№ 118
гр. Харманли, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20235630100047 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 229 ЗЕС вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл.
92 от ЗЗД и чл. 345 от ТЗ вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл.
92 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба oт „Йеттел България“ ЕАД /с
предишно наименование „Теленор България"/ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. С. ж.к. М. ** б.п. С. сгр. * против Е. А. А., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С. ул. П. К. Я. № *, с която е предявен установителен
иск по чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК, вр. с чл.342 от ТЗ, вр. с чл.92 вр. с
чл.79 от ЗЗД за сумата в размер на 611.49 /шестстотин и единадесет лв. и 49
ст./лв., която сума представлява, както следва:233.84 /двеста тридесет и три
лв. и 84 ст./лв.- цена на дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги;76.33 /Седемдесет и шест лв. и 33 ст./лв.-
незаплатени лизингови вноски по договора за лизинг от 06.12.2019г; и 301.32
/Триста и един лв. и 32 ст./лв.- цена на дължима договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти.
В исковата молба се твърди, че между мобилния оператор
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, и ответника Е. А. А. са сключени договори за
предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответника е абонат на
дружеството, както следва:
Договор за мобилни услуги от дата 29.03.2019 г. сключен за
1
мобилен номер +359*********. Отношенията били подновени с подписаното
последно Допълнително споразумение от дата 06.12.2019 г., като абонатът
избирал ползването на абонаментна програма Тотал + 39.99 лв., с
промоционален месечен абонамент в размер на 35.99 лв., с уговорен срок на
действие 24 месеца до 06.12.2021 г. Абонатът сключил и Договор за лизинг
от същата дата - 06.12.2019 г., по силата на които взел мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy А 10 32GB Dual Black на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 4.49 лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на
23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от
4.49лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ / чл. 1, ал.2 от
договора за лизинг/. С оглед качеството абонат на дружеството на ответника
било предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство с
отстъпка от стандартната цена, видно раздел II т. 1 от Допълнителното
споразумение от дата 06.12.2019 г., както следва: -Стандартната цена на
мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 439.90 лв.;Цена в брой или
общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал е 137.76 лв.,
следователно отстъпката от стандартната цена, която ответникът е получил
възлиза на сума в размер на 302.14 лв.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при
ползване на услуги чрез индивидуален Договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя. При сключване на индивидуален Договор всеки
потребител —страна по Договора бива уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 25.02.2020г.
до дата 24.06.2020 г. Теленор е издал:фактура №**********/ 25.03.2020г. за
отчетния период на потребление от 25.02.2020-24.03.2020 г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 95.13 лв./с
ДДС/. Дължимата сума е платима в срок 09.04.2020г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер;
фактура №**********/25.04.2020г. за отчетния период на потребление от
25.03.2020- 24.04.2020 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 98.23 лв./с ДДС/. Дължимата сума е платима в срок
10.05.2020г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер; фактура №**********/ 25.05.2020г. за отчетния
период на потребление от 25.04.202024.05.2020 г. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 40.48 лв./с ДДС/.
Дължимата сума е платима в срок 09.06.2020г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
2
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 233.84 лв., за периода 25.02.2020г. до дата 24.06.2020г. Към всяка от
фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 233.84 лв. ангажирало
договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги,
като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор,
Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти.
След прекратяване на отношенията операторът издава крайна
фактура №**********/25.07.2020 г. в която са начислени суми в размер,
както следва:301.32 /Триста и един лв. и 32 ст./лв.- за дължима договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /която сума е
процесна в настоящото производство/;76.33 /Седемдесет и шест лв. и 33
ст./лв.- незаплатени лизингови вноски /която сума е процесна в настоящото
производство/ по договора за лизинг от 06.12.2019г;233.84 /Двеста тридесет и
три лв. и 84 ст./лв.- за незаплатени далекосъобщителни услуги /която сума е
процесна в настоящото производство/;
С оглед изложеното, в настоящото производство интерес за ищеца
представляват начислените суми за незаплатени далекосъобщителни услуги и
за незаплатени лизингови вноски, които претендира на основание
едностранното прекратяване на индивидуалните договори за мобилни услуги
- чл. 75, вр.с чл. 196, в), вр. с чл. 12, ал.2 от ОУ.
В настоящото производство интерес за ищеца представлява и
начислената неустойка за предсрочно прекратяване на процесните договори
за мобилни услуги, която претендира на основание т.11 от договора за
мобилни услуги, която е уговорена съобразно постигнатата с КЗП
СПОГОДБА от 11.01.2018г., по която страна е „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 12.10.2020 г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е
спазил крайния срок за ползване на договорните абонаменти, както следва:
Тотал + 39.99 лв., с промоционален месечен абонамент в размер на 35.99 лв.
за мобилен номер +359********* с уговорен срок на действие 24 месеца до
06.12.2021 г., съгласно Допълнително споразумение от дата 06.12.2019 г.
След датата на деактивация на процесния абонамент, на абоната била
изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размерът на
общата стойност на незаплатените задължения на абоната, последният е бил
поканен в 10-дневен срок от последната да заплати доброволно процесната
3
сума, като му е указана и последицата от неизпълнение, а именно, че
процесните договори за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги ще бъде
прекратен/и. Поканата за изпълнение е доставена на абоната- длъжник.
Ищецът сочи от правна страна, че неизпълнението на ответника е
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена
фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за
защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките,
претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
начислената на абоната неустойка е формирана съобразно новите правила за
изчисление, уговорен в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги.
Съгласно т. 11 от Договора за мобилни услуги, в случай на
прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина
или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по
договора или приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да
заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване:
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти
взети без ДДС. (2) а, в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на
месечния абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от
стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на
договора. (3) В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор
или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой и без абонамент) съгласно ценовата лист действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто
съответства на оставащия срок на договора. Видно е, че уговорената клауза е
в унисон с предписанията на Комисия за защита на потребителите и с
уговореното в постигнатата Спогодба.
С оглед изложеното, ищецът претендира неустойка съгласно
уговорените правила с комисията за защита на потребителите и съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги, а именно:
Неустойката в размер на 301.32 /триста и един лв. и 32 ст./лв.,
формирана, както следва:
За абонаментен план Тотал + 39.99 лв., с промоционален месечен
абонамент в размер на 35.99 лв. за мобилен номер +359********* се дължи
неустойка в размер на 115.41 лв., представляваща стойността на 3 месечни
4
абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без
ДДС, или 29.99 лв. х 3 = 89.97 лв., като разликата до претендирания размер
представлява ползвана отстъпка от абонаментния план, подлежи на връщане-
раздел IV, т. 2, б.”а” предл. последно от Допълнително споразумение от дата
06.12.2019г.
Към абонаментен план Тотал + 39.99 лв., с промоционален месечен
абонамент в размер на 35.99 лв. за мобилен номер +359********* е начислена
и неустойка за ползване на устройство SAMSUNG Galaxy А 10 32GB Dual
Black, в размер на 185.91 лв., представляваща такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги
и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от
Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите
месечните вноски за предоставените на абоната устройства са обявени за
предсрочно изискуеми, както следва:
Договор за лизинг от дата 06.12.2019 г., за номер +359*********, по
силата на който абонатът е взел мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А 10
32GB Dual Black;
Съгласно чл. 3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за
номер +359********* месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между
страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на
„Теленор Бьлгария” ЕАД”
При сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата
на фактуриране на услугите 25-то число от месеца. Така, падежът на
лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на
фактурираните услуги.
Поради изтичането на сроковете предвидени за плащане на всички
месечни погасителни лизингови вноски, както и предвид липсата на данни
ответникът да е върнал мобилното устройство на ищеца като лизингодател,
нито да е лишен от възможността да я ползва и при прекратен договор с
лизингодателя- ищец, претендира незаплатени лизингови вноски, както
следва: 76.33 /Седемдесет и шест лв. и 33 ст./лв. по Договор за лизинг от дата
06.12.2019 г., сключен въз връзка с договорен абонамент за номер
+359*********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy А 10 32GB Dual Black на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 4.49 /четири лв. и 49 ст./лв. всяка.
Длъжникът не е заплатил 16 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер
5
на 71.84 /седемдесет и един лв. и 84 ст./лв., дължими за периода от месец
7/2020 г. до месец 11/2021 г., нито е върнал мобилното устройство на
Лизингодателя при условията на чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг, поради
което е дължима и допълнителната сума в размер на 4.49 /четири лв. и 49
ст./лв. по чл. 1, ал.2 от договора. Общо дължимата от длъжника сума възлиза
в размер на 76.33 /Седемдесет и шест лв. и 33 ст./лв.
Ищецът посочва, че този факт следва да бъде съобразен от съда при
решаването на спора, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. З от ГПК,
както и с оглед разясненията, дадени в ТР N9 8/02.04.2019г. по тълк.д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, които намират приложение, а именно: „Поначало
предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече
падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези,
чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил
падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението,
предсрочна изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане в
последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда
като произнасяне извън заявеното от кредитора основание на иска.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор, ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД Е. А. А. се е съгласил и е
приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор
има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин
и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й”. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.
75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Е. А. А. „При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или
в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му
от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия е посочено че, всички услуги се
6
заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален
договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 не получаването на
фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите
условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът Е. А. А. подписал договор за
услуги с мобилния оператор, ползвал процесния мобилен номер и не е
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът
следва да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане,
но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на
предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ.
същият е в неизпълнение на договора си.
Моли съда да постанови Решение, с което да признаете за
установено по отношение на ответника Е. А. А., с ЕГН: **********, с адрес:
6490 гр. С. ул. П. К. Я. *, че към него съществува изискуемо вземане на
ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в град София, район „Младост", ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Дж. К. К. и М. С., в общ размер на 611.49
/Шестстотин и единадесет лв. и 49 ст./лв., от които: 233.84 /Двеста тридесет и
три лв. и 84 ст./лв.- представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури **********/25.03.2020 г., **********/25.04.2020 г.,
**********/25.05.2020 г. за периода от 25.02.2020 г. до 24.05.2020 г.; 76.33
/Седемдесет и шест лв. и 33 ст./лв.- незаплатени лизингови вноски по договор
за лизинг от дата 06.12.2019 г., от тях сумата в общ размер на 71,84 лева за
неизплатен 16 броя лизингови вноски дължими за периода от 7/2020г. до
11/2021г. и допълнителна сума от 4,49 лева по чл.1,ал.2 от договора за
лизинг от 06.12.2019г.; 301.32 /Триста и един лв. и 32 ст./лв.- неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 06.12.2019 г. за
мобилен номер +359*********;
7
Моли съдът да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника
за разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи
доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен и
ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, то моля
същите да бъдат съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, като бъдат присъдени такива в минимален
размер.
Моли съда да изиска и приложи образуваното по реда на чл. 410
ГПК ч. гр. д. № 655/2022 г. на Районен съд — гр. Харманли срещу длъжника-
ответник, като доказателство по делото, с оглед установяване спазването на
срока по чл. 415 ГПК, както и с оглед обстоятелството, че към него са
приложени всички доказателства- договори за мобилни услуги, договори за
лизинг, фактури и общи условия.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от особения представител на ответника, с който счита предявените обективно
съединени искове за допустими и като такива следвало да бъдат разгледани
по същество. Намира същите за предявени от активно легитимирано лице,
което има правен интерес от завеждане на исковете.
Заявява, че в качеството си на особен представител на ответника Е.
А. А. от гр. С. към момента не може да изрази становище, относно описаните
в исковата молба обстоятелства, на които ищецът основава исковете си.
Счита, че искът за сумата 233.84 лв., представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
за периода от 25.02.2020 г. до 24.05.2020 г. и искът за сумата 76.33 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
06.12.2019 г., предвид приложените към исковата молба писмени
доказателства за вероятно основателни.
Счита, че искът за сумата 301.32 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за абонамент от 06.12.2019 г. за мобилен
номер +359********* е изцяло неоснователен. В тази насока посочва следните
съображения: По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно
съглашение, с което неизправната страна по правната сделка, поема
задължение да престира определена (глобално или в процент) или
определяема парична сума като обезщетение за вредите от неизпълнението на
породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани. За да бъде уважена тази претенция, ищецът следвало да докаже, че
е налице уговорка за заплащане на неустойка в договора за
далекосъобщителни услуги, както и че договорът е бил прекратен по вина на
ответника. От приложените писмени доказателства не се установявало кога са
били прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин
страната, която е упражнила своето право да прекрати договора е уведомила
другата. Надлежното упражняване на правото на разваляне било уредено в
8
нормата на чл. 87 ал. 1 от Закон за задълженията и договорите, според която
писмените договори подлежат на прекратяване с изявление, отправено в
същата форма. Ищцовото дружество не представяло доказателства, че е
уведомил ответника за прекратяването на договорните правоотношения
преди датата на подаване на исковата молба, поради което счита, че не е
налице основание за възникване на вземането за неустойка. Ето защо, намира,
че установителния иск за дължимост на неустойка в общ размер на 301.32 лв.
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Моли да бъдат приети като доказателства приложените
към исковата молба писмени доказателства, които намира за допустими и
относими към предмета на спора и от значение за установяване на
обстоятелствата по делото и за неговото решаване.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във
връзка със становищата на страните прие за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори, че между Е. А. А. и Йеттел България“ ЕАД са сключени
договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответника е
абонат на дружеството, както следва: Договор за мобилни услуги от дата
29.03.2019 г. сключен за мобилен номер +359*********. Отношенията били
подновени с подписаното последно Допълнително споразумение от дата
06.12.2019 г., като абонатът избирал ползването на абонаментна програма
Тотал + 39.99 лв., с промоционален месечен абонамент в размер на 35.99 лв.,
с уговорен срок на действие 24 месеца до 06.12.2021 г. Абонатът сключил и
Договор за лизинг от същата дата - 06.12.2019 г., по силата на които взел
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А 10 32GB Dual Black на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.49 лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с
правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 4.49лв. да придобие собствеността върху лизинговата
вещ / чл. 1, ал.2 от договора за лизинг/. С оглед качеството абонат на
дружеството на ответника било предоставено за ползване описаното по-горе
мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена, видно раздел II т. 1 от
Допълнителното споразумение от дата 06.12.2019 г., както следва: -
Стандартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 439.90
лв.;
Цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната
програма Тотал е 137.76 лв., следователно отстъпката от стандартната цена,
която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 302.14 лв.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.
Не се спори, че в изпълнение на задълженията си по договорите,
ищцовото дружеството е предоставило съответните мобилни услуги и
9
мобилни устройства.
Не е спорно между страните, че за отчетния период на потребление:
25.02.2020г. до дата 24.06.2020 г. Теленор е издал: фактура
№**********/25.03.2020г. за отчетния период на потребление от 25.02.2020-
24.03.2020 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 95.13 лв./с ДДС/. Дължимата сума е платима в срок 09.04.2020г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер. Издадени са фактура №**********/25.04.2020г. за отчетния
период на потребление от 25.03.2020- 24.04.2020 г. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 98.23 лв./с ДДС/.
Дължимата сума е платима в срок 10.05.2020г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер;фактура
№**********/ 25.05.2020г. за отчетния период на потребление от 25.04.2020
24.05.2020 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 40.48 лв./с ДДС/. Дължимата сума е платима в срок 09.06.2020г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 233.84 лв., за периода 25.02.2020г. до дата 24.06.2020г. Към всяка от
фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 233.84 лв. ангажирало
договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги,
като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор,
Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти.
Поради изпадането на ответника в забава, ищцовото дружество
предсрочно прекратило процесните договор за мобилни услуги - по негова
вина, като е издал крайна фактура №**********/25.07.2020 г. в която са
начислени суми в размер, както следва:301.32 /Триста и един лв. и 32 ст./лв.-
за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти /която сума е процесна в настоящото производство/;76.33
/Седемдесет и шест лв. и 33 ст./лв.- незаплатени лизингови вноски /която
сума е процесна в настоящото производство/; 233.84 /Двеста тридесет и три
лв. и 84 ст./лв.- за незаплатени далекосъобщителни услуги /която сума е
процесна в настоящото производство/;
Не се оспорва, че по сключеният с „Йеттел България“ ЕАД, договор
за Мобилни услуги с предпочетен номер мобилен номер +359********* от
29.03.2019 г. е закупил SAMSUNG Galaxy А 10 32GB Dual Black на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.49 лв.
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и
с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 4.49лв. да придобие собствеността върху лизинговата
10
вещ / чл. 1, ал.2 от договора за лизинг/. С оглед качеството абонат на
дружеството на ответника било предоставено за ползване описаното по-горе
мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена, видно раздел II т. 1 от
Допълнителното споразумение от дата 06.12.2019 г., както следва:
Стандартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 439.90
лв.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, за размера на
неустойката, доколкото останалите дължими суми от ответника не се
оспорват от него.Експиртът е установил, че общо дължимата сума за
неустойка за предтрочно прекратяване на ползвания абонаментен
пакет,съгласно договорените с КЗК условия и условията в изричната клауза в
процесния договор, респ.допълнителни споразучмения е в размер на 301.32
лева.
В хода на настоящото исково производство е изискано и приобщено
ч.гр.д. № 655 по описа на Районен съд Харманли за 2022г. От него се
установява, че е издадена Заповед за изпълнение № 420 от 12.08.2022г. срещу
Е. А. А. за сумата в размер от 233,84 лв., цена на дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
25.02.2020г. до 24.03.2020г.; за периода от 25.0.2020г. до 24.04.2020г и за
периода от 25.04.2020г. до 24.05.2020г за които са издадени фактури
№**********/25.03.2020г.; №**********/25.04.2020г. и
№**********/25.05.2020г.,както и неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги- 301,32 лева и 76.33 /Седемдесет и шест лв. и 33
ст./лв.- незаплатени лизингови вноски по договора за лизинг от 06.12.2019г
лв., ведно със законната лихва за периода от 25.07.2022г. до изплащане на
вземането , както и разноски в размер на 25,00лв. внесена държавна такса и
180,00лв. адвокатско възнаграждение. Доколкото заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените от съда
указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК, ищцовото дружество е
предявило установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване
дължимостта на вземанията си по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за
установяване на парично вземания е допустим, като е налице правен интерес
от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д. № 655 по
описа на РС Харманли за 2022г., по което има издадена срещу ответника
Заповед за изпълнение № 420 от 12.08.2022г. срещу Е. А. А. за сумата в
размер от 233,84 лв., цена на дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги за периода от 25.02.2020г. до
24.03.2020г.; за периода от 25.0.2020г. до 24.04.2020г и за периода от
25.04.2020г. до 24.05.2020г за които са издадени фактури
№**********/25.03.2020г.; №**********/25.04.2020г. и
11
№**********/25.05.2020г.,както и неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги 301,32 лева и 76.33 /Седемдесет и шест лв. и 33
ст./лв.- незаплатени лизингови вноски по договора за лизинг от 06.12.2019г
лв., ведно със законната лихва за периода от 25.07.2022г. до изплащане на
вземането , както и разноски в размер на 25,00лв. внесена държавна такса и
180,00лв. адвокатско възнаграждение. Доколкото заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените от съда
указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК, ищцовото дружество е
предявило установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване
дължимостта на вземанията си по заповедта.
Цитираната Заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал.5 от ГПК, поради което на Заявителя е предоставена възможност да
предяви установите иск. Исковата претенция по чл.422 от ГПК е предявена в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ал.1 от ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира
главница в размер на 233,84лв. - представляваща неплатени месечни
абонаментни такси дължими по Договори за мобилни услуги от 06.12.2019г.
за периода от 25.02.2020г. до 24.05.2020г..
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, че между страните са съществували валидни
облигационни правоотношение по силата на сключени: Договор за мобилни
услуги от дата 29.03.2019 г. сключен за мобилен номер +359*********. С
договор за мобилни услуги е сключен Договор за лизинг от същата дата -
06.12.2019 г., по силата на които взел мобилно устройство SAMSUNG Galaxy
А 10 32GB Dual Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 4.49 лв. всяка.
Съдържанието им е подробно регламентирано в договорите и в
Общите условия към него. Тези съглашения са подписани и от ответника,
който не е възразил срещу приемането им като писмени доказателства, нито
ги е оспорил относно автентичността им или пък от гледна точка верността на
съдържанието им, въпреки че е разполагал с възможност за това. Няма спор,
че ищцовото дружество е изпълнила точно основните си задължения, като е
предоставило потребление за ползваните от абоната мобилен номер:
+359*********. С оглед на това следва да се приеме, че в тежест на ответника
е възникнало насрещното задължение да заплаща дължимите месечни
абонаменти и потребени услуги.
Ответникът не оспорва дължимите суми за предпочитан №
+359********* за периода от 25.02.2020г. до 24.05.2020г., както и зължимите
суми за неизплатени лизингови вноски в размер на 76.33 /Седемдесет и шест
лв. и 33 ст./лв., незаплатени лизингови вноски по договора за лизинг от
06.12.2019г лв. от които 71,84 лева ,представляваща сбор от 16 броя
неизплатени лизингови вноски по договора за лизинг от 06.12.2019г. и 4,49
лева, представляваща неустойка за невърната лизингова вещ по договора за
12
лизинг от 06.12.2019г.
По тези съображения съдът счита, че предявения иск за сумата от
233,84лв. - представляваща неплатени месечни абонаментни такси дължими
по Договори за мобилни услуги от 25.02.2020г. до 24.05.2020г. и сумата в
размер на 76.33 /Седемдесет и шест лв. и 33 ст./лв., незаплатени лизингови
вноски по договора за лизинг от 06.12.2019г лв. от които 71,84 лева
,представляваща сбор от 16 броя неизплатени лизингови вноски по договора
за лизинг от 06.12.2019г. и 4,49 лева, представляваща неустойка за невърната
лизингова вещ по договора за лизинг от 06.12.2019г. намиращ правно
основание в чл. 422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 229 ЗЕС вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД се
явява основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на иска за сумата от 301,32 лв. – представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилен
номер: +359********* настоящия съдебен състав намира:
По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно
съглашение с предмет задължението на неизправната страна по правната
сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема
парична сума като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено
главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. За да
бъде уважена тази претенция, ищецът следва да докаже, че е налице уговорка
за заплащане на неустойка в договора за далекосъобщителни услуги, както и
че договорът е бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът
намира, че не е доказано осъществяването на последната предпоставка, от
което следва, че не е възникнало в полза на ищеца правото да начислява
претендираната неустойка. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че
от събраните доказателства не се установява кога са били прекратени
договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е
упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата. Тук следва
да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на
разваляне е елемент от право пораждащия фактически състав на вземането за
неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на
облигационното правоотношение. В тази връзка не може да бъде споделено
становището на ищеца, че за прекратяването на договора не се изисква форма
за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено
друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на
разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87 ал.1 от Закон за
задълженията и договорите и писмените договори подлежат на прекратяване
с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на чл.
19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за едностранно
прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на
длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора,
без насрещната страна да бъде уведомена за това. От това следва, че когато
развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва
от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане
13
на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на
уведомлението до длъжника
В настоящата хипотеза от страна на ищцовото дружества не се
твърди, а и не се доказва да е отправяно до абоната – ответник по делото
писмено предизвестие. Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и
спирането на достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не може
да се приеме, че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно
на прекратяване на облигационната връзка. В разглежданата хипотеза и
исковата молба не може да послужи като изявление за разваляне на договора,
тъй като препис от нея не е получен от ответника , а от назначен особен
представител и то след като е бил изтекъл срока по договора от 06.12.2019г.
Следва да се отбележи и че връчването на длъжника на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, не може
да замести отправеното от кредитора уведомление за разваляне на договора,
тъй като то представлява акт на съда, а не волеизявление на изправната страна
по договора. С оглед всичко изложено, съдът намира, че ищецът не е
установил, че е уведомил ответника за прекратяването на договорните
правоотношения преди датата на подаване на исковата молба, поради което
липсва основание за възникване на неустоечното вземане.
По изложените съображения, че ищецът не е упражнил надлежно
правото си да прекрати договора за мобилни услуги преди да изтече срокът
му, съдът намира, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ
заплащането на начислената неустойка, тъй като безспорно в случая става
въпрос за неустойка, дължима при разваляне на договора поради виновно
неизпълнение от страна на длъжника .
Предвид всичко изложено, съдът счита, че установителния иск за
дължимостта на неустойка в общ размер на 301,32лв. - за предсрочно
прекратяване на договорени абонаменти, намиращ правно основание в чл. 422
от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Съгласно дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на
ВКС по тълк.д.№ 4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното
производство деловодни разноски в общ размер на 103,98 лв.,предмет на
издадената заповед по чл.410 от ГПК.
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, съобразно уважената част от предявените
14
искове, предвид обстоятелството, че с поведението си ответника е дал повод
за тяхното реализиране. В настоящото исково производство ищцовото
дружество е направило разноски в общ размер на 1155лв., от които: 125.00лв.
внесена държавна такса, 480,00лв. адвокатско възнаграждение и 400,00лв.
възнаграждение за особен представител и 150,00 лева за съдебно-счетоводна
експертиза. Съобразно уважената част от исковата претенция, на ищцовото
дружество, следва да се присъди сумата от 585,86 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.235, ал.5 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Е. А. А., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С. ул. П. К. Я. № *, че дължи на "Йеттел България"
ЕАД /с предишно наименование "Теленор България"/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Ж.К. „Младост4”, Бизнесцентър
Парк София сграда 6 по педявеният иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК сумата 233.84 /двеста тридесет и три лв. и 84 ст./лв.
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури
№**********/25.03.2020г., №**********/25.04.2020г., №**********/
25.05.2020г. за периода от 25.02.2020 г. до 24.05.2020 г. за мобилен номер
+359********* и с клиентския номер на абоната №*********; сумата в размер
на 76.33 /Седемдесет и шест лв. и 33 ст./лв., незаплатени лизингови вноски по
договора за лизинг от 06.12.2019г лв. от които 71,84 лева, представляваща
сбор от 16 броя неизплатени лизингови вноски по договора за лизинг от
06.12.2019г. и 4,49 лева, представляваща неустойка за невърната лизингова
вещ по договора за лизинг от 06.12.2019г, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от
ГПК – 25.07.2022г. до окончателното плащане на сумата, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение № 420 от 12.08.2022г. по ч. гр. д. № 655 по
описа за 2022 г. на РСХарманли.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София район „Младост 4”
Бизнес парк 4 сграда 6, против Е. А. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С. ул.
П. К. Я. № *, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД, за
установяване по отношение на Е. А. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С. ул.
П. К. Я. № *, че дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София район „Младост 4” Бизнес парк 4
сграда 6 сумата от 301,32 лв. – представляваща дължима неустойка за
предсрочно прекратяване по договорен абонамент от 06.12.2019г за мобилен
№ +359*********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е. А. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С. ул. П. К. Я. №
15
* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на "Йеттел България" ЕАД /с
предишно наименование "Теленор България"/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Ж.К. „Младост 4”, Бизнесцентър Парк
София сграда 6 сума в общ размер на 585,86 лева разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Е. А. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.
ул. П. К. Я. № * на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на "Йеттел
България" ЕАД /с предишно наименование "Теленор България"/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Ж.К. „Младост4”,
Бизнесцентър Парк София сграда 6 сума в общ размер на 103,98 лева,
представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 655 по описа за 2022 г. на
РС – Харманли, за която е издадена Заповед за изпълнение № 420 от
12.08.2022г. по ч. гр. д. № 655 по описа за 2022 г. на РСХарманли .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
16