№ 512
гр. Плевен, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20224430200924 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 82 от 10.08.2022 г., издадено от *** –
*** – *** „Териториално развитие“ на Община – Плевен, с което на осн. чл.
232, ал. 2 от ЗУТ е наложено на Д. Б. А., с ЕГН: ********** от ***
административно наказание – глоба в размер на 1000 лева за нарушение по
чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ.
Същото е обжалвано в законоустановения срок от жалбоподателката,
чрез процесуален представител адв. В. В. от АК - Плевен, като с жалбата се
моли съда да постанови решение, с което да се отмени наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
По делото са депозирани и писмени бележки, в които подробно са
изложени съображения в тази насока.
Административно-наказващият орган *** ***а на „Териториално
1
развитие“ на Община – гр. Плевен, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява представител.
Съдът след като се запозна с приложените писмени и гласни
доказателства приложени по АНП, както и с тези, събрани в хода на
съдебното следствие, намери за установено следното:
Обжалваното наказателно постановление № 82 от 10.08.2021 г. е
издадено от ***-*** „Териториално развитие“ на Община - Плевен, в
качеството на административно наказващ орган въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № СК-1 от 20.07.2021 г., от
който е видно, че:
Д. Б. А., като собственик на имот с идентификатор ***, в УПИ **-***,
кв. 35 по плана на гр. Плевен, съгласно договор за доброволка делба на
недвижим имот-земя и сгради №***, т.III, рег. №***г., дело №***, с
административен адрес: ***.
Започнало строителство „Пристройка и надстройка на съществуваща
еднофамилна жилищна сграда “ в имот с идентификатор ***, в УПИ ***, кв.
35 по плана на гр. Плевен, с административен адрес: ***, който е в
противоречие с одобрения технически инвестиционен проект.
Предвидено е в проекта запазване на сутерен със съществуваща
стоманобетонна плоча с частично разширяване за стоманобетонна стълбищна
клетка, както и запазване на съществуващи тухлени зидове на първо надземно
ниво към калканната стена на сградата, в УПИ ***, кв. 35 изцяло. Както и към
улицата - частично.
Констатирано е на място, че собственикът е премахнал
конструктивни елементи от съществуваща сграда, премахнат тухлен зид към
новопроектираната пристройка и южната стена на сградата, премахнати са
тухлени зидове към сградата на калкан към УПИ *** и част от зида към ул.
„***“)
Премахната е подова конструкция над сутерена, премахнати са стени
описани по-горе, участващи в конструкцията на новопроектираната сграда,
което довежда до несъответствие с одобрения проект, това са съществени
отклонения от същия, които водят до нарушаване предвижданията на
действащия ПУП, нарушават строителните правила и нормативи и променят
2
строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и води до
невъзможност одобреният проект да бъде изпълнен.
В резултат на тези действия фактически сградата, която се пази от
действащия ПУП, в по-голямата си част е съборена.
С това е компрометирано изпълнението на съгласувания и одобрен на
31.08.2020г. от *** на Община - Плевен проект за строеж.
Строежът е пета категория, съгласно Разрешение за строеж №***г.,
влязло в сила на 24.09.2020г„ издадено от *** на Община - Плевен, за обект,
находящ се в УПИ **-***, кв. 35 по плана на гр. Плевен» с идентификатор
***, на адрес гр. Плевен, ул. „***“ ***.
Нарушението е установено при извършена проверка на 05.07.2021г. от
служители на отдел „Строителен контрол“ при Община - Плевен, назначени
съгласно Заповед №***г. за строителен контрол за строежи на територията на
Община - Плевен, със задълженията и правата по чл. 223, ал.2 от Закона за
устройство на територията и е отразено в съставения Констативен акт
№3/07.07.2021г.
АУАН-а е подписан от жалбоподателката Д. Б. А., като в графа
„нарушителят дава следните обяснения” същата не е отразила такива.
Съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.
Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни
доказателства счита, че жалбата се явява основателна и доказана.
Съображенията на съда за това са следните:
Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и
установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН
задължителни реквизити, а именно - посочени са имената, длъжността и
местослуженето на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е
АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление,
посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН,
описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовата
разпоредба, която наказващият орган е счел за нарушена, вида и размера на
наказанието, дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в
3
какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от
длъжностното лице, което го е издало.
Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на
наказателно постановление. Същото е издадено от оправомощено лице – ***
– *** – *** „Териториално развитие“ на Община – Плевен, оправомощена да
издава наказателни постановления и да налага административни наказания за
нарушения по ЗУТ.
АУАН-а също е съставен от оправомощено лице – свидетеля ***, с оглед
представената като доказателство по делото Заповед ***-*** от 02.06.2020 г.
на ***а на Община - Плевен.
Съдът констатира, че както в издадения АУАН, така и в издаденото
впоследстиве НП, никъде не е посочено датата на която е извършено
нарушението. Това е основен реквизит въз основа на което съдът може да се
произнесе за законосъобразност и да прецени процесуалните срокове,
относно издаването на тези административни актове.
Съдът счита, че административно-наказващият орган не е спазил
императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за точно посочване,
както в АУАН-а, така и в НП-то датата на извършването на нарушението.
Съставеният акт и НП са издадени при съществени процесуални
нарушения и издаването на заповед за премахване впоследствие на неясно
какво точно в имота като незаконно строителство, е посочено при положение,
че строежът е спрян на 11.06.2021 г., с акт образец 10 от строителния надзор и
своевременно е подадено заявление по чл.154 от ЗУТ за издадено ново
разрешение за строеж.
Спирането на строителството от строителния надзор, стартирало въз
основа на издадено разрешение за строеж № 249/03.09.2020г., влязло в сила
на 24.09.20г., се извърша въз основа на следните причини:
При премахване на покривната конструкция и на дървения гредоред,
който е над етажа на запазващата се сграда се получава деформация и тъй
като това е единствения конструктивен елемент, който държи целостта на
ограждащите зидове - те падат. Затова жалбоподателката преустановява
строителните дейности и строителния надзор съставя акт образец 10 и
започна процедура по ПУП -ПЗ - РУП със заявление с вх. № ***г.Въз основа
4
на което, Община Плевен издава Заповед № ***г. за изработване на
Комплексен проект за инвестиционна инициатива. На 18.06.21г. Община
Плевен разрешава изработване на КПИИ с писмо изх. ***г. за *** ** -***
кв.35 гр.Плевен.
На 07.07.21г. е подадено заявление по чл.154 от ЗУТ от
жалбоподателката с приложени проектно документи. Процедурата по
разглеждането му не е приключила и е спряна въз основа на издадената
процесна заповед.
Съдът констатира, че строежът на практика не е започван, респективно се
счита, че не е довършен. Представянето на тези проекти по чл.154 от ЗУТ е
предпоставка за издаване на ново разрешение за строеж.
Съгласно чл. 224 ал.4 от ЗУТ строителството може да продължи с
разрешение на органа, който е издал заповедта, след отстраняване на
причините, довели до спирането на строежа.
Затова разглеждането на внесения инвестиционен проект за изменение
по чл. 154 от ЗУТ, е вече започнало и висящо административно производство,
което е от съществено значение.
След като бъдат разгледани и одобрени представените инвестиционни
проекти по чл.154 от ЗУТ и издадено новото разрешение за строеж, няма да
има основание за квалифициране и премахване на строежа като незаконен.
Това е смисъла на производството, предвидено по спиране на строежа.
Като не се е съобразил с наличието на започналото производство по
одобряване на представените инвестиционни проекти за изменение по чл.154
от ЗУТ, *** ***ът на общината е издал заповедта в противоречие и с целта на
закона.
Своевременно на 14.06.2021г. жалбоподателката подава сигнал до ***а
на Община Плевен за опасна от самосрутване необитаема къща, на калкан с
нейната в имот на ул. „ *** „ №*** С писмо с изх. № ***г. на Община Плевен
съм уведомена, че служители назначени със Заповед на осн. чл.223 от ЗУТ ще
посетят посочения в сигнала адреса, както и моя адрес на 13.07.21г.
На 05.07.21г. служители на Община Плевен без нормално уведомление и
неясно защо посещават спрения строеж и правят оглед на процесния имот и
не отговарят на подадения сигнал за самосрутваща сграда.
5
От изложеното е видно, че жалбоподателката е заявила желание за
запазване на сградата в състояние, в което да няма опасност да се срути,
респективно да застраши здравето и живота на гражданите, което е
препятствано от общинската администрация, като в същото време е
разпоредено премахването с неясен предмет на предприетите от оспорващия
действия за запазването на сградата, което също потвърждава направения по-
горе извод за засягане на правната сфера на жалбоподателя в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Съдът счита, че административно-наказателното производство е строго
формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Непосочването на дата на извършване на нарушението в акта за
установяване на нарушението и в обжалваното наказателно постановление,
възпрепятства отстраняването на това противоречие и прегражда правота на
защита на жалбоподателя, предвид това, че последният има право да узнае
кога точно се твърди, че е извършил нарушението, за което е наказан, а още
повече, че е към настоящият момент се води производство да се установи
дали в действителност има незаконно строителство.
Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до
порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като
представлява съществено процесуално нарушение, а наличието на
такова при издаването на наказателното постановление обуславя
неговата незаконосъобразност.
Датата на осъществяване на деянието е обстоятелство,
индивидуализиращо конкретното деяние. Липсата на яснота относно времето
на извършването на деянието, при посоченото различие в показанията на
общинските служители , представлява съществено нарушение на
процесуалните правила. То е в противоречие с чл. 42, т. 3 от ЗАНН и води до
нарушение правото на защита на нарушителя, а също е и пречка за
разглеждането на спора по същество. Това процесуално нарушение не е от
категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53,
ал. 2 ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ
стадий на административно-наказателното производство.
В конкретния случай свидетелите, дават неточни показания, че деянието
6
е започнало с откриване на строителната линия и не ясно кога е довършено -
дали датата на извършване на проверката от контролните органи или спиране
на строежа.
В съдебно заседание свидетелите заявяват, че въобще не знаят кога е
изпълнен строежа, т.е. посочването на началната дата на нарушението е
напълно произволно и не се базира на това, кога действително е извършено
нарушението и от кого.
Не е ясно дали строежът не е бил изпълнен дори преди това. АУАН не
изпълнява задължението за посочване на датата на извършване на
нарушението и следва да се приравни на липса на посочване на такава дата.
На следващо място съставен е АУАН на 30.07.21г, датата на която е
връчена Заповед № РД-***266/20.07.21г. на *** ***а на Община Плевен за
установяване на незаконното строителство. В която заповед е даден 30/
тридесет дневен срок / за отстраняване на същото. Срокът в който
жалбоподателката е следвало да изпълни даденото й предписание е започнал
да тече от 30.07.21г., а на същата дата е и се съставя АУАН за същото.
По делото е представено влязло в сила Решение №142 от 29.8.03.22г. по
а.д. 639/21г. АС Плевен с което решение АС Плевен отменя Заповед № РД-
*** 266/20.07.21г. на *** ***а на Община Плевен за установяване на
незаконното строителство, респективно констативен акт 3 от дата 07.07.2021
г. въз основа на който е съставен акт СК-1 от 30.07.2021 г. и издадено
Наказателно постановление №82/10.08.21г. на *** *** на териториално
развитие на Община Плевен.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по делото.
Искане в подобна насока е отправено от процесуалният представител на
жалбоподателката – адв. В. В. от АК – гр. Плевен.
Видно от представения списък за разноски на адвокат В. В. е било
заплатено адвокатско възнаграждение от 1450 лева/разноски по АНД
1538/2021 г. по описа на РС – Плевен – адвокатско възнаграждение в размер
на 450 лв.; КАНД № 16/2022 г. по описа на АС – Плевен – адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. и АНД 924/2022 г. по описа на РС –
Плевен – адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв./ и съобразно
7
основателност на жалбата, следва ***-*** „Териториално развитие на
Община - Плевен да бъде осъден да заплати на Д. Б. А. направените от нея
разноски по делото, в съответствие с уважената жалба, а именно - в размер на
1450 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 82 от 10.08.2022 г., издадено
от *** – *** – *** „Териториално развитие“ на Община – Плевен, с което на
осн. чл. 232, ал. 2 от ЗУТ е наложено на Д. Б. А., с ЕГН: ********** от ***
административно наказание – глоба в размер на 1000 лева за нарушение по
чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА *** – *** „Териториално развитие“ на Община –
Плевен, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. А., с ЕГН: **********, сума в размер на
1450 лева, представляваща направени от същата разноски по делото за
адвокат, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8