Решение по дело №1136/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260070
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Мартин Димитров Кючуков
Дело: 20205640201136
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер  260070                                16.03.2021г.                              град Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Хасковският Районен съд                                                                     наказателен състав

На осми март                                              през две хиляди и двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                                Председател: Мартин Кючуков                      

Секретар Велислава Ангелова

Прокурор

като разгледа докладваното от Съдията

а.н. дело 1136 по описа за 2020 година

                       Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

                       Обжалвано е Наказателно постановление №20-1253-001275/12.10.2020г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково С-р Пътна полиция, с което за нарушения по чл.103 и по чл.103 от ЗДвП и по чл.174 ал.3 и по чл.100 ал.1 т.1 и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП съответно на Д.Н.Й. ЕГН ********** *** са наложени административни наказания – по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца; – по чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца; - по чл.174 ал.3 от ЗДвП – глоба в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца; - по чл.183 ал.1 т.1 предл.1,2 – глоба в размер на 10 лв. и по чл.183 ал.1 т.1 предл.3 – глоба в размер на 10 лв.

                       Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, поради което го обжалва в срок. Излага доводи в няколко насоки. Били допуснати множество нарушения на ЗАНН относно реквизити на АУАН и НП. Не били спазени изискванията на чл.42 т.4 т.5 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Отразеното в АУАН и НП не отговаряло на истината. Нарушението не било констатирано по надлежния ред. АУАН бил необоснован. Квалификацията била неточна. Били допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП. Бил нарушен чл.52 от ЗАНН. Липсвали реквизити по чл.57 от ЗАНН. Липсвали конкретни мотиви по всички обстоятелства. НП било издадено от некомпетентен орган. Били нарушени разпоредбите на чл.27 и чл.28 от ЗАНН. Не било обсъдено дали случаят не е маловажен и малозначителен.

                       Иска съда да отмени атакуваното НП.

                       Ответникът по жалбата – ОД-МВР-Хасково не оспорват и не изпращат представител.

                       Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                       На 05.10.2020г., около 01,40 часа, в гр.Хасково, на бул.“България“  жалбоподателят Д.Й. управлявал лек автомобил „**********“ с рег.№**********. По това време там се намирал патрулен автомобил „253“ на РУ-Хасково със св.П.П. и св.Б.Д. в него, които, при преминаване покрай тях на автомобила „**********“ забелязали, че водача не гледа напред в пътя, а главата му е обърната настрани. Последвали го. След около 100 метра подали светлинен и звуков сигнал на автомобила, за да спре и да му бъде извършена проверка. Лекият автомобил „**********“ рег.№ ********** не спрял, ускорил движението си и продължил по ул.“Македония“, след това по ул.“Бистрица“, по ул.“8-ми март“ и когато достигнал улица „Дуган Хисар“ спрял пред дом №1, водачът излязъл, оставил автомобила и побягнал.

                       Патрулният автомобил също спрял, св.П.П. слязъл и последвал водача на „Астра“-та. Последният продължил да бяга, стигнал до стълби, паднал от тях, изправил се и пак продължил да бяга. След това достигнал стълби, водещи до вход и се скрил под тях, където бил настигнат от св.П.П., изваден от там и установена самоличността – това бил жалбоподателя Д.Й.. След това му поставили белезници и бил отведен до патрулния автомобил и откаран до РПУ.

                       Тъй като жалбоподателят миришел на алкохол било поискано съдействие от Сектор „ПП“. Дошли св.К.М. и В.Д. – мл.автоконтрольори в сектор „ПП“. Д.Й. отказал да бъде тестван с „Алкотест Дрегер“ 7510 ARBA-0065. Бил връчен талон за медицинско изследване №0027949. Д.Й. отказал да даде кръв за медицинско изследване. Освен това Й. не носел у себе си и не могъл да представи СУМПС, Контролен талон и Свидетелство за регистрация част 2 / т.нар. „малък талон“ на МПС/

                       При тези факти е бил съставен АУАН серия GA 278875/05.10.2020г. в присъствие на жалбоподателя и връчен лично. Въз основа на него е издадено и атакуваното НП.

                       Тази фактическа обстановка се потвърждава от разпита на св.П.П., на св.Б.Д. и св.К.М., които дават взаимно допълващи се, безпротиворечиви и еднопосочни показания.

                       Съдът ги кредитира изцяло и без колебание.

                       При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

                       Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да осъществява цялостен контрол и kогато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.53 от  ЗАНН.

                       На първо място - жалбоподателят е бил длъжен да изпълни задължението си за носене на определени документи, уредено в чл.100 от ЗДвП – по т.1 – съответно СУМПС и контролния талон към него. Като не е сторил това е нарушил задълженията си по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Също е бил длъжен да носи и свидетелство за регистрация на управляваното МПС – т.нар.“малък талон“ на МПС – чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Като не е сторил това е нарушил задължението за носене.

                       Задължението за носене на определени документи е едно. То е изпълнено, когато се носят всички документи по чл.100 ал.1 от т.1 – до т.6 от ЗДвП. Съответно неносенето на 1 или няколко документа от изброените е едно нарушение на едно задължение – задължението за носене на документите по чл.100 ал.1 от ЗДвП. Като не е носил 3 документа – тези по т.1 и по т.2 Й. е нарушил 1 задължение и съответно е следвало да бъде санкциониран само веднъж по чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП.

                        НП е незаконосъобразно, в частта, в която жалбоподателят е санкциониран 2 път за неносене на документи по чл.100 ал.1 от ЗДвП – по чл.183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП и като такова ще следа да се отмени в тази му част.

                        На второ място - Жалбоподателят е бил длъжен да допусне да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство – „Алкотест Дрегер“ 7510 ARBA-0065. Д.Й. е отказал тест с „Дрегер“-а и е отказал даването на кръвна проба

                        Като е отказал е нарушил задължението си по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

                       Съдът прие за доказано извършването и на това описано в АУАН и НП административното нарушение.

                       Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

                       Размерите са твърди, без възможност за индивидуализация.

                       Това именно са наказанията, наложени на жалбоподателя.

                       НП е правилно и законосъобразно в тази му част и като такова ще следва да бъде потвърдено.

                       Трето – съгл.чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

                       От отразената в АУАН и НП и разказана от св.П.П. и св.Б.Д. фактическа обстановка става ясно, че жалбоподателят Д.Й. не е спрял на подаден светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил. Нещо повече – последвала е гонитба по хасковските улици – по бул.“България“, след това по ул.“Македония“, след това по ул.“Бистрица“, по ул.“8-ми март“ и когато достигнал улица „Дуган Хисар“ Д.Й. спрял пред дом №1, излязъл от автомобила и продължил да бяга.

                       Така действително е било нарушено задължението по чл.103 от ЗДвП. Съдът прие да установено извършването на това нарушение.

                       Съгл.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: - т.4 - откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

                       Това е коректния санкционен текст за описаното нарушение.

                       Относно размера на наказанията – АНО е наложил и двете наказания в максималните размери – 200 лв. глоба и 6 месеца „лишаване от право да управлява МПС“. Това означава, че АНО е приел пълен превес на отегчаващите вината обстоятелства. В предвид конкретната фактическа обстановка и поведението на Д.Й., при което не просто не е спрял на светлинен и звуков сигнал, но е последвала гонитба като във филм - по бул.“България“, след това по ул.“Македония“, след това по ул.“Бистрица“, по ул.“8-ми март“ и до улица „Дуган Хисар“ с продължение – бягане по стълби и улици с преследване, съдът споделя извода на АНО за пълен превес на отегчаващите вината обстоятелства и определяне и на двете кумулативно предвидени наказания на максималните размери. Такова поведение на водачите не следва да бъде толерирано и целите на индивидуалната и генералната превенции ще се постигнат най-добре именно по този начин с такива наказания.

                        НП е правилно и законосъобразно в тази му част и като такова ще следва да бъде потвърдено.

                        На последно място – АНО е приел, при възприетата фактическа обстановка, че е налице осуетяване на извършването на проверка, което е квалифицирал отново като нарушение по чл.103 от ЗДвП.

                       Съдът не споделя този извод досежно квалификацията на нарушеното задължение. Наистина бягството и преследването на Й. сочат на поведение, насочено към осуетяване на извършването на проверка. Този извод на АНО е правилен.

                      Това обаче не е нарушение на чл.103 от ЗДвП.

                      АНО неправилно е квалифицирал нарушеното задължение.

                      След това правилно е посочил санкционния текст – чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП и е наложил наказания по него.

                      Според съда обаче така е накърнено правото на защита на жалбоподателя. НП е незаконосъобразно в тази му част и като такова ще следва да бъде отменено.

                      Доводите в жалбата са неоснователни. Няма причина за приложение на чл.28 ал.1 от ЗАНН. Случаят не е маловажен. Не липсват реквизити нито на АУАН, нито на НП. Съдът не констатира някакви други съществени процесуални нарушения.

                      Предвид изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

                       ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1253-001275/12.10.2020г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково С-р Пътна полиция, с което за нарушения по чл.103 и по чл.103 от ЗДвП и по чл.174 ал.3 и по чл.100 ал.1 т.1 и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП съответно на Д.Н.Й. ЕГН ********** *** са наложени административни наказания – по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца; – по чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца; - по чл.174 ал.3 от ЗДвП – глоба в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца; - по чл.183 ал.1 т.1 предл.1,2 – глоба в размер на 10 лв. и по чл.183 ал.1 т.1 предл.3 – глоба в размер на 10 лв., в частта, в която за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП на Д.Н.Й. ЕГН ********** на осн.чл.183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв., и в частта, в която за нарушение по чл.103 от ЗДвП на Д.Н.Й. ЕГН ********** на осн.чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалите му части.

 

                       Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                         Районен съдия:/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.