№ 5730
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110152295 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
11.04.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 52295/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Д. Д. Х. и М. Д. Х., като се твърди, че
ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
.........................., като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност
259,03 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но ответниците не я били заплатили,
поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за
топлинна енергия в размер на 36,17 лева за периода от 15.09.2020 г. до 29.08.2022 г. Излага
съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, поради което
ответниците дължали и сумата от 32,79 лева, представляващи припадаща се част от цената
на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., както и сумата
от 6,42 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
1
01.10.2019 г. до 29.08.2022 г. Иска ответниците да бъдат осъдени разделно да заплатят
претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба в който се прави
отвод за недопустимост на предявените искове поради липса на пасивна процесуална
легитимация. Твърди, че страните не се намират в облигационно правоотношение, тъй като
между тях не бил сключван договор, като нямал качеството потребител на топлинна
енергия, което обосновава подробно. Поддържа, че разпоредбите на ЗЕ, които задължават
собственика на имот да е потребител на топлинна енергия и клиент на ищеца противоречат
на правото на ЕС и решения на СЕС, които сочи. Излага подробни съображения за
нищожност на общите условия на ищеца, което противоречали на чл. 26 ЗЗД, като сочи, че
последните нямали освен това нормативен характер. Развива аргументи, че бил нарушен
текста на чл. 17 от КРБ, тъй като практически се достигало до това, че лицата не можели да
ползват собствените им блага, тъй като били обременени с тежести, а освен това самото
заповедно производство било в нарушение на чл. 122 КРБ. Твърди, че ищеца претендирал
чужди права по отношение на вземането за дялово разпределение, което водело до
недопустимост на исковата молба в тази част. Поддържа, че е налице хипотезата на
непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Навежда доводи, че от представените
доказателства не можело да се направи извод, че ищецът действително е продал топлинна
енергия. Развива подробни съображения, че по делото не трябвало да се допускат
поисканите от ищеца СТЕ и ССчЕ, освен това въпросите били формулирани по отменена
методика във връзка с топлоснабдяването. Излага аргументи за недоказаност на претенцията
във връзка с представените от ищеца доказателства. Твърди, че вземанията за сградна
инсталация не били дължими, тъй като били нищожни, което обосновава, тъй като била
нищожна и формулата, поради противоречие с обективен закон, а и същата била издадена от
некомпетентен орган. Поддържа, че вземанията са погасени с кратка тригодишна
погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Излага съображения във връзка с тълкуването,
прилагането и противоречието на релевантната правна уредба. Навежда доводи, че
топлинната енергия за БГВ не отговаряла на предвидените изисквания, тъй като не била
предоставена с необходимото качество, освен това в абонатната станция ищецът нямал
оборудване с което да докаже, че предоставя топлинна енергия с необходимото качество
според необходимостите на потребителя. Сочи, че липсвали доказателства, че в абонатната
станция били извършвани ежемесечни отчети, а така също и че същата е въведена в
експлоатация. Навежда доводи, че не се дължали мораторни лихви върху прогнозни сметки,
освен това чл. 33, ал. 1 от Общите условия бил нищожен. Иска отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3. ответникът М. Д. Х. да
е приел наследството на К. Д. Х..
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
2
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 155, том IV,
рег. № 7271, нот. дело № 661/2010 г., като се установява, че Д. Д. Х. и К. Д. Х. са станали
собственици на имот, находящ се в гр. ...........................
Представено е Удостоверение за наследници изх. № РОБ22-УГ51-5466/28.10.2022 г.,
като се установява, че К. Д. Х. е починала на 11.01.2022 г., като е оставила за наследници по
закон М. Д. Х. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и Д. Д. Х. (преживял съпруг – арг. чл. 9 ЗН).
3
С оглед представените по делото доказателства и предвид разпределената
доказателствена тежест, съдът счита, че досежно ответника М. Д. Х. не са ангажирани
доказателства, че е приел наследството на К. Х., поради което не може да се направи извод,
че е налице пълно и главно доказване по отношение на този ответника, че е налице
облигационна връзка, като съдът отчита и факта, че наличието на такава изрично е оспорено
с отговора на исковата молба. Следователно с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат
наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на
наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го
придобиват. Тоест, наследствената сезина не преминава по право върху наследниците, с
факта на откриване на наследството, а единствено открива правната възможност на
последните да заявят дали приемат наследството или се отказват от същото. Съгласно
разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането на
наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С
него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите
лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя. Приемането на
наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено
изявление до районния съдия по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за
това книга – арг. чл. 49, ал. 1 ЗН.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
В случая нито е установено, че ответника М. Х. е приел наследството на
наследодателят си изрично, нито е доказано, че са извършени действия по разпореждане, за
да се направи извод, че е налице конклудентно приемане на наследството, нито ищецът се е
възползвал от възможността си по чл. 51 ЗН.
Нещо повече – по делото са представените заявление за отказ от наследство и
съдебно удостоверение, като се изяснява, че в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН (л. 99-100
в кориците на делото) е налице вписан отказ от наследство от страна на ответника М. Х.. В
тази насока по делото не са ангажирани доказателства, че вписаният отказ от наследство е
нищожен, поради по-ранно приемане на наследството с конклудентни действия. В тази
насока трябва да се спомене, че обаче доколкото ищецът поддържа иска и срещу този
ответник (предвид молбата от 27.02.2023 г.), то въпросът за отказа от наследство следва да
се разреши по същество на правния спор, а не чрез прекратяването на производството в тази
част.
С оглед на горното по отношение ответника М. Х. претенцията за главницата за
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена изцяло. Тъй като останалите претенции са
обусловени от изхода на делото по обуславящия (главния) иск, то след като е последният е
неоснователен, то са неоснователни и обусловените претенции, които следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав намира, че по отношение ответника Д. Д. Х. – с оглед
събраните по делото доказателства безспорно е установено наличието на облигационно
отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
4
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника Д. Х. е установено наличието на валидно
облигационно отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че
за процесния период не е доставяна топлинна енергия за отопление на имот и не е ползвана
топлинна енергия за БГВ, като единствено е отчитана топлинна енергия за сградна
инсталация. Експертът е посочил, че стойността на доставената топлинна енергия е в размер
на 259,05 лева. В открито съдебно заседание от 16.03.2023 г., вещото лице е уточнило, че
общият топломер е преминал последна метрологична проверка през м.10.2018 г., като
последваща такава е проведена не през 2020 г. – съобразно нормативните изисквания, а през
2021 г. Конкретизирано е, че в процесния случай е потребявана единствено топлинна
енергия за сградна инсталация. Експертът е посочил, че има съмнения дали техническата
изправност на топломера е била в годност до 2021 г., което било неясно и не можело да се
твърди, че е бил изцяло технически изправен. Уточнено е, че при извършената проверка
през 2021 г. топломера е бил годен, но дали за периода от 2020 г. до проверката е било така е
неясно. Експертът е уточнил, че с оглед представените му данни топломера е бил
„Камструп“ 6364, но не са му представили данни за 2018 г., поради което не може да
направи извод, че се касае за един и същи топломер. На поставените въпроси вещото лице
подробно е изяснил въпросите за температурата на водата във вътрешната система, както и
топлофизичните й свойства, както и как същите се отчитат съобразно формулите.
От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма извършени
плащания, с който да са погасени дължимите суми. Вещото лице е посочило, че за периода
от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. стойността на мораторната лихва е в размер на 2,19 лева. В
открито съдебно заседание от 27.02.2023 г. експертът подробно е изяснила как е достигнала
до изводите си във връзка с фактурите отразени в счетоводството на ищеца.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, както на въпросите поставени от страните в откритите съдебни
заседания, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода
на правния спор или са недобросъвестни. С оглед направените от ответника оспорвания
следва да се отбележи, че възприемането на заключението на вещото лице от решаващия съд
5
не е обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради което отсъствието
на направено възражение е правно ирелевантно както за неговата обективност, така и за
значението му за крайния правен резултат по делото – в този смисъл напр. Решение № 144
от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 393 от 1.10.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. В случая експертните заключения кореспондират
с останалите доказателства по делото, като изводите на вещите лица са подробно обясни и
защитени в откритото съдебно заседание от 27.02.2023 г. и 16.03.2023 г. Именно в
заседанието при изслушването на заключенията на СТЕ и ССчЕ, вещите лица подробно и
изчерпателно са отговорили на поставените въпроси от ответника, като отговорите им
кореспондират и с направените в заключенията изводи. В тази насока трябва да се отбележи
и обстоятелството, че част от въпросите, които ответника е поставил в открито заседание
имат чисто теоретичен характер и не кореспондират с предмета на делото, но теоретичните
въпроси са допуснати от съда именно, за да се провери компетентността на експертите, но
същите теоретични и хипотетично постановки не следва да бъдат обсъждани в мотивите на
съда.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. Въпреки това, съдът следва да отчете и факта на извършеното
плащане, което следва да се вземе предвид.
С оглед заключението на СТЕ, съдът счита, че ответникът не е доказал, че
действително е потребено количество за топлинна енергия за сградна инсталация, което да е
реално и действително отчетено, доколкото на експерта по СТЕ не е предоставена цялата
необходима информация – с оглед метрологията на общия топломер, като същият е
констатирал, че за част от процесния период същата е изтекла и не е ясно дали общият
топломер е бил изправен. В този смисъл, съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от Наредба
№ 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм. - обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., попр.,
бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. и доп., бр. 58 от 17.07.2007 г., бр. 45 от 16.06.2009 г., бр. 94 от
29.10.2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм., бр. 99 от 15.11.2013 г., в сила от 15.11.2013 г., изм.
и доп., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от 9.06.2015 г., бр. 74 от 20.09.2019 г., в сила от
20.09.2019 г., отм., бр. 25 от 20.03.2020 г. – но действаща за част от процесния период),
количеството топлинна енергия се измерва със средства за измерване за търговско плащане
(топломери), отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. А съгласно правилото
на чл. 52, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Наредбата, за дялово разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сгради - етажна собственост, се използват средства, монтирани след
средството за измерване за търговско плащане, както следва: допълнителен контролен
топломер, който служи за отчитане на енергията за отопление като част от общата енергия
през отоплителния период, отчетена със средството за търговско измерване на количеството
топлинна енергия в абонатната станция; монтира се от топлопреносното предприятие след
подгревателя за отопление в абонатната станция по искане и за сметка на етажната
собственост и се уведомява лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Средствата по ал. 1 участват при
определяне на дялове потребена топлинна енергия от отделните клиенти в сгради - етажна
собственост, след средството за измерване за търговско плащане. Показанията на
допълнителния контролен топломер се използват при изготвяне от лицето по чл. 139б ЗЕ на
годишната изравнителна сметка. Тоест, след като общият топломер не може да се установи
6
пълно и главно, че действително дори за част от периода е бил годен, за да се отчете
количеството топлинна енергия, вкл. като се вземе предвид, че в случая с оглед
заключението на СТЕ изрично сочи, че се касае за топлинна енергия за сградна инсталация,
то съдът не може да направи извод, че за целия процесен период действително е потребена
топлинна енергия за сградна инсталация, която да е отчетена и правилно разпределена, за да
се дължи действителната й стойност. При това положение с оглед неблагоприятните
последици на доказателствена тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Следователно претенцията за главницата за топлинната енергия следва да бъде
отхвърлена по отношение на ответника Д. Д. Х.. Тъй като останалите претенции са
обусловени от изхода на делото по обуславящия (главния) иск, то след като е последният е
неоснователен, то са неоснователни и обусловените претенции, които следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
С оглед яснота – по изложените по-горе съображения искът е неоснователен и по
отношение на другия ответник, дори да се приеме, че същият е приел наследството на
наследодателят си – изрично или с конклудентни действия.
За пълнота, съдът намира, че следва да отбележи, че принципно искът за мораторна
лихва върху главницата за дяловото разпределение е неоснователен и по следните
съображения. Искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия е
посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се определя
от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото, систематическото и
телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно правилото на чл. 20
ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин за заплащане на
услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при неточно изпълнение в
темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е доказал пълно и главно, че
такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването му се дължи обезщетение
за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, настоящият съдебен състав
намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат само ответниците. Последните са поискали присъждането на деловодни
разноски, като са ангажирали доказателства, че адв. Д. С. е предоставил безплатна правна
помощ, поради което на последния на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., във вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв. следва да му се присъди сумата от 400,00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ........................., със седалище и
адрес на управление: гр. ......................... срещу Д. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр.
7
.........................., за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 194,35 лева, представляващи цена на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. ..........................,
както и сумата от 27,12 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената
на топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 29.08.2022 г., както и сумата от 24,59
лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до
м.04.2021 г., както и сумата от 4,82 лева, представляващи мораторна лихва за периода от
01.10.2019 г. до 29.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ........................., със седалище и
адрес на управление: гр. ......................... срещу М. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр.
.........................., за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 64,75 лева, представляващи цена на доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия
за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. .........................., както и
сумата от 9,04 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на
топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 29.08.2022 г., както и сумата от 8,19 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до
м.04.2021 г., както и сумата от 1,60 лева, представляващи мораторна лихва за периода от
01.10.2019 г. до 29.08.2022 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8