№ 1851
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110214789 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Б. Д., с ЕГН: ********** против издадено
срещу него наказателно постановление №24-4332-021409/05.09.2024 г. от Г.В.
Б.а, на длъжност Началник Група към СДВР - ОПП, с което за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца /по ПУНКТ 1/.
Жалбата е бланкетна, като в същата не са изложени никакви конкретни
съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен
санкционен акт. Посочено е само, че допълнителни обяснения ще бъдат
дадени от жалбоподателя пред съда, но за насрочените съдебни заседания по
делото, въпреки редовното му призоваване, жалбоподателят не се яви и не бе
представляван от процесуален представител.
Въззиваемата страна - редовно призована, също не изпраща
представител, като по делото са депозирани писмени бележки от надлежно
упълномощен юрисконсулт, в които са изложени съображения по същество на
спора и е направено искане за потвърждаване на обжалваното НП, като
законосъобразно и правилно. Отправено е искане до съда за присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО, като е направено и
възражение за прекомерност по отношение на евентуално претендирано от
другата страна адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното следствие е разпитан свидетелят по акта – К. А. Г.
/полицай в 04 РУ-СДВР/, който заявява, че изцяло поддържа фактите, описани
в АУАН.
На осн. чл.283 НПК са приобщени чрез прочитане писмените
доказателства и доказателствени средства, намиращи се в представената от
АНО административно наказателна преписка.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия
GA № 1255038 от 03.08.2024 г., съставен от Велислав Е. Е., на длъжност
полицай в 04 РУ-СДВР, който успешно е положил изпит по ЗДвП и КЗ,
съгласно Заповед №513з-4531/31.05.2022 г. на директора на СДВР, е
установено, че на 03.08.2024 г. около 08.10 часа в гр. София по ул.“Сребърна“
до №16 с посока на движение от ул. „Люба Величкова“ кум ул. „Филип
Кутев“, жалб. Т. Д. управлявал товарен автомобил *******************
собственост на „****************** като при извършената му проверка на
ул.“Сребърна“ до №16 с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер ARBВ 0036 със номер на проба 03771, е отчетен положителен
резултат от 1,15 промила алкохол в кръвта, въз основа на издишания от водача
въздух. На същия му е бил издаден талон за медицинско изследване с номер
292753/03.08.2024 г. за МБАЛ "Св. Анна ", като водачът не дал кръв за
изследване.
Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации
от АУАН и е наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в
размер на 1000 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 / дванадесет /, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на
МВР са му отнети 12 точки.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда
2
административно-наказателна преписка и от показанията на разпитания
свидетел К. Г., както и от приобщените по делото писмени доказателства –
АУАН серия GA № 1255038 от 03.08.2024 г., проба № 03771, взета на
03.08.2024 г. от жалбоподателя с Алкотест Дрегер 7510, от която се
установява, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС с концентрация
на алкохол в кръвта си 1.15 промила, както и останалите приети и приложени
по делото писмени доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
По делото не съществува спор относно това, че жалбоподателят е
управлявал МПС след употребата на алкохол.
При издаване на акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното
постановление. При съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление са съобразени изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57,
ал. 1 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление идентично и в
достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно
вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си.
Атакуваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентен
орган. Както в АУАН, така и в НП изчерпателно са посочени имената и
длъжността на лицата, които са ги издали. Приложените към преписката
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед № 513з-4531/31.05.2022 г.
установяват поименно материалната компетентност на актосъставителя
Велислав Е. Е. и административно- наказващия орган.
За извършеното административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП
санкциите са предвидени в две точки на чл.174, ал.1 ЗДвП, в зависимост от
концентрацията на алкохол в границите над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда /т.1
– предвиждащ лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца и
глоба в размер на 500 лева/ и над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда /т.2 -
предвиждащ лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца и
глоба в размер на 1000 лева /.
3
Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът по който се установява употребата
на алкохол, се определя с наредба на министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. При
изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба №1 от 19.07.2017 г.,
която е действала към момента на извършване на нарушението.
В конкретния случай употребата на алкохол от страна на жалбоподателя
преди да предприеме управление на МПС е установена по реда, предвиден в
посочената Наредба. От събраните по делото доказателства се установи по
несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното
постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от
обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, вр. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта
от 1.15 промила, установено въз основа на показанията на техническото
средство, на осн. чл.3, ал.1, пр.1 от Наредба №1 от 19.07.2017 г.
Нарушението е извършено от дееца с форма на вината пряк умисъл –
жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
целял неговото извършване, доколкото е бил наясно, че е употребил алкохол и
въпреки това е предприел управление на МПС.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил административни наказания, които са с абсолютно определен
размер, поради което и не могат да бъдат ревизирани от настоящият съдебен
състав.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Изхождайки от тежестта на нарушенията и на нарушителя (по делото не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито е
налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, които да
сочат на нетипично ниска степен на обществена опасност на деянието или на
дееца), като процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с други такива нарушения, се налага извод за това, че не
се касае за маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав прие, че наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл. 63д, ал. 3 и ал.
4
5 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 3
ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с
вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото
производство се изразява в процесуално представителство на
административно-наказващия орган чрез депозиране на писмени бележки
относно законосъобразността на наказателното постановление и
основателността на депозираната жалба, намира, че в полза на СДВР следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения минимум в
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ размер, а именно 80
лева.
С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. с ал. 1 от ЗАНН и
чл.63д, ал.3 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-4332-021409/05.09.2024 г.,
издадено от Г.В. Б.а, на длъжност Началник Група към СДВР - ОПП, с което на Т. Б. Д.,
с ЕГН: **********, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 1000.00 /хиляда/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като
законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА Т. Б. Д., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ сумата в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд, град
София в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5