Р Е Ш Е Н И Е
№132
гр. Нови пазар, 02.06.2009 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новопазарският районен съд в публичното заседание на
единадесети май през две хиляди и девета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.М.
при секретаря Б.А., като разгледа
докладваното от съдия М. гражданско дело №526 по описа за 2008 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Искът
е за делба на съсобствен недвижим имот, предявен на
основание чл.341 и сл. от ГПК във вр. с чл.34 от ЗС,
като производството е във фазата след допускането на делбата.
С
решение по настоящото дело съдът е допуснал до делба следния недвижим имот, находящ се в гр.К.,обл. Ш., а именно: дворно място от 601
/шестстотин и един/ квадратни метра – имот №710 /седемстотин и десет/ в квартал
110 /сто и десет/, ЕКАТТЕ 36587 /тридесет и шест хиляди петстотин осемдесет и
седем/, с построена в него жилищна сграда от 60 /шестдесет/ квадратни метра,
при граници на имота: №711-двор, №1241-улица, №1152-улица и №709-двор между съделителите К.Д.И. и М.Д.Й., при квоти: 1/4 /една четвърт/
идеална част за И. и 3/4 /три четвърти/ идеални части за Й., като с решението е
отхвърлен и предявения от И. иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за
възстановяване на запазена част от горепосочения имот чрез намаляване на
извършено дарение с нотариален акт №**, том *, рег. №**,
дело №**/** г. на НпРС, а именно за размера от 1/3 /една трета/ идеална
част от имота, описан в нотариалния акт,
или 1/6 /една шеста/ идеална част от целия имот.
От
страна и на двамата съделители в преклузивния
срок по чл.349, ал.4 от ГПК е направено искане за възлагане на имота по реда на
чл.349, ал.2 от ГПК.
Ответницата
е отправила спрямо ищеца искане по сметки на основание чл.346 от ГПК на
стойност 4000 лева, съставляващи стойността на поставен в имота панелен гараж.
Като
съобрази посочените по делото доказателства и становищата на страните във
връзка с предявените от тях претенции, съдът счете за установено от фактическа
и правна страна следното: Относно исканията за възлагане на допуснатия до делба
имот, то същите са предявени своевременно и се явяват допустими. По делото е
назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение сочи, че процесният имот е неподеляем
съобразно квотите на страните и, че пазарната му стойност възлиза на сумата от
21 000 лева. Следователно в случая не могат да бъдат определени реални
дялове за двете страни. Допуснатият до делба имот представлява жилище по
смисъла на чл.349, ал.2 от ГПК, тъй като се състои от жилищна сграда и двор, а
и трайната съдебна практика приема, че в такъв случай под обозначението
“жилище” в посочената разпоредба се включва освен жилищната сграда и дворното
място, в което тя се намира. И двамата съделители
считат, че отговарят на изискванията на чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на
имота, тъй като и двамата заявяват, че са
живяли в имота при откриване на наследството и не
притежават друго жилище. Безспорно е по делото, че всеки от съделителите
не притежава друго жилище. Огветницата е представила
удостоверение за декларирани данни №9/07.04.2009 г., изд. от Община – гр. К.,
от което е видно, че съгласно подадените документи в общината, тя е собственик
единствено на дела си от делбения имот. Посочените от
нея гласни доказателства – показанията на свидетелката С. И. Д. установяват, че
на свидетелката не е известно ответницата да притежава друго жилище. Това
обстоятелство съдът приема за установено и по отношение на ищеца. То не е
оспорено от ответната страна и няма представени доказателства в противната му
насока. Относно обстоятелството, обаче дали страните са живяли
в имота при откриване на наследството, съдът намира за установено следното: В
мотивите на решението по допускането на делбата съдът е приел, че делбеният имот е представлявал съпружеска имуществена
общност между родителите на страните – баща им Димитър И.И. и майка им М. М. И.а,
която съпружеска общност е била прекратена със смъртта на Д. И. през 1974 г. и
в този момент е открито неговото наследство от 1/2 идеална част от имота, което
е преминало само върху страните по делото – ищецът и ответницата, без дял от
него да е получила съпругата му, тъй като в случая се прилага разпоредбата на
чл.14, ал.7 от СК /отм./, действал до 1985 г.
Останалата 1/2 идеална част от имота съпругата
на Димитър И. – М. И.а е получила на лично основание – в резултат на
прекратената имуществена общност и тази своя част тя изцяло е прехвърлила на
ответницата чрез дарение през юни 1999 г. Следователно към момента на смъртта
на И. наследство за страните по отношение на нейната част от делбения имот не се открива. Към този момент нейната част
от имота е била вече прехвърлена, поради това за настоящия казус е без значение
дали страните са живяли в имота към момента на
откриване на нейното наследство, а за това дали са живяли
в имота към момента на откриване на наследството на Димитър И. доказателства
няма. Но това обстоятелство също е без значение относно исканията на страните
за възлагане на имота, тъй като изискването на разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК е съсобствеността между страните по делото да е възникнала само по
наследство. Тук е видно, че съсобствеността между съделителите
е възникнала в резултат на сделка за част от имота и наследяване за другата
част от него, т. е. налице е т. нар. комбинирана съсобственост, в които случаи процесният имот не може да се възложи на никоя от страните,
макар и делът на някои от съделителите да е получен
само по наследство. В този смисъл е и трайната съдебна практика /ТР
№1/19.05.2004 г. на ВКС/. При това положение делбата следва да се извърши по
реда на чл.348 от ГПК, като допуснатият до делба имот бъде изнесен на публична
продан, при пазарна цена – посочената в заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза.
По
отношение претенцията на ответницата по чл.346 от ГПК се установява следното: Видно
е от свидетелските показания /на свидетелката Стефка Друмева/ и от заключението
по назначената съдебно-техническа експертиза, че в процесния
недвижим имот има монтиран гараж с площ от 20 кв.м., който представлява готова
стоманобетонова клетка, поставена върху стоманобетонова ивична основа, с
метална входна врата. За гаража имало издадена скица- виза №162/15.03.1994 г.
от Община – гр. К. за монтаж на готов стоманобетонов гараж. Пазарната стойност
на гаража вещото лице е определила в размер на 1 500 лв. и категорично в
заключението сочи, че този гараж е монтиран върху бетонова ивична основа, без
да е трайно закрепен. Следователно въпросният обект няма характеристиките на
недвижима вещ по смисъла на чл.110 от Закона за собствеността. Никоя от страните
не е поискала този гараж да бъде допуснат до делба като движима вещ. Ищцата
твърди, че тя е монтирала гаража в имота със свои средства и следователно ако
тази движима вещ е нейна собственост, тя може по всяко време да я премести.
Поради това претенцията на основание чл.346 от ГПК е неоснователна и следва да
се отхвърли. Но от друга страна дори и гаражът да е вещ трайно прикрепена към
земята и да представлява недвижима вещ, то претенция по сметки в този случай,
относно него, пак би била неоснователна, при положение, че не е допуснат до
делба, тъй като гаражът представлява самостоятелен обект, който подлежи на
делба. Но доколкото по делото се установява, че гаражът представлява движима
вещ, закупена и монтирана от ответницата по делото, то претенцията на последната
по сметки е неоснователна и като такава следва да се отхвърли .
Всеки
от съделителите следва да заплати държавна такса
върху стойността на дела си, както следва: ищецът в размер на 210 лв., а
ответницата в размер на 630 лв.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния
допуснат до делба недвижим имот, находящ се в гр. К.,
обл. Ш., а именно: дворно място от 601 /шестстотин и един/ квадратни метра –
имот №710 /седемстотин и десет/ в квартал 110 /сто и десет/, ЕКАТТЕ 36587
/тридесет и шест хиляди петстотин осемдесет и седем/, с построена в него
жилищна сграда от 60 /шестдесет/ квадратни метра, при граници на имота:
№711-двор, №1241-улица, №1152-улица и №709-двор с права върху имота 1/4 /една четвърт/ идеална част за К.Д.И. ***,
с ЕГН ********** и 3/4 /три четвърти/ идеални части за М.Д.Й. ***, с ЕГН **********
с пазарна цена на имота 21 000
/двадесет и една хиляди/ лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от М.Д.Й. ***, с
ЕГН ********** против К.Д.ИВАНОВ ***, с ЕГН ********** искане на основание чл.346 от ГПК на стойност 4000 /четири хиляди/
лева.
ОСЪЖДА К.Д.И. ***, с ЕГН ********** да
заплати държавна такса върху
стойността на дела си в размер на 210 /двеста и десет/ лева.
ОСЪЖДА М.Д.Й. ***, с ЕГН ********** да
заплати държавна такса върху
стойността на дела си в размер на 630 /шестстотин и тридесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: