Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                          № 14

 

                                     град Раднево, 27.02.2018 г.

 

В  И М Е ТО  НА  Н А Р О Д А

 

        РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

 

при секретаря И.С., като разгледа докладваното от съдията ВЪЛЧАНОВА АНД № 5 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази, че производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

        Постъпила е жалба от Д.Д. ***,  представляван от адв. М., против наказателно постановление №17-0327-001024/08.12.2017.г. на ОД МВР Стара Загора, РУ Раднево, с което му е наложено наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.102,т.1 от ЗДвП. В жалбата се навеждат подрбни доводи за незаконсъобразност, като се моли за отмяна на наказателното постановление. Не спорят по фактическата обстановка.

        Въззиваемата страна – ОД на МВР – Стара Загора РУП гр. Раднево, при редовност в призоваването, не се явява представител и не ангажира становище по жалбата.

        От събраните по делото писмени доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

        На 02.08.2017г. около 14.00 часа в с. Тополяне на улица без име – в центъра на селото,  е управляван колесен трактор „Болгар”с рег. №*****, от водача Георги Динков Я. ***. При проверката било констатирано, че водачът му не притежава СУМПС от „съответната” категория за управляваното МПС, за движение по общинската пътна мрежа.

На жалбоподателя Д.Д.Я. е съставен АУАН на 01.12.2017г., заради това, че в качеството си на собственик на управляваното ППС е допуснал управлението му без водача да притежава съответно свидетелство за управление на ППС-то.

В последствие на 08.12.2017г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.

        При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

        Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

 Съдът намира, че при съставянето на АУАН не е спазен срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба не се образува административно - наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриването на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В конкретния случай нарушението е извършено на 02.08.2017г., но независимо от това актът за установяване на административното нарушение, с който се поставя началото на административно - наказателното производство е съставен едва на 01.12.2017г. - след изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Тази норма е императивна и спазването на определените в закона срокове е задължително, респ. съставянето на АУАН извън срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение.

Съдът намира, че от датата на извършване на нарушението за административно наказващия орган е започнал да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН, тъй като още на тази дата нарушителя е бил известен и нарушението е било констатирано /виж лист 16 от делото/. Независимо от образуването на проверка по случая, същата касае евентуалното деяние на Георги Я., син на жалбоподателя, а не самия жалбоподател. Поради което и давността не може да се прекъсне от тези действия на органите на прокуратурата.

 

Едно от основните условия за провеждане на административно-наказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН, поради което административно-наказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това (виж Постановление № 10 от 28.09.1973 г., Пленум на ВС). Сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и по отношения на тях се прилагат институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване - чл. 81 НК (в този смисъл и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд). Възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира (виж Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК). чл. 81, ал.2, изр.1 от НК - Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт, а според ал.2, изр.1 на чл. 81 от НК - Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Тук преследването, ако проверката се приема за такава не е била никога срещу жалбоподателя, а единствено и само срещу неговия син- Георги Я., поради което давностния тримесечен срок е изтекъл.

 

Съдът намира, че в случая още на 02.08.2017г. са били налице факти и обстоятелства за наличие на поведение /действие или бездействие/ на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Ето защо съдът намира, че началният момент на срока по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН е 02.08.2017г., от което следва, че тримесечният срок за издаване на АУАН е изтекъл на 02.11.2017г., който е присъствен ден.

Обжалваното наказателното постановление е издадено въз основа на акт, който е съставен на 01.12.2017г., почти един месец след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушението, в противоречие с разпоредбата на чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН. С оглед на гореизложеното съдът намира, че направеното от процесуалния представител на жалбоподателят възражение за изтекла давност се явява основателно.

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

        Предвид на гореизложеното, съдът намира, че НП следва да се отмени като незаконосъобразно без да се обсъждат доводите на страните по същество.

Водим от горното  и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.          

 

Р   Е   Ш   И :

 

        ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-0327-001024/08.12.2017 година на Началник сектор РУП към ОД на МВР гр. Стара Загора, РУ Раднево, с което на Д.Д.Я. с адрес ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1 т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание: Глоба в размер на 100 лева, за нарушение по чл.102, т.1 от ЗДвП.

 като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Старозагорски административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.  

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: