Определение по дело №152/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 221
Дата: 13 юли 2022 г. (в сила от 13 юли 2022 г.)
Съдия: Христина Даскалова
Дело: 20224001000152
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 221
гр. Велико Търново, 13.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000152 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.
С протоколно определение от 09.05.2022 год. по т. д. № 13/2021 год.
Ловешкият окръжен съд прекратил производството по делото на осн. чл. 29 ал. 3
от Регламент (ЕС) № 1215/2012, като по-късно сезиран съд с идентична
претенция. Оставил без уважение искането на BG Konstrukt GmbH Федерална
република Германия за присъждане на разноски. Осъдил BG Konstrukt GmbH да
заплати на ЛОС сумата 195 лв. разноски в производството, а на „Веника 2009“
ООД – гр. Троян сумата 7 550 лв. разноски за адвокатски хонорар. Задължил
„Веника 2009“ ООД да внесе по сметка на ЛОС сумата 75 лв. за превод на
уведомителното писмо.
Частна жалба срещу определението е подадена от BG Konstrukt GmbH –
Федерална република Германия чрез пълномощника адв. С. Х.. Счита
определението за незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да го отмени и да
върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Касае се за различни претенции. Предмет на
спора пред Областния съд в Магдебург е изпълнение на споразумението. Ищец по
него е „Веника 2009“ ООД. Производството пред българския съд е по иск за
унищожаване на същото споразумение заради порок във волята на един от
контрагентите. В производството пред съда във Федерална република Германия
ответникът „BG Konstrukt GmbH е направил възражение за нищожност на
споразумението на осн. &138 от Германския граждански кодекс. Неправилен е
1
изводът на съда, че претенциите по двете дела са идентични. Различни са исковете
– конститутивен пред български съд, осъдителен – пред немския съд. Различни са
и целените резултати. Ако българският съд разгледа делото, това няма да доведе
до противоречащи решения. Решението на българския съд може да се използва в
производството пред съда в Магдебург, докато обратното е невъзможно. Ако едно
от делата трябва да се спира, то това е делото, заведено в Германия, тъй като по
него се иска изпълнение по споразумение, което може да бъде унищожено с
решението на Ловешкия окръжен съд. Отделно от това, не е ясно дали
възражението, направено от жалбоподателя в производството пред немския съд,
влиза в предмета на делото. В писмото на немския съд не се съдържа информация
дали той ще се позове на възражението, дали е част от предмета на делото. Ако
възражението е направено след образуване на делото в ЛОС, то българският съд
има първична компетентност съгласно чл. 29 & 1 и 3 от Регламент (ЕС) №
1215/2012.
В писмения си отговор ответникът по частната жалба „Веника 2009“ ООД –
гр. Троян чрез пълномощника адв. Г. М. заема становище за нейната
неоснователност. Производството пред съда в гр. Магдебург е образувано преди
настоящото. Отговорът на дружеството-жалбоподател на исковата молба пред
немския съд, който съдържа изрично възражение за недействителност на
подписаното споразумение поради отправени заплахи, също е подаден преди
образуване на делото пред ЛОС. По делото има информация, че немският съд е
приел, че в производството пред него е направено възражение по & 138 от
Германския граждански кодекс за недействителност на споразумението. Налице
са основанията по чл. 126 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 29 & 3, във вр. с чл. 32 от
Регламент (ЕС) № 1215/2012 за прекратяване на настоящото производство. Моли
съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Производството по т. д. № 13/2021 год. по описа на ЛОС е образувано на
08.02.2021 год. по искова молба на BG Konstrukt GmbH – Федерална република
Германия срещу „Веника 2009“ ООД, с която са предявени иск с правно основание
чл. 30 от ЗЗД за унищожаване на Споразумение от 09.12.2019 год. като сключено
под заплаха, изразяваща се в конкретно посочени в уточняващата молба от
14.04.2021 год. действия по отправени заплахи за живота и здравето на
управителя на ищцовото дружество и неговото семейство и иск по чл. 34 от ЗЗД
2
във вр. с чл. 55 ал. 1 пр. 3 за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата
150 000 евро, представляваща извършените по унищоженото споразумение
плащания, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
В хода на делото е установено, че на 17.09.2020 год. в Областен съд гр.
Магдебург, Федерална република Германия, е образувано дело № 9 0
1309/20*323* между „Веника 2009“ ООД и BG Konstrukt GmbH. Предмет на
делото са задълженията по Споразумение от 09.12.2019 год. – чл. 3 ал. 1, № 3 и
чл. 6 (Уведомление от 24.11.2021 год. - л. 321-322 от делото). Искът, предявен от
„Веника 2009“ ООД е за осъждане на ответника BG Konstrukt GmbH да му заплати
50 000 евро, включително лихва и да му предаде МПС Мерцедес G-класа 350д с
рег. № HZ ZZ220, като се върнат и талоните на автомобила. Ответникът е
възразил, че ищецът няма право да претендира изпълнение въз основа на
споразумението от 09.12.2019 год., тъй като то накърнява добрите нрави и е
нищожно, тъй като е бил повлиян посредством масивни заплахи да направи
волеизявлението си. Според посоченото в Уведомление от 22.03.2022 год. от
Областния съд в гр. Магдебург, възражението произтича от чл. 138 от
Гражданския кодекс, съгласно който една сделка е нищожна, ако чрез нея за
извършена услуга някой, възползвайки се от състояние на крайна нужда,
неопитност, от липса на способност за преценка или от значителна слабост на
волята на друго лице, издейства финансови изгоди или обещание за такива за себе
си или за трето лице, които очевидно не съответстват на извършената услуга. С
Решение от 23.12.2021 год. съдът в гр. Магдебург е съобщил на ответника, че е
длъжен да представи и докаже всички обстоятелства, които обуславят
неморалността или нищожността на споразумението от 09.12.2019 год. (л. 16 – 17
от в. ч. т. д. № 65/2022 год. на ВТАС).
Уведомленията от Областния съд в гр. Магдебург до Ловешкият окръжен
съд са направени във връзка с установяване на компетентността му като първи
сезиран съд и за приложението на процедурата по чл. 29 ал. 3 и чл. 30 от
Регламент (ЕС) № 1215/2012. Посочено е, че делото е образувано на 17.09.2020
год., а е висящо от 04.11.2020 год.
С определение от 10.02.2022 год., първоинстанционният съд оставил без
уважение направеното от ответника „Веника 2009“ ООД искане за спиране на
делото на осн. чл. 229 ал. 1 т. 7 от ГПК във вр. с чл. 29 ал. 3 и чл. 30 от Регламент
(ЕС) № 1215/2012 до приключване на производството по дело № 9 0
1309/20*323*, образувано в Областния съд в гр. Магдебург.
3
С обжалваното в настоящото производство протоколно определение от
09.05.2022 год. окръжният съд прекратил производството по делото на осн. чл. 29
ал. 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, допустима е за
разглеждане и е основателна по съществото си:
За да прекрати производството по делото, Ловешкият окръжен съд се е
позовал на направеното от ищеца възражение в производството пред немския съд,
с което се заявяват претенции, идентични с тези по чл. 30 от ЗЗД. Делото в
Областния съд в гр. Магдебург е образувано на 17.09.2020 год., преди образуване
на това пред българския съд (на 08.02.2021 год.). С оглед на това, немският съд се
явява компетентен да разгледа спора като първо сезиран съд. Приложил
разпоредбата на чл. 29 ал. 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 и прекратил
производството по делото.
Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд за
недопустимост на производството по делото пред българския съд, тъй като счита,
че не е налице хипотезата на чл. 29 ал. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
Европейския парламент и на съвета от 12 декември 2012 год. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, а именно – исковете, предявени пред немския съд и
пред българския съд не са с един и същ предмет.
В производството пред Областния съд в гр. Магдебург ищец е настоящият
ответник „Веника 2009“ ООД, който е предявил осъдителен иск срещу BG
Konstrukt GmbH за изпълнение на задълженията по Споразумение от 09.12.2019
год. за заплащане на сумата 50 000 евро, ведно с лихвите и за предаване на лек
автомобил.
Пред Ловешкия окръжен съд ответникът в производството пред немския
съд BG Konstrukt GmbH е предявил срещу „Веника 2009“ ООД иск по чл. 30 от
ЗЗД за унищожаване на споразумение от 09.12.2019 год. като сключено при
заплашване, който иск е съединен – при условията на евентуалност според
настоящия състав, с иск по чл. 34 във вр. с чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за връщане на
даденото по споразумението, възлизащо на сумата 150 000 евро.
Възражението за недействителност на споразумението от 09.12.2019 год. е
въведено в производството пред немския съд от ответника BG Konstrukt GmbH
като защитно средство срещу предявения иск, поради което, дори и да счете за
основателно възражението за нищожност и да го уважи, съдът ще отхвърли
4
претенцията за заплащане на сумата 50 000 евро и за предаване на автомобила. За
разлика от тази хипотеза, ако българският съд (евентуално) уважи предявения иск,
т. е. приеме, че споразумението е сключено при заплашване, той ще унищожи
споразумението и тази недействителност ще бъде установена със сила на
пресъдено нещо. Отделно от това, съдът ще следва да разгледа и да се произнесе
по евентуалната претенция за връщане на даденото по унищоженото
споразумение в размер на 150 000 евро.
С други думи, независимо, че възражението за нищожност/унищожаемост
на споразумението е въведено и в двете производства, техният предмет не е един
и същ. В първия случай то е само защита срещу претенцията за дължимост на
сумата 50 000 евро и за предаване на лек автомобил, а във втория случай то цели
да предизвика правна промяна в отношенията между страните, възникнали въз
основа на споразумението, като го унищожи и обоснове връщане на цялата
платена сума в размер на 150 000 евро. Двете производства са отделни и различни,
с различен предмет на предявените искове, поради което разпоредбата на чл. 29
ал. 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 за прекратяване на производството пред
втория сезиран съд е неприложима. Дали е налице или не връзка на
преюдициалност на един от двата спора е въпрос, който няма отношение към
настоящото производство.
С оглед на изложеното, обжалваното протоколно определение, с което
производството по т. д. № 13/2021 год. по описа на ЛОС е прекратено като са
присъдени съответните разноски, следва да бъде отменено изцяло, а делото
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, Великотърновският апелативен
съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОМЕНЯ изцяло протоколно определение от 09.05.2022 год. на Окръжен
съд – Ловеч по т. д. № 13/2021 год. по описа на същия съд.
Връща делото на ЛОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.

5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6