Решение по дело №1011/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.159, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на П.С.Г. ***, подадена чрез пълномощника й адвокат А.Г.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №05.00-39/21.08.2023 г. на Кмета на Община Харманли, с което е потвърдено Разпореждане №1/07.06.2023 г. на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ – Община Харманли.

Жалбоподателката твърди, че не била съгласна с мотивите за издаване на обжалваното Решение, че не била изтекла погасителната давност на вземанията. Заявява, че погасителната давност не била прекъсвана с посочените в решението действия на публичния изпълнител, нито същата била спирана с налагането на твърдените обезпечителни мерки, които в действителност дори не били наложени. Твърди, че погасителната давност на процесните вземания била изтекла и същите следвало да бъдат отписани.

Претендира обжалваното Решение и потвърденото с него Разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Ответникът, Кмет на Община Харманли, в писмено становище по жалбата, намира същата за неоснователна и недоказана. Твърди, че след като Община Харманли била сезирана с Възражение с вх.№05-1382/02.06.2023 г. – по съществото си искане за отписване на определени с Акт за установяване вземания за данък върху превозните средства, компетентните органи били предприели всички необходими действия по казуса, чрез издирване и анализиране на относимите факти. Били установили влезлия в сила Акт за установяване на вземане за данък върху превозните средства, който бил изпратен за принудително изпълнение на НАП в качеството му на публичен изпълнител. В издаденото по искането Разпореждане ясно било посочено, че след като актът е изпратен за принудително събиране на установените публични задължения, липсвала компетентност на органите на Община Харманли да се произнесат по основателността на искането, но тъй като жалбоподателят имал искане и за служебното отписване на същите задължения по реда на чл.173 от ДОПК, то общинската администрация била отказала отписването. Претендира се жалбата да бъде отхвърлена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.11.2018 г. от Орган по приходите Н. Д.– ст.инспектор съгласно Заповед №1940/30.12.2013 г. на кмета на Община Харманли (л.23) в Дирекция Местни данъци и такси, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно подадена декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ, е бил издаден Акт за установяване на вземане от данъци (АУВД) по ЗМДТ №**********/21.11.2018 г. (л.21), с който на П.С.Г. *** са установени вземания за Данък върху превозните средства, за притежаваното от нея моторно превозно средство – лек автомобил марка ***** с рег.********, регистрирано за движение по пътната мрежа на Р.Българи, по партида/Рег.№ДК54001983/08.10.2018 г. – задълженията незаплатени от собственика на основание чл.53 от ЗМДТ – касаещи периода от 2012 г. до 2018 г. включително, в общ размер 3786,25 лв., от които дължима главница 2843,19 лв. и лихва за просрочие 943,06 лв., изчислени към 21.11.2018 г.

По делото е представено доказателство (л.22) за изпращането на АУВД по ЗМДТ №**********/21.11.2018 г. чрез куриерска фирма на адреса на П.С.Г. и получаването срещу подпис на 25.11.2018 г. от сина й М. П..

С молба по делото (л.37) Кметът на Община Харманли представя (л.38-39) Справка – извлечение от системата на НАП – Информационна система „Подаване на данни по електронен път от взискатели“ за удостоверяване на обстоятелството, че АУВД по ЗМДТ №**********/21.11.2018 г. на данъчно задължено лице П.С.Г., е предаден по електронен път за принудително изпълнение на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково. От генерираната справка е видно, че предадената преписка е с вх.№Е190012-225-0077610/19.10.2018 г. и е образувано Изпълнително дело №*********/2020 с вписани дължими суми и опис на приетите и въведени в Информационната система на НАП задължения по периоди, срок на доброволно плащане – 07.12.2018 г., главница, лихва, дата на предявяване на всяко от задълженията от предадения АУВД по ЗМДТ.

Под вх.№ОХ-05-1382 от 02.06.2023 г. в Община Харманли е регистрирано подаденото до Отдел „МДТ“ на Община Харманли Възражение (л.18) от П.С.Г., действаща чрез пълномощник – адвокат Г. Р. Г.. Във Възражението се посочва, че след справка в счетоводството на общината подателката установила, че е длъжник по 7 броя задължения за местен данък във връзка с притежавано от нея МПС – лек автомобил БМВ, начислени за периода от 2012 до 2018 година. Цитира се разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК и се твърди, че считано от 01.01.2013 г. до 01.01.2023 г. бил изтекъл визираният от закона петгодишен давностен срок по отношение на задълженията на лицето, възникнали до 2017 г. Заявява се, че на основание чл.120 от ЗЗД, във връзка с чл.171, ал.1 от ДОПК се отправя възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на Община Харманли срещу П.С.Г., за времето от 2012 г. до 2017 година. Моли се въз основа на така направеното възражение, да бъдат предприети действия по отписване на тези вземания на Общината на основание чл.173 от ДОПК. Към Възражението са приложени (л.19-20) пълномощно на адвоката и Справка за задълженията по периоди.

По постъпилото Възражение е издадено Разпореждане №1/07.06.2023 г. (л.15) от Г. Р. А.– Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Харманли, с което на основание чл.172, ал.2 от ДОПК се отказва отписване на публични задължения поради изтичане на давностен срок по Възражение с вх.№ОХ-05-1382/02.06.2023 г., подадено от П.С.Г., за задължения, установени с АУЗД ********** от 21.11.2018 г.

В Разпореждането са цитирани разпоредбите на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, чл.1, ал.1, т.5 и чл.52, т.1 от ЗМДТ, и чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Посочено е, че вземанията за данък върху превозните средства са публични държавни вземания. Посочено е също, че с издаването на Акт за установяване на задължение по декларация №********** от 21.11.2018 г. е прекъсната давността за задълженията за данък превозно средство за периода 2012 – 2018 г. и от тази дата започва да тече нова петгодишна давност, като за задължението за първата 2012 година давността би изтекла най-рано на 01.01.2022 г., ако през това време няма друго действие, което също да е прекъснало давността, а именно такова по предложение второ на чл.172, ал.2 от ДОПК – действие, предприето във връзка с принудителното събиране на публичното вземане. Посочено е, че събирането на определените в случая публични общински вземания е възложено на НАП в качеството на публичен изпълнител, публичният изпълнител прилага ДОПК и само той разполага с правомощия да се произнесе по възражението за давност, основано на чл.171 от ДОПК, именно защото той разполага с всички факти относно действия, които са предприети за принудителното събиране, с всяко от които се прекъсва давността. Тъй като изрично във Възражението се иска отписване на задълженията по чл.173 от ДОПК, органът намира, че искането следва да се отхвърли като неоснователно.

Видно от писмо изх.№ОХ-05-1382-(1)/13.06.2023 г. на Кмета на Община Харманли (л.14) и Известите за доставяне (л.17), Разпореждането на Директора Дирекция „Местни данъци и такси“ – Община Харманли е било изпратено на посочения адрес за кореспонденция на подателя на Възражението и получено на 15.06.2023 г.

С подадена жалба с вх.№6/27.06.2023 г. – Регистър жалби, и с №05.00-39/27.06.2023 г. (л.10), адресирана до Кмета на Община Харманли чрез Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“, П.С. Г., чрез пълномощника си адвокат А.Г.Г., оспорва Разпореждане №1/07.06.2023 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Харманли, като го намира за незаконосъобразно и нецелесъобразно. Твърди, че административният орган достигнал до неправилни правни изводи, тъй като давността била изтекла. Претендира Разпореждането да бъде отменено.

С Решение №05.00-39/21.08.2023 г. (л.6-8) Кметът на Община Харманли, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, потвърждава Разпореждане №1/07.06.2023 г. на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ – Община Харманли.

В Решението са изложени съображения, че жалбата срещу Разпореждането е неоснователна, както и доводи, че с разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ законодателят е предоставил на органите на общинската приходна администрация възможност да преценяват реда, по който да бъде извършено принудителното събиране – от публични изпълнители по реда на ДОПК, или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Събирането на определеното в случая публично общинско вземане било възложено на публичен изпълнител, като Акт за установяване на вземане от данъци по ЗМДТ №**********/21.11.2018 г. бил изпратен от Дирекция „Местни данъци и такси“ – Община Харманли, на НАП, в качеството му на публичен изпълнител. Посочено е, че с издаването на този АУВД, е прекъсната давността за всички задължения, възникнали след 01.01.2012 г., тъй като към датата на установяването на същите давността за тях не била изтекла. Сочи се, че от датата на издаване на Акта започвала да тече нова петгодишна давност, считано от 1 януари на годината следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение, т.е. от 01.01.2019 г. и би изтекла на 01.01.2024 г. Именно поради това и съгласно чл.225, ал.1, т.7 от ДОПК, производството по принудително събиране се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител, сред които е включено и погасяване на публичното вземане по давност – чл.168, т.3 от ДОПК и че преценката дали е налице хипотезата на чл.171, ал.2 от ДОПК е предоставена на публичния изпълнител, а Дирекция за местни данъци и такси – Община Харманли не разполага с такава, и за това жалбоподателката следвало да отправи възражението си към съответния публичен изпълнител. Прави се заключение, че „тъй като жалбоподателката е отправила възражението си до община Харманли, именно липсата на компетентност на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ – община Харманли е пречка същият да се произнесе относно неговата основателност и той правилно е отказал отписване на същите, като в Разпореждането е посочил реда по който жалбоподателката да извърши валидно свое действие.“

Решението е съобщено на адресата си чрез ССЕВ и по делото е удостоверено (л.9) получаването му на 25.08.2023 г. от пълномощника адв. А.Г.Г..

Жалбата срещу решението е подадена на 25.08.2023 г., чрез Община Харманли, където е регистрирана под вх.№ОХ-05-2163 от същата дата.

Съдебното обжалване в случая се явява процесуално допустимо за разглеждане, доколкото жалбата е подадена при спазване на посочения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок от получаването на решението на решаващия орган, с което е потвърдено изцяло Разпореждането, и изхожда от надлежна страна, адресат на Разпореждането, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по различни от изложените в нея съображения.

Няма спор по делото, че с Акт за установяване на вземане от данъци по ЗМДТ, издаден от орган по приходите, са установени вземания на Община Харманли към П.С.Г. за не платени задължения от вид – данък върху превозни средства, в съответните размери, за периоди: 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

Няма спор също, че този Акт за установяване на вземане не е бил обжалван по посочения в него ред и е влязъл в сила, а по делото са налични и данни, че като изпълнително основание на 19.10.2019 г. е предявен в НАП – ТД Пловдив, офис Хасково, и е образувано Изпълнително дело №*********/2020 г.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци (какъвто е и данъкът върху превозните средства по чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ), се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК.

В Глава четиринадесета от ДОПК е регламентирано производство по Установяване по данни от декларации, като чл.107, ал.1 от ДОПК предвижда, че когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон.

В случая съответният закон е ЗМДТ, според чл.54 от който размерът на данъка върху превозните средства се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице, а в чл.60, ал.1 са посочени сроковете, в които данъкът се плаща.

В чл.4, ал.2 от ЗМДТ е предвидено също, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК.

Според чл.4, ал.3 от ЗМДТ, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители.

Разпоредбата на чл.4, ал.5 от ЗМДТ предвижда, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Според чл.163, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго, а според ал.3 – публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон е предвидено друго. Според чл.167, ал.1, публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на този кодекс.

Съгласно чл.165 от ДОПК, събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.

В чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а в ал.2, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.

В чл.168 от ДОПК са предвидени начините на погасяване, според които публичното вземане се погасява: 1. когато е платено; 2. чрез прихващане; 3. по давност и т.н.

Според чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Съгласно ал.2 на чл.171 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в изброени в т.1 до т.5 случаи.

В чл.172 от ДОПК е регламентирано спирането и прекъсването на давността.

Съответно (ал.1) давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно – за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение, а (ал.2) давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като (ал.3) от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Отписването на вземанията е посочено в чл.173 от ДОПК.

Съгласно чл.173, ал.1, вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон.

Съгласно ал.2 на чл.173, вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл.171, ал.2.

В процесния случай от длъжника П.С.Г. *** на 02.06.2023 г. писмено е направено изрично възражение за изтекла погасителна давност и искане за отписване на публично общинско вземане на Община Харманли, по реда на чл.173 от ДОПК, като погасено по давност.

По така направеното искане Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Харманли е постановил Разпореждане за отказ, потвърдено с Решение на Кмета на Община Харманли, пред което отказът е бил обжалван.

Разпореждането е издадено от Г. Р. А.и по делото е представена Заповед №43/28.11.2013 г. на Кмета на Община Харманли, с която същата е назначена за държавен служител на длъжността: Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Харманли.

Въпреки че няма спор, че подписалото Разпореждането лице заема посочената длъжност, съдът намира, че този акт е издаден от материално некомпетентен орган.

В случая претенцията е била отправена изрично за отписване на публично общинско вземане на Община Харманли, и компетентен да разгледа подаденото от П.С.Г. искане за това е орган по приходите, а не Директорът на Дирекцията, като ръководител на звеното за местни приходи.

Жалбоподателката не оспорва вида и размера на установените й в АУВД по ЗМДТ задължения за Данък МПС, нито размера на лихвите за тях. Твърденията й са единствено за погасяване по давност на задълженията към Община Харманли, установени с този акт по данни от декларация на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, за периодите 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., поради изтичане на срока по чл.171, ал.1 от ДОПК към датата, когато писмено е направил пред Община Харманли възражение за това (Възражение №ОХ-05-1382 от 02.06.2023 г.) и претендира отписване на тези задължения на основание чл.173 от ДОПК.

Законодателят не е дал легално определение на понятието „отписване“ на данъчно задължение, но отчитайки общоприетото значение на думата, в контекста на чл.173 от ДОПК, в съдебната практика се приема, че отписване означава заличаване, или поне изключване от списъка на активните задължения, на задължението, по отношение на което е изтекла погасителна давност и от длъжника е направено възражение за това.

Безспорно съгласно чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност, като законът не ограничава момента, в който това волеизявление на длъжника може да бъде обективирано.

Законодателят не е определил също така органа, който е компетентен да извърши отписването на публично вземане, но тъй като става въпрос за публично общинско вземане, обективно компетентен да се произнесе по искането за отписване е само орган, който е част от структурата на общинската администрация, защото взискател е общината, т.е. задължението е към общината.

Цитираните по-горе норми на чл.4, ал.3 и чл.4, ал.5 от ЗМДТ предписват в производствата по установяване на публичните вземания по ЗМДТ на служителите на общинската администрация правата и задълженията на органи по приходите, а на ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на Националната агенция за приходите. В чл.7 от ДОПК, озаглавен „Компетентен орган“ също е посочено, че (ал.1) актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция.

Съгласно установената в чл.7, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.3 от ЗМДТ компетентност следва, че в хипотезата на поискано отписване на вземания, компетентен да се произнесе по искане по чл.173, ал.1 от ДОПК е орган по приходите в общината. Той е административният орган, който след като извърши проверка на фактите, въз основа на които длъжникът иска да бъде отписано задължението, може да прецени основателността на искането и обективира факта на погасяване на задължението, а ако счете, че сочените от длъжника факти не установяват погасяване на задължението по давност, да издаде акт, с който да откаже отписването. Последният акт, тъй като засяга права и законни интереси на длъжника, и тъй като за него не е налице изрична законова забрана за оспорване по административен и съдебен ред, ще подлежи, на основание чл.144, ал.1 във вр. с чл.152, ал.1 и чл.156, ал.1 от ДОПК, на обжалване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи и съответно пред административния съд.

Като е разгледал и се е произнесъл по същество с отхвърляне на искането (възражението), без да е материално компетентен, Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Харманли е постановил нищожен акт, съответно нищожно е и Решението на Кмета на Община Харманли, с което Разпореждането е потвърдено.

С издаването на Разпореждането и Решението в случая се нарушават принципите на законност, самостоятелност и независимост, регламентирани в чл.2, ал.1 и чл.4 от ДОПК, предвиждащи органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от закона и да осъществяват производството самостоятелно. Не се констатира да са налице основания измежду предвидените в чл.7, ал.3 от ДОПК предпоставки, даващи възможност на горестоящия орган да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите.

Настоящият съдебен състав намира, че за компетентността на органа по приходите в случая е без значение и обстоятелството на образувано изпълнително дело от публичен изпълнител в НАП, тъй като в чл.173, ал.2 от ДОПК е предвидено служебно отписване на вземанията с изтичането на срока по чл.171, ал.2, т.е. на абсолютната погасителна давност, което следва да се извърши от взискателя на публичното общинско вземане.

В процесния случай издателят на Разпореждането е изложил в него и взаимно противоречиви мотиви, като от една страна е приел, че няма компетентност, а компетентен е публичният изпълнител в НАП, на когото АУЗД е изпратен за изпълнение, а от друга – е отказал отписването на публичните задължения поради изтичане на давностен срок по направеното възражение, тоест се е произнесъл по същество, вместо да изпрати преписката на компетентния според него орган, като уведоми за това заинтересованите лица, както предвижда разпоредбата на чл.7, ал.2 от ДОПК. Тези мотиви неправилно са споделени и от Кмета на Община Харманли в качеството му на решаващ орган в производството по обжалването на Разпореждането.

Обжалваното Разпореждане и потвърждаващото го Решение следва да бъдат прогласени за нищожни, а на основание чл.160, ал.5 от ДОПК, следва да се приложи чл.173, ал.2 от АПК. В настоящото производство не е налице произнасяне на компетентния орган, поради което съдът не дължи произнасяне по съществото на спора, а следва да изпрати преписката на компетентния орган за ново произнасяне.

При новото произнасяне компетентният орган следва да отчете, че в чл.171, ал.2 от ДОПК е уредена т.нар. абсолютна погасителна давност, която не зависи от спирането и прекъсването на сроковете. Публичните вземания в този случай се погасяват със самото изтичане на 10-годишния срок, който започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, без значение дали давността е спирана или прекъсвана.

Следва да бъде съобразено също, че сроковете за плащане на данъка върху превозните средства са установени в чл.60, ал.1 от ЗМДТ, и както в сега действащата редакция на нормата, така и в редакцията й в сила от 01.01.2011 г., е регламентирано този данък да се плаща на две равни вноски в конкретно посочени срокове на годината, за която е дължим. Тоест данъкът за данъчен период 2012 г. се плаща през 2012 г. и давността тече считано от 1 януари на 2013 година, като годината, следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение. При изтичане на давностния срок по чл.171, ал.2 от ДОПК, погасените по давност вземания се отписват служебно – чл.173, ал.2 от ДОПК. Според настоящия съдебен състав, в случая приложение може да намери хипотезата на чл.225, ал.1, т.6, вр. ал.3, т.5 от ДОПК, предвиждаща възможност производството по принудително изпълнение на публичните вземания да бъде прекратено от публичния изпълнител по писмено искане на публичния взискател.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че ако волеизявлението на длъжника за изтекла давност е направено в рамките на започнало принудително изпълнение, компетентен да се произнесе по възражението е органът, който ръководи съответното производство, т.е. публичният изпълнител, чието произнасяне по възражението пък подлежи на административен контрол по реда на чл.266, ал.1 от ДОПК пред директора на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, което означава, че и в този случай процесните Решение и Разпореждане се явяват нищожни, като издадени от некомпетентни органи.

Предвид изхода на спора, основателно по чл.161, ал.1 от ДОПК е своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски –10 лв. внесена държавна такса и 1000 лв. заплатено в брой възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 25.08.2023 г., платими от ответника.

Водим от изложеното и на основание чл.160, ал.5 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение №05.00-39/21.08.2023 г. на Кмета на Община Харманли и потвърденото с него Разпореждане №1/07.06.2023 г. на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ – Община Харманли.

ИЗПРАЩА преписката на компетентния орган – орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ – Община Харманли за ново произнасяне по подаденото от П.С.Г. *** искане за отписване на вземания, обективирано във Възражение с вх.№ОХ-05-1382 от 02.06.2023 г.

ОСЪЖДА Община Харманли да заплати на П.С.Г., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: