№ 44
гр. Айтос, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100638 по описа за 2021 година
Предявен e иск с правно основание чл. 405 КЗ вр. чл. 383 КЗ.
Производството по делото е образувано по ИМ на И. С. И., ЕГН **********, със
съд.адрес: ***, чрез адв. С.К., против „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със
съд.адрес: ***, чрез адв. М.В.. Претендира се осъждане на застрахователното дружество да
му заплати сумата от 20 001 лева (частичен иcк от иск в общ размер на 70 943 лева) –
обезщетение по договор за застраховка „Комфорт за бизнеса № ***", ведно със законната
лихва от 15.07.2021г. до окончателното плащане. Поддържа, че е собственик на имoти в с.
П., общ. Р., всички застраховани при ответното дружество по застраховка „ЗП Комфорт за
бизнеса № ***", със срок на валидност от 12.10.2020 г. до 11.10.2021 г. на обща стойност от
82 300 лева за сградите, no отпуснатия ипотечен кредит от БДСК. Сочи, че застраховката
била сключена в полза на Банка ДCK. Поддържа, че имота му бил увреден на 12.2.2021г.
поради разразила се силна буря в селото, която довела до срутване на две от сградите.
Уведомил застрахователното дружество и била заведена щета № 11122132101712. Сочи, че
възстановяването на разрушените имоти било на стойност 70 943,10лв. Получил отказ за
плащане от ответника. Твърди да е изправна страна по договора. Въпреки последвалите
молби и възражения не се стигнало до преразглеждане на отказа, респ. до плащане.
Поддържа, че застрахователят продължавал да търси разсрочените вноски (застр.премии) по
застраховката. Моли застрахователното обезщетение да му бъде заплатено от ответника в
качеството му на застрахован-страна по договора (т.е. в лично качество) съобразно молба от
09.09.21г. и уточнение, направено от ищеца в о.с.з. на 18.10.21 г. Претендира разноски.
Ответникът намира иска за недопустим, доколкото процесният договор бил сключен в
полза на трето лице-банка, което можело да получи обезщетение съгласно т.10.15.2 от ОУ.
Евентуално счита иска за неоснователен. Поддържа, че констатираните вреди били в
резултат на неотстранени повреди от по-рано настъпили събития, естествени климатични
условия, амортизация, лunca на поддръжка и предпазване на имуществото, както и че
сградата била стара и зле поддържана. Счита, че причина за настьпване на увреждането на
сградите била естествена ерозия на дървената покривна конструкция и тухлените зидове
1
към увредения участьк от Сграда №1, a повода за разрушаването е бурята, т.е.
застрахованото имущество било силно увредено и амортизирано поради ерозионни процеси
и липсата на поддръжка и предпазване на имуществото. Поддържа, че настъпилото събитие
не представлявало покрит риск no ОУ на застраховката (т.3.1.1. Раздел III от ОУ), което
обосновавало отказа му. Евентуално възразява за неизпълнение на договора от ищеца
съгласно т. 8.1.1. и 8.1.2 от ОУ и чл. 195 ЗУТ, водещи до негов отказ съобразно т.8.2.3 от
ОУ. Евентуално твърди, че вината за настьпване на вредите била изцяло на ищеца поради
липсва стопанисване на имуществото с ГДС. Евентуално счита, че е налице приложението
на раздел III, т. 6.1.6, 6.1.8 и 6.1.16 от ОУ, обосноваващи отказа му да плати обезщетение.
Евентуално поддържа, че не са пропаднали напълно двете сгради и не е налице тотална
щета, поради което счита размера на иска за завишен, възразявайки относно размера на
претенцията. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно наличието на застрахователно правоотношение,
произтичащо от сключен между ищеца и ответника (застраховател) договор за застраховка
„Комфорт за бизнеса“ № ***/09.10.20г., със срок на валидност от 12.10.2020 г. до 11.10.2021
г. По силата на договора е застраховано имущество на ищеца, находящо се в с.П., УПИ III-
429, кв.1, по плана на с.П., селскостопанска база-изградените в нея 6 бр. сгради, за покрити
рискове А, А 1, Б, Д 2, Д 5, Д 7 и Д 15, за застрахователната сума 82 300 лв. Представени са
ОУ приложими към договора. Не се спори и се установява, че договорът е сключен в полза
на трето лице-"Банка ДCK"АД, което е кредитор на застрахования (ищеца).
Не се спори, че е налице сключен между ищеца (като длъжник) и бенефициера-банка
(като кредитор) договор за инвестиционен кредит от 02.10.2018г. Не се твърди и установява
задълженията на кредитополучателя да са погасени изцяло.
Не се спори, а и се установява, че застрахованото имущество е собственост на ищеца.
Ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото на 12.02.21 г. застрахователно
събитие, за което е образувано щета № 11122132101712 при ответника. В констативен
протокол от 12.2.21г. е обективирано настъпилото събитие, като е извършен оглед на място.
С писмо застрахователят е уведомил застрахования, че не може да приеме по основание
заявената щета, представляваща според него непокрит риск по ОУ на полицата, считайки, че
не дължи плащане на застрахователно обезщетение.
По делото са разпитани като свидетели И.С.,Д.К.,Т.Н. и И.К..
ВЛ по назначената СЕ е дало заключение, че стойността на разходите за възстановяване
на имуществото във вид и състояние, в което е било, към датата на събитието е 41 539,61лв.
ВЛ е посочило ,че за процесните сгради липсват документи и техническа информация в
общ.Р.. Според ВЛ вероятните причини за настъпилите разрушения са намаляване на
якостта и носимоспособността на материалите от покривните обшивки, тухлените зидове и
дървената носеща конструкция, корозия и разрушаване на някои крепежни свързващи
елементи, като в следствие на тези процеси има вероятност носещата конструкция на
сградата да загуби устойчивост при по-силен вятър или сняг. ВЛ е дало заключение, че
действителната стойност на процесните сгради към м.10.20г. е 8000 лв., а към м.02.21г. е
6961,70лв.
Третото лице-бенефициер „Банка ДСК“ АД не е било привлечено и не е встъпило като
страна в настоящия процес.
При тези факти от правна страна съдът намира следното:
Предявеният иск е допустим - правото на иск е процесуално правомощие, необусловено от
материалноправни предпоставки. Не може поради това, основателността на иска да се превръща в
предпоставка за неговата допустимост. Изключено е да се въздигне самото съществуване на
2
спорното право в условие, за да започне исковият процес, след като именно в него всяка от
страните търси защита на своето правно твърдение, а чрез това и на правото, което посредством
същото брани. Исковият процес никога не се прекратява, ако в хода на провеждането му се окаже,
че предявеното от ищеца право не съществува, тъй като в този случай защитната функция на този
процес ще се обективира в потвърждаване на онова правно положение, което е поддържал
ответникът /в т.см. Решение № 292 от 28.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 31/2005 г., ТК/. Процесният
договор за имуществено застраховане е сключен в полза на трето лице по см. на чл. 398 КЗ, поради
което следва да бъде извършена преценка за отпадане действието на уговорката в полза на банката.
Макар и договор в полза на трето лице, договорът по чл. 383 КЗ (преди чл. 199а КЗ) за
застраховка, сключен в полза на кредитор, е договор в интерес, както на кредитора-бенефициер,
чието вземане се обезпечава, така и в полза на длъжника-уговорител, чието имущество се
застрахова и чието задължение към кредитора се намалява с получената от последния
застрахователна сума. С договора в полза на трето лице промитентът (обещателят) поема
задължение спрямо стипуланта (уговарящия) да изпълни на едно трето лице (бенефициер). В
случая стипулантът (ищецът), макар и страна по договора за застраховка, не е материалноправно
легитимиран да иска изпълнение (застрахователно обезщетение). Задължение за застрахователя
(промитент) да плати на ищеца (застрахования,стипулант) ще възникне в случай на отмяна от
страна на последния на клаузата в полза на бенефициера преди заявлението му, че ще се ползва от
нея, или при отказ от уговорката в полза на бенефициера (в т.см. Решение № 219/14.02.2012 г. по т.
д. № 837/2010 г., ІІ ТО и Решение № 167/22.12.2014 г. по т. д. № 3174/2013 г. І ТО на ВКС).
Отказът на бенефициера погасява правото на третото лице, като в хипотезата на имуществена
застраховка в полза на трето лице уговарящият (застрахован) може и сам да получи
застрахователното обезщетение. Ищецът поддържа, че банката (бенефициера) е дала съгласие
застрахования да води процеса и да претендира заплащане на обезщетение (като страна по
договора) от застрахователя, ангажирайки като доказателства писма от банката от 24.6.21г. и от
18.11.21г. Съдържанията на писмата от банката не се отнасят до отмяна от страна на стипуланта
(ищеца) на клаузата в полза на банката преди заявлението на последната, че ще се ползва от нея, а
и такова изявление от ищеца не се твърди да е извършено. Според състава писмата не обективират
и изричен отказ от банката на уговорката в нейна полза. При безусловен отказ на бенефициера от
правото му да получи застрахователно обезщетение възниква право за длъжника да претендира
обезщетението за вредите, причинени на неговото застраховано имущество (така Решение № 141
от 14.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2839/2018 г., II ТО). Доколкото процесният договор е сключен в
полза на трето лице, по волята на страните по съглашението застрахователното обезщетение се
изплаща на бенефициера, а не на лицето, договаряло със застрахователя. В случая уговорката в
полза на третото лице не е отпаднала, тъй като по делото не се установява уговарящият да е
отменил клаузата в полза на банката, нито последната да се е отказала от нея. Оттеглянето на
уговорката, както и отказът на бенефициера от нея биха били допустими при наличие на основание
за това – пълно изпълнение на задълженията на ищеца по договора за кредит, каквото изпълнение
нито се твърди, нито се установи от ищеца. Следователно ищецът не е материалноправно
легитимиран да иска изпълнение, тъй като правото принадлежи на бенефициера. От уредбата на
чл. 383, ал.1 и ал.4 КЗ следва, че банката има право да претендира и получи застрахователно
обезщетение само до размер на остатъка от задължението на кредитополучателя, а застраховащият
има право да получи само разликата над този остатък до пълен размер на уговореното
застрахователно плащане. По делото се установи, че ищецът има задължения към банката в общ
размер на 94 605,81 лв. (удостоверение от 25.01.22г.). Към датата на твърдяното застр.събитие
задължението на ищеца към банката, за обезпечение на което е сключен застрахователния договор,
вероятно е дори по-голямо от посочената сума, докато общата стойност на увреденото имущество
е в по-малък размер от 94 605,81 лв., обосноваващо извод, че с оглед по-малкия размер на
евентуално дължимото обезщетение спрямо размера на непогасения дълг на застрахования към
неговия кредитор, пълният размер на обезщетението за вредите би се дължал единствено на
третото ползващо се лице, което от своя страна също обуславя извод за липса на
материалноправна легитимация на ищеца по отношение на претендираното право с оглед чл. 383,
ал. 1 и ал. 4 КЗ.Че застрахователно обезщетение се заплаща на третото ползващо лице е посочено
и в т.10.15.2 от ОУ на договора. По изложените съображения съдът намира, че искът се явява
3
неоснователен, обуславящо извод за отхвърлянето му, без да е необходимо да се обсъждат
останалите доказателства, както и доводите и възраженията на страните в останалите насоки.
В тежест на ищеца следва да се възложат сторените разноски от ответника в размер на общо
1716,04 лв., от които: 120 лв. – депозити за свидетели; 240 лв. – депозит за СЕ; 1356,04 лв. -
заплатено адв.възнаграждение по банков път.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. И., ЕГН **********, със съд.адрес: ***, чрез адв.
С.К., против „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със съд.адрес: ***, чрез адв. М.В.,
иск по чл. 405 КЗ вр. чл. 383 КЗ за сумата от 20 001 лева (частичен иcк от иск в общ размер
на 70 943 лева), представляваща обезщетение за причинени вреди на застраховано
имущество по договор за застраховка „Комфорт за бизнеса“ № ***/09.10.20г.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН **********, със съд.адрес: ***, чрез адв. С.К., да заплати на
„ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със съд.адрес: ***, чрез адв. М.В., на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 1716,04 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4