РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. гр. Хасково, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640102507 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение установителни
искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.183 и
чл.200 ЗЗД, вр. чл. 335, ал. 1 ТЗ и чл.92 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД от А1 България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление – град София, 1309, район Илинден, ул.
„Кукуш“ № 1 против П. К. П., ЕГН **********, с адрес: *************. За претендираните
суми е издадена заповед № 510 от 22.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1247 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че основен предмет на дейност на дружеството е изграждане,
използване и поддържане на мобилна клетъчна мрежа и предоставяне на
далекосъобщителни услуги. За осъществяването на тези дейности развивало и съпътстващи
търговски дейности.
На ***** между „Мобилтел" ЕАД /сега „А1 България" ЕАД /, в качеството на
мобилен оператор, от една страна и от друга – с ответника П. К. П., в качеството му на
абонат бил сключен общ рамков договор идентифициран с негов уникален номер *****. Във
връзка с така сключения рамков договор бил открит на абоната партиден номер *****, по
който били начислявани задълженията на ответника за договорените от него и ползвани
услуги.
На *****. било подписано Приложение №1 към рамков договор, идентифициран с
негов уникален номер ***** - „Условия на ползване на ценови пакети за пренос на данни
Мтел Сърф (Срок от 2 години)". С приложението било договорено да бъде предоставяна на
1
ответника П. К. П. ползването на договорен тарифен план „А1 Surf М", за телефонен номер
*****. Месечната абонаментна такса, уговорена за промоционалния период от две години
била 19,99 лева с ДДС за предоставяне на пакет при изрично договорените параметри в чл. 3
от Приложение № 1 от *****. Промоционалната цена била валидна за срок от две години,
който започнал да тече на *****. и следвало да изтече на 23.03.2020 г. /чл. 5.3 от
Приложение № 1 от *****./. Съгласно чл. 6 от Приложение № 1 от *****. ако абонатът
прекрати предсрочно своя договор и е физическо лице, то той дължи неустойка в размер на
до три месечни абонаментни вноски без отстъпка.
На *****. било подписано Приложение №1 към рамков договор идентифициран с
негов уникален номер ***** - „Цени и условия за ползване на фиксирана телефонна услуга
(Мтел Домашен телефон) с тарифенплан Мтел Фикс специален (Срок от 2 години)". С
приложението било договорено да бъде предоставяна на ответника П. К. П. ползването на
договорен тарифен план „Мтел Фикс специален", за фискиран телефонен номер *****.
Месечната абонаментна такса уговорена за период от две години била 2,99 лева с ДДС за
предоставяне на пакет при изрично договорените параметри в чл. 3 от Приложение № 1 от
23.03.2018 г. Цената на пакета е била валидна за срок от две години, който започнал да тече
на *****. и следвало да изтече на 23.03.2020г. /чл. 6.2.2 от Приложение № 1 от *****./.
Съгласно чл. 7 от Приложение № 1 от *****. ако абонатът прекрати предсрочно своя
договор и е физическо лице, то той дължи неустойка в размер на до три месечни
абонаментни вноски без отстъпка.
Поддържа се в исковата молба, че на *****. между „Мобилтел" ЕАД /сега „А1
България" ЕАД/, в качеството на мобилен оператор, от една страна и от друга – с ответника
П. К. П., в качеството на абонат, е преподписан общ рамков договор идентифициран с негов
уникален номер *****.
На *****. било подписано Приложение №1 към рамков договор идентифициран с
негов уникален номер ***** - „Промоционални цени и условия за ползване на услугата
фиксиран интернет (А1 Нет) (Срок от 2 години)". С приложението било договорено да бъде
предоставяна на ответника П. К. П. ползването на услугата А1 Нет 50. Месечната
абонаментна такса уговорена за период от две години била 5,99 лева с ДДС за предоставяне
на пакета и оборудването при изрично договорените параметри в чл. 3 и чл. 5 от
Приложение № 1 от *****. Цената на пакета била валидна за срок от две години, който
започнал да тече на *****. и следвало да изтече на 30.08.2020г. /чл. 6.2.2 от Приложение № 1
от *****. /. Съгласно чл. 7 от Приложение № 1 от *****. ако абонатът прекрати предсрочно
своя договор и е физическо лице, то той дължи неустойка в размер на до три месечни
абонаментни вноски без отстъпка.
На *****. било подписано Приложение №1 към рамков договор идентифициран с
негов уникален номер ***** - „Цени и условия за ползване на услугата А1 ТВ (Срок от 2
години)". С приложението било договорено да бъде предоставяна на ответника П. К. П.
ползването на услугата „А1 ТВ Стандартен". Месечната абонаментна такса, уговорена за
период от две години била 6,00 лева с ДДС за предоставяне на пакета при изрично
2
договорените параметри в чл. 3 от Приложение № 1 от *****. Цената на пакета била
валидна за срок от две години, който започнал да тече на *****. и следвало да изтече на
30.08.2020г. /чл. 7.5. от Приложение № 1 от *****./. Съгласно чл. 8 от Приложение № 1 от
*****. ако абонатът прекрати предсрочно своя договор и е физическо лице, то той дължи
неустойка в размер на до три месечни абонаментни вноски без отстъпка.
На *****. било подписано Приложение №1 към рамков договор идентифициран с
негов уникален номер ***** - „Условия за ползване на ценови пакети за мобилен интернет
А1 Surf XS, S, М, L, XL, 2XL (Срок от 2 години)". С приложението било договорено да бъде
предоставяна на ответника П. К. П. ползването на договорен тарифен план „А1 Сърф XS",
за телефонен номер *****. Месечната абонаментна такса, уговорена за промоционалния
период от две години била 9,99 лева с ДДС за предоставяне на пакет при изрично
договорените параметри в чл. 3 от Приложение № 1 от *****. Промоционалната цена била
валидна за срок от две години, който започнал да тече на *****. и следвало да изтече на
14.01,2021г. / чл. 5.3 от Приложение № 1 от *****./. Съгласно чл. 6 от Приложение № 1 от
14.01.2019 г. ако абонатът прекрати предсрочно своя договор и е физическо лице, то той
дължи неустойка в размер на до три месечни абонаментни вноски без отстъпка.
Ищецът посочва още, че на 14.01.2019 г., във връзка с Рамков договор и Приложение
№ 1 от 14.01.2019 г. между „А1 България" ЕАД и отввтника П. К. П. бил сключен Договор
за продажба на изплащане. На основание p. I, чл. 1 и чл. 2 от Договора, с неговото
подписване купувачът - закупил и станал собственик на апарат Nokia 2.1 .BlSil+PH Clear
Nokia 2.1. със сериен номер: *****. Съгласно p. I, чл. 3 от Договор от 14.01.2019 г.
закупуването на вещта при условията на този договор било обвързано с ползването на
електронно съобщителни услуги, предоставени на П. К. П. за телефонен номер *****. В p. II
от Договор от *****. за продажба на изплащане към рамков договор № ***** била изрично
уговорена промоционалната цена и начина на изплащане на устройството. Така първа
вноска била в размер на 31,32 лева, а остатъкът от 195,50 лева били разделени на 23 броя
месечни вноски, които се начислявали с месечни фактури за потребление на услуги.
Уговорена била лихва в размер на 4,95 % годишно. Устройството било предадено на
купувача с приемо -предавателен протокол, в който изрично било посочено, че то се предава
във връзка с услуга предоставена на номер *****.
На ************* г. било подписано Приложение №1 към рамков договор
идентифициран с негов уникален номер ***** - „Условия на тарифен план за мобилна
услуга А1 ONE Unlimited 26 (Срок от 2 години)". С приложението е договорено да бъде
предоставяно на ответника П. К. П. ползването на договорен тарифен план „А1 ONE
Unlimited 26", за телефонен номер ************* Месечната абонаментна такса, уговорена
за промоционалния период от две години била 26,99 лева с ДДС за предоставяне на пакет
при изрично договорените параметри в чл. 3 от Приложение № 1 от ************* г.
Промоционалната цена била валидна за срок от две години, който започнал да тече на
************* г. и следвало да изтече на 18.10.2021 г. /чл. 6.3 от Приложение № 1 от
************* г./. Съгласно чл. 7 от Приложение № 1 от *************г. ако абонатът
3
прекрати предсрочно своя договор и е физическо лице, то той дължи неустойка в размер на
до три месечни абонаментни вноски без отстъпка.
На *************г„ във връзка с цитирания Рамков договор и Приложение № 1 от
*************г. между „А1 България" ЕАД и ответника П. К. П. бил сключен Договор за
продажба на изплащане. На основание p. I, чл. 1 и чл. 2 от Договора, с неговото подписване
купувачът - П. К. П. закупил и станал собственик на апарат А1 Alpha Black+PH case със
сериен номер: ***** Съгласно p. I, чл. 3 от Договор от ************* г. закупуването на
вещта при условията на този договор било обвързано с ползването на електронно
съобщителни услуги, предоставени на П. К. П. за телефонен номер ************* В p. II от
Договор от ************* г. за продажба на изплащане към рамков договор № ***** била
изрично уговорена промоционалната цена и начина на изплащане на устройството. Така
първа вноска била в размер на 8,98 лева, а остатъкът от 206,54 лева били разделени на 23
броя месечни вноски, които се начислявали с месечни фактури за потребление на услуги.
Уговорена била лихва в размер на 5 % годишно. Устройството било предадено на купувача
с приемо -предавателен протокол, в който изрично било посочено, че то се предава във
връзка с услуга предоставена на номер *************
Ищецът твърди в исковата молба, че на 07.05.2020г. било подадено заявление за
прекратяване на Рамковият Договор № ***** за номер *************, считано от
06.06.2020 г. Във връзка с ползвани услуги и задължения, възникнали от неизпълнение на
договорите от ищеца били издадени следните счетоводни документи:
1.Фактура № **********/*************. за отчетен период от 07.05.2020 г. до
06.06.2020 г.;
2.Фактура № *****/***** г. за отчетен период от 07.06.2020 г. до 06.07.2020 г.;
3.Фактура № *************/************* г. за отчетен период от 07.07.2020 г. до
06.08.2020 г.;
4.Фактура № *************/************* за отчетен период от 07.08.2020 г. до
06.09.2020 г.;
5.Фактура № ************* г. за отчетен период от 07.09.2020 г. до 06.10.2020 г.;
6.Сметка № *************. за неустойка за невърнато оборудване;
7.Сметка № ************* г. за неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси;
8.Сметка № ************* г. за неустойка за отстъпки от цена на услуги;
9.Сметка № *************. за неустойка за отстъпки от цена на устройство;
10.Сметка № ************* г. за неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси;
11.Сметка № ************* г. за неустойка за отстъпки от цена на услуги;
12.Сметка № *********************** за неустойка за отстъпки от цена на
устройство;
Сумата от 239,19 лева, част от общата сума в размер на 875,18 лева била формирана
4
както следва:
По договор с партиден номер ***** било подписано Приложение 1 на *************
г. за услуга ************* с план А1 ONE Unlimited 26 за срок от 24 месеца, за която
дължимата сума за периода 07.05.2020г. - 06.09.2020г. била в размер на 84.16 лева.
Дължимата лихва върху тази сума в размер на 23.99 лева била за период на забава
11.07.2020 г. - 01.06.2023 г.
По договор с партиден номер ***** било подписано Приложение 1 на 14.01.2019 г. за
услуга ************* с план А1 Surf XS за срок от 24 месеца, за която дължимата сума за
периода ************* г. била в размер на 41.74 лева. Дължимата лихва върху тази сума в
размер на 11.80 лева била за период на забава 11.07.2020 г. - 01.06.2023 г.
По договор с партиден номер ***** било подписано Приложение 1 на *****. за
услуга ************* с план А1 TV Standard 2у за срок от 24 месеца, за която дължимата
сума за периода ************* г. била в размер на 50.44 лева. Дължимата лихва върху тази
сума в размер на 14.17 лева била за период на забава 11.07.2020 г. - 01.06.2023 г.
По договор с партиден номер ***** било подписано Приложение 1 на *****. за
услуга 101001274363 с план А1 Net 50 2у за срок от 24 месеца, за която дължимата сума за
периода ************* г. била в размер на 26.44 лева. Дължимата лихва върху тази сума в
размер на 7.43 лева била за период на забава 11.07.2020 г. - 01.06.2023 г.
По договор с партиден номер ***** било подписано Приложение 1 на 23.03.2018 г. за
услуга ***** с план Mtel Surf М за срок от 24 месеца, за която дължимата сума за периода
07.05.2020 г. - 06.06.2020 г. била в размер на 4.14 лева. Дължимата лихва върху тази сума в
размер на 1.21 лева била за период на забава 11.07.2020 г. - 01.06.2023 г.
По договор с партиден номер ***** било подписано Приложение 1 на 23.03.2018 г. за
услуга ************* с план Home phone - social за срок от 24 месеца, за която дължимата
сума за периода 07.05.2020 г. - 06.06.2020 г. била в размер на 2.39 лева. Дължимата лихва
върху тази сума в размер на 0.70 лева била за период на забава 11.07.2020 г. - 01.06.2023 г.
По договор с партиден номер ***** за Такса за събиране на дължими суми,
дължимата сума за периода 07.06.2020 г. - 27.09.2022 г. била в размер на 29.88 лева
Дължимата лихва върху тази сума в размер на 8.51 лева била за период на забава
************* г. - 01.06.2023 г.
Посочените суми били начислени за месечно текущо потребление на предоставени
услуги и се дължали на основание сключените Рамков договор идентифициран с негов
уникален номер ***** и Приложенията към него. Сумите не са заплатени от ищеца в срока
за доброволно плащане посочен за всяка фактура, както и към момента на депозиране на
заявлението за издаване на заповед и настоящата искова молба.
Сумата от 203,18 лева, част от общата сума в размер на 875,18 лева била формирана
както следва:
По Договор за продажба на изплащане от 14.01.2019 г., по силата на който било
5
закупено на изплащане устройство Handset Nokia 2.1BlSil+PH ClearNoki, дължимата сума за
период 07.05.2020 г. - 06.10.2020 г. била 59.50 лева Върху нея била начислена лихва в
размер на 16.27 лева за период на забава 11.07.2020 г. - 01.06.2023 г.
По Договор за продажба на изплащане от ************* г., по силата на който било
закупено на изплащане устройство Handset А1 Alpha Black+PH case, дължимата сума за
период 07.05.2020 г. - 06.10.2020 г. била 143.68 лева. Върху нея била начислена лихва в
размер на 38.47 лева за период на забава 11.07.2020 г. - 01.06.2023 г.
Посочените суми във фактурите представлявали начислени дължими месечни
вноски, представляващи цена на устройство и се дължали на основание сключените Рамков
договор идентифициран с негов уникален номер ***** и Договор за продажба на изплащане
от 23.03.2018 г. Същите се дължали на основание p. II и сл. от Договорите за продажба на
изплащане. Посочените суми във фактура № ********** представлявали суми дължими до
края на договора, станали изискуеми поради неплащане на поредни вноски и след издаване
на фактурата, на основание p. IV чл. 12.3 от Договорите за продажба на изплащане. Сумите
не били заплатени от ищеца в срока за доброволно плащане, посочен за всяка фактура,
както и към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед и настоящата
искова молба.
Сумата от 432,81 лева, част от общата сума в размер на 875,18 лева била формирана
както следва:
По договор с партиден номер ***** за услуга ************* била начислена
неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен
апарат за фиксирана телефонна услуга за посочения номер, по която неплатената сума била
в размер на 90.00 лева. Дължимата мораторна лихва - в размер на 26.85 лева за период на
забава 22.06.2020 г. -01.06.2023г.
По договор с партиден номер ***** за услуга ************* била начислена
неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
посочения номер, по която неплатената сумабила в размер на 34.98 лева. Дължимата
мораторна лихва - в размер на 9.55 лева за период на забава 21.09.2020 г. - 01.06.2023 г.
По договор с партиден номер ***** за услуга ************* била начислена
неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения
номер, по която неплатената сума била в размер на 12.89 лева. Дължимата мораторна лихва
- в размер на 3.52 лева. за период на забава 21.09.2020 г. - 01.06.2023 г.
По договор с партиден номер ***** за услуга ************* била начислена
неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство Handset Nokia 2.1 BlSil+PH
ClearNoki J1200 MAT15 23м, по която неплатената сума била в размер на 13.55 лева.
Дължимата мораторна лихва - в размер на 3.70 лева за период на забава 21.09.2020 г. -
01.06.2023 г.
По договор с партиден номер ***** за услуга ************* била начислена
неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
6
посочения номер, по която неплатената сума била в размер на 74.97 лева. Дължимата
мораторна лихва - в размер на 20.47 лева за период на забава 21.09.2020 г. - 01.06.2023 г.
По договор с партиден номер ***** за услуга ************* била начислена
неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения
номер, по която неплатената сума била в размер на 32.74 лева. Дължимата мораторна лихва
- в размер на 8.94 лева за период на забава 21.09.2020 г. - 01.06.2023 г.
По договор с партиден номер ***** за услуга ************* била начислена
неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство Handset А1 Alpha Black+PH
case MAT 25 23м, по която неплатената сума била в размер на 73.68 лева. Дължимата
мораторна лихва - в размер на 20.12 лева за период на забава 21.09.2020 г. - 01.06.2023 г.
По договор с партиден номер ***** за услуга ************* била начислена
неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен
цифров приемник за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на 100.00
лева. Дължимата мораторна лихва била в размер на 26.06 лева. за период на забава
05.11.2020 г. - 01.0б.2023 г.
Сумите се дължали поради настъпило неизпълнение на задължения на ответника да
заплаща цена месечно потребени мобилни и интернет услуги, както и цена на устройство.
Всички те били начислени на основание сключените Рамков договор идентифициран с негов
уникален номер *****, Приложенията и Договорите за продажба на изплащане към него.
Начислени били за прекратяването на рамковия договор в частта му за услугите по партида
№ *****.
Договорът бил прекратен на 20.09.2020 г., на основание чл. 54.12 от ОУ, съгласно
който: „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на
А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е
продължила повече от 124 дена." Размерът на неустойките бил посочен в приложимите
разпоредби за отговорност в приложенията за услугите, които гласяли: „Ако достъпът до
Мрежата бъде спрян или абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по инициатива
или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на ползване, определен за този
абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в размер на месечните абонаментни
такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен
размер, без отстъпка, до изтичане на съответния Срок на абонамента.
Относно начислените такси се сочи в исковата молба, че по договор с партиден
номер ***** била начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса. Абонатът уговорил и използвал тарифни планове, за който се е задължил
да плаща промоционална цена за срок от 2 години. Ползваната месечна отстъпка била на
цена, по-ниска от стандартната. Неустойката се начислявала за стандартната месечна такса
за периода до оставащия срок до края на договора и върху сумата без ДДС. Когато Абонатът
бил физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по
тази клауза не можел да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
7
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в
допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване Абонатът дължал на Оператора и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на
изплащане), съответстваща на оставащия Срок на ползване по съответния абонамент.
По договор с партиден номер ***** били начислени неустойки, представляващи
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС. Сумата се формирала от 3
стандартни месечни такси посочени с Приложение 1, като от стандартната цена за тарифния
план за физически лица се отчислявало начисленото ДДС.
По договор с партиден номер ***** били начислени неустойки, представляваща
отстъпка от цената на устройство. Неустойката за отстъпка от цена на устройство се
изчислявала спрямо отстъпката, която е предоставена и е пропорционална на оставащия
срок до края на договора.
Поддържа се от ищеца, че неустойките били компенсаторни и не били начислени за
определен период. С всеки Договор за продажба на изплащане била уговорена и цената на
вещта, когато се заплаща в брой и изцяло - раздел II. чл.8.2. За всяко закупено устройство
била направена отстъпката от цената във връзка с използването на електронни съобщителни
услуги за определен телефонен номер. Устройствата били закупени на изплащане във връзка
с Договор за продажба на изплащане, като начислената неустойка се изчислявала спрямо
договореното в Договор за продажба на изплащане по пропорционално оставащият период
на Договора.
По договор с партиден номер ***** била начислена неустойка, представляваща цена
на невърнато оборудване по ценова листа. Оборудването, което било предоставено за
ползване на фиксирана услуга, било собственост на ищеца „А1 България" и подлежало на
връщане след края на договора или при предсрочното му погасяване/прекратяване.
По отношение на вземането в размер на 241,76 лева, представляващо натрупани
лихви е посочено в исковата молба, че съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ответникът бил
длъжен да заплати на ищеца сумата от 241,76 лева, представляваща мораторна лихва за
забава, формирана и уточнена съответно с размер и период за всяко едно от вземанията,
описани по-горе. До настоящия момент и горепосочената сума не била заплатена от
ответника.
Така, на 14.06.2023 г. ищецът депозирал пред PC - гр. Хасково заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника П. К. П.. Въз основа на заявлението било
образувано ч.гр.д. 20235640101247 по описа на Районен съд - Хасково, с предмет искане да
бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за сумите както
следва:
- 875,18 лева- задължения по общ рамков Договор №***** от *****, от които 239,19
лева неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 203,18 лева -
8
неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, 432,81 лева - неустойка
съгласно чл. 54.12 от ОУ на заявителя във връзка с цитирания договор;
-241,76 лева - общ сбор от мораторна лихва от датата, представляваща първи ден от
забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране
на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението.
На 19.10.2023 г. на заявителя било връчено Разпореждане по ч.гр.д. №
20235640101247 по описа на Районен съд - Хасково, с което ищецът бил уведомен, че
издадената Заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Със същата заповед заповедният съд дал указания на „А1 България" ЕАД да предяви иск по
чл. 422 ГПК. Поддържа се, че ищецът в законоустановения срок, предявява положителен
установителен иск, с правно основание чл. 422 ГПК.
Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 875,18 лева - задължения
възникнали въз основа на Рамков договор идентифициран с негов уникален номер №
*****/*****, сключените към него приложения и договори за продажба на изплащане, както
и общите условия на мобилния оператор, от които 239,19 лева, представляващи неплатени
суми за предоставени електронни съобщителни услуги; 203,18 лева - неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане; 432,81 лева - неустойка съгласно чл. 54.12
от ОУ на ищеца; и сумата от 241,76 лева - мораторна лихва от датата, представляваща първи
ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на
депозиране на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се и присъждане на деловодни разноски за заповедното и за настоящото
производства.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 ГПК, не представя
отговор на исковата молба по чл.131 ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв
отговор представя назначения му на същото основание особен представител, в указания му
срок. Счита предявените искове за допустими, но неоснователни по отношение на
претендираните суми за неустойки.
Не се оспорва от ответника наличието на валидно облигационно отношение по
Рамков договор, идентифициран с негов уникален № *****/***** и сключените към него
приложения, както и размера на потребените електронни съобщителни услуги, нито тяхната
цена, посочена в издадените данъчни фактури. Не се оспорва и наличието на валидно
облигационно отношение по Договор за продажба на изплащане № ***** от 14.01.2019 г. и
по Договор за продажба на изплащане № ***** от ************* г., както и стойността на
мобилните апарати и че те са били предоставени на ответника.
Оспорва се основателността на искането за неустойка по следните съображения:
Ищецът твърдял, че основанията за прекратяване на процесния договор били
9
регламентирани в приложенията към него и общите условия на дружеството, където била
предвидена възможност за едностранно прекратяване на облигационната връзка от страна на
мобилния оператор при виновно неизпълнение на задълженията на абоната, в който случай
последният дължи неустойка. Неустойката била форма на договорна отговорност, която
служела за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установявала
размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразявала
типичната за неустойката обезщетителна функция. В конкретиката на казуса, за да възникне
вземане за неустойка в полза на мобилния оператор, следвало да са налице кумулативно
следните предпоставки - договорно неизпълнение от страна на абоната на задължението му
да заплаща стойността на ползваните услуги и прекратяване на договора за мобилни услуги.
Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление от изправната
страна - доставчик на мобилни услуги преди изтичане на срока му представлявало по
същество разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка
било виновно неизпълнение от страна на абоната. С оглед характера на насрещните
престации /за продължително изпълнение/ развалянето на договора имало действие
занапред. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря
длъжника, включително неплащането на възникнали задължение през предварително
определен срок, било основание за развалянето му според нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
Следователно, доколкото процесният договор бил сключен в писмена форма, изявлението за
прекратяването му също следвало да е в такава форма и с него следвало да се даде подходящ
срок за изпълнение. В исковата молба не се твърдяло договорът между страните да е
прекратен по предвидения в закона ред - едностранно, с писмено предизвестие от мобилния
оператор, отправено до абоната-ответник, поради виновно негово неизпълнение. Липсата на
надлежно прекратяване на договора препятствало пораждане на вземането за неустойка в
полза на ищеца за вреди от прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на
уговорения срок, доколкото фактическият състав за възникване на това право не бил
завършен.
В съдебно заседание, ищецът не се представлява. Не се явява и упълномощеният
процесуален представител. Депозирана е молба, с която исковите претенции се поддържат и
се моли за постановяване на решение, с което същите да бъдат уважени. Ведно с молбата е
депозиран списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Релевира се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна.
В съдебно заседание, назначеният особен представител на ответника счита исковата
претенция за неустойка за неоснователна като не оспорва дължимостта на останалите суми.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени и приети като писмени доказателства Договор №
*****/*****, сключен между „Мобилтел“ ЕАД и П. К. П.; Приложение №1 към Договор №
***** от *****. за ползване на ценови пакети за пренос на данни; Допълнително приложение
10
към приложение №1 към Договор № ***** от *****.; Приложение №1 към Договор № *****
за цени и условия за ползване на фиксирана телефонна услуга; Договор № *****/*****.,
сключен между „А1 България“ ЕАД и П. К. П.; Приложение №1 към Договор № ***** от
*****., сключен между „А1 България“ ЕАД и П. К. П.; Приложение №1 към Договор №
***** от *****.; Договор за продажба на изплащане № *****/*****., сключен между „А1
България“ ЕАД и П. К. П.; Приемо-предавателен протокол закупено крайно устройство с
купувач П. К. П. и продавач „А1 България“ ЕАД и гаранционна карта №*****;
Информация съгласно Закона за защита на потребителите; Приложение №1 към Договор №
***** от *************г.; Допълнително приложение към Приложение №1 към Договор №
***** от *************г.; Приемо-предавателен протокол закупено устройство на Договор
за продажба на изплащане № *****/*************г. и гаранционна карта №*********;
Договор за продажба на изплащане № ***** от ************* г.., сключен между „А1
България“ ЕАД и П. К. П.; Заявление за прекратяване на Договор с вх. №********* от
07.05.2020г., както и Фактура №**********/*****, издадена от „А1 България“ ЕАД за
сумата от 90,50 лева; Фактура № *****/*****г., издадена от „А1 България“ ЕАД за сумата от
103,32 лева; Фактура №*************/*************г., издадена от „А1 България“ ЕАД за
сумата от 73,44 лева; Фактура №*************/10.09.2020г., издадена от „А1 България“
ЕАД за сумата от 73,56 лева; Сметка №***** издадена от „А1 България“ ЕАД за сумата от
100 лева; Сметка №*************г., издадена от „А1 България“ ЕАД за сумата от 34,98
лева; Сметка №*************г., издадена от „А1 България“ ЕАД за сумата от 12,89 лева;
Сметка №*************г., издадена от „А1 България“ ЕАД за сумата от 74,97 лева; Сметка
№*************г., издадена от „А1 България“ ЕАД за сумата от 32,74 лева; Фактура
№*************г., издадена от „А1 България“ ЕАД за сумата от 133,26 лева; Сметка
№*****, издадена от „А1 България“ ЕАД за сумата от 13,55 лева; Сметка №***** издадена
от „А1 България“ ЕАД за сумата от 73,68 лева. В приложеното в цялост ч.гр.д. № 1247 по
описа за 2024 г. на РС – Хасково се съдържат и Общи условия за взаимоотношенията между
„А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни
мрежи на „А1 България“ ЕАД. Като писмени доказателства са приобщени и две заявления за
прекратяване на договор № ***** за номер ************* от 07.05.2020 г. и на договор №
***** за номер ********** от същата дата, подписани от ответника, с който същият е заявил
желанието си съответния договор да бъде прекратен, считано от 06.06.2020 г. От тях се
установява, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради
което същото не следва да се излага отново.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1247 по описа за 2023 г. на РС - Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 7767/16.06.2023 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед
№ 510 от 22.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за
сумата от 875,18 лв. – главница, представляваща неизплатени месечни такси за
предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 239,19 лв.; неизплатени
суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 203,18лв.;
неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната в общ размер на
11
432,81 лв., и 241,76лв. – мораторна лихва, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане, както и направените разноски в размер
на 25 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане № 1456 от 05.10.2023 г.,
връчено на ищеца на 19.10.2023 г., е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно
съединение установителни искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.183 и чл.200 ЗЗД, вр. чл. 335, ал. 1 ТЗ и чл.92 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на
издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК.
Във връзка с основателността на заявените претенции, съдът намира следното:
От приетите и неоспорени и посочени по-горе Договор № *****/***** и Договор №
*****/*****., ведно с приложенията към двата договора и Общите условия на „А1
България“ ЕАД, по несъмнен начин се установява, че между страните (ищецът с предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД) са възникнали валидни облигационни правоотношения за
предоставяне на електронни съобщителни услуги, вкл. и фиксиран интернет, като съобразно
т.3.2 от договорите, същите уреждат условията валидни за всички услуги, ползвани от
абоната, като всяка избрана от абоната услуга или пакет от услуги, в това число срок на
ползване, ценови условия, приложимите Общи условия и други, се описват в приложения,
представляващи, неразделна част от договора. От своя страна всяко от представените
приложения съдържа описание на съответния тарифен план, ценови условия, като са
посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с
начисляване на неустойки. Така сключените договори, представляващи рамков договор,
идентифициран с неговия уникален номер *****, ведно с подписаните към него
приложения, които индивидуализират отношенията и уговорките между страните, откъм
съдържание отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като
същият включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна
част от него. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този
начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
Сключеният между страните договор за предоставяне на мобилни услуги има характерът на
едностранна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй като е сключен от
търговец и е свързан с упражняваното от него занятие. Следователно приложими са
рапоредбите на търговския закон. Съгласно чл. 298 ТЗ търговецът може да установи
отнапред общите условия за сключваните от него сделки, като те стават задължителни за
12
другата страна, когато тя писмено е заявила, че ги приема. Ответникът има задължението да
заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи, че го е
изпълнил, но по делото не са изложени твърдения и не са ангажирани писмени
доказателства за погасяване на сумите по издадените фактури. Дали дадена фактура е
достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво
отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура
е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и стойността на ползваните
услуги. Действително, задълженията като конкретни суми са посочени в процесните
фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги,
които абонатът е потребил, което обстоятелство по делото не е спорно, и оттук няма
значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ операторът е
предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това и
допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били формирани неправилно,
като няма данни абонатът да е упражнил това свое право /чл. 26 от ОУ/. След като клиентът
има сключен договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно
такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането
му да заплати ползваните услуги. От събраните писмени доказателства, се установява, че
изрядната страна по договора е ищецът, който е предоставил на ответника твърдените
услуги, без обаче същите да са били заплатени. Относно въпроса за едностранното
прекратяване на договора от страна на оператора, същото е предвидено в ОУ при неплащане
на месечните суми от абоната, като това прекратяване настъпва автоматично по силата на
договора в случай на забава, продължила повече от 124 дни, без да е необходима форма за
валидност или за доказването му /чл. 54 от ОУ/. Предвид изложеното, съдът намира, че
между страните е възникнало валидно облигационно отношение по гореописания рамков
договор, идентифициран с неговия уникален номер *****, ведно с приложенията към него,
представляващи неразделна част от същия. Срещу предоставените услуги, чрез обществена
далекосъобщителна мрежа, задължение на потребителя е да плаща възнаграждение.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При
сключването на договора А1 уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му
бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от
А1 след предварително уведомление до абоната, като неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
Ищецът претендира на първо място вземания, отразени в процесните фактури, които
включват незаплатени абонаментни такси и използвани електронни съобщителни услуги.
Съгласно т. 20.1 ОУ месечният абонамент осигурява на абоната достъп до избрания
пакет от услуги, съгласно сключения договор за услуги в зоната на обслужване на една от
мрежите, а т. 19 от общите условия предвижда, че за да бъде обслужван от мрежите
абонатът трябва да притежава валидна лична СИМ карта, регистрирана в базата данни.
Отново в общите условия е предвидено, че месечната абонаментна цена се предплаща от
13
абоната на съответната мрежа ежемесечно по ценоразпис на оператора съобразно избрания
пакет от услуги. Доколкото цената на абонамента е възнаграждение за самото право на
достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответната СИМ карта с
уникален телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите участници
в мрежата като абонат както при изходящи, така и при входящи повиквания, за доказването
на това вземане в полза на доставчика е достатъчно позоваването на подписаните от
потребителя договори за съответния абонаментен план, тъй като не е обвързано от
потреблението на мобилните услуги, а от възможността да се ползват. Абонаментна такса се
дължи без значение дали мобилният оператор действително е предоставил услугите и
съответно дали абонатът е потребил мобилните услуги, включения в избрания от него план.
В приложенията към договора за мобилни услуги са посочени конкретни телефонни номера,
на които са активирани избраните тарифни планове. Ответникът не е оспорил
предоставянето му на достъп до услугите, тоест липсва възражение за активността на
предоставените му СИМ карти през процесния период.
Съгласно чл. 26.5 от приложимите общи условия ответникът е имал задължение в 15-
дневен срок след издаване на фактурата да я заплати. Видно от приетите по делото фактури
по всяка една от тях е изтекъл 15-дневения срок, поради което вземанията са станали не
само изпълними, но и изискуеми.
Ето защо следва да се приеме, че за ответника е възникнало задължението за
заплащането на уговорените абонаментни такси за процесния период, както и за
използваните съобщителни услуги.
В конкрения случай, ищецът претендира сумата в общ размер на 239,19 лева, от
които сума в размер на 84,16 лева - главница за ползвани електронни съобщителни услуги
по Приложение 1 на ************* г. за услуга ************* с план А1 ONE Unlimited 26
за периода ************* г.; 41,74 лева - главница за ползвани електронни съобщителни
услуги по Приложение 1 на 14.01.2019 г. за услуга ************* с план А1 Surf XS за
периода ************* г.; 50, 44 лева -главница за ползвани електронни съобщителни
услуги по Приложение 1 на *****. за услуга ************* с план А1 TV Standard 2у за
периода ************* г.; 26,44 лева - главница за ползвани електронни съобщителни
услуги по Приложение 1 на *****. за услуга 101001274363 с план А1 Net 50 2у за периода
************* г.; 4,14 лева - главница за ползвани електронни съобщителни услуги по
Приложение 1 на 23.03.2018 г. за услуга ***** с план Mtel Surf М за периода 07.05.2020 г. -
06.06.2020 г.; 2,39 лева - главница за ползвани електронни съобщителни услуги по
Приложение 1 на 23.03.2018 г. за услуга ************* с план Home phone - social за
периода 07.05.2020 г. - 06.06.2020 г. и 29,88 лева - такса за събиране на дължими суми.
Следователно, претендираните в настоящото производство суми за неплатени
ползвани електронни съобщителни услуги и абонаментни такси за процесните периоди по
процесния Договор и приложения към него, съдът намира, че са изцяло основателни. В
тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора и приложенията
към него да заплаща месечните такси и вноски. Като не е представил писмени доказателства
14
за погасяването на сумите, следва да се приеме, че същите са дължими.
Ето защо съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следва
да бъде уважен за сумата в размер на 239,19 лева, представляваща сбор от дължимите
незаплатени месечни абонаментни такси и използвани мобилни услуги по издадените
фактури - Фактура № **********/*************.; Фактура № *****/***** г.; Фактура №
*************/************* г. и Фактура № *************/************* като
основателен и доказан.
По отношение на претендираните вноски по договор за продажба на изплащане:
По делото са представени Договор от *****. за продажба на изплащане към рамков
договор № *****, по силата на който ищецът е прехвърлил правото на собственост върху
крайно устройство - апарат Nokia 2.1. BlSil+PH Clear Nokia 2.1. със сериен номер: *****, а
ответникът се е задължил да заплати определена цена. Представен е и Договор от
************* г. за продажба на изплащане към рамков договор № *****, по силата на
който ищецът е прехвърлил правото на собственост върху крайно устройство - апарат А1
Alpha Black+PH case със сериен номер: ***** отново срещу задължение на ответника са
заплати определена цена. Следователно между страните са възникнали облигационни
правоотношение с посоченото от ищеца в исковата молба съдържание.
За да възникне вземането за заплащане на продажната цена, е необходимо ищецът да
е изпълнил задължението си за прехвърляне на правото на собственост и предаване на
владението на вещта. Правото на собственост върху индивидуално уговорени движими
вещи се прехвърля автоматично с постигането на съгласие между страните – арг. чл. 24, ал.
1 от ЗЗД. Предаването на владението също следва да се приеме за доказано, следователно и
за осъществено. Видно от представените по делото приемно-предавателен протоколи за
закупени крайни устройства от съответните дати - *****. и ************* г. на посочените
дати владението над вещта е предадено на купувача по договора за продажба на изплащане.
Същото обстоятелство е документирано и в двата договора за продажба на изплащане.
Следователно ищецът е изправна страна по договорите за продажба на изплащане и в негова
ползва е възникнало вземането за продажната цена на вещите.
Тук е мястото да се посочи, че в случая е налице особен вид продажба по смисъла на
чл. 335, ал. 1 ТЗ – продажба на изплащане, при която страните могат да уговорят цената по
договора да бъде изплатена от купувача на отделни вноски. При договора за продажба на
изплащане е налице едно неделимо вземане (за заплащане на цената), като обстоятелството,
че е договорено плащането на сумата да стане на части по предварително договорена схема,
които части са равни и заплащането им е определено на еднакви интервали от време, не
променя характера на задължението. Договореният начин на плащане представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части по аргумент за
противното от чл. 66 ЗЗД, което не превърща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора.
Общите правила за договора за продажба предвиждат, че цената се заплаща с
15
предаване на владението на вещта, но страните са свободни да уговорят друг начин и срок за
заплащането й. В настоящия случай заплащането на цената е трябвало да се извършва на 24
месечни вноски, като първоначалната била заплатена при предаването на вещта, а
останалите 23 месечни вноски са били дължими с издаването в сроковете за плащане на
сумите по месечни таксуващи фактури.
Безспорно е, че ответникът не е изпълнил надлежно и задълженията си по договорите
за продажба на изплащане, като за периода от 07.05.2020 г. – 06.09.2020 г. има неплатени
вноски в общ размер по двата договора от 69,92 лева (4х17,48 лв.). По делото нито се
твърди, нито са ангажирани доказателства относно изпълнението и на тези изискуеми
задължения на ответника. Поради неизпълнението на задължението за заплащане на
определените вноски ищецът твърди настъпването на предсрочна изискуемост и на
останалите, поради което е издал фактура № ************* на стойност общо 133,26 лева.
Съгласно чл. 12.3 от договорите за продажба на изплащане при неплащане в срок на най-
малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача, всички суми, дължими до
края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми
и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок.
По делото се установява неизпълнение на задълженията за заплащане на 4
последователни месечни вноски по двата договора за продажба на изплащане, поради което
в правната сфера на ищеца е възникнало правото едностранно да промени клаузите на
сключените между страните договори, касаещи изискуемостта на вземанията по него.
Съгласно мотивната част на т. 18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено
по тълк. д. № 4 по описа за 2013г. на ВКС, ОСГТК предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което обаче настъпва с волеизявление само на една от страните при
наличието на неплащане и упражняване на потестативното право на кредитора да обяви
непогасения остатък за предсрочно изискуем. Действието на едностранното изменение на
договора настъпва едва след достигането на волеизявлението на кредитора до длъжника.
В настоящия случай такова волеизявление е извършено чрез конклудентни действия,
а именно издаването на фактура за непогасения остатък от продажната цена на апарат Nokia
2.1. BlSil+PH Clear Nokia 2.1. със сериен номер: ***** и на апарат А1 Alpha Black+PH case
със сериен номер: ***** В нея съобразно уговореното между страните е определен краен
срок за плащане – 24.10.2020 г. Ето защо следва да се приеме, че ищецът законосъобразно,
при наличие на предвидените в сключения между страните договор предпоставки и при
спазване на уговорената процедура е обявил предсрочна изискуемост на вземанията си.
Същевременно ответникът не твърди заплащането им. За пълнота на изложението следва да
се посочи, че дори да не беше надлежно обявена предсрочната изискуемост на вземанията,
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
вземане всяка една от вноските е била падежирала. Ето защо, в конкретният случай, съдът
приема за установени предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на
остатъка от вноските.
Предвид упражненото от страна на ищеца право да обяви предсрочна изискуемост и
16
с оглед факта, че няма представени доказателства по делото предадените мобилни
устройства да са върнати на оператора, съдът приема, че ответникът дължи заплащане на
претендираните суми в общ размер от 203,18 лева, от която 59,50 лева по Договор за
продажба на изплащане № ***** от 14.01.2019 г. и 143,68 лева по Договор за продажба на
изплащане № ***** от ************* г., чиято изискуемост настъпва след издаването на
съответната месечна фактура и на падежа, указан в нея. В тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираните суми по договорите. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, който не доказва да
е изправна страна. Предвид липсата на доказателства, от страна на ответника, за плащане на
претендираните суми, съдът намира, че тези искове с правно основание чл.422 ал.1, вр.
чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл.183 и чл.200 ЗЗД, вр. чл. 335, ал. 1 ТЗ са доказани по основание и
размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде признато за установено
и дължимостта на законната лихва върху посочените по-горе главници от 239,19 лева и
203,18 лева, от датата на подаване на заявлението в съда – 15.06.2023 г. до окончателното
плащане на вземането.
От ищеца се претендират и неустойки в общ размер от 432,81 лева, както следва:
90,00 лева по договор с партиден номер ***** за услуга ************* - неустойка,
представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен апарат за
фиксирана телефонна услуга за посочения номер; 34,98 лева по договор с партиден номер
***** за услуга ************* - неустойка, представляваща неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер; 12,89 лева по договор с партиден
номер ***** за услуга ************* -неустойка, представляваща отстъпка от цената на
месечна абонаментна такса за посочения номер; 13,55 лева по договор с партиден номер
***** за услуга ************* -неустойка, представляваща отстъпка от цената на
устройство Handset Nokia 2.1 BlSil+PH ClearNokia J1200 MAT15 23м.; 74,97 лева по договор
с партиден номер ***** за услуга ************* - неустойка, представляваща неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер; 32,74 лева по договор с
партиден номер ***** за услуга ************* - неустойка, представляваща отстъпка от
цената на месечна абонаментна такса за посочения номер; 73.68 лева по договор с партиден
номер ***** за услуга ************* - неустойка, представляваща отстъпка от цената на
устройство Handset А1 Alpha Black+PH case MAT 25 23м; 100,00 лева по договор с партиден
номер ***** за услуга ************* - неустойка, представляваща цена на невърнато
оборудване по ценова листа предоставен цифров приемник за посочения номер;
Видно от представените Приложение № 1 към договорите за мобилни услуги, в т.6, т.
7 или т.8 „Отговорност“ от всяко от приложенията, е посочено, че в случай на прекратяване
по инициатива или по вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, абонатът дължи
на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента,
за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, включително
за допълнителния пакет, ако е активиран такъв, до изтичане на съответния срок на ползване.
17
Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в
допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на
оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове
и от пазарните цени на крайните устройства, закупени или предоставени на лизинг/на
изплащане, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Предвидено е още, че в случай на прекратяване на договора за услугата в това приложение,
което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато от
абоната в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от
абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис на оператора. Съобразно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната й функция,
която се извлича от възможността неустойката да бъде единствено намалена. В конкретния
случай, страните са уговорили неустойка по правоотношението в размер на оставащите до
края на срока на договора месечни абонаменти, но не повече от трикратния им размер.
Неустойката всъщност е равна на цената на самата услуга за оставащият период от договора,
като по този начин позволява на доставчика да получи цената, независимо от това, че след
прекратяването не предоставя услугата. Въпреки ограничаването, клаузата е неравноправна,
защото не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия
срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали
правоотношението се прекрати на първия месец или 3 месеца преди края му, дължимото
обезщетение е едно и също, въпреки че неизпълнението е различно. Реално, колкото е по-
малко неизпълнението, толкова по-голяма е неустойката, която потребителят трябва за
плати. Така твърдяна от ищеца и формулирана клауза за дължимостта й, изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично
нарушава принципа на справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване и
излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката, като не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението и причините за
прекратяването – Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК;
ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Същите съображения са относими и към претендираната неустойка в размер на
отстъпките по абонаментния план, като при тях е налице и неяснота относно това какви
точно отстъпки се имат предвид в клаузите и как следва да се определи дължимата „част“.
Наред с горното, в приложенията е уговорено, че във всички случаи, в които е предоставено
устройство, при прекратяване на договора потребителят дължи и част от отстъпката от
пазарните цени на крайните устройства, които е закупил, съответстваща на оставащия
период. Пазарната цена е определена като цената на съответното устройство в брой без
18
абонамент, съгласно действащия ценоразпис към датата на подписване на приложението.
Клаузите са неясни, защото липсва каквато и да било конкретизация относно размера на
задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване. Поради това,
съдът намира, че тази уговорка налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не
е имал възможност да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, т. 9 ЗЗП в
редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.), а именно ценовата листа на оператора,
върху параметрите на която влияние има само той и по този начин не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, т.
18 ЗЗП в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.). В приложенията е посочен
размер на предоставена отстъпка от крайна цена на устройство, но не е посочено за какво се
отнася, как е образувана и каква е пазарната цена на оператора, като отново не става ясно
как следва да се определи дължимата „част“.
Изложените съображения са относими и към претендираната неустойка за невърнато
оборудване. В клаузата е уговорено, че при невръщане на предоставено оборудване, се
дължи обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис на оператора. Клаузата е неясна, защото липсва каквато и да било
конкретизация относно размера на задължението, което е възможно да възникне при
предсрочното прекратяване. Поради това, съдът намира, че тази уговорка налага на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора (чл. 143, т. 9 ЗЗП), а именно ценоразпис на оператора, върху
параметрите на който влияние има само той и по този начин не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, т. 10 18 ЗЗП).
Освен това, клаузата не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя, относно
оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение.
Независимо дали правоотношението се прекрати на първия или последния месец от
уговорения срок, дължимото обезщетение винаги ще бъде равно на цената на ново
устройство. Поради това, съдът намира, че клаузата е неравноправна, тъй като с нея се
задължава потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение – чл. 143, т. 5 ЗЗП. Тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при уговарянето, следва изводът, че не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД,
в тази си част правоотношението изобщо не е породило правно действие.
По тези съображения съдът счита, че исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на обезщетението за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД и предвид
основателността на вземанията, включващи незаплатени абонаментни такси и използвани
електронни съобщителни услуги и претендираните вноски по договор за продажба на
изплащане, следва да бъде разгледано и претендираното акцесорно такова, а именно –
обезщетение за забава. Съгласно уговореното в процесните договори падежът на вземанията
е настъпил и те са станали изискуеми – чл. 26.5 от общите условия и чл. 6 и чл. 12 от
19
договорите за продажба на изплащане. Забавата настъпва с изтичането на срока и не е
необходимо отправянето на покана от страна на кредитора за изпадането в забава на
длъжника – чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Искът за мораторна лихва следва да бъде частично отхвърлен. Видно от издадените
фактури, падежът за плащане на първата е изрично посочен – ***** г., при което от
11.07.2020 г. се дължи обезщетение. Именно това е и началният момент на предявените
претенции за обезщетение за забава, начислено върху сумата от общо 239,19 лева за
неплатени предоставени електронни съобщителни услуги и върху сумата от общо 203,18
лева за неплатени суми за устройство по договорите за продажба на изплащане. За исковия
период 01.07.2020 г. – 01.06.2023 г., изчислено от съда на основание чл. 162 ГПК чрез он-
лайн калкулатор, обезщетението за забава върху сумата от общо 442,37 лева (239,19 лв.
+203,18 лв.), възлиза на сума в размер от 132,43 лева (71,61 лв.+60,82 лв.). Претендираните
от ищеца обаче обезщетения за забавено плащане, касаещи предоставените електронни
съобщителни услуги са в размер общо на 67,81 лв. за периода 11.07.2020 г. – 01.06.2023 г. и
54,74 лева за същия период за неплатените суми по двата договора за продажба на
изплащане, т.е. 122,55 лева /67,81 лв. + 54,74 лв./
Относно търсеното обезщетението за забава, начислено върху сумата от общо 432,81
лева за неустойки за предсрочно прекратяване периода 22.06.2020 г. – 01.06.2020 г., не се
установи наличие на главен дълг, поради което същото следва да бъде отхвърлено като
обусловено.
Предвид изложеното, дължимият размер на претендираната мораторна лихва е 122,55
лева за процесния период от 01.07.2020 г. до 01.06.2023 г. Следователно и с оглед принципа
на дизпозитивното начало в процеса – чл.6 ГПК, претенцията следва да бъде уважена за този
размер, а за разликата до пълния предявен размер от 241,76 лева следва да бъде отхвърлена.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство,
тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо
следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. №
1247 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково. От представените по него писмени
доказателства се установява, че те са действително направени, но съобразно установения по
делото размер на вземанията, следва да бъдат намалени на общо 274,33 лева.
С оглед изхода на настоящото производство и двете страни имат право на разноски,
но на ответника не следва да му бъдат присъждани такива, тъй като липсват твърдения и
доказателства за извършването им. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 657,77 лева,
20
съобразно ангажираните доказателства за реалното им извършване и представения списък
по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД, чл.183 и чл.200 ЗЗД, вр. чл. 335, ал. 1 ТЗ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, по отношение на
П. К. П., ЕГН **********, с адрес: *************, ЧЕ ДЪЛЖИ на А1 България” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – град София, 1309, район Илинден,
ул. „Кукуш“ № 1, следните суми: 239,19 лева - главница, дължима за използване на
електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер ***** като
част от рамков договор, идентифициран с уникален номер ***** и издадени въз основа на
него Фактура № **********/*************.; Фактура № *****/***** г.; Фактура №
*************/************* г. и Фактура № *************/************* по сключени
между П. К. П. и “А1 България” ЕАД договори и приложения към тях, от които 84,16 лева -
главница за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение 1 на *************
г. за услуга ************* с план А1 ONE Unlimited 26 за периода ************* г.; 41,74
лева - главница за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение 1 на 14.01.2019
г. за услуга ************* с план А1 Surf XS за периода ************* г.; 50, 44 лева -
главница за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение 1 на *****. за услуга
************* с план А1 TV Standard 2у за периода ************* г.; 26,44 лева - главница
за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение 1 на *****. за услуга
101001274363 с план А1 Net 50 2у за периода ************* г.; 4,14 лева - главница за
ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение 1 на 23.03.2018 г. за услуга *****
с план Mtel Surf М за периода 07.05.2020 г. - 06.06.2020 г.; 2,39 лева - главница за ползвани
електронни съобщителни услуги по Приложение 1 на 23.03.2018 г. за услуга *************
с план Home phone - social за периода 07.05.2020 г. - 06.06.2020 г. и 29,88 лева - такса за
събиране на дължими суми; 203,18 лева, представляваща неплатени суми за устройство по
Договор от 14.01.2019 г. за продажба на изплащане към рамков договор № ***** на апарат
Nokia 2.1. BlSil+PH Clear Nokia 2.1. със сериен номер ***** и Договор от ************* г.
за продажба на изплащане към рамков договор № ***** на апарат А1 Alpha Black+PH case
със сериен номер ***** от която 59,50 лева по Договор за продажба на изплащане от
14.01.2019 г. и 143,68 лева по Договор за продажба от ************* г.; 122,55 лева,
представляваща мораторна лихва върху тези суми за периода от 01.07.2020 г. до 01.06.2023
г., ведно със законната лихва върху главниците от 239,19 лева и 203,18 лева, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1247
по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково – 15.06.2023 г. до окончателното им
изплащане, за които е издадена заповед № 510 от 22.06.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1247 по описа за 2023 г. на Районен съд –
21
Хасково, КАТО иска за мораторна лихва в останалата му част за разликата до пълния
предявен размер от 241,76 лева, както и иска за сумата от 432,81 лева, представляваща
неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, като неоснователни
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, с адрес: *************, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, да заплати на А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – град София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, сумата от 932,10 лева, от
която 657,77 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 274,33 лева,
представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1247 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Хасково, за които е издадена заповед № 510 от 22.06.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: К. Х.
22