Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
28.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО Й.
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Й. административно
наказателно дело № 742 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.Р.Р.,
депозирана против наказателно постановление № 20-1085-000625/13.03.2020г., с
което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила като се моли за
неговата отмяна. Не се оспорва приетата за осъществила се фактическа обстановка
в АУАН и НП, като се излагат доводи, че се касае за неумишлено административно
нарушение и в условията на евентуалност за маловажен случай.
В
съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез упълномощения от него защитник
поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения се релевират
доводи, че не е осъществен състав на административно нарушение, за да се
ангажира отговорността на жалбоподателя, тъй като не е налице умишлено деяния. В
условията на алтернативност се развиват съображения за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище досежно
подадената жалба.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните
от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С
наказателно постановление № 20-1085-000625 от 13.03.2020г., издадено на
основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна прокуратура –
Русе по пр. пр. № 5561/19г. от 04.02.2020 г., с което е отказано да бъде
образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено от него престъпление
по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на 15.10.2019г., около 11,45 часа, в Община
Русе, на път Първи клас II-79 Русе – Варна, в района на км. 12 е управлявал МПС - лек автомобил Фолксваген
Фокс, с рама № WVWZZZ5ZA4040064, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не са налице противоречия в
приобщените доказателствени източници, които да налагат, съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага
подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля, доколкото всички
доказателства се намират в корелативно единство по между си и безспорно
доказват приетите за осъществили се факти от обективната действителност.
Въз основа на така приетите за
осъществили се факти и извършената оценка на доказателствената
съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни
изводи:
Наказателното постановление е
издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същото съдържа всички необходими за неговата редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН. В оспореното наказателно
постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно
постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на дееца.
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл. 6 ЗАНН,
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
В
настоящия случай от събраните в хода на производството гласни доказателства не
се установява и доказва, субективната страна на деянието, а именно, че същото е
извършено от наказаното лице, след като в съзнанието му са намерили отражение
представи, относно факта от обективната действителност, че управляваното от
него моторно превозно средство е без поставени регистрационни табели, даващи му
право да се движи по пътищата отворени за обществено ползване и въпреки тези
представи във волево отношение лицето да е привело в движение и управлявало посоченото
моторното превозно средство. Недопустимо е административнонаказтелна
отговорност да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както
изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, административнонаказателното
обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Видно
от показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел П.Й.П., еднозначно
се установява и доказва, че същият е поставил на моторното превозно средство, издадените
му по реда на чл. 30 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства временни табели с регистрационен номер, които се използват
именно при управление на моторно превозно средство на територията на страната
за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до
сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение, който
факт от обективната действителност е бил възприет и е намерил отражение в
съзнанието жалбоподателя. От показанията на същия свидетел се установява, че след
това той е свалил регистрационните табели, без това негово действие да е било
възприето от страна на жалбоподателя, което обосновава и извода, че
жалбоподателят е привел в движение моторното превозно средство със знанието, че
същото е с поставени временни табели. От показанията на разпитания в
процесуалното качество на свидетел полицейски служител Диан Горлоев също се
установява, че в случай действително се касае са МПС, което е било собственост
на лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, извършващо дейност по
внос и продажба на превозни средства и жалбоподателят е бил спрян именно в
непосредствена близост до автокъщата, откъдето именно са били предоставени и
документите на автомобила в хода на извършената проверка.
С оглед
изложеното, следва да обоснован и извод, че жалбоподателят е привел в движение,
и е управлявал посочения лек автомобил, именно с убеждението, че същият е с
поставени временни табели с регистрационен номер, които му дават право да
управлява моторното превозно средство за тестване, което от своя страна, както
беше посочено по-горе в мотивите сугестират тезата, че деянието е извършено от
страна на жалбоподателя умишлено, тъй като липсва както интелектуалния, така и
волевия елемент на умисъла, а именно в съзнанието на дееца да са намерили
отражение представи всички факти от обективната действителност, касаещи
бъдещото и сигурно или вероятното настъпване на общественоопасните последици от
извършеното от него деяния, а именно, че привежда в движение и управлява МПС по
пътищата отворени за обществено ползване, без същото да има поставени
регистрационни табели даващи му право да управлява същото и едновременно с това
да е извършил деянието, именно с цел предизвикване на общественоопасните
последици на извършеното от него деяние.
По
гореизложените мотиви наказателното постановление се явява незаконосъобразно
като издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде
отменено.
По
делото нито с жалбата, нито в хода по същество са претендирани разноски от
страна на жалбоподателя, поради и което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1085-000625/13.03.2020г.,
с което на Н.Р.Р., ЕГН:**********, с
адрес ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :