О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 13.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II-Д въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Йорданова ч.гр.дело № 10191 описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по частна жалба вх. № 6688/10.06.2019 г., подадена от длъжника „Д.Т.“
ЕООД чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. П., срещу постановление
от 30.05.2019 г. по изп.д. № 20198400400512 по описа на ЧСИ М.Ц., с което е
прекратено частично производството само по отношение на изпълнителен лист
издаден на 16.04.2019 г. по ч.гр.д. 2504/2018 г., по описа на РС гр. Пловдив и
е оставено без уважение искането за прекратяване на делото, поради неспазване
изискванията на чл.99 от ЗЗД за законосъобразно уведомяване на „Д.Т.“ ЕООД, в
качеството му на длъжник, за подписан договор за цесия между „К.Б.“ ЕООД и Х.С.В.и
намаляване на таксите и разноските по делото, поради тяхната прекомерност.
Жалбоподателят
поддържа, че длъжника не е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземане
от „К.Б.“ ЕООД /цедент/ на Х.С.В./цесионер/, поради която същото не породило
действие спрямо него. Излага, че при запознаване с материалите по делото е
установил, че делото е образувано от Х.В., като въпреки, че е описано като
приложение, не е налично уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД. Поддържа, че
присъденото адвокатско възнагражение от 370,00 лв. е прекомерно и извършените
от процесуалния представител на взискателя се ограничават до изготвянето на
молба за образуването на изпълнителното дело, поради което възнаграждението
следва да е 200,00 лв. Иска се редуциране на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Взискателят Х.С.В., чрез адв.Д.е
депозирала становище по частната жалба, като намира същата за неоснователна и
иска потвърждаване на обжалваното постановление. Излага, че длъжника е бил
редовно уведомен за извършената цесия с изпратено му уведомление по чл.99, ал.3
от ЗЗД. Смята, че дори уведомлението да не е достигнало до длъжника, той е бил
уведомен за прехвърлянето на вземането най-късно с поканата за доброволно
изпълнение, към която договора за целия и уведомлението са били приложени,
както и при запознаване с делото. Намира за неоснователна жалбата и в частта, с
която се иска намаляване на таксите и разноските по изпълнението. Претендира
разноски в настоящото производство.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител е депозирал мотиви по жалбата. В мотивите се излагат съображения за неоснователност
ѝ в частта касаеща частичното прекратяване на производството и разноските
по изпълнението, а в частта с която се обжалва адвокатското възнаграждение я
намира за недопустима. Сочи, че изпълнителното дело е прекратено частично само
по отношение на изпълнителен лист от 16.04.2019 г., тъй като е установено, че
дължимите по него суми са заплатени още преди образуване на изпълнителното
дело. Смята, че не са налице основания по чл.433, ал.1 от ГПК за прекратяване
на принудителното изпълнение. Намира, твърдението в жалбата за липса на
уведомление до длъжника за извършената цесия за невярно, като излага, че
изпълнителния лист от 02.05.2019 г., договора за цесия и уведомлението по
чл.99,ал.3 ЗЗД са били приложени към поканата за доброволно изпълнение получена
от длъжника. Твърди, че няма основания за допълнително редуциране на таксата
определена по т.26 от ТТРЗЧСИ, която е била намалена от 213,20 лв. на 136,32
лв. с оглед частичното прекратяване на производството. Смята искането за
намаляване на определеното адвокатско възнаграждение за преклудирано, доколкото
размера му е бил посочен в поканата за доброволно изпълнение, не е направено
възражение със заявлението за прекратяването на производството, а такова е
заявено едва с частната жалба- която е депозирана след изтичане на срока по
чл.436, ал.2 ГПК.
Съдът намира, че жалбата е подадена в
срока по чл.436, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице, но не е подадена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е недопустима.
От фактическа страна
По молба от Х.С.В.от 17.05.2019 г. е било образувано изпълнително
дело № 20198400400512/2019 г. по описа на ЧСИ М.Ц. срещу „Д.т.“ ЕООД въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 16.04.2019 г. по ч.гр.д. № 2405/2018 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, ГК, 5 състав, за сумата от 800 лв.,
представляваща разноски по делото и изпълнителен лист, издаден на 02.05.2019 г.
по ч.гр.д. № 2405/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ГК, 5 състав, за
сумата от 800 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар пред
въззивната инстанция. С молбата е поискано да се извърши справка за банковите
сметки на длъжника, на които да се наложи запор. На основание чл. 18 ЗЧСИ е
възложено на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнението във връзка
с искане да бъдат събрания и сумите за направени от взискателя разноски в изпълнителното производство.
Към молбата за образуване на изпълнителното
дело са описани и приложени двата посочени изпълнителни листа; договор за цесия
от 02.05.2019 г., сключен между „К.Б.“ ЕООД и Х.С.В.; обратна разписка с
№5300099177115/10.05.2019 г., в описанието на която е посочено, че са изпратени
уведомление и придружително писмо;
уведомление за сключването на договор за цесия; пълномощно от 07.05.2019 г. от
управителя и законен представител на „К.Б.“ ЕООД в полза на Х.В., по силата на
което Вангелова е упълномощена да уведоми „Д.Т.“ ЕООД за сключения на
02.05.2019 г. договор за цесия.
На 29.05.2019 г. на длъжника „Д.Т.“ ЕООД е
връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението на
дружеството възлиза на: 1600,00 лв. – неолихвяема сума; 162,00 лв. разноски по
изпълнителното дело; 213,12 лв. с ДДС – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и 370,00 лв. –
други дължими суми / в т.ч. държавна такса, адвокатско възнгарждение,
възнагрждение за вещо лице, пазач и др./ или общо 2 345,12 лв.
На 30.05.2019 г. „Д.Т.“ ЕООД е подало
заявление, в което излага, че е платило дължимата по изпълнителен лист от
16.04.2019 г. сума в размер на 800,00 лв. с вносна бележка от 22.04.2019 г.,
т.е. преди образуване на изпълнителното дело /приложено е платежно нареждане/.
Сочи, че не е бил уведомен за сключения между „К.Б.“ ЕООД и Х.В. договор за
цесия. Възразява, срещу начислените по делото такси и разноски, като неясни и
противоречиви.
С постановление от 30.05.2019 г. съдебният
изпълнител е прекратил само частично изпълнителното производство – по отношение
на изпълнителен лист издаден на 16.04.2019 г. по ч.гр.д. 2504/2018 г., по описа
на РС гр. Пловдив и е продължено събирането на вземането по изпълнителен лист
от 02.05.2019 г. по ч.гр.д. 2504/2018 г., по описа на РС гр. Пловдив в размер
на 800,00 лв., 370,00 лева- адвокатско възнаграждение, 162,00 лв. – разноски по
изпълнителното дело /24,00 лв. по т.1 от ТТРЗЧСИ, 60,00 лв. по т.2 от ТТРЗЧСИ,
24,00 лв. по т.5 от ТТРЗЧСИ и 54,00 лв. по т.9 от ТТРЗЧСИ/ и 136,32 лв. –
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС.
При така установените факти съдът намира
следното от правна страна.
Предоставената процесуална
възможност на длъжника
с разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК да атакува отказа на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, следва да се
разглежда с оглед предвидените в чл. 433 ГПК хипотези за прекратяване на
изпълнението, които са изчерпателно уредени. В подадената от
жалбоподателя молба за прекратяване на производството не е въведено основание за прекратяване на изпълнителното
производство
предвидено в чл. 433, ал.1 ГПК, освен това по чл. 433, ал.1 ГПК, т.1, което обаче касае само вземането
на взискателя по изпълнителен лист от 16.04.2019г., но не и вземането по
изпълнителния лист от 02.05.2019 г. С постановлението от 30.05.2019 г. ЧСИ е
прекратил частично производство, именно поради възражението на длъжника, че е
заплатил част от дължимата сума преди образуване на изп. дело. Няма произнасяне,
което да подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, по
възражението на длъжника, че следва производството да бъде прекратено изцяло,
поради липсата на уведомяването му за извършена цесия след издаване на
изпълнителния лист от 02.05.2019 г. Длъжникът може да поиска от съдебния
изпълнител спиране или прекратяване на изпълнението и едва ако бъде постановен
отказ, той е активно процесуално легитимиран да обжалва този неблагоприятен за
него акт на органа по изпълнението.
С оглед изложеното частната жалба в частта с която се
обжалва постановление от 30.05.2019 г. по изп.д. № 20198400400512 по описа на
ЧСИ М.Ц. във връзка с доводите за прекратяване поради неуведомяване на длъжника
за извършена от „К.Б.“ ЕООД в полза на Х.В. цесия на вземането по изпълнителен
издаден на 02.05.2019 г. следва да бъде оставена без разглеждане.
Искането
за намаляване на таксите и разноските по принудителното изпълнение също следва
да бъде оставено без разглеждане, като жалбата следва да бъде върната за
произнасяне на ЧСИ. Компетентен да се произнесе по допустимостта, основателността или неоснователността на искането за намаляване на определеното
адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, заявено с жалбата е ЧСИ, като изричното произнасяне
на ЧСИ подлежи на съдебен контрол, съдия – изпълнителят
има право по искане на насрещната страна – в случая длъжника, да се произнася
по искането за намаляване размера на разноските за адвокат, когато е прекомерен, както и относно основата
върху която се формира и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като
неговият акт подлежи на обжалване. В постановлението от 30.05.2019 г. ЧСИ не се е
произнесъл изрично по заявеното от длъжника, с молба с вх. № 6222/30.05.2019 г., възражение срещу размера на начислените такси
и разноски и следва да му бъде дадена такава възможност.
Ето защо, съдът приема, че жалбата в
частта, с която е заявено искането за намаляване на определените размери на
адвокатското възнаграждение и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ,
следва да бъде
оставена без разглеждане и върната на ЧСИ за
произнасяне по компетентност.
Разноски:
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата, по която е образувано производството пред СГС е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, а не тези на взискателя, макар последният да е процесуално легитимиран да вземе становище (чл. 436, ал. 3 ГПК), настоящият състав намира, че в негова полза не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Освен това, следва да се посочи, че става въпрос за контролно - отменително производство, което протича едностранно, а не състезателно и съдът не приключва изпълнителния процес, а извършва проверка по законосъобразността на атакуваните изпълнителни действия. Доколкото разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение в случая, молбата на взискателя за присъждане на съдебни разноски в настоящото производство следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 10191/2019 г. по описа на СГС, ГО,
II Д въззивен състав
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.Ц. рег. №840 на КЧСИ, с указания за извършване на
действия, съгласно мотивите на настоящия съдебен акт
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.