Решение по дело №1895/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу решение № 910 от 28.06.2024 г., постановено по АНД № 3141 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, с което е отменено наказателно постановление № НП-32 от 19.04.2024 г.на председателя на КЕВР, с което на „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от изпълнителните директори З. О. Б., Й. Г. и С. З. В., с което на основание чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, и на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН дружеството е предупредено, че при извършване на нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Според касатора решението на Районен съд Пловдив е неправилно, тъй като съдът безкритично е възприел тезата на жалбоподателя, че извършеното деяние, макар и да осъществява състава на административно нарушение, е маловажно. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответното дружеството чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена, като се остави в сила решението на ПРС като правилно по аргументи, изложено в отговора на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на жалбата.

Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради следните съображения:

За да отмени обжалваното наказателно постановление и отправи предупреждение, районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че чл.60а, ал.1 ЗЕВИ (ДВ, бр.86 от 2023 г.) стриктно кореспондира на установените и безспорни по делото факти, но наказващият орган не е съобразил правилото на чл.3, ал.1 ЗАНН, че не е приложен нормативен акт, който е бил в сила по време на извършване на нарушението. Посочил е, че преди измененията с ДВ бр.86/2023 г., редакцията на чл.60а, ал.1 ЗЕВИ е изцяло неотносима към установените факти, доколкото чл.26, ал.3 ЗЕВИ касае издаване на становище за условията и начина за присъединяване, а не предлагането на предварителен договор, каквато е процесната хипотеза, а чл.31, ал.10 ЗЕВИ касае въвеждането в експлоатация на енергийни обекти. Съдът е приел за основателни доводите на жалбоподателя, че действителната правна квалификация е по чл.68, ал.1 ЗЕВИ, като е посочил, че може да упражни правомощието си да преквалифицира нарушението, но че е налице маловажен случай, защото конкретното нарушение е типично такова, което разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушение с подобна квалификация, нарушението е отстранено доброволно в рамките на един месец от допускането му и преди да бъде констатирано от наказващия орган, по инициатива на наказаното лице. Районният съд е отчел под условие и факта, че забавянето от страна на „Електроразпределение юг“ ЕАД в изготвянето и предлагането на предварителен договор се дължи на огромния обем заявления, които е следвало да обработи, и не на последно място, липсват доказателства да са произтекли каквито и да било вредни последици за субекта, спрямо когото е допусната забавата. Съответно районният съд е приложил чл.63, ал.4 ЗАНН.

Решението е неправилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил необоснован извод, че настоящият случай е маловажен.

Районният съд неправилно е приложил чл.28 ЗАНН. Процесното нарушение разкрива обичайната за този вид нарушения обществена опасност, не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност, защото дружеството напълно необосновано и възползвайки се от монополното си положение в Южна България е удължило двойно предвидения в закона срок за издаване на становище за присъединяване. От друга страна, основателно е възражението на касатора, че охраняваните и нарушени обществени отношения са от особена важност и са свързани с предоставянето на услуга в обществен интерес, свързана с транспортирането, доставката или снабдяването с енергия, която не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона. Не е такава причина наличието на голям брой подадени заявления за присъединяване, поради което „Електроразпределение юг“ ЕАД не са имали законово основание за допуснатото забавяне.

Тъй като нарушението и нарушителят са безспорно установени, правнорелавантните факти са правилно установени, не се налага връщане на делото за ново разглеждане. Нарушението е правилно квалифицирано и правилно е определена санкционната норма, противно на мотивите, изложени от първостепенния съд. Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.) е приета на основание чл.116, ал.7 от Закона за енергетиката с решение по протокол № 30 от 24.02.3014 г. на ДКЕВР и това изрично е отбелязано в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на наредбата, съответно правилен е изводът на наказващия орган, че нормата на чл.60а, ал.1 ЗЕВИ (в новата си редакция, в сила от 13.10.2023 г.) се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 ЗАНН. Правилна е преценката на наказващия орган, че имуществена санкция в размер на 10 000 лева могат да се постигнат целите на наказването, както и че този размер на санкцията отговаря напълно на характера и тежестта на нарушението и на важността на засегнатите обществени отношения. Споделя се изводът на районния съд, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са основание сами по себе си за неговата отмяна. Съответно, крайният извод, който се налага, е за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което следва да бъде потвърдено.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което наказателното постановление се потвърди. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на КЕВР сумата 80 лева на основание чл.143, ал.3 АПК и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 910 от 28.06.2024 г., постановено по АНД № 3141 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-32 от 19.04.2024 г.на председателя на КЕВР, с което на „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от изпълнителните директори З. О. Б., Й. Г. и С. З. В., с което на основание чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

ОСЪЖДА „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от изпълнителните директори З. О. Б., Й. Г. и С. З. В., да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.