Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

    07.02.2019 г., гр.Плевен

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на  шести февруари  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

         При секретаря Тинка Гюрецова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 2671 по описа на същия съд за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от В.Б.Ц. ***, ЕГН **********, против НП № 18-0938-001136/14.08.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР-Плевен, Сектор “ПП” – Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДП и на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179 ал. 1 т. 5, пр. 4 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3б.в“ от ЗДП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, и за нарушение на чл. 190 ал. 3 от ЗДП и на основание чл. 185 от ЗДП  е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лв. Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради което се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Х.Я., който моли за отмяна на издаденото НП. Излага подробни съображения.

Ответникът по жалбата – Началник Сектор към ОДМВР-Плевен, Сектор “ПП” – Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА   ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

 

         На 02.03.2018 г. жалбоподателят В.Б.Ц. *** МПС - лек автомобил „Хюндай Соника” ДК №.  Около  21:10 часа  на кръстовище с ул. „***“ и ул. „***“ с посока на движение  към ж.п. гара  не пропуска пешеходецът Б.И. с ЕГН **********, пресичащ пътното платно на ул. *** от ляво на дясно спрямо автомобила, като я удря с предна лява част на автомобила и предизвиква ПТП с пострадал. След настъпилото ПТП, водачът напуснал мястото на произшествието без да уведоми и изчака органите на МВР.

Горното установили в по-късен момент длъжностното лице при Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен – актосъставителят К.Ч.П. и свидетеля М.Р.Н.. При  извършена проверка, длъжностните лица  констатирали, че жалбоподателят Ц. не е заплатил в законоустановения слок дължима глоба с фиш М №637121/05.12.2017 г. За установените в съставения АУАН нарушения св.П. вменил на В.Б.Ц.  нарушения както следва:  на чл.119 ал. 1 от ЗДП  и на чл. 123 ал. 1 т. 3 б.“в“ от ЗДП и на чл. 190 ал. 3 от ЗДП.

Водачът е подписал акта като е вписал саморъчно, че има възражения  и впоследствие е депозирал допълнителни и писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН

Въз основа на съставения АУАН Началник Сектор “ПП” при ОДП-гр.Плевен издал оспореното НП.

 

         По отношение на нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДП.

        

Видно от показанията на свидетелите  К.П. и М.Н., които съдът кредитира напълно като обективни и кореспондиращи с възприетата от него доказателствена основа, същите са категорични и последователни в показанията си и липсва индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, а именно акт за установяване на административно нарушение № бл. № АУАН № 506096/02.03.2018 г. на л. 7, чиято доказателствена сила не е опровергана, справка за нарушител/водач на л. 10 и л. 11,  констативен протокол  за ПТП с пострадали лица на л. 12, план-схема на ПТП към констативен протокол на л. 13, ксерокопие от Журнал за регледи аг Спешен ортопедичен кабинет на л. 33 от делото, всичките неоспорени.

Актът за установяване на административното нарушение е  съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

НП  е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които да обуславят неговата незаконосъобразност. В съставеният административно наказателен акт е дадено точно описание на извършеното административно нарушение, неговия автор и са посочени нарушените законови разпоредби. Даденото фактическо описание на административното нарушение, на обстоятелствата, при които е осъществено, място на извършването му е законосъобразно. Безспорно от събраните гласни доказателства е изяснено неправомерното поведение на жалбоподателя като водач на МПС, което е годен субект на административно наказателното отговорност. По категоричен начин се установява, че на посоченото място и дата при управление на лек автомобил   жалбоподателя не е пропуснал преминаващия по пътното платно пешеходец. С това си поведение той е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, която я  задължава при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В конкретният случай поведението на водачът на автомобила -  жалбоподател, се е изразило в несъобразяване с посочените задължения при възможност да възприеме премениващото по пътното платно лице и да намали скоростта или да спре. Наказващият орган е дал пълно и точно описание на обстоятелствата, при които е осъществено  административното  нарушение от страна на жалбоподателя, което отговаря на установените фактически обстоятелства, отразени в съставения АУАН, подкрепени и от доказателствата по делото.  Установяването  и посочването на самоличността на лицето - пешеходец е съществено обстоятелство подлежащо на посочване  в АУАН и НП, което е сторено от страна на административнонакзващия орган. В атакуваното НП са посочени всички необходими факти, които квалифицират административните нарушения. По несъмнен начин са конкретизирани времето и мястото на нарушението, осъществените неправомерни действия на водача на МПС, за които е ангажирана отговорността  на  жалбоподателя. Той  е могъл да разбере тези обстоятелствата, при които е осъществено вмененото му нарушение, както и в какво точно се е изразило съответното неправомерно поведение, коя норма е нарушена и срещу какво би следвало да организира защитата си. Спазени са изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 1-10 от ЗАНН. Няма съществено опорочаване на административно наказателния процес, което да е довело до неприемливо ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Посочените в жалбата възражения не отговарят на събраните доказателства.

По делото безспорно се установява, че жалбоподателя В.  Ц.   е извършил нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. С факта, че в случая жалбоподателя като водач на лек автомобил не е пропуснал преминаващ  пътното платно  пешеходец, е осъществил административното нарушение.

От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като нарушителят е съзнавал наличието на пешеходец на пътното платно, но въпреки това е преминал, без да го пропусне.

Не се констатираха противоречия между правното основание за налагане на глобата, посочено в диспозитива на решението и правното основание, посочено в наказателното постановление. Съгласно чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП, е предвидено наказание глоба в размер 150 лв. за водач на ППС, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. А според ал.2 на чл.179, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Именно това е законното основание за налагане на глобата от 200 лв. Деянието е правилно квалифицирано от наказващия орган. Видно от приетото за установено от фактическа страна и правна страна, не е спазено правилото за предимството на пресичащия пешеходец, което е нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДП. Правилна е преценката на наказващия орган, че водачът на лекия автомобил е причинил и ПТП, тъй като е ударил с автомобила си пресичащия пешеходец леко по крака – обстоятелство за което страните не спорят. Самият пешеходец е преценил, че ударът не е лек и се нуждае от медицинска помощ. Независимо от това съприкосновението на движещо се МПС с човек на пътното платно представлява пътно-транспортно произшествие, поради което деянието е квалифицирано законосъобразно по реда на чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движение по пътищата.

 

С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая нарушение на разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДП е доказано да е извършено от жалбоподателя поради което НП в тази част следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

 

         По отношение на нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 3б.“в“  от ЗДП.

 

По същество с НП № 18-0938-001136/14.08.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР-Плевен, Сектор “ПП” – Плевен в тази част на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ от ЗДП, съобразно която “Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счита, че не се установи от обективна и субективна страна жалбоподателят да  е извършил нарушението  по  чл.123 ал.1 т.3  б. „в” от ЗДвП.  Цитираната разпоредба предвижда задължение за водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи, когато при произшествието са  причинени само имуществени вреди. 

Действително по делото се установява настъпилото ПТП и жалбоподателят като негов автор, но нито едно от събраните по делото доказателства не сочи, че вследствие на ПТП има причинени имуществени вреди, при което водачът  на пътното превозно средство  е длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР.

Ето защо съдът счита,  че така  определената от АНО материална норма се явява неадекватна, с оглед описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, както и на  доказателствения материал по делото. Нещо повече, и в  двата акта е посочено изрично какви точно са били последиците от произшествието, а именно че има пострадало  от настъпилото ПТП лице, което е от съществено значение за определяне на конкретните задължения на водачите по чл. 123 от ЗДвП. Тази разпоредба предвижда, както общи задължения за водачите при настъпване на всяко ПТП, така и специални такива в зависимост от това дали от ПТП са настъпили само имуществени щети или са пострадали и хора, визирани в т.1, т.2 и т.3 на чл.123 от ЗДП.  

Предвид изложеното относно несъответствието на нарушението, описано като т.2 от наказателното постановление и посоченото описание в АУАН и НП - засягащо правото на наказаното лице да разбере кое именно негово поведение се санкционира по т.2, съдът стигна до категоричния  извод да отмени наказателното постановление в посочената му част  /т.2 от НП/.

По отношение на нарушението по чл. 190 ал.  3  от ЗДП.

 

Жалбоподателят В.Б.Ц. е санкциониран на основание чл. 185 от ЗДП /за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба в размер на 20 лв./ за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДП /наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен сро от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебно решение или определение на съда при обжалване/, изразяващо се в това, че имал неплатена глоба по фиш, серия „М“, № 63712/05.12.2017 г.  Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗДП, същият урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено плзване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни следства, правата и задълженията  на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Следователно Глава шеста – Принудителни административни мерки, и Глава седма от ЗДП – Административнонаказателна отговорност, регламентират видовете държавна принуда при нарушаване на разпоредбите, съдържащи се в предходните глави на закона или в подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане, т.е. разпоредбите, за нарушаването на които е предвидено и наказанието по чл. 185 от ЗДП, ако за соътветното нарушение не е предвидено друго наказание. Разпоредбата на чл. 190 ал. 3 от ЗДП обаче, за нарушаването на която е санкциониран жалбоподателя Ц. е в глава седма от ЗДП – Административнонаказателна отговорност, при това- систематичното й място е сред чл. 185 от ЗДП, на което основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя, т.е. не е сред разпоредбите, за нарушаването на които жалбоподателят би могъл да бъде санкциониран по този закон – ЗДП.

Ето защо в случая деянието на жалбоподателя, описано в т. 3 от НП, дори и да е било извършено, не е  и не би могло да бъде съставомерно по чл. 185 от ЗДП, поради което НП следва да бъде отменено и  в тази му част, като незаконосъобразно.

 

 

         Воден от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 18-0938-001136/14.08.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР-Плевен, Сектор “ПП” – Плевен в частта в която  на В.Б.Ц. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДП и на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179 ал. 1 т. 5, пр. 4 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         ОТМЕНЯ  НП № 18-0938-001136/14.08.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР-Плевен, Сектор “ПП” – Плевен в частта в която  на В.Б.Ц. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ от ЗДП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ  НП № 18-0938-001136/14.08.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР-Плевен, Сектор “ПП” – Плевен в частта в която  на В.Б.Ц. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 190 ал. 3 от ЗДП и на основание чл. 185 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                  

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: