Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр. Перник, 06.04.2022
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния
секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 70 по описа за 2022 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на В.С.С.,
с адрес ***, пл. „***“ бл. **, ап. **, вх. „**“ против заповед рег. № 313з-54 от 13.01.2022г. на директора на
ОД на МВР-П.**, с която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за
срок от 6 месеца.
В
жалбата се излагат доводи, че оспореният индивидуален административен акт е
незаконосъобразен и необоснован. Същият е
издаден в нарушение на материалните разпоредби и процесуалните правила.
Иска отмяна на заповедта, ведно с всички произтичащи последици.
В
съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, а за представител изпраща
адвокат И.М.. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В писмени
бележки доразвива доводите за отмяна, както иска присъждане на направени
съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата-директор на ОД на МВР-П., редовно призован не се явява, а се
представлява от процесуалния си представител главен юрисконсулт З.В.***.
Оспорва жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна, тъй като
заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма.
Спазени са административно производствените правила и заповедта се позовава на
точното правно основание. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Административен
съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от активно легитимирано лице с установен правен интерес от нейното
оспорване и при спазване на сроковете,
визирани в разпоредбите на чл. 149, ал. 1 от АПК. Обжалването е насочено
срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Жалбоподателя В.С.С. заема
длъжността младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност” към сектор „Пътна полиция” към отдел
„Охранителна полиция” при ОД на МВР-П.**.
Съгласно ежедневна ведомост на
09/10.10.2021г. С. е бил на работа наряд, нощна смяна за времето от 20.00ч. до
08.00ч. в състав на автопатрул 340, заедно с Н.Н.**. Нарядът е осъществяван със
служебен автомобил с ДК № ***.
С писмо
рег. № 7855р-9533/22.10.2021 година по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“
на МВР е сезирана ОД на МВР-П. за извършване на проверка относно действия на
служители свързани с препятстване на видеозаснемането.
Със Заповед №
313з-1825/29.01.2021г. Директор на ОД на МВР-П.**е назначил комисия от
служители на дирекцията, със задача извършване на проверка относно изложеното в
писмото на дирекция „ВС“. Определил е състав на комисията и е указал да се
изготви справка.
В хода на проверката С. дал сведение с вх. №
10538 от 04.11.2021г., в което поддържа, че не е извършил нарушение.
В изпълнение на заповедта комисията е извършила проверка. Резултатите
от същата са обективирани в Справка рег. №1158р-10696 от 10.11.2021г.. Прието
е, че в 03.22ч. на 10.10.2021г. С. слиза от служебния автомобил, преминава зад
него и през предна дясна врата на автомобила поставя предмет, с който закрива
камера 02 монтирана на арматурното табло като предмета е премахнат в 06.12ч. В
този часови диапазон служебният автомобил с рег. № *** е с неработещ двигател.
Чрез действията му е ограничена видимостта на заснемането и е възпрепятствано
видеозаснемането по време на изпълнение на служебни задължения. Прието е, че
извършеното представлява неизпълнение на служебни задължения произтичащи от
длъжностната му характеристика, а именно да използва в ежедневната си работа
технически средства като осигурява законосъобразната им експлоатация, като е
забранено поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила,
по силата на раздел ІІ, т. 10 от „Указания за работа на полицейските
служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение монтирани в служебните
автомобили на „Пътна полиция“, „Технически характеристики и правила за работа“,
утвърдени със Заповед 8121з-731/15.07.2020 година на министъра на вътрешните
работи. Прието е, че е извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на 194,
ал. 2, т. 2 от ЗМВР и са направили
предложение да бъде наказан с „порицание“.
Служителят
се е запознал с изложеното в справката на 15.11.2021г.
Отправена е покана за даване на
писмени обяснения във връзка с констатирано неизпълнение на служебни
задължения. Поканата е получена лично, като в указания срок видно от протокол с
рег. № 313р-155 от 05.01.2022г. обяснения не са постъпили.
Със
Заповед № 313з–54 от 13.01.2022г. директор на ОД на МВР- П.** налага на
В.С., на длъжност младши автоконтрольор
в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“
(ОДПКПД) на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР-П. дисциплинарно наказание „Порицание“ за
срок от шест месеца на основание чл.
204, т. 3, във връзка чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 2
от ЗМВР за неизпълнение на служебните задължения, произтичащи от длъжностната
характеристика на служителя.
Тази фактическа обстановка се
възприе от документите съдържащи се в административната преписка, които са
приети като годни доказателства.
При така установените факти,
настоящият съдебен състав на Административен съд-Перник, като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на оспорения административен акт към момента на неговото
издаване, като провери дали е бил издаден от компетентен орган, дали са били
спазени изискванията установени от закона във връзка с неговата форма, дали са
били спазени процесуалните правила и материалноправните разпоредби и дали
индивидуалният административен акт е бил издаден в съответствие с целта на
закона.
Преценявайки
фактическите обстоятелства, които са релевантни за правния спор, както и след
проверка на административния акт, съобразно критериите установени в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения.
Проверката относно
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място
обхваща компетентността на органа, който го е наложил. Актът е издаден от
компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37,
ал. 2 от ЗМВР, това е директорът на ОД на МВР, който е компетентен да налага
дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР. С оглед на това не са налице
основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в
изискуемата форма, поради, което не се установява отменително основание по чл.
146, ал. 1, т. 2 от АПК.
Заповедта е издадена в сроковете
по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба административният орган
трябва в срок от два месеца от откриване на нарушението или не по-късно от една
година от извършването му да упражни правомощието си във връзка с налагане на
дисциплинарното наказание. По своята същност тази разпоредба визира едни
преклузивни срокове, след изтичането на които правомощието за налагане на
дисциплинарно наказание се преклудира. По тази причина законодателят изрично в
чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е дал легална дефиниция на това, кога ще считаме, че
дисциплинарното нарушение е открито като се посочва, че то ще се счита за открито,
когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на същия член е
предвидено, че установяването на дисциплинарното нарушение ще е налице, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния да наложи
дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващ орган. От тази гледна точка
заповедта за дисциплинарно наказание е издадена на 13.01.2022 година, в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, тъй като
материалите са достигнали до знанието на дисциплинарно наказващия орган с рег.
№ 1158р-11513 от 06.12.2021 година.
В хода на дисциплинарното
производство не са допуснати процесуални нарушения. От доказателствата по
делото се установява, че е разпоредена по надлежния ред проверка по изнесени
данни от „ВС“. Сформирана е комисия, която е изготвила справка. За всяко едно
действие жалбоподателят своевременно е уведомен, видно от надлежното им
връчване. Поканен е да даде писмени обяснения писмени обяснения във връзка с
констатирано неизпълнение на служебни задължения по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като обяснения не са постъпили. С оглед на това не са налице основания за
отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Материалният
закон е приложен правилно. Наложеното дисциплинарно наказание е за неизпълнение
на служебни задължения, а именно
служителят следва да използва в ежедневната си работа технически средства за
осигуряване безопасността на движението по пътищата, като осигурява
законосъобразната им експлоатация, във връзка с Указанията за работа на
полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение монтирани
на служебните автомобили на „Пътна полиция“. Поставянето на предмети
препятстващи правилната работа на техническите средства е в разрез с вменените
служебни задължения, тъй като не
се осигурява законосъобразното им
използване и по този начин се възпрепятства и упражняването на контрол върху изпълнение
на възложени задължения в посочения времеви период. Според
мотивите на заповедта, като нарушение е възприето действието, което
жалбоподателят е извършил чрез поставяне на арматурното табло на служебния
автомобил на предмет, който възпрепятства видимостта от камера 02 на заснемането и се възпрепятства видеозаснемането
по време на изпълнение на служебни задължения. Същото съставлява дисциплинарно
нарушение съгласно чл. 194, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР. За подобно нарушение законът предвижда налагане на
дисциплинарно наказание "порицание" – чл. 200, ал. 1, т. 11, предл.
първо от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 200, ал. 2
от ЗМВР дисциплинарното наказание "порицание“ се
налага за срок от шест месеца до една година, като държавният служител се
предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в
срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно
наказание. Същото е наложено за минималния разписан в
чл. 200, ал. 2 от ЗМВР срок от шест месеца.
В ЗМВР е
залегнал принципът, че дисциплинарната отговорност е лична. Това се подкрепя и от разпоредбата на чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, а това налага наказващият орган да извърши задълбочена преценка по чл. 206,
ал. 2 от ЗМВР. В отговор на това изискване в заповедта задълбочено наказващият
орган е извършил преценка относно тежестта на нарушението, настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и формата на
вината, а също така е взел предвид и цялостното поведение на служителя.
Изложено в тази връзка в писмените бележки не
се споделя. Не може да се приеме, че е налице незначително отклонение от
изискванията за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 198, ал. 2
от ЗМВР. След като е налице ясна разпоредба, с която
жалбоподателят изрично е запознат да не се поставят предмети върху арматурното
табло, за да не се нарушава правилната
работа на камерите същият съзнателно чрез действие е поставил предмет,
с които е ограничил и възпрепятствал заснемането, при
което отклонението от изискванията не е незначително.
От друга страна административният акт е
изцяло съобразен и с целта на закона, а именно дисциплинарната отговорност е
реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание за
извършеното нарушение като се съблюдават и целите на наложеното наказание.
Дисциплинарнонаказващият орган правилно е възприел, че така извършеното от
жалбоподателя нарушение не попада в категорията на тежките нарушения на
служебната дейност по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, но също не може да се
квалифицира и като маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР. Поради това
с цел да се въздейства превъзпитателно и предупредително върху нарушителя, с
цел той да не извършва занапред други нарушения, а също така и да се въздейства
генерално върху останалите служители му е наложено наказание в предвидените за
това минимални срокове.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в
предвидената от закона форма. Постановена е в съответствие и при правилно
приложение на материалноправните разпоредби, на които се основава, при спазване
на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
При този изход на спора право на
разноски има ответната страна. Искане за присъждане на юрисконсулско
възнаграждение е направено своевременно.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималният размер на
съответния вид, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Настоящото дело не е с фактическа и правна сложност, поради което
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Перник, сумата от
100.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на В.С.С. против заповед рег. № 313з-54 от 13.01.2022г. на директора на
ОД на МВР-П., с която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок
от 6 месеца.
ОСЪЖДА В.С.С., с ЕГН
**********, с адрес ***, пл. „***“ бл. 10, ап. 7, вх. „а“ да заплати в
полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П. съдебни
разноски в размер на 100.00 (сто) лева.
На основание чл. 211 от ЗМВР
решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съдия: /п/