№ 5
гр. Търговище, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
Членове:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
ЙОРДАН П. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЛЕНА П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223500600172 по описа за 2022 година
Образувано е по жалба на адв.П. от ТАК в качеството му на
процесуален представител на В. Т. Я. от гр.Шумен против Присъда
№28/03.08.2022г. п остановена по НЧХД№118/2022г. по описа на
Търговишкият РС, с която съда е признал В. Т. Я., ЕГН: **********, за
виновен в това, че на 13.08.2021 в гр. Шумен, обидил и казал нещо
унизително за честта и достойнството на тъжителя Ю. С. Р., ЕГН: **********
от гр. Шумен, като го нарекъл „мухльо“, с което от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъпление по чл.146, ал.1 от НК, на
основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му
наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв. Съдът е
признал за невиновен и оправдал В. Я. , за това, че на 13.08.21 година в гр.
Шумен, казал нещо унизително за честта и достойнството на Ю. С. Р., а
именно че го нарекъл „курльо“, и го оправдава по повдигнатото обвинение в
тази част. Осъдил е подсъдимият Я., да заплати на Ю. С. Р., ЕГН **********
от гр. Шумен, сумата от 600.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 13.08.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск до пълния му размер
от 200 000,00 лева като неоснователен и недоказан. Подсъдимия Я. е бил
осъден да заплати на ТРС сумата от 50.00лв. –държавна такса върху
уваженият размер граждански иск, сумата от 153.45лв за изготвяне на
експертиза, както и 4.55лв. за призоваване на свидетел. Съдът е осъдил
подсъдимия да заплати на Ю. Р. 10.00лв. представляващи разноски за
1
призоваване на свидетел. На осн. чл.306 ал.1 т.4 НПК, ТРС се е произнесъл и
осъдил подс.Я. да заплати по сметка на ТРС сумата от 16.55лв. разноски за
свидетел.
В постъпилата жалба се твърди,че Присъдата на ТРС в частта в която
подсъдими е бил признат за виновен е незаконосъобразна, необоснована и
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, моли се
за нейната отмяна , и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание
жалбата се поддържа както в наказателната, така и в гражданската част от
упълномощения защитник – адв.П..
С допълнителна частна жалба адв.П. обжалва Определението на ТРС
постановено по реда на чл.306 от НПК, като моли за неговата отмяна, като
пряка зависимост от изхода на делото.
По делото е постъпила молба за разноски от Ю. Р., в която същият моли
ОС-Търговище, да му присъди направените по двете съдебни инстанции РС-
Търговище и ОС-Търговище разноски в общ размер на 111,48лв...
По отношение жалбата на подсъдимия, въззиваемият Р. взема
становище за неоснователност и моли същата да бъде отхвърлена.
След като обсъди доводите на страните – изложеното в жалбата и
развити в съдебно заседание, след като провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, с оглед изискването на чл.313 ал.1 от НПК , съдът
констатира следното :
Жалбата е неоснователна.
В. Т. Я. от гр. Шумен е предаден на съд на основание подадена тъжба от
Ю. С. Р. от същия град за това, че на 13.08.21 година в гр. Шумен казал нещо
унизително за честта и достойнството на тъжителя в негово присъствие и го
обидил, като го нарекъл „Курльо“ и „Мухльо“ - престъпление по чл. 146, ал. 1
от НК..
Тъжителят Ю. Р. е предявил срещу подсъдимия В. Я. граждански иск,
за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лева,
който е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, като
тъжителя е конституирана като граждански ищец.
С обжалваната присъда, ТРС е признал подсъдимия за виновен в
това, че на 13.08.2021 в гр. Шумен, обидил и казал нещо унизително за честта
и достойнството на тъжителя Ю. С. Р., ЕГН: ********** от гр. Шумен, като
го нарекъл „мухльо“, с което от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл.146, ал.1 от НК, на основание чл.78а, ал.1 от
НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание глоба в размер на 1000лв. Съдът е признал за
невиновен и оправдал В. Я. , за това, че на 13.08.21 година в гр. Шумен, казал
нещо унизително за честта и достойнството на Ю. С. Р., а именно че го
нарекъл „курльо“, и го оправдава по повдигнатото обвинение в тази част.
Осъдил е подсъдимият Я., да заплати на Ю. С. Р., ЕГН ********** от гр.
Шумен, сумата от 600.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени в
2
резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането - 13.08.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлил предявения иск до пълния му размер от 200 000,00
лева като неоснователен и недоказан. Подсъдимия Я. е бил осъден да
заплати на ТРС сумата от 50.00лв. –държавна такса върху уваженият размер
граждански иск, сумата от 153.45лв за изготвяне на експертиза, както и
4.55лв. за призоваване на свидетел. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на
Ю. Р. 10.00лв. представляващи разноски за призоваване на свидетел. На осн.
чл.306 ал.1 т.4 НПК, ТРС се е произнесъл и осъдил подс.Я. да заплати по
сметка на ТРС сумата от 16.55лв. разноски за свидетел.
След извършена проверка на присъдата от въззивния съд, се налага
извода ,че фактическата обстановка е установена правилно от ТРС и изводите
му в тази насока не се опровергават..
Възприетата фактическа обстановка е безспорна, тъй като изцяло се
подкрепя от събраните по делото доказателства.
По делото е безспорно доказано, че на 13.08.21 година, в 07.55 ч , подс.
В. Я. излязъл да разходи кучето си. При връщането на подс. В.Я. от
разходката, той бил изненадан от заснемащият го с телефона си Ю. Р.. Това
действие на тъжителя, а именно да заснема живущите в блока, в частност
подс.В. Я., не за първи път, подразнило Я., който отправил към тъжителя
думите:“ Ей, само един шамар ще ти ударя и се напикаеш“. Тъжителят Р. на
висок тон попитал подс. Я. какво прави с кучето си в шест часа сутринта.
Подс. Я. му отговорил, че часа е седем и половина , а не шест. В този момент
по стълбите слизала тяхна съседка, св. Ж.П., която казала на тъжителя Р., че
часа е осем. Тогава подс. Я. отправил обида към Р., като го нарекъл „Мухльо“
и да си погледне часовника, защото в момента е осем часа, след което отново
го обидил, като му казал :“Виж колко е часа, бе мухльо“. Тези именно изразни
средства използвани няколко пъти от подс. Я. , а именно наричайки го
„мухльо“ били възприети от тъжителя Р., като обида. Според Р., това
накърнило честта и достойнството му и довело да неблагоприятни последици
за него, а именно до психично напрежение, емоционален дискомфорт и
неудобство, които рефлектирали, както по отношение общуването му с
негови близки, като станал умислен, разтревожен и разсеян.
Правилно ТРС е приел за доказана така възприетата фактическа
обстановка по делото, поради което е направил и правилния извод, че с
поведението си подсъдимия от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
В обясненията си пред ТРС, подсъдимият не се признава за виновен,
заявява, че никога не е казал думата „курльо“ и думата „фалоси“.
Същото се установява и доказва от свидетелските показания на св.П.,
частично от обясненията на подсъдимия и от заключението на изготвената по
делото видеотехническа експертиза. По делото е безспорно доказано, че
единствените присъствали на описаното от тъжителя, са подсъдимия Я., св.
3
П. и самия тъжител.
За да възприеме изложената фактическа обстановка съдът правилно е
дал вяра на свидетелските показания на св.П., /л.36 от дело ТРС/- съсед на
страните по делото, същата описва подробно, че една сутрин излизайки от
дома си към 08.00ч., където е видяла подсъдимия да разхожда кучето си,
както и, че тъжителя му казал-„защо извеждаш кучето си в 06.0часа“.
Присъствала е на разговора между, двамата, но не е чула някой от двамата да
е нарекъл другия-„мухльо“ или „курльо“. Правилно ТРС е кредитирал
показанията на свидетелката, тъй като същите се потвърждават от
изготвената видеотехническа експертиза. От възпроизведеният от вещото
лице по изслушаната пред ТРС експертиза се установява, че подсъдимия е
нарекъл тъжителя - „мухльо“, „ виж колко е часа бе мухльо“.
Разпитаните по делото св.И.Г. /л.69/ и св.Р.П. /л.37/, не са
присъствали, и не са преки свидетели на нанесените от подсъдимия обиди по
отношение тъжителя. И двамата описват състоянието на тъжителя, след
случилото се- бил много объркан, разстроен, обиден, замислен и загрижен от
случилото се.
След пълен и детайлен анализ на всички относими доказателства, ТРС
обосновано е приел, че в случая се установява по категоричен начин че на
13.08.2021 в гр. Шумен, подсъдимия е обидил и казал нещо унизително за
честта и достойнството на тъжителя Ю. С. Р., от гр. Шумен, като го нарекъл
„мухльо“, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл.146, ал.1 от НК. Правилно и законосъобразно съдът е
признал за невиновен и оправдал В. Я. , за това, на 13.08.21 година в гр.
Шумен,да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Ю. С. Р., а
именно че го нарекъл „курльо“.
С горните мотиви ТРС е признал за виновен подсъдимия ,че е
извършил – престъпление по чл.146 ал.1 от НК. Тъй като към този момент Я.
е бил неосъждан, и не е ползвал привилегията по чл.78а от НК, а от Д.ието
няма причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване, правилно на основание чл.78а от НК съдът го е освободил от
наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.146, ал.1 от НК
и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. По
отношение на размера на наложеното наказание ТРС е отчел като смекчаващи
вината обстоятелства – чисто съдебно минало, наличието на предишни
конфликтни отношения с тъжителя, както и провокативното поведение на
последния. Тъй като с противоправното си поведение подсъдимият е
причинил на пострадалият неимуществени вреди, съдът правилно и
обосновано определил сумата от 600 лева като справедлив размер на
обезщетение, и отхвърлил в останалата му част гражданският иск до пълният
му размер от 200 000 лв. , като неоснователен.
В жалбата, и в допълнението към същата се възразява , че присъдата е
необоснована , незаконосъобразна и постановена при нарушение на
4
процесуалния закон. Възразява се, че е неправилно случайно направените
фотоснимки или видеозаписи които отразяват или съдържат информация за
обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК да се
смесват със съответните веществени доказателства, както и се възразява, че
от мотивите на съда не става ясно защо изречената дума „мухльо“ следва да
се тълкува като обидна. За да постанови оспорената присъда, РС-Търговище е
провел прецизно съдебно следствие. Въззивният съд констатира, че
контролираният съд е положил усилия за изясняване на правнозначимите
обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, като в хода на
първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е
формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали,
като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели,
приложените писмени доказателствени средства и писмени доказателства. Престъплението по чл.
146, ал.1 НК запретява под страх от наказателна отговорност казването или
извършването на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в
негово присъствие. От тук следва, че обидата е съзнателно, целенасочено
унижаване чувството на лично достойнство на пострадалия чрез думи и/или
действия, които по своето съдържание противоречат на изискванията за
морално благоприличие и добрите нрави / в тази насока е и Р. № 20 от
14.07.1998г. по к.д. № 16/98г. на КС на РБ/. От обективна страна авторът на
обидата си служи със словесна информация под формата на мнение, оценка,
метафори или епитети, които не се съдържат проверими факти от обективна
реалност, а субективно личностно виждане. За да е съставомерна обидата,
освен това е необходимо обидните изрази да се възприемат пряко или
опосредено от обидения / Р. № 664 от 1972г., н.о./. Необходим елемент от
обективна страна е и персоналната индивидуализация на нейния адресат,
доколкото предмет на посегателство на обидата и респективно на защита от
страна на НК са честта и достойнството на конкретна личност. По делото е
доказано по безспорен начин, че подсъдимият е нарекъл тъжителя с думата -
„мухльо“
Въззивният съд счита възраженията за неоснователни. Постановената
присъда е правилна и законосъобразна, а наложеното наказание е определено
в справедлив и отговарящ на извършеното Д.ие размер. За да постанови
наказанието си, съдът е възприел за доказана описаната по-горе обстановка,
като в тази връзка е извършил пълен анализ на събраните по делото
доказателства. Съдът правилно е кредитирал свидетелските показания на
св.П. и заключението на изготвената видеотехническа експертиза.
Принципно настоящият състав споделя разбирането, че няма пречка
видеозапис да бъде приобщен като доказателство наред с
останалите доказателствени материали по делото. В този смисъл е налице
съдебна практика на ВКС, която въззивният съдебен състав прилага в своята
дейност. Условията за кредитиране на такъв доказателствен източник
включват изискване записът да е случаен, да съдържа
информация относима към основния факт, подлежащ на доказване и записът
5
да е автентичен, т.е. да не е бил манипулиран. По делото е безспорно
установено, че записът на видеофайловете не са манипулирани.
След извършена цялостна проверка на обжалваната присъда, съдът не
констатира и допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния или процесуалния закон, поради което и не намира основания за
нейното изменение или отмяна. Присъдата следва да бъде потвърдена. С
оглед на този извод на съда, молбата в допълнителна частна жалба адв.П. с
което обжалва Определението на ТРС постановено по реда на чл.306 от
НПК, с което моли за неговата отмяна, като пряка зависимост от изхода на
делото, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В
срока за произнасяне на съдебния акт, ТОС бе сезиран от Ю. Р., с молба за
присъждане на направени разноски от негова страна пред първа инстанция и
пред въззивен съд. Като направени разноски пред двете инстанции, към дата-
29.12.2022год. Ю. Р. моли да му бъдат присъдени общо 111.48лв., за които е
приложил и писмени доказателства.Видно от разпоредбата на чл.189 ал3 от
НПК- „когато подсъдимия бъде признат за виновен, съдът го осъжда да
заплати разноските по делото направени от частния обвинител и граждански
ищец, ако са направили такова искане“. С оглед на горното, настоящият
съдебен състав намира искането на Ю. Р., за присъждане на разноски за
основателно, но единствено в частта на направени такива пред въззивната
инстанция. По отношение направените разноски пред ТРС, Р. следва с
отделна молба да сезира съответния съд за произнасяне по искането. Видно
от посочените като извършени разноски по ВНЧХД№172/2022г. по описа на
ТОС, Р. посочва- 11.51 лв. Съобразявайки искането и приложените
доказателства, настоящият съдебен състав счита, за относими и необходими
разноски по делото единствено направените такива за пътни разходи с БДЖ в
посока Шумен-Търговище на стойност 5.45лв., и направените по изготвяне и
изпращане на писмено възражение срещу Въззивната жалба на подсъдимия в
размер на 0.40лв., или общо в размер на 5.85лв. В останалата част искането е
неоснователно, тъжителят Ю. Р. претендира неотносими и незадължителни
разноски по делото. По отношение снабдяване с протоколи от съдебни
заседания, мотиви по присъдата, протокол от разпределение на съдия-
докладчик, изпращане на писма, молителя Р. е имал възможност да извърши
лично тези действия в деловодството на съда, или да се снабди с такива по
електронен път.
Водим от горното и на основание с чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №28/03.08.2022г., постановена по НДЧХ №118
по описа за 2022г. на Търговищкия районен съд, като правилна и
6
законосъобразна.
ОСЪЖДА В. Т. Я. от гр.Шумен ЕГН-********** да заплати на Ю. С. Р.,
ЕГН: ********** от гр. Шумен сумата от 5.85лв. представляваща направени
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7