Решение по дело №960/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Еланда“ ООД, ЕИК, *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, ул. „Никола Габровски“ № 61, представлявано от Е. Н. К., подадена чрез адв. В., против Решение № 305 от 30.06.2023 год. постановено по а.н.д. № 588 от 2023 год. по описа на Районен съд - Пазарджик. С обжалвания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, за налагане на имуществена санкция на „Еланда“ ООД, в размер на 2 500,00 лева, за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП).

В касационната жалба и в молба становище от 08.01.2025 год. са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции в размер на 640,00 лева, с оглед депозиран списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Същите доводи се поддържат и в съдебно заседание.

Ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, а при условията на алтернативност – прави възражение за прекомерност на адвокатството възнаграждение на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Пазарджик, Х-ти касационен състав, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея оплаквания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

За да потвърди обжалвания електронен фиш, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 24.02.2023 год., в 6:52 часа, ППС с влекач „Рено Магнум 480 18 Т“, рег. № [рег. номер], собственост на дружеството – касатор, е управлявано в Община Пазарджик, по път I-8 км 196+643, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП - нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с техническо устройство № 10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, разположено на път I-8 км 196+643. Дружеството е санкционирано с атакувания ЕФ за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което му е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, в размер на 2500,00 лева. Нарушителят не се е възползвал от правото си по чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати компесаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, в 14-дневен срок от връчване на ЕФ.

Въз основата на събраната административно-наказателна преписка Районен съд - Пазарджик е приел от правна страна, че електронният фиш не е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Направил е извод, че описаното в ЕФ деяние е съставомерно от обективна и субективна страна, т.е. безспорно притежаваното от дружеството ППС е такова по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което при движение по платената пътна мрежа, се дължи такса за изминато разстояние - тол такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Според първоинстанционния съд ЕФ е издаден от компетентен орган и притежава необходимите реквизити, безспорно са установени собствеността на процесното ППС, дължимостта на таксата и извършването на нарушението, като санкционната норма е приложена правилно. Направил извод, че ЕФ е издаден въз основа на чл. 189ж от ЗДвП, който предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Приел за неоснователни твърденията, че не са представени доказателства за техническата годност на устройството, с което е установено спорното нарушение, както и възражението за неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН. Направил извод, че нарушението е достатъчно ясно описано и доказано, основателно е ангажирана отговорността на дружеството и ЕФ е законосъобразен, с които мотиви потвърдил последния.

Решението е неправилно.

На първо място наложената имуществена санкция е в противоречие с принципа на пропорционалност. В тази връзка съдът съобрази Решение на СЕС от 21.11.2024 год. по дело С-61/2023 год., с което е прието, че член 9а от Директива 1999/62 относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В случая санкцията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е абсолютно определена, т. е. фиксирана, и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението. За всички нарушения от този вид, независимо дали изцяло не е платена таксата или частично, независимо от изминатите километри и конкретната тежест на пътното превозно средство е предвиден един и същ размер на наказанието. Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Воден от изложеното касационният състав намира, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията от 2 500,00 лева надхвърля значително дължимите от собствениците/ползвателите на превозни средства такси.

Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, а наличието на административно наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, не е в съответствие с тези принципи и издаденият акт следва да бъде отменен.

Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, поради което оспореното решение следва да се отмени и съответно и ЕФ.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че към датата на констатиране на описаното в процесния ЕФ нарушение не е била налице хипотезата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Възможността да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното следва да е предвидено в закон, по аргумент от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението - 24.02.2021 год. (ДВ, бр. 105 от 2018 год., в сила от 01.01.2019 год.) регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В нормата, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното, а именно по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Към тази дата липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие да се издаде наказателно постановление, а не да се съставя електронен фиш.

Към момента на извършване на нарушението не е била налице изрична регламентация, сочеща възможност да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 год., в сила от 13.02.2024 год.), законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то настоящият касационен състав намира за недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в приложимата редакция, да се приеме, че касае и нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Последвалото изменение на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е допълнителен аргумент, в подкрепа на тезата за недопустимост на тълкуването в административнонаказателното производство.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил неправилни изводи за законосъобразност на електронния фиш. Видно от изложените съображения, касационният състав счита, че Районен съд - Пазарджик е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издадения ЕФ.

С оглед изхода на делото, касаторът има право на разноски за две съдебни инстанции, на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК. На дружеството следва да се присъдят разноски за две съдебни иинстанции в размер на претендираните 640,00 лева, по аргумент от чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този размер е под минималния такъв, предвиден в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., поради което направеното възражение за неговата прекомерност е неоснователно.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен-Пазарджик, X-ти касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 305 от 30.06.2023 год. постановено по а.н.д. № 588 от 2023 год. по описа на Районен съд – Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, за налагане на имуществена санкция на „Еланда“ ООД, ЕИК *********, в размер на 2 500,00 лева, за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП).

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, да заплати на „Еланда“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, ул. „Никола Габровски“ № 61, представлявано от Е. Н. К., разноски за две съдебни инстанции в размер на 640,00 (шестотин и четиридесет) лева.

Решението е окончателно.