№ 109
гр. Търговище, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20223500500169 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца П. М. М. от гр.П. против решение
№158/07.04.2022г., постановено по гр.д.№1365/2021г. на Районен съд-
Търговище в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него против
ответника С. И. М. от с.П., общ. О. иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД за обезщетение в
размер на 3 985.24 лв. за причинени имуществени вреди по лекия му
автомобил „Пежо-206, рег.№РВ 65 04 МТ при ПТП на пътя Търговище-О. на
11.07.2019г. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост,
въззивникът моли за отмяна на решението в отхвърлителната част и за
уважаване на иска.
Писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от ответника
не е постъпил.В съдебно заседание процесуалният му представител адв.Д. М.
от АК-Търговище оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението в посочената отхвърлителна част.
От ответника е постъпила въззивна жалба срещу решението в частта му,
1
с която е осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл.45 от ЗЗД за
неимуществени вреди при посоченото ПТП в размер на 2 000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на увреждането 11.07.2019г. до
окончателното плащане, както и разноски по компенсация в размер на 82.48
лв.С доводи за нарушения на материалния закон и необоснованост,
въззивникът моли за отмяна на решението в осъдителната му част и за
отхвърляне на иска.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК ищецът оспорва
основателността на посочената въззивна жалба и моли за потвърждаване на
решението в осъдителната му част.
След проверка по реда на чл.268-273 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба на ищеца е допустима и частично основателна.
Въззивната жалба на ответника е допустима и неоснователна.
Предявените искове по чл.45, ал.1 от ЗЗД са обосновани с
обстоятелствата, че на 11.07.2019г. на пътя гр.Търговище-гр.О. в участък
ПП-I-4 до спирка „Ягода“, при неправилно изпреварване с „Фолксваген
Венто“, рег.№ Т **** СТ ответникът предизвикал ПТП и по лекия автомобил
на ищеца „Пежо-206”, рег.№РВ **** МТ настъпили повреди на стойност 5
066лв., част от които в размер на 1 080.76 лв. са заплатени от застрахователя,
като невъзмездени останали материални вреди в размер на 3 895.24 лв., както
и причинените му неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., изразяващи се
в стрес и други негативни изживявания, обуславящо отговорност за
обезвреда.
Ответникът оспорва исковете с възражения за липса на пряка причинна
връзка на претендираните материални щети с инцидента над определеното
застрахователно обезщетение, както и за прекомерност на претенцията за
възмездяване на морални вреди.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Приложеният протокол за ПТП №1715603/11.07.2019г. на МВР-
Търговище и събраните свидетелски показания установяват, че на
2
11.07.2019г. на пътя гр.Търговище-гр.О. в участък ПП-I-4 до спирка „Ягода“,
при неправилно изпреварване с „Фолксваген Венто“, рег.№ Т **** СТ
ответникът предизвикал ПТП и по лекия автомобил на ищеца „Пежо-206”,
рег.№РВ **** МТ настъпили материални вреди, обуславящо деликтната
отговорност на прекия причинител по чл.45, ал.1 от ЗЗД за обезвреда, като се
спори относно възстановителната им стойност, както и относно наличието на
морални вреди за ищеца и техния размер.
Самият протокол за ПТП не съдържа данни за конкретните повреди,
като при първоначалния оглед на 11.07.2019г. застрахователят е констатирал
повреди по 12 пункта, а при втория оглед на 19.08.2019г. с подписа и на
ищеца са удостоверени повреди по 22 пункта, за които застрахователното
дружество е определило и изплатило застрахователно обезщетение в размер
на 1 080.76 лв., завишено на 1 980.36 лв. по заключението на вещото лице
инж.Б.М.-изключено като доказателство по настояване на ищеца, водещо до
невъзможност за неговото обсъждане.
Съгласно заключението на повторната авто-техническа експертиза,
изплатеното застрахователно обезщетение е в съответствие с методиката по
Наредба №24/08.03.2006г. относно задължителното застраховане, като
вещото лице инж. В.В. обосновава заключението си и въз основа изготвената
от вещото лице инж.Б.М. таблица, поради което последната следва да се
счита за неразделна част от същото.И тъй като меродавният размер на
обезщетението следва да се равнява на действителната пазарна цена, а не на
методиката за нуждите на застрахователите, то за адекватна следва да се
приеме стойността не от 1 080.76 лв., а сумата 1 980.36 лв., при която е
отчетен разход за труд не по 8 лв./1ч, а 15 лв., отчетена е и необходимостта за
смяна на лагер, ведно с шенкела, от стенд на колелата и проверка на
климатичната система.Или ищецът следва да бъде възмезден от прекия
причинител със сумата 899.60 лв., представляваща разликата между
изплатеното застрахователно обезщетение и действителната стойност на
материалната щета, поради което предявеният иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД е
основателен в тази му част, обуславящо отмяна на решението на районния
съд в посочената отхвърлителна част на осн.чл.271, ал.1 от ГПК и уважаване
на претенцията за имуществени вреди до този размер.
По наличието на пряка причинна връзка на останалите претендирани от
3
ищеца щети по климатичната система, обезопасителната система, ремъчно-
ролковата система и датчика за вентилатора на двигателя, заключенията на
експерта, който, въпреки съмненията на ищеца, е с надлежно удостоверена
правоспособност и професионална компетентност, е категорично-такава
липсва при констатирания удар в предната лява част на автомобила, докато
описаните детайли са в дясната част на автомобила.При липса на данни за
спирачен път, както и други параметри, касаещи инцидента, силата на удара
не е възможно да бъде определена точно, но тъй като автомобилът е бил в
състояние да се придвижи на собствен ход и при липсата на повредени
тампони и конзоли, на които се крепи двигателя, то ударът е с интензитет,
изключващ настъпването на тези повреди.Детайлите от тези системи се
намират в десния сектор и нуждата от подмяна се дължи на продължителната
им експлоатация-пробег на автомобила над 180 000 км, като
разхерметизирането се дължи на повреден лагер в компресора, тъй като няма
въздействие върху тръбопроводите; няма повреди нито в лявата, нито в
дясната колонки за обезопасителните колани, ремъчно-ролковата система и
датчика на вентилатора.Посочената аргументация не е опровергана по реда на
прякото, пълно и главно доказване, поради което претенцията за материални
вреди в останалата част до пълния й размер от 3 985.24 лв. е неоснователна и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази му отхвърлителна
част.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
В конкретния случай, несъмнено в резултат на предизвиканото от
ответника пътно-транспортното произшествие ищецът е преживял силен
стрес, тревоги, неудобства и притеснения. Освен загубата на време и
напрежението по отстраняване на повредите, особено значими са негативните
изживявания на ищеца по транспортиране на болната му съпруга, нуждаеща
се от изследвания, медицински прегледи и лечение в чужбина на тежкото й
заболяване, установено от свидетелските показания.При тези обстоятелства и
съобразно изискванията на чл.52 от ЗЗД, за възмездяване на тези морални
вреди е необходимата сумата от 2 000 лв., който размер, определен от
районния съд, е справедлив и обжалваното решение в посочената му
осъдителна част е правилно и следва да бъде потвърдено, на осн.чл.271, ал.1
от ГПК.
4
С оглед изхода от делото, на ищеца следва да се присъдят
допълнително разноски за първата инстанция в размер на 217.03 лв., а за
въззивната инстанция-разноски в размер на 49.44 лв., съразмерно на
уважената част от жалбата.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №158/07.04.2022г., постановено по гр.д.
№1365/2021г. по описа на Районен съд-Търговище в частта му, с която е
отхвърлен предявения от ищеца П. М. М. от гр.П., жк“Т.“, бл.***, вх.А, ап.30,
ЕГН:********** против ответника С. И. М. от с.П., общ. О., ЕГН:**********
иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 3 985.24
лв. за причинени имуществени вреди по лекия му автомобил „Пежо-206, рег.
№РВ **** МТ при ПТП на пътя Търговище-О. на 11.07.2019г. в частта му до
размер на 899.60 лв., като
ОСЪЖДА ответника С. И. М. от с.П., общ. О., ЕГН:********** да
заплати на ищеца П. М. М. от гр.П., жк“Т.“, бл.***, вх.А, ап.30,
ЕГН:********** обезщетение по чл.45, ал.1 от ЗЗД в размер на 899.60 лв. за
причинени имуществени вреди по лекия му автомобил „Пежо-206, рег.№РВ
**** МТ при ПТП на пътя Търговище-О. на 11.07.2019г., на осн.чл.271, ал.1
от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №158/07.04.2022г., постановено по гр.д.
№1365/2021г. по описа на Районен съд-Търговище в останалата му обжалвана
отхвърлителна и осъдителна част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ответника С. И. М. от с.П., общ. О., ЕГН:********** да
заплати на ищеца П. М. М. от гр.П., ЕГН:********** допълнително разноски
по делото за първата инстанция в размер на 217.03 лв., а за въззивната
инстанция-разноски в размер на 49.44 лв., съразмерно на уважената част от
жалбата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1
5
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6