Р Е Ш Е
Н И Е
№ 270
град Велико Търново, 29.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при участието на секретаря С.Ф. като
разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 365/2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от А.М.К. с адрес ***, срещу Решение №
1012-04-67#1/20.05.2021
г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на
лицето против Разпореждане № О-04-999-00-**********/12.04.2021 г., издадено от
оправомощено лице за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в
ТП на НОИ – Велико Търново. Жалбоподателката счита за дискриминационно
твърдението, не можела да упражнява трудова дейност, тъй като редовно е ходила
на консултации при личния си лекар и при постъпване на работа е представила
медицинско свидетелство. Излага доводи, че й е извършван начален инструктаж и
инструктаж на работното място, като документите за това са представени от
работодателя й пред ТП на НОИ. Оспорва като невярно заключението, че не
съществувал офис на посочения от нея адрес. Извършената от нея работа била
приета от представител на „МДС Инженеринг“ ЕООД и от представител на нейния
работодател, като за извършената работа й било заплатено в брой по ведомост
срещу подпис. Твърди, че при извършено впоследствие посещение в този офис била
открила г-н Б., който й казал, че досега не бил търсен от никоя институция. С
оглед изложените доводи моли за отмяна на оспореното решение.
Ответната страна –
директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико
Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна
по съображенията, изложени в решението, както и допълнително изложени в писмена
защита. Претендира присъждането на ***ско възнаграждение в размер на 150 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Между А.М.К. с ЕГН ********** и „А и К
груп“ ЕООД – гр. В. Търново с ЕИК *********, е сключен трудов договор № 5/08.06.2020
г., за заемане на длъжността „Общ работник строителство на сгради“ в
предприятието на дружеството, при 4 часов работен ден, с месечно трудово възнаграждение
305 лв. За сключения трудов договор е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ на 09.06.2020 г. Представено е допълнително споразумение към трудов договор
№ 5 от 08.06.2020 г., от дата 10.06.2020 г., в който е посочено основно месечно
трудово възнаграждение от 610 лв. и дневно работно време от 8 часа. Съгласно
съдържащите се в преписката доказателства, управител и едноличен собственик на
капитала е А.К. – гражданин на Р. Турция, а негов генерален пълномощник е А. С.А..
Съгласно отразеното в Констативен протокол № КП-5-04-00894910/17.03.2021
г. на ТП на НОИ, от осигурителя е подадена информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 15 отработени дни от лицето за м. 06.2020 г., 23 дни в неплатен отпуск
за м. 07.2020 г. и считано от 03.08.2020 г. А.К. е излязла в отпуск за
бременност и раждане. За 2020 г. осигурителят не е внасял осигурителни вноски.
Със заповеди от 11.01.2021 г. и
16.02.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ – гр. В. Търново, е разпоредена
проверка на „А и К груп“ ЕООД, относно разходите на ДОО. В хода на проверката
от пълномощника на работодателя са били представени изискани му документи от
трудовото досие на А.К. – посочения трудов договор и допълнително споразумение,
протокол от 10.06.2020 г. за провеждане на изпит по безопасност, хигиена на
труда и противопожарна охрана, книга за инструктаж, декларации, длъжностна
характеристика, правилник за вътрешния трудов ред, правила за работната
заплата, таблица за отчитане явяването и неявяването на работа, разчетно-платежна
ведомост, договор за абонаментно обслужване № 01 от 10.04.2020 г., фактури, протоколи
и други.
В хода на проверката жалбоподателката
е дала писмени обяснения, според които е работила в „А и К груп“ ЕООД като „общ
работник строителство на сгради“; преди да започне работа няколко пъти са я
викали за извършване на почистване по граждански договор на обект Гардан макс и
офис ул. „Ст. Стамболов“ № 50; преди започване на работа й бил проведен изпит с
въпроси за бояджийски работи, подготвителните дейности при боядисване,
подготовка на работната площадка и безопасност на труда; работила на обект Офис
в гр. В. Търново на ул. Ст. Стамболов 50 на втория етаж; ежедневните
инструктажи е провеждал С.С., който извършвал техническото ръководство;
извършвала подготвителни дейности като облепяне на тиксо за предпазване на
дограма, махане на подкожушена боя, шпакловка, грундиране, боядисване,
почистване на строителни отпадъци; била си получавала в брой заплатата, като се
подписвала в платежна ведомост.
Представени са писмени обяснения от С.А.С.,
който твърди, че е извършвал услуги през 2020 г. в „А и К груп“ ЕООД по сключен
граждански договор за техническо ръководство. Дружеството имало сключен договор
за абонаментно почистване и СМР услуги с клиент „МДС Инженеринг“ ЕООД, чийто
офис се намирал в гр. В. Търново на ***. На 10.06.2020 г. бил провел изпит с
Ал. С.на работничката А.К., преминат успешно от нея. При извършване на СМР
дейностите на обект „Офис“ в гр. В. Търново, *** извършвал ежедневни
инструктажи на А.К..
В хода на проверката на 12.03.2021 г.
от служители на ТП на НОИ – Велико Търново е извършено посещение на адрес гр. В.
Търново, ул. „Ст. Стамболов“ № 50, ет. 2, ап № 17, вписан като седалище и адрес
за кореспонденция на „МДС Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********. Според съставения
протокол № 1056-04-2#7/12.03.2021
г. при посещение на адрес гр. В. Търново, ул. „Ст. Стамболов“ № 50 се е
установило, че е разположен търговски център на три етажа. Отразено е, че в
търговския център са обособени множество помещения за магазини, като всички са
празни и видимо от години не са използвани. По неофициална информация от
собственик на магазин на първия етаж, помещенията разположени в търговския
център поне от три години не се ползват, като същият не е чувал за дружеството
„МДС Инженеринг“ ЕООД и не познава лицето Н.Т.Б..
За резултатите от извършената проверка
е бил съставен Констативен протокол № КП-5-04-00894910/17.03.2021 г., в който
са отразени посочените по-горе обстоятелства и след обсъждане на липсата на
доказателства за преминат предварителен медицински преглед преди назначаването
на жалбоподателката в „А и К груп“ ЕООД и на обстоятелството, че „МДС
Инженеринг“ ЕООД е с основна дейност строителство на жилищни и нежилищни сгради,
от извършващия проверката инспектор по осигуряването е направен извод, че
независимо от назначаването й на работа по трудово правоотношение с трудов
договор, А.М.К. фактически не е упражнявала в „А и К груп“ ЕООД трудова
дейност, която да представлява основание за осигуряване. От извършилият
проверката инспектор по осигуряването са издадени и Задължителни предписания №
ЗД-1-04-00894995/17.03.2021 г., с които „А и К груп“ ЕООД е задължено в
определен за това срок, да подаде до ТД на НАП – гр. В. Търново, коригиращи
данни в Декларация обр. 1 за периода от м. 06 на 2020 г. до месец 01 на 2021 г.,
със заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, по отношение на лицето А.К..
При описаната фактическа обстановка е
издадено Разпореждане № О-04-999-00-**********/12.04.2021 г. от оправомощено
лице за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ –
Велико Търново, с което на А.М.К. на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е отказано
отпускането на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО по
болничен лист № Е20202993302 за периода от 16.10.2020 г. до 15.12.2020 г. вкл.
Изложени са мотиви, че съгласно констативен протокол за лицето не е възникнало
задължение за осигуряване при посочения осигурител, т.е. то не е осигурено лице
по смисъла на чл. 10 от КСО и предвид това е не е налице основанието за
отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане по представения
болничен лист.
Жалбоподателката е оспорила
разпореждането по административен ред, като същото е потвърдено с Решение №
1012-04-67#1/20.05.2021
г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново. За да потвърди разпореждането, директорът на ТП на НОИ е приел, че
жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност по сключен трудов договор с „А
и К груп“ ЕООД, а е била фиктивно назначена във фирмата за да придобие право на
парично обезщетение за бременност и раждане.
Решението е връчено на жалбоподателката
на 26.05.2021 г. Недоволна от него, А.К. го е оспорила пред съда с жалба,
подадена по пощата на 08.06.2021 г.
В хода на съдебното производство са
приети доказателствата, съдържащи се в административната преписка. От ответника
са представени допълнително доказателства – извлечения от Търговския регистър и
справки от информационните му масиви относно „МСД Инженеринг“ ЕООД. По
оспорване от ответника е открито производство по чл. 193 от ГПК относно
установяване автентичността на положените подписи в определени документи. В
тази връзка по делото са събрани показанията на свидетеля А. С.А., който
потвърждава подписа си в Протокол от 10.06.2021 г. на комисия за провеждане на
изпит.
След приключване на
съдебното дирене от жалбоподателката са представени декларации от А. С.А. и Н.Т.Б..
Същите не са приети като доказателства по надлежния ред, поради което не следва
да се обсъждат, а освен това представляват даване на свидетелски показания, но
не по установения за това ред, поради което са негодни доказателствени
средства.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащо лице,
срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките
на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
След служебно
извършената проверка съдът установи, че обжалваното решение на директора на ТП
на НОИ – гр. Велико Търново е издадено от оправомощено за това лице и
в пределите на материалната компетентност, определена с чл. 117, ал. 3 от КСО.
Обжалваното решение е издадено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му. Не се установява при
издаването на Решение № 1012-04-67#1/20.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Велико
Търново, да са допуснати нарушения на установените в КСО процесуални
разпоредби. При издаването на Разпореждане № 0-04-999-00-**********/12.04.2021 г. на ръководителя на контрола по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Велико Търново, също не
са допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила. Разпореждането
е издадено от компетентен орган при условията на заместване поради законоустановено
отсъствие на титуляра, съгласно приложените от ответника Заповед №
Ц1015-04-88/01.07.2020 г.а директора на ТП на
НОИ – Велико Търново и Заповед за отпуск № 7066/08.04.2021 г. В
разпореждането си органът е изложил мотивите да бъде възприета липса на
осигурително правоотношение между „А и К груп“ ЕООД и А.К., обусловила
постановяването на отказ за плащане на обезщетение за бременност и раждане по
конкретно посочения болничен лист. Освен това в него е извършено позоваване на
цитирания по-горе Констативен протокол
от 17.03.2021 г., като съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г.,
ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно
от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ към
изпратената преписка.
По отношение
съответствието на обжалвания административен
с материалноправните разпоредби на закона:
Съгласно чл. 48а от КСО осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за
бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Видно от представения трудов
договор № 5/08.06.2020г. в периода от 08.06.2020 г. до 03.08.2020 г.
включително /когато жалбоподателката е излязла в първия си отпуск за временна
неработоспособност/, между жалбоподателката и „А и К груп“ ЕООД е
било налице трудово правоотношение, което обстоятелство впрочем не се спори от
администрацията. Жалбоподателката претендира, че за този период е полагала труд
през 15 работни дни през м. юни 2020 г., съгласно представената присъствена
форма /тъй като през целия м. юли 2020 г. лицето е в неплатен отпуск/.
Фактически спорен по делото се явява въпросът дали през тези 15 работни дни наетото лице действително е
упражнявало труд, съобразно уговореното с дружеството-работодател. С оспореното
решение и потвърдения с него административен акт, както и с дадените към
осигурителя задължителни предписания, от контролния орган, от административния
орган и от директора на ТП на НОИ – В. Търново е прието, че осигуряване на А.К.
в „А и К груп“ ЕООД не е възникнало, тъй като наетото лице фактически не е
започнало да упражнява трудова дейност в дружеството, съответно няма качеството
на осигурено лице. Тези изводи на административния орган се споделят от
настоящия състав.
Според обясненията на жалбоподателката
същата е полагала труд на обект „Офис“, намиращ се в гр. В. Търново, ул. „Ст.
Стамоболов“ № 50, ет. 2, изразяващ се в облепяне на тиксо за предпазване на
дограма, махане на подкожушена боя, шпакловка, грундиране, боядисване,
почистване на строителните отпадъци. В тази връзка са представени Договор за
абонаментно обслужване от 10.04.2020 г., сключен между „МДС Инженеринг“ ЕООД
/възложител/ и „А и К Груп“ ЕООД /изпълнител/, според който изпълнителят приема
да извърши срещу заплащане за обект: офис помещение, находящо се в гр. В.
Търново, ул. „Ст. Стамоболов“ № 50, ет. 2, офис 17, следните дейности:
извършване на дезинфекция по повърхности два пъти месечно или при повикване и
частичен ремонт на стени и тавани при компрометиране на боядисани повърхности.
В договора са посочени цени на различни видове услуги, като е прието, че
договорената стойност се заплаща на изпълнителя в срок до 31.01. на следващата
календарна година след подписване на двустранен приемо-предавателен протокол
/обр. 19/, удостоверяващ вида и количеството на извършените работи. Представена
е фактура № 104/31.12.2020 г., издадена от
„А и К Груп“ ЕООД на „МДС Инженеринг“ ЕООД с предмет „извършени услуги,
съгл. протоколи“, на стойност 560 лв. и двустранен протокол обр. 19 от
30.06.2020 г. за обект офис помещение в
гр. В. Търново, ул. „Ст. Стамоболов“ № 50, ет. 2, офис 17, според който
към тази дата са извършени и подлежат на заплащане следните дейности:
предпазване – облепяне с тиксо строително; отстраняване на подкожушена боя;
частична шпакловка; частично грундиране; частично боядисване; почистване на
строителни отпадъци; дезинфекция. Настоящият състав на съда намира, че така
описаните документи, както и представените от „А и К Груп“ ЕООД присъствени
форма и книга за инструктаж, не удостоверяват реалното полагане на труд от
жалбоподателката, с оглед следното:
На първо място, в хода на проверката
контролните органи на ТП на НОИ – В. Търново са извършили посещение на адрес,
при което не са установили наличието на твърдяния обект: офис на „МДС Инженеринг“
ЕООД в гр. В. Търново, ул. „Ст.
Стамоболов“ № 50, ет. 2. Протоколът от извършеното посещение е официален
документ с обвързваща доказателствена сила, който не е опроверган по никакъв
начин от жалбоподателката. Не са представени никакви доказателства, че към м.
06.2020 г. „МДС Инженеринг“ ЕООД е било собственик или е ползвало под някаква
форма въпросното помещение. Вписването на посочения адрес като седалище и адрес
на управление на дружеството не представлява такова доказателство, а
представеното към жалбата неясно копие от снимка не дава по никакъв начин
достоверни данни за местонахождението на обекта и датата на изготвяне на
снимката. Налице са и други данни, че съставените документи не отразяват действително
възникнали факти и обстоятелства. От клаузите на договора за абонаментно
обслужване може да се направи извод, че услугите следва да бъдат извършвани с
материали и техника на изпълнителя „А и К груп“ ЕООД. Липсват обаче представени
по делото доказателства, че работодателят на жалбоподателката е разполагал с
необходимите инструменти и материали /грунд, мазилка, боя/ за извършване на
дейностите, отразени в съдържанието на коментирания протокол № 2 от 30.06.2020
г. Съгласно чл. 11.6 от договора изпълнителят следва да осигури свой
представител при подписване на констативен протокол преди започване на дадено
съоръжение, за видовете и количествата, които трябва да се извършат, но от
страна на „А и К груп“ ЕООД не са представени такива констативни протоколи. Не
са представени и доказателства за извършено заплащане по издадената фактура,
като в тази връзка следва да се отбележи, че договорения между страните начин
на разплащане – чак през следващата календарна година на тази на извършване на
услугите, не кореспондира с нормалните икономически взаимоотношения. От друга
страна, „МДС Инженеринг“ ЕООД е дружество, в чийто предмет на дейност е вписано
строителство. От ответника са представени доказателства, че през 2020 г. /вкл.
през процесния период на м. 06.2020 г./ това дружество има наети работници на
длъжност „Общ работник в строителството“, при което не е логично да търси
извършители на бояджийски услуги в твърдяния офис.
На следващо място, представени са
обяснения от С.А.С., който твърди, че е осъществявал техническо ръководство по
сключен граждански договор, но доказателства за действителното наличие на такъв
граждански договор не са представени по делото. Освен това, в тези обяснения
Ст. С.единствено сочи, че е провел с Ал. С.изпит на работничката А.К.,
вследствие на което същата е допусната до работното място и ѝ е извършвал
ежедневни инструктажи. Никъде обаче в тези обяснения не се сочи какво точно е
извършвала жалбоподателката на твърдяното работно място и периода, през който е
работила.
На следващо място, жалбоподателката в
своите писмени обяснения твърди, че преди да започне работа по трудовия договор
с „А и К груп“ ЕООД няколко пъти са я викали за извършване на почистване по
граждански договор, в т. ч. и на процесния обект. Доказателства за
съществуването и изпълнението на такъв граждански договор обаче също не са
представени, което разколебава доказателствената сила на дадените от нея
обяснения. В трудовия договор от 08.06.2020 г. и допълнителното споразумение от
10.06.2020 г. не са посочени конкретни задължения на работника. Такива са
установени в т. 2.1 – т.2.9 от длъжностната му характеристика и най-общо
те се заключават в изпълнение на помощни и спомагателни работи при всички видове
строителни дейности на строителни обекти, складове, бази, площадки; извършване
товаро-разтоварни работи по всякакви превозни средства и преносни работи на
строителни площадки; почистване, измиване, измитане бетонни, мозаечни, дървени
и с изкуствена настилка подове, врати, прозорци, шкафове и др.; почистване
строителни площадки от снежна покривка; насипване пясък, цимент, мозайка и др.
материали в чували; почистване арматура от ръжда, кофраж и кофражни платна от
полепнал бетон и др. Видно е, че изброените задължения от длъжностната характеристика
нямат общо с дейностите, които жалбоподателката е посочила като
действително упражнявани в периода на работа в писмените си обяснения.
По-същественото е обаче, че от представените в административното и в съдебното
производство доказателства не се установява по безспорен начин А.К. да е
извършвала и някоя от посочените в обясненията й дейности, както бе изложено
по-горе. Твърдяните факти подлежат на доказване от страната, която
претендира от тях изгодни за нея правни последици /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, в
случая от оспорващото лице. Отделно при наличието на твърдян отрицателен
факт – неполагане на труд, в тежест на жалбоподателката е да докаже
действително престиране на такъв в полза на работодателя
му. Съдът намира, че такова доказване в случая не бе проведено, което
обосновава извод, че А.К. не е придобила качеството
на “осигурено лице” по трудовото правоотношение с „А и К груп“ ЕООД,
поради това, че фактически не е започнала да упражнява трудова дейност по това
правоотношение.
Не на последно място, според
обобщеното описание на работата в длъжностната характеристика на жалбоподателката, същата се състои в
изпълнение на рутинни задачи в строителството на сгради, свързани с употребата
на ръчни инструменти и значителни физически усилия. Безспорно е, че към момента
на сключване на трудовия договор с „А и К груп“ ЕООД жалбоподателката е в
напреднала бременност. Същевременно липсват доказателства, че А.К. е преминала
предварителен медицински преглед, който е бил задължителен съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 за
задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците.
Такива доказателства не са представени нито в административното производство,
нито пред съда, въпреки твърденията на жалбоподателката за тяхното
съществуване. Това поражда въпросът как е работодателят е наел на работа на
процесната длъжност бременна жена без да има надлежен медицински документ, че
здравословното ѝ състояние би ѝ позволило да изпълнява трудовите си
задължения без опасност на нейното здраве и здравето на детето. Следва също
така да се отбележи, че в допълнителното споразумение от 10.06.2020 г. към
трудов договор № 5 от 08.06.2020 г. /в т.ч. представен с жалбата към съда/,
като работник всъщност е посочена Сабрина Райчева Михайлова с ЕГН **********, а
не жалбоподателката, което навежда на мисълта за формалното изготвяне на
документи, без зад същите да стоят действителни правоотношения. Коментираните
обстоятелства обосновават направените от ответника изводи относно
целта на назначаване на работа на жалбоподателката в „А и К груп“ ЕООД, а
именно заобикаляне на закона при получаване на обезщетения от държавното
обществено осигуряване.
Следва да се има предвид, че наличието
на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но само по себе си не е достатъчно за целите на
осигуряването. Казано по друг начин то е условие за възникване на
осигурителното правоотношение на работещите по трудов договор лица, но не и
единственият елемент от фактическия състав на чл.
10, ал. 1 от КСО. Съгласно този текст осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до
прекратяването й. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице
следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се
счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса, както и че за целите на социалното
осигуряване, в понятието „трудова дейност“ се включват не само случаите на
престиране на работна сила по трудово правоотношение, а и редица други случаи,
при които лицето осъществява дейност, приравнена на трудова за целите на
общественото осигуряване. Същественото е дали лицето упражнява трудова дейност.
Легално определение за
понятието „осигурено лице“ е дадено в §
1, ал. 1, т. 3 КСО, според което „осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски;
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т., т. 1, 3
и 5
КСО. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е
достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това
правоотношение. Доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от
страна на жалбоподателя по сключения трудов договор няма. Осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност /чл.
10, ал. 1 КСО/, а упражняването на трудова дейност е фактическо
обстоятелство, което следва да бъде установено. След като А.К. не е полагала
труд в предприятието на „А и К груп“ ЕООД, това изключва качеството й на
осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за бременност и
раждане /в този смисъл напр. Решение №
17639 от 23.12.2019г. на ВАС по адм. д. № 3681/2019 г., VI о. Решение № 16773 от 10.12.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 2148/2019 г., VI о., Решение № 13266 от 8.10.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 394/2019 г., VI о. и мн. др./.
Предвид изложеното
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора
и с оглед своевременно направеното искане от страна на процесуалния
представител на ответника, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати в
полза на ТП на НОИ – Велико Търново ***ско възнаграждение в размер от 100 лева
съгласно чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид
действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая не е
голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от ***а, който е
представлявал издалия акта административен орган.
Решението е окончателно
по арг. от чл. 119 от КСО, тъй като същото е постановено по жалба срещу акт по чл.
117, ал. 1, т.
2, буква „е“ от КСО.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.К. с адрес ***, срещу
Решение № 1012-04-67#1/20.05.2021
г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на
лицето против Разпореждане № О-04-999-00-**********/12.04.2021 г., издадено от
оправомощено лице за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в
ТП на НОИ – Велико Търново.
ОСЪЖДА
А.М.К. с адрес ***,
ЕГН ********** да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен
институт – Велико Търново сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски
по делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 119 от КСО.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: