. Я., е бил лежащо болен,
като грижите за него били поети изцяло от ищцата. Въпреки влошеното му
здравословно състояние, всички свидетели еднозначно сочат, че смъртта му е
била внезапна и не е била очаквана от никого. Обяснимо, в дните след
изненадващата смърт на нейния син, ищцата е била шокирана и съкрушена от
загубата, и изцяло е съсредоточила съзнанието си към осмисляне на
случилото се.
Показанията на ангажираните от С. Я. свидетели – И. И. И. и Н.А.Н.,
еднозначно сочат, че в деня на погребението на П., тя е била объркана,
дезориентирана и не е приемала, че синът вече го няма. Към този момент
ищцата е била склонна да се съгласи с всяко предложение, което ще облекчи
болката и ще помогне да преживее загубата. Към процесния период, С. Я. е на
възраст от 87 години, без съпруг и низходящи. Предложението на ответника,
да живее с него и със семейството му, обяснимо е било прието радушно от
ищцата, доколкото другата възможност за нея е била да остане да живее сама
в жилището, в което до този момент е живяла със сина си. Водените от
ищцата еднозначно сочат, че Я. не е имала намерение да се мести в гр. С..
При твърдение, че смъртта на нейния син е била внезапна и изненадваща, с
голяма доза вероятност може да се предположи, че идеята да заживее в гр. С.,
далеч от дома си, не е била нейна. Към този извод сочат и показанията на
свидетелите, че Я. не била споделила с близките си, плановете да гостува на
племеника си, още по-малко намерението си да му продаде единственото си
жилище.
Оспореното пълномощно е подписано от ищцата само три дни след
смъртта на нейния син – време, в което тя не би могла да се възстанови от
случилото се, при съобразяване, че тежестта на преживяванията неминуемо се
засилват от напредналата възраст. Според свидетелските показания на И. И.
И. и Н.А.Н., към датата на погребението на П., неговата майка е била замаяна,
неадекватна и блуждаеща, като непрекъснато плачела. Обяснимо, към датата
на извършване на оспорената едностранна сделка, съзнанието на ищцата е
била ангажирано изцяло с огромната загуба на единственото дете, като е
немислимо да се приеме, че тя, след преживяното, на възраст от 87 години, с
ясен разум, е успяла да осмисли предоставеното за подпис пълномощно.
Логично изглежда твърдението на ищцата, че подписването на пълномощното
е извършено в автомобила на ответника, но не защото нотариусът е целял да
осъществи удостоверяването във вреда на Я., а с оглед преживяното от нея,
както и напредналата възраст. ЗННД предоставя възможност на нотариуса,
в определени случаи, да извършва нотариални удостоверявания и извън
нотариалната кантора. От значение е обстоятелството дали на С. Я. е било
обяснено какви документи подписва и какви са последствията от това
действие.
В тази връзка, съдът не кредитира показанията на водените от
10
ответника свидетели, които сочат, че страните по делото са влезли заедно в
нотариалната кантора, за да може ищцата да подпише пълномощно за
продажба на жилището си. Показанията на тези свидетели са взаимно и
вътрешно противоречиви. Според същите, двамата мъже не са имали
наложителна причина да присъстват в нотариалната кантора, но въпреки това
те са чакали ищцата и ответника да приключат с подписване на документа –
според първия свидетел – около 15 -20 минути, а според втория – 30 минути.
След подписване на пълномощното, ответникът и ищцата отпътували и среща
с двамата свидетели не последвала. Житейски нелогично е твърдението, че
двамата мъже са чакали своя приятел в нотариалната кантора, в продължение
на половин час, без наложителна причина за това, само с намерението
тримата да проведат приятелска среща, но в присъствието на 87-годишна
жена, страдаща от скорошната загуба на единствения си син. Показанията на
двамата свидетели целят да оборят твърдението на ищцата, че тя е подписала
документи в автомобила на ответника, а не в нотариалната кантора, но съдът
намира проведеното доказване за неуспешно.
От друга страна, показанията на водените от ищцата свидетели са
последователни и същите кореспондират изцяло с останалите доказателства,
събрани по делото. Св. И. не се намира в родствена връзка с ищцата и/или с
ответника, няма интерес от изхода на делото, като заявеното пред съда се
основава на лични и непосредствени наблюдения върху живота на ищцата и
нейния син. В показанията си този свидетел дава ясна картина на случилото
се в деня на погребението на сина, на С. Я.. Последвалите събития в гр. С.,
свързани с извършването на упълномощителната сделка и продажбата на
имота, стават ясни на ищцата, респективно на водените от нея свидетели, едва
след като тя отправя искане към ответника да върне нотариалния акт за
имота, с оглед кандидатстване за социална помощ. От показанията на св. И. и
св. Николов се установява, че при подписване на пълномощното, С. Я. не е
съзнавала вида и характера на документа и последиците от извършване на
едностранната сделка.
Съгласно мотивите на ТР №5/2020 г. от 30.05.2022 г. на ОСГТК, ВКС, в
случаите, когато договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръковиди действията си,
договорът е унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум, т.е. липсва
елементът „съзнаване“, поради което фактическият състав на чл.31, ал.1 ЗЗД,
по естеството си е проявление на несъзнавана липса на воля.
При извършване на упълномощаването ищцата не е имала волята да
предостави правомощие на ответника, да се разпореди с нейното собствено и
единствено жилище, в негова полза, в т.ч. същият да може сам да определя
цената и условията на разпоредителната сделка, да получи сумата от
продажбата и да се разпореди с нея. Апартаментът на ищцата е продаден на
нейния племеник на немислимата за гр. В., цена от 12000 лева или близо шест
пъти по-ниска от пазарната стойност на имота, установена с проведената по
делото съдебно-оценителна експертиза. Обстоятелството, че същата е платена
на каса и е била изтеглена в брой три дни по-късно, но в рамките на една
седмица от смъртта на П., без да са налице каквито и да е данни, че е била
предоставена на ищцата, пораждат съмнение, че ответникът е действал със
знанието и съгласието на С. Я.. Видно от банковото извлечение, предоставено
от „********“ АД, същият е заявил експресно издаване на банкова карта към
11
банковата сметка на ищцата, без да са налице каквито и да е данни, че
издаване на банкова карта е било необходимо. Доказано бе и твърдението на
св. И., че за един ден, ответникът е извършил четири справки за движението
по сметката на ищцата. Водените от ответника свидетели еднозначно сочат,
че преди пристигане на ищцата в гр. С., те не са я познавали и не са знаели за
нейното намерение да продаде единствения си имот в полза на своя племеник
С. И. и то на изкючително ниската цена от 12000 лева.
Съдът не намира за основателно възражението на ответника, че
продажната цена е била определена от ищцата, тъй като тя силно желаела да
му се отблагодари за грижите, които той бил положил за нея, но
същевременно не искала да му дари имота, с оглед опасността сделката да
бъде оспорена от други нейни наследници. Продажната цена е заплатена по
банкова сметка на ищцата на 23.06.2023 г., т.е. ответникът твърди, че за
период от една седмица след смъртта на сина, на Я., тя е погребала
единственото си дете, преместила се е в гр. С., където в продължение само на
няколко дни, С. И. се грижел за нея толкова добре, че в рамките на този
изключително кратък период, тя взела решението да се разпореди с
единственото си имущество в негова полза, при обещание да получи сумата
от едва 12000 лева, с която да се издържа до края на живота си. Показателно
за грижите полагани от ответника и неговата съпруга, спрямо ищцата, е
изявлението на св. Йовчев – „Не са я оставили да умре от глад“.
При горните доводи, съдът намира, че към датата на извършване на
едностранната сделка – 19.06.2023 г., ищцата не е могла да разбира или да
ръководи действията си, поради което предявеният конститутивен иск с
правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД е основателен и същият
следва да уважи изцяло.
По иска с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД.
Съгласно разрешението, дадено с т.2 на ТР №5/2014 г. от 12.12.2016 г.
на ОСГТК, ВКС, договор, сключен от лице, действало като представител, без
да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не
поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето,
от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД.
При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само
лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални
правоприемници.
С оглед установената основателност на иска за унищожаемост на
издаденото пълномощно, то и предявеният иск с правно основание чл.42, ал.2
ЗЗД се явява основателен. Договорът, сключен въз основа на унищожаемото
пълномощно, също е недействителен, доколкото порокът при извършване на
едностранната сделка е пренесен върху договора, сключен въз основа на
упълномощаването. Освен фунционалната обусловеност между двата иска, с
оглед установения порок във волята на упълномощителя, по делото бе
безспорно установено, че ищцата не само не е потвърдила действията на
ответника, но и е оттеглила пълномощното, като е поискала документът за
собственост за единственото жилище, да бъде върнат. Ищцата не е имала
намерението и желанието да прехвърля правото на собственост върху дома си
в полза на своя родственик, като по делото бе установено, че тя не е съзнавала
характера на извършеното упълномощаване и правомощията, които
12
предоставя на своя племеник.
Договорът за продажба на недвижимия имот е сключен от мним
представител, без представителна власт, като същият не е потвърден от
мнимо представлявания, респективно не е заздравен. Вследствие отказа на
ищцата да потвърди договора за продажба, висящата недействителност на
договора е трансформирана в окончателна. При горните доводи, предявеният
иск е основателен и същият следва да бъде уважен.
При установената основателност на предявените искове с правно
основание чл.31, ал.1 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД и чл.42 ЗЗД, съдът не дължи
произнасяне по заявения в условията на евентуалност, иск с правно основание
чл.40 ЗЗД.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има
право на сторените разноски по делото, в общ размер на 2518,50 лева,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Същите следва да бъдат за
възложени за плащане в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА по иска на С. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: ********
против С. Г. И., ЕГН **********, с адрес: ********, упълномощителна
сделка, обективирана в пълномощно, с нотариална заверка на подпис и
съдържание под рег. № ******** и */* г. по описа на нотариус Е.Ш., поради
това, че към момента на упълномощаването на пълномощника С. Г. И., ЕГН
**********, с адрес: ********, упълномощителят С. Д. Я., ЕГН **********, с
адрес: ******** не е могъл да разбира и да ръководи действията си, на осн.
чл.31, ал.1 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, по иска на С. Д. Я., ЕГН
**********, с адрес: ******** против С. Г. И., ЕГН **********, с адрес:
********, договор за продажба на недвижим имот от 17.07.2023 г.,
обективиран в нотариален акт №********о описа на нотариус П. Д., вписана в
НК под peг. № 332, с район на действие РС-В., по силата на който С. Д. Я.,
действаща чрез пълномощника С. Г. И., ЕГН **********, продава на С. Г. И.,
ЕГН **********, собствения си недвижим имот - апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, с адрес: ********,
целият с площ от ** кв.м, построен в сграда с идентификатор ********
построена в ПИ с идентификатор ********, при граници на апартамента: на
същия етаж: няма, под обекта - СОС с идентификатор ********.18.1 и над
обекта - СОС с идентификатор ********.18.9, ведно с прилежащото му
избено помещение № 50 с площ от 2.20 кв.м, при граници: коридор, изба на
ап. № ** и тревна площ и 1.2232% ид.ч от ОЧС и от правото на строеж,
поради липса на представителна власт у пълномощника и при отказ да бъде
санирана сделката, на основание чл.42, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Г. И., ЕГН **********, с адрес: ********, ДА ЗАПЛАТИ
на С. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: ******** сторените разноски по делото,
в размер на 2518,50 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
13
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред В.
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
14