Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  № 35

 

 

   гр. Пирдоп, 05.05.2021 година

 

 

 

 

  В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

Районен съд-Пирдоп (РСПп), I-ви състав, в публичното заседание на първи април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                       Председател: Симеон Гюров

 

При участието на съдебния секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 313 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1,  вр. чл.415 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж“ рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, клон България с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, п. к. 1766, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Д. – Заместник управител, чрез юрисконсулт  Н.А.М. срещу Л.Д.Б. с ЕГН **********, адрес: ***. В исковата молба се твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-12396100 Л.Д.Б. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се, че на 30.04.2016 г. Л.Д.Б. е активирал, предоставената му от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг.№*********, чрез БНП Париб аПърсънъл Файненс С.А., клон България кредитната карта No CARD-12633872, с максимален кредитен лимит в размер 2500.00лв. Твърди се, че същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Твърди се, че върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. В исковата молба се твърди, че Л.Д.Б. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.02.2018г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 2761.34 . Твърди се, че това принуждава кредитора да блокира използването й. Твърди се, че въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължава виновно да не изпълнява, което поражда интерес от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България да потърси съдебна защита на вземането си. В исковата молба се твърди, че към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 2761.34 лв., представляващо използваната главница в размер на 2453.12, както и договорна лихва от 01.02.2018 (първа пропусната вноска) до 06.08.2018 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 308.22 лв. Твърди се, че Л.Д.Б. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 129.30 / СТО ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ ЛЕВА И 30 СТОТИНКИ/лв. за периода от 06.08.2018 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.02.2019 (дата на завеждане на дело). В исковата молба се сочи, че при условие, че установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът моли съда да приеме, че при условие на евентуалност, предявява осъдителен иск. Счита, че същият осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна. В исковата молба се твърди, че към датата на подаване на исковата молба, ответникът дължи на дружеството следните суми: 1.Главница - 2453.12лв.; 2. Възнаградителна лихва - 308.22 лв.; 3.Законна лихва за забава - 129.30 лв., или в общ размер на 2890.64 лв. В исковата молба се твърди, че за събирането на посочените суми, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е предприела действия по съдебното събиране на вземанието си, като е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд - гр. Пирдоп. По частно гражданско дело № 139/2019 г., с-в е издадена Заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от Л.Д.Б. срещу издадената заповед. На основание чл. 415, ал.1 от ГПК,БНППариба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България предявява настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Въз основа на чл. 238 от ГПК, ищецът моли за разглеждане на делото и постановяване на решение в негово отсъствие.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж per.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от Л.Д.Б. в размер на: 2453.12/ДВЕ ХИЛЯДИ ЧЕТИРИСТОТИН ПЕТДЕСЕТИ ТРИ ЛЕВА и 12 СТОТИНКИ/ лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 308.22 лв. /ТРИСТА И ОСЕМ ЛЕВА и 22 СТОТИНКИ / лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.02.2018 до 06.08.2018; 129.30 /СТО ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ ЛЕВА и 30 СТОТИНКИ / лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 06.08.2018 до 11.02.2019, или общо дължима сума 2 890.64 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.

При условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочените суми, ведно с направените разноски.

Ищецът моли съда да осъди Л.Д.Б. да му заплати и съдебните разноски в заповедното производство в размер на 57.81 лв., представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00/петдесет/ лв. и съдебните разноски по настоящото производство в размер на 140.31лв. - държавната такса за завеждане на иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. и 200.00лв. за възнаграждение на в.л. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява, в депозирани писмени молби по делото заявява становища за уважаване на исковата претенция ангажира доказателства.

 

Ответникът Л.Д.Б.  в срока по реда на чл. 131 от ГПК е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания. В писмения отговор ответника заявява, че оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Твърди, че не отговаря на истината изложеното в исковата молба за сключен между двете страни договор за кредит за покупка на стоки или услуги. Оспорва наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит между него и дружеството-ищец, т.к. кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22 от Закона за потребителски кредит и не поражда присъщите за този тип сделка правни последици между страните. Предвид изложеното ответникът моли съда да отхвърли предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани със законните последици от това. В сдбно заседание, редовно призован не се явява, не се предствалвява, заявява становище за постигане на извънсъдебно споразумение с ищеца, което в срока на изготвяне на настоящото решение не е постигнато.

 

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени и приети  копие на договор за кредит с №PLUS-12396100 и Приложение към Договора; месечно извлечение по кредитна карта №CARD-12633872; обратна разписка за предадена кредитна карта; приложени са гр. д. № 251/2019 г. по описа на РС-Пирдоп, гр. д. № 294/2020 г. по описа на Окръжен съд-София  и ч. гр. д. № 139/2019 г. по описа на РС-Пирдоп по което е издадена Заповед №155/26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет на настоящото производство, от което се установява,  че иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж“ рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, клон България с ЕИК: *********, е предявен срещу ответника Л.Д.Б. с ЕГН **********, в установения едномесечен срок от подаденото от ответника възражение.

От допусната ССчЕ и изслушано в.л. в съдебно заседание се установява, че предоставения от ищеца кредит е усвоен, като са извършвани тегления  от ответника и няма никакви погасявания от него, като дължимите суми към ищеца са  2453,12 лв.-неизплатена главница по договора за издаване и полване на кр.карта №12396100 от 16.12.2015г., 308,22 лв.-договорна лихва  от 01.02.2018г. до 06.08.2018г., 129,30 лв.-мораторна лихва от 06.08.2018г. до 11.02.2019г.-датата на подаване на заявлението в съда. Настоящият съдебен състав кредитира така даденото заключение като безпристрастно и пълно.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

 

По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането, като ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. Основателността на иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се обуславя от наличието на следните предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице, като договорената сума е предадена на ответника. От събраните по делото доказателства се установи задължението на ответника по облигационното му отношение с ищеца-цесионер, като не се доказа изпълнението на същия от длъжника. Съобразно представените и ценени доказателства, настоящия съдебен състав не установи нелоялни и заблуждаващи търговски практики от страна на ищеца спрямо ответника.

 

С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав намира, че по отношение на ответника Л.Д.Б. с ЕГН ********** се установява съществуването на вземане, предявено от ищеца „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж“ рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, клон България с ЕИК: *********, произтичащи от договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-12396100, съгласно издадената заповед за изпълнение №155/26.02.2019 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №139/2019 г. на PC Пирдоп, като съобрази заключението на в.л., а именно: 2453.12 лв.- представляваща главница по револвиращ кредит; 308.22 лв.-представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.02.2018 до 06.08.2018; 129.30 лв.-представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 06.08.2018 до 11.02.2019, или общо дължима сума 2 890.64 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 11.02.2019г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в РСПп, до окончателното и изплащане.

 

Относно разноските:

Отговорността за съдебни разноски е невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната практика на ВС, изразена в ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав приема, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице двете предпоставки: ответника Л.Д.Б. с ЕГН **********  да не е дал повод за завеждане на иска и да признае иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направеното искане за присъждане на направените съдебни разноски от процесуалния представител на ищеца  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж“ рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, клон България с ЕИК: *********, съобразно приложените доказателства по делото,  следва да бъдe уважено съобразно уважената искова претенция,  като Л.Д.Б. с ЕГН **********следва да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж“ рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, клон България с ЕИК: *********,  направени разноски по ч.гр.д.№139/2019г. по описа на РСПп и по настоящото производство в общ размер на 548,12 лева.

 

По изложените съображения, Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Л.Д.Б. с ЕГН **********  , съществуването на вземане от ищеца „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж“ рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, клон България с ЕИК: *********, произтичащи от произтичащи от договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-12396100, съгласно издадената заповед за изпълнение №155/26.02.2019 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №139/2019 г. на PC Пирдоп, а именно: 2453.12 лв.- представляваща главница по револвиращ кредит; 308.22 лв.-представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.02.2018 до 06.08.2018; 129.30 лв.-представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 06.08.2018 до 11.02.2019, или общо дължима сума 2 890.64 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 11.02.2019г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в РСПп, до окончателното и изплащане.

 

ОСЪЖДА Л.Д.Б. с ЕГН ********** да заплати на„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж“ рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, клон България с ЕИК: *********, общо разноски  в размер на 548,12 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: