Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 10.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска
при секретаря Ив. Велчева и с участието на прокурор М.
Георгиева от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 198 по описа за 2023 година на Административен съд
– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ).
Предявена е искова молба от Г.Д.Г., ЕГН ********** с
постоянен адрес *** чрез адв. Д. К., ШАК против ОДМВР-Шумен, представлявана от
директора старши комисар Г.Г., с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с
чл. 203 и сл. от АПК, с цена на иска в общ размер 5 500 лв., от които
неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и имуществени в размер на 550 лв.,
като досежно последните в съдебно заседание е допуснато изменение на иска и
същите се считат предявени в размер на 543.76 лв. В исковата молба, ведно с
уточняваща молба рег.№ДА-01-1915/21.08.2023 г. се сочи, че във връзка с
отменено НП № 22-0307-001140/16.01.2023 г. издадено от началник на РУ- Нови
пазар при ОДМВР Шумен, ищецът е бил лишен от право да управлява МПС като на
16.12.2022 г., по повод съставен АУАН № 841411, от същата дата му е било отнето
СУМПС, което в последствие му е върнато на 30.06.2023 г. За процесния период ищецът претендира претърпени
неимуществени вреди, свързани с неудобството и невъзможността да управлява
собственият си автомобил, като тези свои неимуществени вреди е оценил в размер
на 5000 лева. Наред с това, за процесния период твърди претърпяни имуществени
вреди, произтичащи на първо място от разходи, направени за достигане до
работното си място - за гориво и паркинг през процесния период, за който
твърди, че е ползвал превозни средства на свои колеги и приятели, както и
имуществени вреди, произтичащи от заплатена сума при връщане на СУМПС в размер
на 49.61 лв. в сектор Пътна полиция. В исковата молба се сочи, че поради
отнетото му СУМПС ищецът е останал без работа, като със Заповед № 327 от
15.05.2023 г. му прекратено трудовото правоотношение с работодателя „А“ООД на
основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ.
С оглед изложените в исковата молба и допълнителната
уточняваща молба аргументи, счита че са налице предпоставките за уважаване на
обективно съединените искове, произтичащи от незаконосъобразния, отменен по
съдебен ред, правораздавателен акт НП № 22-0307-001140/16.01.2023 г. на
началник РУ- Нови пазар при ОДМВР Шумен, изразяващи се в причинени имуществени вреди в размер на 543.
76 лв., както и неимуществени в размер на 5000 лв., които са в пряка причинна
връзка с отменения правораздавателен акт. Претендира и сторените по делото
разноски.
В исковата молба се описва, че на 16.12.2022 г. Г.
управлявал собственият си л. а............в гр. Каспичан, когато бил спрян за
проверка от полицаи от РУ-Н. Пазар, които след изпробването му с техническо
средство установили, че е употребил алкохол и му съставили АУАН за нарушение на
чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП и иззели свидетелството му за управление на МПС
(СУМПС). Въз основа на този АУАН му било издадено НП №
22-0307-001140/16.01.2023 г. от Началника на РУ-Н. пазар към ОД на МВР-Шумен, с
което на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, му наложил административни наказания
"глоба" в размер на 500 лв. и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца. Г. обжалвал това НП пред РС-Н. Пазар, където
било образувано НАХД № 54/2023 г., по което с Решение № 83/26.06.2023 г. било
отменено НП. Това Решение на РС-Н. Пазар не е обжалвано и е влязло в сила на 19.07.2023
г.
С уточняваща молба се сочи, че периодът, през който Г.
е претърпял вреди е от 16.12.2022 г., когато със съставянето на АУАН му били
отнети СУМПС, СРМПС и 2 бр. рег. до връщане на СУМПС на 30.06.2023 г. Заявява,
че на същата дата е издадена и връчена ЗППАМ № 22-0307-000243/16.12.2022 г. на
началник РУ-Н. Пазар, с която на осн. чл.171 т.1 б. Б от ЗДвП е разпоредено
временно отнемане на СУМПС на водач, до решаване въпроса за отговорността му,
но не-повече от 6 месеца, считано от 16.12.2022 г. Същата не била обжалвана,
влязла е в законна сила и по отношение на този акт не се претендират вреди.
Счита, че претърпените вреди, изразяващи се в
претърпяна загуба се явяват пряка и непосредствана имуществена вреда, настъпила
от издаването на незаконосъобразното НП, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ.
По отношение прекратяването на трудовото
правоотношение на Г. не се претендират вреди.
Ищецът твърди, че претендираните за обезщетяване
неимуществени вреди настъпили след като му бил съставен АУАН и иззето СУМПС на
16.12.2022 г до връщане на СУМПС на 30.06.2023 г., след постановяване на
съдебното решение за отмяна на НП №
22-0307-001140/16.01.2023 г.
В хода по същество процесуалният представител на
ищеца моли исковата молба да бъде уважена и да бъде осъден ответника- ОД на
МВР-Шумен да заплати предявените обезщетения, законни лихви и разноски.
Ответникът - Областна дирекция на МВР- Шумен се
представлява от юрисконсулт, който оспорва исковата молба изцяло – и по
основание и по размер. Счита, че исковата претенция е допустима, но в хода на
производството следва да се установи, че ищецът е претърпял вреди. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Не оспорва, че с Решение № 83/26.06.2023 г., постановено по
НАХД № 54/2023 г. по описа на РС-Н. Пазар е било отменено НП, като съдебният
акт не е обжалван и е влязъл в сила на 19.07.2023 г.
В хода по същество изразява становище, че
предявените искове следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни и
недоказани. Намира за доказано по делото само, че НП е отменено, но не били
доказани причинно-следствена връзка и настъпили вреди от него. Поддържа възражението
за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от ищеца.
Представителят на Окръжна прокуратура - Шумен намира
исковата молба за редовна и допустима. В хода по същество счита, че иска за
обезщетение на неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като недоказан. По
делото не били представени доказателства в подкрепа на твърденията за настъпили
у ищеца негативни преживявания, изпадане в социална изолация, дискомфорт от
нормалното състояние, емоционален стрес. Претенцията за обезщетяване на вреди
свързани с разходи за гориво и паркинг намира за неоснователна и недоказана и
предлага да бъде отхвърлена.
Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, като взе предвид
изявленията на страните и разпределението на доказателствената тежест в
настоящото исково производство, Съдът достигна до следните фактически
установявания:
На 16.12.2022 г. Г. управлявал собственият си л. а............в
гр. Каспичан, когато бил спрян за проверка от полицаи от РУ-Н. Пазар, които
след изпробването му с техническо средство установили, че е употребил алкохол и
му съставили АУАН за нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП и иззели свидетелството му за управление на МПС
(СУМПС). Въз основа на този АУАН му било издадено НП №
22-0307-001140/16.01.2023 г. от Началника на РУ-Н. Пазар към ОД на МВР-Шумен, с
което на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, му наложил административни наказания
"глоба" в размер на 500 лв. и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца. Г. обжалвал това НП пред РС-Н. Пазар, където
било образувано НАХД № 54/2023 г., по което с Решение № 83/26.06.2023 г. било
отменено НП. Това Решение на РС-Н. Пазар не е обжалвано и е влязло в сила на
19.07.2023 г.
На същата дата, на която е съставен АУАН, е издадена
и връчена ЗППАМ № 22-0307-000243/16.12.2022 г. на началник РУ-Н. Пазар, с която
на осн. чл.171 т.1 б. Б от ЗДвП е разпоредено временно отнемане на СУМПС на
водач, до решаване въпроса за отговорността му, но не-повече от 6 месеца,
считано от 16.12.2022 г. Същата не била обжалвана, влязла е в законна сила.
След издаване на НП и отмяната му от РС-Н. Пазар, с
последваща Заповед № 307з-170/30.06.2023 г. на началник РУ-Н. Пазар е
прекратено действието на ЗППАМ №
22-0307-000243/16.12.2022 г. и на същата дата е върнато СУМПС на ищеца.
Въз основа на тези установявания, при съобразяване
на приложимата правна уредба, Съдът достигна до следните изводи:
С исковата молба и уточението към нея, Г.Д.Г.
предявява срещу ответника - Областна дирекция на МВР – Шумен искови претенции
за присъждане на:
- обезщетение за имуществени вреди в размер на в общ
размер на 543. 76 лв., представляващи: разходи за гориво и паркинг през
периода, в който е бил лишен от възможността да управлява МПС; заплатена сума в
размер на 49.61 лв. направени разходи за химическа експертиза при връщане на
СУМПС на 30.06.2023 г.
- обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000
лв. за претърпени от него негативни преживявания, притеснения от това, че е в
невъзможност сам да се придвижва от гр. Каспичан до работното му място в гр. Шумен,
като се налагало да уговаря и моли колеги и близки да го транспортират до
местоработата му; здравословни проблеми, свързани с високо кръвно налягане
поради стреса и предписано медикаментозно лечение.
В Тълкувателно постановление № 2/2015 г. по тълк. д.
№ 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че
искът за обезщетение за вреди, настъпили от незаконосъобразно НП, действия или
бездействия в рамките на административното наказване е иск по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ и подлежи на разглеждане по този ред. Издаването на
НП от нормативно оправомощени длъжностни лица е определено като упражнена от
административни органи изпълнителна (административна) функция в рамките на
държавната власт. Независимо, че не е упоменато като административен акт, за НП
е постановено, че се издава от административен орган във връзка с упражняваните
от него правомощия, следователно е властнически акт на органите на
администрацията. Издаването му е резултат от упражняване на административна
правосубектност, т. е. от извършване на административна дейност.
Административният характер на издаването на НП, както и действията по налагане
на административно наказание, при или по повод на които са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Предявените претенции за присъждане на обезщетения
със съответните лихви срещу ОД на МВР-Шумен от Г. с исковата молба, по повод на
които е образувано настоящото съдебно производство се явяват предявени в 5
годишния давностен срок от отмяната на НП № 22-0307-001140/16.01.2023 г. от
Началника на РУ-Н. Пазар и с оглед изложеното в ТП № 2/2015 г. са допустими за
разглеждане.
Правилно и в съответствие с чл. 205
от АПК като ответник в исковата молба е посочена
Областната дирекция на МВР-Шумен, която е юридическото лице в състава на което
е административнонаказващият орган издал НП № 22-0307-001140/16.01.2023 г. от
Началника на РУ-Н. Пазар, което е отменено като незаконосъобразно и от което
ищецът твърди, че е понесъл вредите които иска да му бъдат възмездени. Поради
това предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от
издаването на незаконосъобразното НП подлежи на разглеждане в производство по
реда на чл. 203
и сл. от АПК във връзка със ЗОДОВ. Тъй като ищецът е от гр. Каспичан,
съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, компетентен да се произнесе по исковата молба е
Административен съд - Шумен.
Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ е разписано, че държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод
изпълнение на административна дейност. В чл. 203
от АПК е уредена възможността гражданите и юридическите
лица да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Първата от цитираните по - горе разпоредби визира актове, действия или
бездействия с административен характер, при и по повод административна дейност,
чиято незаконосъобразност е постановена по съответния ред, както и вреда от
такива и причинна връзка между акта, действието или бездействието и настъпилия
вредоносен резултат. Касае се за осъдителни искове, претенциите по които са
основателни и водят до ангажиране на обективната отговорност на ответника и
осъждането му за заплащане на обезщетение и лихви само при установяване от
доказателствата, ангажирани от ищеца, че са налице кумулативно всички
предпоставки изброени в чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред, настъпили вреди за ищеца и
причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на която и да било от
тези три предпоставки обосновава извода за неоснователност на съответната
претенция.
Предвид тази правна уредба, възприета последователно
в съдебната практика от съдилищата, с оглед установеното от доказателствата
ангажирани от ищеца и представителят му се налага извода, че исковите претенции
са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени, поради следните съображения:
От ангажираните от ищеца доказателства се установява
наличието на първата предпоставка посочена в чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт на длъжностно лице при или
по повод изпълнявана административна дейност, какъвто в случая е НП, което е
отменено като незаконосъобразно по съответния ред с влязлото в сила Решение № 83/26.06.2023
г. на Районен съд–Н. Пазар по НАХД №54/2023 г.
Като неоснователни се преценяват претенциите на
ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на на 543. 76
лв., представляващи разходи за гориво и паркинг през периода, в който е бил
лишен от възможността да управлява МПС, както и заплатена сума в размер на
49.61 лв. направени разходи за химическа експертиза при връщане на СУМПС на
30.06.2023 г. и неимуществени вреди в размер на 5000 лв. за претърпени от него
негативни преживявания, притеснения от това, че е в невъзможност сам да се
придвижва от гр. Каспичан до работното му място в гр. Шумен, като се налагало
да уговаря и моли колеги и близки да го транспортират до местоработата му, които
претърпял в периода от 16.12.2022 г. до 30.06.2023 г. – след постановяване на
Решението на РС-Н. Пазар за отмяна на НП, както и акцесорната претенция за
присъждане на законната лихва върху тази сума до окончателното и изплащане.
Въпреки дадената на ищеца възможност да уточни твърденията и исковата си
претенция във връзка претендираните имуществени и неимуществени вреди, процесуалният му
представител поддържа, че същите са настъпили в периода от 16.12.2022 г. до
30.06.2023 г. и са във връзка с издадения АУАН, с който му е иззето СУМПС и въз
основа на който е издадено НП, което е отменено от РС-Н. Пазар.
Няма спор по делото по установеното от доказателствата,
че СУМПС на водача Г. е отнето на 16.12.2022 г. от актосъставителя, за което е
направено отбелязване в АУАН № 841411 от 16.12.2022 г. Това обаче не е пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразното НП, а от подлежащата на
предварително изпълнение, регламентирана в чл. 171,
т. 1 б. "б" от ЗДвП принудителна
административна мярка, приложена със ЗППАМ № 22-0307-000243/16.12.2022 г.
Съгласно чл. 165,
ал. 2, т. 2, вр. с т. 1 от
ЗДвП, в изпълнение на служебните си задължения
определените от министъра служби за контрол, имат право да изземват и задържат
в допустимите от закона случаи свидетелството за управление на водача, както и
всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания
превоз. В случая от мл. автоконтрольор в РУ-Н. Пазар с процесният АУАН е
констатирано извършено от Г. като водач на МПС нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на лек автомобил с
установено с техническо средство наличие на алкохол в издишания въздух в размер
на 1.20 промила. Няма спор и от писмените доказателства по делото се
установява, че на Г. е издадена Заповед за прилагане на ПАМ №
22-0307-000243/16.12.2022 г., с която на основание чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП Началника на РУ–Н. Пазар
му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца(л. 26 от
делото). По делото няма спор и от изявленията на страните и доказателствата се
установява, че тази Заповед за прилагане на ПАМ е била надлежно връчена на
ищеца на същата дата-16.12.2022 г., не е обжалвана и е влязла в законна сила.
С последваща Заповед № 307з-170/30.06.2023 г. на
началник РУ-Н. Пазар е прекратено действието на
ЗППАМ № 22-0307-000243/16.12.2022 г. и на същата дата е върнато СУМПС на
ищеца.
Съгласно чл. 172,
ал. 3 от ЗДвП, в случаите по чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП, какъвто е и процесният,
законодателят е разписал задължително прилагане на принудителната мярка -
изземване на СУМПС на водача на автомобила още със съставянето на АУАН.
Контролният талон се издава към всяко СУМПС и според разпоредбата на чл. 157,
ал. 6 от ЗДвП и чл. 26,
ал. 1 от НАРЕДБА № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, при съставяне на акт по закона за движение по пътищата същият се
отнема. Тази предвидена в закона принудителна административна мярка
представлява индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно
оспорване по предписания от закона ред. Няма спор по делото, че от ищеца Г. не
е оспорено по законовия ред нито предварителното изпълнение на ПАМ изразяваща
се в изземване на СУМПС на 16.12.2022 г., нито на Заповедта за прилагане на ПАМ
№ 22-0307-000243/16.12.2022 г., издадена от Началника на РУ–Н. Пазар, с която
временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му. Изземването
и временното отнемане на СУМПС на Г. е пряка и непосредствена последица именно
от предварителното изпълнение на тази ПАМ и от издадената Заповедта за
прилагане на ПАМ, които не се спори, че не са оспорени от него и не е обявена
незаконосъобразността им по съответния ред, респ. спиране изпълнението, поради
което неоснователно и оборено от доказателствата е твърдението, че са пряка и
непосредствена последица от издаването на НП № 22-0307-001140/16.01.2023 г. от
Началника на РУ-Н. Пазар. Поради това неоснователно и оборено от
доказателствата е твърдението, че в резултат на издаването на това НП му е
отнето СУМПС, че е лишен от право да управлява МПС, което е причината за претърпяните
имуществени и неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице
пряка причинно-следствена връзка между издаването на НП и претендираните от Г.
като настъпили в периода от 16.12.2022 г. до 30.06.2023 г. неимуществени вреди
в размер на 5000 лв. и имуществени вреди в размер на 543.76 лв., поради което неоснователно се явява акцесорното искане за
присъждане на лихва във връзка с претенцията за тази сума.
Няма спор, че с НП № 22-0307-001140/16.01.2023 г. от
Началника на РУ-Н. Пазар на Г. е наложено административно наказание
"лишаване от право да управлява МПС", но тъй като НП не подлежи на
предварително изпълнение и е обжалвано и отменено от РС-Н. Пазар, то не е
влязло в сила и не е акт, който да е породил правни последици. Предвид на това
неоснователно и опровергано от доказателствата е твърдението на ищеца и
представителят му, че в резултат от издаването на това НП, Г. е бил лишен от
право да управлява МПС, респ. че е било отнето притежаваното от него СУМПС.
НП № 22-0307-001140/16.01.2023 г. е отменено като
незаконосъобразно и не е влязло в сила, в резултат на което не е изпълнявано и
въз основа на него Г. не търпял административното наказание – лишаване от право
да управлява МПС. Не въз основа на НП на 16.12.2022 г. е отнето притежаваното
СУМПС от Г., а в резултат от наложена ПАМ, която по силата на закона подлежи на
предварително изпълнение и на издадена Заповед за прилагане на ПАМ, която не е
обжалвана и отменена като незаконосъобразна, както бе посочено по-горе. Поради
това неоснователна и оборена от доказателствата е исковата претенция на Г. за
присъждане както на 5000 лв. за неимуществени вреди, така и за сумата от 543.76
лв. имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба от последния. Не само,
че СУМПС на ищеца не е отнето в резултат от издаденото НП, а и не е доказано
настъпването у Г. на негативни преживявания, изпадане в социална изолация,
дискомфорт от нормалното състояние, емоционален стрес след издаване на НП,
както и твърдяните здравословни проблеми, свързани с повишено кръвно налягане
вследствие преживян стрес и медикаментозно лечение. Поради това, основателни и
в съответствие с доказателствата са становищата на представителят на ответника
и на прокурора от Окръжна прокуратура –Шумен, че тази претенция за обезщетение
на неимуществени вреди е неоснователна и недоказана, тъй като не са ангажирани
от ищеца доказателства в подкрепа на твърденията, че за него са настъпили описаните
неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с отмененото като незаконосъобразно НП.
Тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е
обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността.
Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия и
бездействия са причинени вредите (чл. 7 от ЗОДОВ). Деликтната отговорност на държавата/общината не
се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца (по аргумент от чл. 154,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144
от АПК) е да проведе главно и пълно доказване на всички
елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува
задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически
факт е останал недоказан. Липсата на който и да е от елементите на фактическия
състав на предявения иск с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ обуславя неоснователността на предявения иск за
обезщетение на неимуществени вреди, в който смисъл е Решение № 13344 от
25.10.2012 г. по адм. дело № 1539/2012 г., ІІІ о. на ВАС и др. Въпреки изрично
указаната от съда на основание чл. 170 и чл. 171
от АПК доказателствена тежест на ищеца още с определението
за насрочване на открито съдебно заседание по делото, както и в първото открито
съдебно заседание и дадена възможност за уточняване на претенциите и на
доказателствените искания, с уточняващата молба и в съдебно заседание
представителят на ищеца и самия той не ангажираха доказателства в подкрепа на
твърденията за настъпили за Г. неимуществени вреди. Твърденията на страните не
са доказателства в съдебното производство, а подлежат на доказване с относими и
допустими доказателства по аргумент от чл. 154,
ал. 1 от ГПК. Прилагайки правилото, че недоказаният факт е
неосъществен факт, разпределящо неблагоприятните правни последици от носената в
процеса доказателствена тежест, настоящият съдебен състав приема, че липсват
причинени на ищеца неимуществени вреди от процесното НП, както и липсва
причинна връзка между него и твърдените неимуществени вреди обосновават извода
за неоснователност и недоказаност на тази претенция. Тази искова претенция е
неоснователна и недоказана, както и акцесорният иск за присъждане на законната
лихва за забава, поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изложеното, липсват надлежни доказателства,
от които да се направи заключението, че ищецът действително е претърпял
определени имуществени и неимуществени вреди, които да са в пряка и
непосредствена причинна връзка с отмененото НП № 22-0307-001140/16.01.2023 г.
от Началника на РУ-Н. Пазар.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
предявенитe от Г.Д.Г. искове за претърпени от него имуществени и неимуществени
вреди следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предвид изхода на спора и изричната претенция на
процесуалния представител на ОДМВР – Шумен, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените с искова молба с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, по реда на чл.203
и сл. от АПК от Г.Д.Г., ЕГН ********** с постоянен адрес *** чрез адв. Д. К.,
ШАК против ОДМВР-Шумен, представлявана от директора старши комисар Г.Г. искове
с правно основание чл.1 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди в размер на 543.76 лв. и неимуществени вреди в размер на
5 000.00 лв.
ОСЪЖДА Г.Д.Г.,
ЕГН ********** с постоянен адрес ***, да
заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр.Шумен
сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок
от съобщаването му чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: