РЕШЕНИЕ
№ 559
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330109918 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация 357 от Кодекса на труда,
вр. с чл. 358, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, и чл. 188, т. 1 и т. 2 от КТ.
Ищцата К. В. В., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*********“ № ****, чрез пълномощника й
адв. Т. Ф. е предявила срещу ответника СУ „Свети Паисий Хилендарски“ – Пловдив, ЕИК
*********, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Родопи“ № 48, представлявано от
Директора И. Д. обективно съединени искове за отмяна на две заповеди на работодателя -
Заповед № *******г., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „********“ и Заповед №
*********г., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „*********“, и двете връчени на
*********г. чрез ЧСИ.
Ищцата твърди, че работи по безсрочно трудово правоотношение с ответника на длъжност
„*******” по задължителен общообразователен предмет – ********* по тр. договор от
*********г. На *********г. на ищцата били връчени чрез ЧСИ ******** ****** общо 5
документа – Съобщение изх. № ***********. за наложени дисц. наказания, Заповед №
************., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „************“, Заповед №
**********., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „**********“, Покана изх. №
***********. за даване на писмени обяснения по чл. 193 КТ, Покана изх. № **********. за
удостоверяване на предварителна закрила при уволнение по чл. 333 от КТ.
Твърди се, че ищцата е обект на незаконосъобразни действия от страна на работодателя.
Били й наложени две дисц. наказания за несъществуващи дисциплинарни нарушения, с цел
1
подготовка за налагане на най-тежкото дисц. наказание „***********“.
По Заповед № ***********., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „********“: с нея
било наложено това наказание за неявяване на работа присъствено на **********. и
*********., и неизпълнение на Заповед № **********.
Оспорва се да е било извършено описаното в заповедта дисц. нарушение. Организацията на
работа към този момент била учебните занятия да се провеждат в ел. среда, предвид
противоепидемичните мерки срещу COVID -19 на национално ниво. Оспорва се ищцата да е
била уведомена за промяна в режима на учебните занятия, а когато е узнала, е било
невъзможно да реагира по описания от директора начин – учебните занятия да се провеждат
едновременно в електронна среда и присъствено, с преподаване от класната стая в училище.
Промяната била установена със заповед на директора от **********., последен работен ден
от седмицата, с действие от *******., първият раб. ден от следващата седмица. Твърди се
ищцата на *******. да е изпълнила коректно задълженията си, като провела учебните
занятия по действащия към онзи момент ред в отдалечена електронна среда. Ищцата
своевременно депозирала обясненията си по ел. поща на **********. Твърди се да не е
налице описаното в заповедта нарушение предвид липсата на своевременно уведомяване за
промяната в организационния процес и действителното провеждане на часовете по
******** на ********
По Заповед № *********., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „************“: С
нея на ищцата било наложено горепосоченото наказание за „***********г. в сградата на
училището, без да се извърши тестване на място с неинвазивен бърз антигенен тест… и
неизпълнение на Заповед № ***********г.“ Оспорва се ищцата да е извършила така
описаните нарушения. Твърди се на тази дата същата да не е имала присъствени часове и не
е била длъжна да се тества, тъй като не е имала пряк контакт с учениците. Същата е влязла в
сградата за кратко, но не за да провежда учебни занятия, а да върне поисканото от директора
устройство „хромбук“. На тази дата ищцата провела часовете си по ****** в ел. среда. За
тези обстоятелства депозирала обясненията си по ел. поща на *********. Отделно, дори да
се приемело, че формално са нарушени правилата за достъп до сградата, то влизането е било
за кратко и предвид времетраенето му и причината за него се твърди да е налице
несъответствие по тежест с наложеното дисц. наказание.
С оглед на горното се моли заповедите като незаконосъобразни да се отменят, претендират
се разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адв. Н. К.. Със
същия се взема становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди се обжалваните заповеди да са законосъобразни, а твърдението, че са наложени тези
две наказания с цел подготовка за налагане на най-тежкото такова – неоснователно.
По Заповед № **********., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „*******“: Твърди
се наказанието да е наложено на ищцата за това, че не се е явила на работа присъствено на
*********г. и **********г., в неизпълнение заповеди на работодателя за възстановяване на
2
присъственото обучение на учениците от *** до **** клас, считано от ********. В случая за
възстановяване на присъственото обучение на учениците от *** до **** клас, считано от
*********г. и на педагогическия състав, били издадени заповеди на работодателя с
№№********и ***** от ********. С тези заповеди бил запознат целия педагогически
състав, вкл. и ищцата, по ел. поща. Въпреки че била надлежно и своевременно уведомена за
промяната в режима, последната провела учебните занятия не по установения от
работодателя ред – присъствено в класната стая, а по ел. път. Не само, че не провела
уроците си от класната стая, но и не провела планираните по график на ***********г.
консултации по ****** с ученици от ******,****, **** класове и ****, ****, *** класове. С
оглед на горното ищцата безспорно не изпълнила законното нареждане на работодателя за
възстановяване присъственото обучение на учениците и педагогическия персонал, което е
нарушение на тр. дисциплина и за което законосъобразно й е наложено дисц. наказание
„*********“.
По Заповед № ************г., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „**********“:
Твърди се с тази заповед на ищцата да е наложено посоченото в нея наказание за това, че на
********. е влязла в сградата на училището, без да извърши тестване на място с
неинвазивен бърза антигенен тест за COVID -19 и без наличие на валиден документ за
ваксинация, преболедуване или отрицателен резултат от лабораторно изследване. В
обясненията си ищцата признала, че е влязла в сградата, без да се тества. Обясненията й, че
не е била длъжна поради липса на пряк контакт с учениците и провеждане на часове само в
ОРЕС не отговаряли на истината. Ищцата е била длъжна на тази дата да проведе планирани
по график консултации по **** с ученици от ***, ***, *** класове и ****, ***, *** класове.
Ето защо е била длъжна да се намира в сградата на училището. Освен това, независимо за
колко време и по какъв повод влиза в сградата, е била длъжна да направи изследването,
както и целият персонал на училището, или, ако не го направи – да представи валиден
документ за ваксинация, преболедуване или отрицателен резултат от лабораторно
изследване. В този смисъл са били дадените насоки за обучение и действие в условията на
извънредна епидемична обстановка – т. 4.3, утвърдени със Заповед № ***********г. на
МОН. За това имало издадена изрична Заповед № **** и заповед № *******, и двете от
**********. на Директора на училището. След като е отказала да се тества и не е
представила съответния валиден документ, се твърди ищцата безспорно да не е изпълнила
законно нареждане на работодателя, което съставлява нарушение на тр. дисциплина и за
което законосъобразно й е наложено следващото по степен дисц. наказание „**********“.
Твърди се нарушението на тр. дисциплина, което ищцата е извършила, да не е формално, а
много тежко – свързано с опазване живота и здравето на всички в училището, осъществено
в извънредна епидемиологична обстановка, задължителна за всички, без изключения. Сочи
се, че не може, след като всички ученици, от най-малките до най-големите, са длъжни да
проведат изследването, ищцата като безотговорна да откаже, вместо като учител да дава
пример, и по този начин да застраши живота и здравето на околните. Към тези дати – **** и
*******. заболеваемостта от COVID -19 е била значителна, поради което наказанието било
съобразено както с нарушението, така и с обстановката, при която е извършено.
3
С оглед на горното се моли исковете да се отхвърлят.
В съдебно заседание всяка от страните – ищецът чрез адв. Ф., ответникът чрез Директора и
пълномощника адв. К., поддържа становището си по спора и моли същото да се възприеме
от съда. Всяка от страните претендира разноски.
Ответната страна в становището си по същество на спора счита, че е безспорно установено
ищцата на дати **** и *******г. да не е преподавала от училището, въпреки че е била
редовно уведомена за промяната в режима, като дори да не е разбрала преди *****, то на
тази дата е говорила с колега и вече няма как да не е разбрала за промяната. На *****
същата отново не се е явила, за да работи, явила се е, само за да върне устройство, което
същата признава, както и че ищцата признава, че е влязла в училището, като нито се е
тествала, нито е представила документ за ваксинация или преболедуване. Твърди се това
нарушение да не е формално, а доста тежко с оглед актуалната към онзи момент
епидемиологична обстановка, като ищцата е знаела и за двете законни нареждания на
работодателя – възстановяване на присъственото обучение и задължителното тестване, но
да не ги е изпълнила, с което е нарушила трудовата дисциплина и законосъобразно са й
наложени и двете наказания.
Допълнително ищцата е представила писмена защита, с която обосновава становището си,
че по делото е установено, че ищцата не е била своевременно уведомена за заповедите от
***********г., за възстановяване на присъственото обучение, че те не са й връчени по
никакъв начин, за това, че първото наказание „********“ й е наложено, без в заповедта да е
посочено и по делото да е доказано какви часове е трябвало да проведе ищцата на
процесните две дати, което прави, от една страна, заповедта немотивирана, а от друга -
нарушението недоказано, и на следващо място, работодателят сам е представил
доказателства, че на тази дата ищцата е провела часовете си. Взема се становище, че
второто наказание е наложено, без реално работодателят да се е позовал на правилната
заповед, уреждаща задължителното тестване, че реално заповед № *********г., която е
уреждала задължителното тестване, не е цитирана в мотивите на оспорената заповед за
налагане на второто наказание, нито пък в искането за даване на обяснения на ищцата, а
като краен резултат с втората заповед ищцата била наказана с дисц. наказание „*********“
за неизпълнение на заповед, за която не са й искани обяснения и която не е посочена в
самата заповед за налагане на наказанието. Отделно, самият работодател лично настоял
ищцата да се яви лично да върне устройството на дата **********г., а не да го прати по
колега, както самата тя е предложила, което било направено с цел да се инициира
дисциплинарно производство срещу нея, при все, че работодателят е знаел за влошеното
здравословно състояние на ищцата и опасенията й в тази връзка. Още на ***********г. се
твърди ответникът да е предприел мерки за проверка дали ищцата ще изпълнява новите
заповеди на работодателя, което било тенденциозно и с цел дисциплинарното й наказване.
Твърди се с втората заповед, дори да се приеме всичко по процедурата да е редовно и
нарушението – извършено, да се налага наказание, несъответстващо по тежест на самото
нарушение. Ето защо се моли същата да бъде отменена. Подробно се излагат съображения за
4
незаконност на двете заповеди.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъдат уважени предявените искове да бъдат отменени процесните две заповеди -
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „***********” и заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание “***********” като незаконосъобразни, е необходимо
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното училище и че с
оспорените две заповеди са му наложени дисциплинарни наказания, както следва -
„*********” и “***********”. Оттук насетне, за да се отхвърлят исковете, в тежест на
ответника е да установи, че всяко от дисциплинарните наказания е законосъобразно
наложено, а именно: че всяка една от заповедите е издадена от лице, носител на
работодателската власт, респ. на дисциплинарната власт, че същата притежава изискуемите
от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в съответната заповед нарушение на
трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението
съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание е спазена – че на ищеца са били искани обяснения във връзка с всяко от
нарушенията преди налагане на съответното наказание, и че всяко от наказанията е
наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени
доказателства - трудов договор от ************г., както и от цялото приложено по делото
ЛТД на ищеца, в което се съдържат трудов договор, длъжностни характеристики, доп.
споразумения, молби, заповеди и др. се установява, че ищцата е работила по трудово
правоотношение с ответника, както към момента на налагане на двете процесни наказания е
заемала длъжност „**********“ на пълно работно време по безсрочно трудово
правоотношение. Установява се от цялото лично трудово досие на ищцата, находящите се в
него молби, заповеди и болнични листове, както и справки на работодателя, че ищцата в
периода **********г. – **********г. не е работила, ползвала е различни видове отпуски –
отпуск поради временна неработоспособност, платен годишен отпуск, както и неплатен
отпуск, който се зачита за трудов стаж. В периода *********г. – ***********г. отново е
ползвала различен вид отпуски – отпуск поради временна неработоспособност и неплатен
отпуск, като от **********г. до **********г. включително е работила, като от *********г.
до *******г. вкл. обучението е било като вид и форма – от разстояние в електронна среда, от
********г. до *************г. ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност, от ********г. до *********г., тоест в работната седмица от ********
до *******г. е била на работа 5 работни дни, от *******г. до **********г. е ползвала
неплатен отпуск, а оттам нататък, от *********г. до *******г. отново е била в отпуск
поради временна неработоспособност. Работодателят е обжалвал част от болничните
листове, някои от които са били отменени.
Не се спори между страните, и се установява от представените и от двете страни документи,
вкл. и подредените в ЛТД на ищцата такива, че на ищцата са били връчени чрез ЧСИ
5
******** ******** на *******г. следните документи: покана за даване на обяснения за
неявяване на работа в периода ************г., с изх. № от ********г., покана за
представяне на документи за ползвана закрила по чл. 333 от КТ, с изх. № от **********г.,
както и съобщение от **********г. за наложени дисциплинарни наказания, както и
заповедите за налагането им:
Заповед № *********г., с която на осн. чл. 259, ал. 1 от ЗПУО, чл. 31, ал. 1, т. 23 от Наредба
№ 15 за СПРУД и ДПС, и чл. 188 от КТ, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ, като е посочено, че е
спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ с посочена покана от ************г., чл. 189, ал.
1 от КТ и вр. с чл. 193, ал. 3 от КТ, вземайки предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на учителя, се наказва със
„********“ по чл. 188, т. 1 от КТ К. В., ********** общообразователен учебен предмет в
гимназиален етап, за следните нарушения на тр. дисциплина: Неявяване на работа
присъствено на *******г. и **********г. и неизпълнение законното нареждане на
директора на СУ „Св. Паисий Хилендарски“ – П. за възстановяване присъственото обучение
на учениците от **** до **** клас, считано от ********г. и съгласно Заповед №
**********г.; и
Заповед № ***********г., с която на осн. чл. 259, ал. 1 от ЗПУО, чл. 31, ал. 1, т. 23 от
Наредба № 15 за СПРУД и ДПС, и чл. 188 от КТ, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ, като е
посочено, че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ с посочена покана от
***********г., чл. 189, ал. 1 от КТ и вр. с чл. 193, ал. 3 от КТ, вземайки предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на учителя, се
наказва с „***********“ К. В., ********** общообразователен учебен предмет в
гимназиален етап, за следните нарушения на тр. дисциплина: Влизане на **********г. в
сградата на училището, без да извърши тестване на място с бърз антигенен тест за COVID-
19 и без наличие на валиден документ за ваксинация, преболедуване или отрицателен
резултат от лабораторно изследване, което е неизпълнение на законното нареждане на
директора на СУ „Св. Паисий Хилендарски“ – П., дадено със заповед № ***********г.
организацията, образователно-възпитателния процес и всички дейности в училището да се
организират съгл. насоките за обучение и действия в условията на извънредна епидемична
обстановка в училищата и т. 4.3 от същите, утвърдени със Заповед № **************. на
министъра на образованието и науката.
Не се спори, че заповедите са издадени и подписани от Директора И. Д., която представя
трудовия си договор и ДС към него от *********г., видно от които г-жа Д. е директор на
ответното училище, като ТПО е възникнало въз основа на конкурс, и същата е
представлявала ответника в качеството си на директор в целия период от посочената дата на
извършване на нарушенията до датата на налагане на процесните наказания, както и към
момента на приключване на устните състезания по делото.
Установява се от представените от ответника писмени доказателства, че на ищцата за така
описаните в заповедите нарушения са искани писмени обяснения, както следва:
С писмо изх. № **********г. е поискано ищцата в тридневен срок да представи обяснения
6
на осн. чл. 193, ал. 1 от КТ за извършено от нея на ***********г. нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на Заповед № *********г. на директора и т. 4.3
от насоките за обучение и действия в условията на извънредна епидемична обстановка в
училищата и в центровете за СОП на МОН, утвърдени със Заповед **************г. на
министъра на образованието и науката, като е влязла в сградата на училището за връщане на
хромбук, без да си извърши тестване на място с неинвазивен бърз антигенен тест за COVID-
19 и без наличие на валиден документ за ваксинация, преболедуване или отрицателен
резултат от лабораторно изследване за датата *********г. Даден е тридневен срок за
предоставяне на писмени обяснения. Върху самата покана за искане на обяснения има
отметка, че същата е прочетена на г-жа В. на *********. от директора, като г-жа В. е
отказала да подпише, че е запозната. Като свидетели на отказа са се подписали лицата Г. П.
и А. Щ.
С писмо с поправен изх. номер, който се чете като № **** или ****, от *********., също
адресирано до г-жа К. В., на същата са поискани писмени обяснения, които да бъдат дадени
в тридневен срок, на осн. чл. 193, ал. 1 от КТ за следното извършено от нея нарушение на
трудовата дисциплина, на дати *** и *********г., изразяващо се в неизпълнение на т. 1 от
Заповед № ************г. на директора – че не се е явила на работа и не е работила
присъствено в училище. В представения по делото екземпляр – заверено копие от това
искане, липсва отбелязване кога и как същото е връчено на г-жа В.. В ЛТД на ищцата е
подреден екземпляр от същото искане, с посочен в него изх. номер *****, с отбелязване
върху него, че е прочетено на г-жа В. от директора на дата *********г., и че същата е
отказала да подпише, че е запозната. Като свидетели на този отказ отново са се подписали
лицата Г. . и А. Щ. Това писмо-искане също е в копие, заверено от ТРЗ. В ЛТД към тези
искания е приложен доклад от Б. М., ******, от дата *******г.., в който същата сочи, че на
тази дата г-жа К. В. не е пожелала да бъде тествана при влизане в училище за провеждане на
присъствени часове и след многобройни увещавания е тествана компромисно с ученически
тест едва в десет часа сутринта.
В ЛТД на ищцата няма подредени дадени писмени обяснения от ищцата по тези две
искания. Към исковата молба се представят такива, неподписани, с посочена дата *******г.
и че изхождат от К. В., като няма данни същите да са подписани от нея и по някакъв начин
да са достигнали до ответната страна и по какъв. В исковата молба се твърди те са да били
изпратени по ел. поща, като в отговора ответника не оспорва получаването им, и не оспорва
същите като документ. В тях се сочи, че на *********г. ищцата е имала часове само в ОРЕС
и ги е взела, че това е могло да се провери, че не е знаела, че трябва да се преподава от
класната стая и затова е потърсила колега сутринта да пренесе хромбука. На оперативката,
проведена същия ден, директорът казал, че около 40 души не са разбрали, че трябва да
преподават от класните стаи, както и попитала нещо госпожа В. Сочи се, че директорът не е
бил наясно защо учителите не са го разбрали. Твърди същия ден да е разговаряла с
директора дали може да върне хромбука по колега, и й било казано, че трябва да дойде в
училище и да преподава от класната стая. Това нямало как да бъде изпълнено, защото г-жа
7
В. трябвало вече да влиза в час и преценила, че е по-важно да проведе часа си. На
********г. не се тествала, защото нямала присъствени часове, а само часове в ОРЕС. Твърди
през този ден да не се е чувствала добре, за което имала издадени амбулаторен лист и
направление, сочи номер на амб. лист, както и че ще бъде изпратен.
От своя страна ответникът е представил Заповеди с №№ ****, ***** и ****, всички от
********г.
Със заповед № *********г. на Директора на ответното училище се нарежда, считано от
*******г. да се възстанови присъственото обучение на учениците от *** до *** клас
включително, като е посочено кои конкретно паралелки ще се обучават присъствено и кои –
в електронна среда от разстояние. Посочено е, че при подаване на нови декларации за
съгласие в деловодството на училището, с които паралелката достига 50 % от общия брой
ученици, може да премине от ОРЕС в присъствено обучение. дадени са указания как да се
провеждат учебните часове, кои платформи да се използват за обучението в ОРЕС, както и
заповедта да се сведе до знанието на педагогическите и непедагогически специалисти, както
и да се публикува на сайта на училището.
Със заповед № **********г. на Директора на ответното училище се нарежда, в т. 1, че
считано от *********г. педагогическият персонал работи присъствено. В т. 2 е указано, че
педагогическите специалисти, които имат валиден документ за ваксинация, преболедуване,
наличие на антитела или за отрицателен резултат от лабораторно изследване, задължително
трябва да го представят на охраната на централния вход преди влизане. В т. 3 е уредено
тестването на тези специалисти, които нямат валиден документ за ваксинация,
преболедуване, наличие на антитела или за отрицателен резултат от лабораторно изследване.
Посочено е това тестване да се извършва в понеделник и четвъртък, посочено е в кои часове.
Посочено е в т. 4 как ще се тестват учениците, кой ще отговаря за тестването, уреден е
начинът на провеждането му, като в т. 13 е посочено, че в случаите, в които началото на
учебната седмица не е в понеделник, тестването да се провежда за всички – ученици,
педагогически и непедагогически персонал, в първия учебен или работен за седмицата ден.
Разпоредено е тази заповед да се сведе до знанието на педагогическите и непедагогическите
специалисти.
Със Заповед № **********г. на Директора на ответното училище е наредено организацията
на образователно-възпитателния процес и всички дейности в училището да се организират
съгласно Насоки за обучение и действия в условията на извънредна епидемична обстановка
в училищата, утвърдени със Заповед № *************г. на МОН, като е разпоредено тази
заповед да се публикува на сайта на училището.
Представени са Насоки за обучение и действия в условията на извънредна епидемична
обстановка в училищата, утвърдени със Заповед № **********г. на МОН. В т. 1, 2 и 3 от
същите са дадени указания за дезинфекция, лична хигиена и носене на маски. В т. 4 са
дадени указания за изследване на учениците с неинвазивни бързи тестове за COVID – 19 . В
т. 4.3 е посочено, че в общините с повече от 250 заболели на 100 000 души население за 14-
дневен период педагогическият и непедагогическият персонал работи присъствено само при
8
наличие на валиден документ за ваксинация, преболедуване, наличие на антитела или за
отрицателен резултат от лабораторно изследване, или при задължително изследване два
пъти седмични на място, в училището ли в ЦСОП, с неинвазивен бърз антигенен тест
за COVID-19 осигурен от институцията. Лицата, които отсъстват за изследване, се изследват
в първия ден, в който посещават присъствено училище или ЦСОП. в т. 5.2 е посочено, че
директорът на училището следва да организира тестването на учениците веднъж седмично,
а на персонала – два пъти седмично. в т. 6 б е посочено в сградата на училището да не се
допускат лица от педагогическия и непедагогическия персонал, които не са изразили
съгласие за задължително изследване два пъти седмично в училище на място и не
разполагат с документ за ваксинация, преболедуване, наличие на антитела или отрицателен
резултат от лабораторно изследване.
В ЛТД на ищцата се намира и последно връчената й длъжностна й х-ка за длъжността
„*********, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“, видно от която
същата има задължения да изпълнява описаните такива в ЗПУО, КТ, КТД, нормативните
актове и заповедите на директора, да изпълнява решенията на педагогическия съвет и
препоръките на МОН и РУО, да опазва живота и здравето на учениците по време на учебния
процес, да идва на работа 15 минути преди началото на часа, да бъде в съответния кабинет,
да организира и привежда учебно-възпитателната работа по предмета, по който е назначена,
да спазва изготвените и утвърдените от директора заповеди, графици и планове, да
изпълнява указанията и нарежданията на работодателя, издадени във връзка с трудови
задължения, да спазва стриктно работното време, да дава консултации по пределен график,
да организира и провежда образователния процес, да организира и провежда
педагогическата си дейност в съответствие с изискванията към нейната работа, и др.
Представена е извадка от сайта на ответното училище, от дата понеделник, **********г., в
която в раздел „Съобщения“ има публикувана заповед № *******г. за възстановяване на
присъственото обучение от ***********г., като според календара на сайта заповедта е
публикувана на дата **********г. Същата не е оспорена от ищеца.
Работодателят представя тр. договор от ******г. с Т. Л. – К. и заповед за прекр. му от
********г., видно от които г-жа К. е започнала работа по ТПО на осн. чл. 68, ал. 1, т. 3 от
КТ като учител по *********, като ТПО е прекратено поради завръщане на титуляря К. В..
Представена е справка за заболеваемостта от COVID-19 към дати *** и ***г. в област П.,
Представя се график за консултации за първи учебен срок за учебната *******г., в който е
вписано, че г-жа Т. Л. – К., учител по ************* следва да извършва такива в ден
вторник, каб. *** за времето от 12:35 до 13:15 часа с ученици от три паралелки в ****** и
три паралелки в **** клас, конкретно посочени. Съпоставен този график със заповедта за
това кои ученици се обучават присъствено и кои в ОРЕС, ученици от две от паралелките от
**** и **** клас, на които преподава и съответно дава консултации г-жа В., чийто
заместник е била г-жа К., чиито родители са дали декларации за съгласие, продължават
обучение присъствено, останалите 4 паралелки остават изцяло в ОРЕС – обучение от
9
разстояние в електронна среда.
Представено е разписание на учебните часове за първи срок за учебната *********г., в което
е посочено, че К. В. в понеделник има общо пет учебни часа с ученици от ****, **** и ****
класове, а вторник – три учебни часа с ученици от **** и **** класове. Всички тези класове
съгл. Заповед № **** от *******г. се обучават в ОРЕС. Присъствено се обучават само ****
и **** клас, с които класове е имало час за консултация вторник, но не и учебни часове на
датите *** и ******г.
Работодателят представя доказателства, че заповед № **** и насоките са препратени от А.
А. на имейлите на няколко групи учители – начални, гимназиален, прогимназиален, класни
ръководители, като имената на получателите не са изписани.
Допълнително се представят доказателства за изпратена по същия начин на *******г.
заповед за тестване на ученици и персонал от ********г.
Представена е и разпечатка от профил с посочено име К. В., в която е посочено че „този
профил се управлява от *****”. Във входяща поща има посочване за получени два имейла от
А. А. с прикачени файлове с имена “Заповед № ****“ и „Заповед № ****“ за които датата не
се вижда, тъй като името на профила стои върху тях. Вижда се, че е изпратено и получено
на ********г. с подател И. Д. писмо, озаглавено „Заповед за тестване на ученици и персонал
от *******г.“ Видно е от разпечатката, че профилът се стопанисва и управлява от
работодателя. Ищцата отрича да има достъп до този профил и парола за същия.
Представя се доклад с вх. № от *******г. от Г. П. – ******, до Директора, в който е
посочено, че в изпълнение на заповед № **** от *****г. за работа присъствено е извършила
проверка и установила, че г-жа К. В. не се е явила на работа в училище на датите *** и
****г., но при проверка в гугъл класрум е установила, че е изпълнявала седмичното
разписание на учебните часове, които са й възложени за понеделник и вторник, но не от
училище. Посочено е, че е проведен тел. разговор с нея на ********г., в който й е обяснено,
че присъственото обучение е възстановено, но ищцата не е дала смислено обяснение защо
не идва да провежда часовете в училището.
Установява се, че във връзка с предстоящо възстановяване на присъственото обучение на
дата ********г. ищцата е подписала декларация-съгласие два пъти седмично, като първия
път – след неработен ден, да се тества в училище с неинвазивен бърз антигенен тест, или да
представи друг документ – зелен сертификат, в деня на тестване. В тази връзка директорът
представя и утвърденото разписание на учебните часове – присъствено и в ОРЕС, и време за
тестване, за периода от *********г. нататък.
По делото е разпитан свидетелят Г. П., заместник-директор по учебната дейност в ответното
училище. В показанията си същата сочи, че обучението в училището по време на
пандемията е било от разстояние в електронна среда и впоследствие присъствено и
смесено. В тази връзка били издавани заповеди въз основа на министерските разпореждания
и здравните разпореждания. В ответното училище имали няколко канала, по които се
уведомявал персонала за настъпилите промени - чрез сайта на училището, чрез служебните
10
електронните пощи и чрез вайбър, който е най- бърз. Ако документът е прекалено тежък и
голям, не се качвал във вайбър, но във вайбър се пишело, че има такъв документ изпратен,
качен в сайта и в електронната поща, за да могат своевременно да реагират учителите и да
уведомят родителите и учениците, ако се налага и ако това засяга и тях.
На ******** г. била получена заповед от МОН с указания за смесено обучение, като имало
възможност учениците да се върнат и присъствено, при 50% присъствие на броя ученици от
паралелка. Това обаче се случвало, само ако учениците имат представен сертификат или
съгласие от родителите за тестване. Ситуацията била много динамична, защото трябвало във
всеки един момент да реагират, ако паралелката се запълни до половината от бройката на
децата, да се върне присъствено. На ******* г., когато получили указанията, директорът
издал заповед, в която разпоредил всички учители да преподават присъствено, независимо
дали паралелките, на които преподават, са в смесено състояние, т.е. има присъствено деца,
или всички са в електронна среда от разстояние, т.е. учителят трябвало да присъства в
класната стая на класа и да преподава от класната стая на класа. На ******** г.
свидетелката, в чиито допълнителни задължения и отговорности влизали и организацията и
контрола на учебния процес на целия гимназиален етап на учениците от **** до **** клас,
проверила присъствието на учителите. При тях ситуацията също била динамична - много от
тях излизали в болнични. При проверката установила, че г-жа К. В. не е в класната стая на
класа, на който е трябвало да води обучение от разстояние в електронна среда. По тази
причина веднага й се обадила по телефона и я попитала защо не е изпълнила заповедта. В
случая ищцата не се оправдала с това, че не я е получила, станало ясно, че й е известна, но
не могла да даде смислено обяснение, а само повтаряла, че ще си вземе часовете, като не
дала никакво смислено обяснение защо не е на мястото, на което е разпоредено да бъде със
заповедта – в училището. Тя не дошла. Тези класове, на които г-жа В. преподавала в този
ден, били изцяло в ОРЕС, в обучение от разстояние в електронна среда. Въпреки това обаче
с поведението си тя нарушавала заповедта да директора да преподава от училище, като
свидетелката обяснява защо е било необходимо това – можело да се случи във всеки един
момент класът да се върне присъствено, или някой колега с присъствени часове да се
разболее и да се наложи заместването му. Ето защо идеята била всички учители да се
намират в училището и да преподават от там. На ******** свидетелката също проверила –
ищцата отново не била в училището. На тази дата обаче тя имала и консултации с ученици,
които нямало как да се проведат в ОРЕС. Ето защо свидетелката подала доклад до
директора, че ищцата втори ден я няма присъствено в училището. В един момент на тази
дата -***** я видяла да преминава бързо през фоайето, но така и не разбрала защо е влязла и
къде е отишла. В този период пропускателният режим бил следният- лицата от
педагогическия и другия персонал, които имали сертификати, вече ги били представили и
били включени в списък. Тези, които нямали, трябвало да се тестват, като предварително
били попълнили декларации за съгласие за тестване и пак по указания на министъра. Тези,
които не желаели да се тестват, трябвало да излязат в неплатен отпуск и да не присъстват на
територията на училището. задължението за тестване било за всяко лице, което влиза в
училището, като кабинетът, пред който то се извършвало, бил до входа.
11
Според свидетеля заповедта, с която били запознати учителите, била една, това била заповед
за възстановяване на присъственото обучение с разписание на учебните часове, която била
качена на сайта на училището, също била изпратена на пощите на учителите, които били
информирани и по вайбър. Заповедта на министъра дошла на ****, в същия ден била
издадена и заповедта на директора и били уведомени учителите. Според свидетелката е
нямало други лица от педагогическия персонал, които не са разбрали за заповедта, освен
ищцата, ако е имало такива, то това били отсъстващи учители - учители в отпуск или в
болничен. Заповедите се изпращали от секретарката.
В хода на делото са ангажирани доказателства, че междувременно ТПО на ищцата е
прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „********“ със заповед от ********г.
Видно от мотивите на заповедта, след отмяна на обжалван от работодателя болничен лист
на ищцата са искани обяснения за неявяване на работа за периода *********г., след което
ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2 т. 6 от КТ.
Видно от ЛТД на ищцата, в същото преди двете оспорени заповеди е подредена заповед за
налагане на дисц. наказание „*******“ от *********г., което наказание обаче е заличено.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
достигна до следните правни изводи:
И двете оспорени заповеди – Заповед № ***********г. за налагане на дисциплинарно
наказание „*******“ и Заповед № **********г. за налагане на дисциплинарно наказание
„**********“, са издадени от лице - носител на работодателската власт, а именно директора
на ответното училище, който е заемал тази длъжност и към момента на твърдяното
извършване на нарушенията, и към момента на изискване на обясненията, както и към
момента на налагане на дисц. наказания. Ответникът е изпълнил изискванията на чл. 193, ал.
1 от КТ, по всяка от двете заповеди, като е искал и е приел от служителя писмени
обяснения, преди да издаде съответната заповед за налагане на наказанието, и обясненията
са искани именно за това, за което ищецът е наказан – по първата заповед за това, че не се е
явил присъствено на работа на датите *** и ******г.., а по втората заповед- за това, че е
влязъл в училището на *******г., без да извърши тестване на място с неинвазивен бърз
антигенен тест и без наличие на валиден документ за ваксинация, преболедуване или за
отрицателен резултат от лабораторно изследване. Сроковете за налагане на наказанието –
двумесечен от откриването, но не по-късно от една година от извършването, са спазени,
доколкото между извършването на нарушението и налагане на наказанието ищцата е имала
само пет работни дни, от *****. до *****., а през останалото време, докато е ползвала
различен вид отпуски, сроковете не са текли и наказанието е наложено по време на пореден
вид отпуск.
Първото наказание, за което ищецът е наказан със заповед № ************г.. – „*****“ е
наложено за това, че ищцата на две дати – **** и ******г. не се е явила да работи
присъствено в училище и с това не е изпълнила законните нареждания на работодателя за
възстановяване на присъственото обучение, като се цитира в заповедта за налагане на
12
наказанието Заповед № **********г. за възстановяване на присъственото обучение на
учениците от пети до дванадесети клас. Ищецът твърди тази заповед да е нередовна от
външна страна, тъй като в нея не било посочени какви часове и с кои класове е имала
ищцата на тези две дати, и на следващо място, в искането за даване на обяснения се
цитирала заповед № ***********г., а в заповедта – друга заповед № *********г. Съдът
намира, че от външна страна процедурата е спазена и заповедта е редовна, тъй като и в
искането за даване на обяснения, и в заповедта за налагане на наказанието е изрично
посочено в какво се изразява нарушението – неявяване на работа в училище присъствено на
две дати – ****** и *******г., след като е имало заповед на работодателя за възстановяване
на присъственото обучение. Съдът намира, че не е необходимо да се описват нито в
искането за даване на обяснения, нито в заповедта какви часове и с кои класове е имала
ищцата. Не се спори между страните, че часовете са проведени, че са проведени в ОРЕС,
ищцата не е наказана за непровеждане на същите, а за неявяване на работа присъствено от
нейна страна в училище на тези две дати. Без значение е и дали в искането за даване на
обяснения е цитирана заповедта за възстановяване на присъственото обучение. На ищцата
са искани обяснения за конкретно описано нарушение и е наказана за такова конкретно
нарушение – неявяване на работа присъствено на две конкретни дати. В случая
обстоятелствата какви часове е имала, как ги е провела ищцата и какви други задължения е
имала на тези две дати са обстоятелства, които подлежат на установяване с всички
допустими от закона доказателствени средства и са от значение за тежестта на нарушението
и дали е извършено то, но самата заповед е редовна от външна страна, съдържа всички
изискуеми реквизити – посочен е нарушителят, нарушението и кога е извършено, в какво се
изразява същото, и какво нарушение на трудовата дисциплина представлява то, посочено е
кой текст на КТ е нарушен, както и че нарушението представлява неизпълнение на законно
нареждане на работодателя, дадено с определена заповед. В случая и дисциплинарната
процедура е спазена, като самата ищца е представила своите обяснения, които е дала по
случая.
С оглед на дотук изложеното, съдът намира, че следва да се разгледа заповедта по същество.
На първо място, ищецът твърди да не е извършил нарушение, тъй като не е бил
своевременно уведомен за промяната в режима на обучението и режима на работа на
учителите. Същата теза застъпва ищцата и в писмените си обяснения относно датата ***** –
че именно на тази дата е разбрала, че трябва да преподава от класната стая, а не по-рано. В
конкретния случай за установяване на тези обстоятелства са събрани писмени и гласни
доказателства. И от двете групи доказателства е видно, че на *********г., ден петък, е
получена в ответното училище заповедта на МОН за възстановяване на присъственото
обучение, както и насоки в тази връзка, и че въз основа на тези заповед и насоки са издадени
три заповеди от страна на работодателя- директора, за възстановяване на присъственото
обучение и организацията на работа в тази връзка – заповед № *********г., заповед № ****
и **** от същата дата. Установява се, че заповед № ***********г. е публикувана още същия
ден на интернет страницата на училището с цел да оповести на ученици, учители и
родители, че от ***********г. се възстановява присъственото обучение на учениците от
13
**** до *** клас включително, както и че всеки един момент класовете, за които се подадат
декларации за съгласие от над 50 % от общия брой ученици, ще преминат на обучение
присъствено. Досежно заповед № ***** в т. 1 от която е посочено, че считано от
************г. педагогическият персонал работи само присъствено, по делото са събрани
само гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля П., че тази заповед е била
своевременно изпратена на учителите чрез ел. поща и са били уведомени по вайбър за нея
още в петък, за да са наясно учителите, че трябва да се явят на работа в понеделник сутринта
присъствено. Според показанията на тази свидетелка, на същата е било възложено да следи
за изпълнението на заповедта, извършила е обход по кабинетите на ****, установила е, че
ищцата я няма, и й се е обадила по телефона. В телефонния разговор ищцата е настояла, че
ще си вземе часовете, но от съдържанието на разговора свидетелката е разбрала, че ищцата е
запозната, че вече учителите работят присъствено, тоест независимо дали имат часове в
ОРЕС или в класната стая, те трябва да преподават и двете групи часове присъствено от
училище. Ищцата в обясненията си също сочи, че на ***********г. е била запозната със
сигурност със заповедта за възстановяване присъственото обучение за учителите. С оглед на
горното съдът намира, че най-късната възможна дата, на която ищцата е узнала за това, че
следва да преподава от класната стая, независимо дали присъствено или в ОРЕС, е датата
*********г. Няма спор по делото, че на дата *********г. тя е провела часовете си изцяло в
ОРЕС, че тези часове са проведени, макар и не от училище, и безспорно се установи при
съпоставяне на графиците, че всички класове, с които е имала часове на тази дата ищцата, са
се обучавали онлайн. Установява се, че въпреки че на **********г. ищцата със сигурност е
знаела, че и на *********г. тя трябва да се яви присъствено на работа, и да преподава от
училище, тя не го е направила, провела е часовете с класовете си в ОРЕС, след което се е
явила в училище, за да върне устройството, от което е преподавала – хромбук. Безспорно се
установи от графиците, че на тази дата ищцата е имала освен часове с класове, които се
обучават в ОРЕС, и консултации по график с ученици от всички класове, на които
преподава, които консултации не се провеждат в ОРЕС, а част от тези класове учат
присъствено. В случая съдът намира, че нарушението и за двете дати формално е
извършено. Установява се, че ищцата е следвала да следи за промените в начина на
провеждане на образователния процес, същата няколко дни по-рано, на *******г. е
подписала декларация – съгласие за тестване, като подготовка за започване на
присъственото обучение, като с оглед динамичната ситуация учителите са имали
задължението да следят за промяната във вида и начина на провеждане на обучението.
Директорът своевременно е реагирал при получаване на заповедта и указанията от МОН,
приложение към заповедта, именовани „Насоки за обучение…“ като е предприел мерки да
издаде съответните заповеди и да ги направи достояние на педагогическия и
непедагогическия персонал. В случая ищцата е била длъжна да следи за евентуални
промени, а заповедта за преустановяване на онлайн обучението е качена на сайта на
училището още в петък, на *********г. Доколкото онлайн обучението представлява
изключение от нормалния ред на провеждане на образователния процес, то задължение на
ищеца е да следи за момента на преустановяване на това положение. Отделно, ноторно
14
известно е, че заповедта на МОН за възстановяване на присъственото обучение е
разпространена в средствата за масова информация и е станала достояние на цялата
общественост, включително и на съда, поради което ищцата, като пряко ангажирана с
образователния процес е имала задължение да се информира как ще бъде приложена тя за
училището, в което последната преподава. Работодателят своевременно е предприел
необходимите мерки да сведе до знанието на учителите и учениците реда, по който ще се
провежда обучението от **********г. Ето защо съдът намира за неоснователно
възражението на ищцата, че едва на ***** при провеждане на телефонния разговор със
свидетелката същата е разбрала, че трябва да преподава от училище. След като обаче на тази
дата тя е разбрала, на следващия ден – **** ищцата самоволно е решила да не спази
утвърдения от работодателя в съответствие със заповедта на МОН ред за преподаване, а
именно от сградата на училището, а отново е провела часовете си от друго място. Няма
спор, че всички часове за деня и за двете дати на ищцата са били с класове, които се
обучават в ОРЕС, но учителят няма задължение да ходи на работа, само за да вземе часовете
си, същият има и редица други задължения, които трябва да изпълнява на работното си
място, което в случая е училището. Няма спор, че на датите **** и **** ищцата не се е
явила на работното си място, в училището, за да работи. Също така не се спори, че на дата
**** е влязла само, за да върне устройство, след което си е тръгнала. Защитната й теза, че на
тази дата едва ли не е била изнудена от работодателя да отиде в училището, за да го върне,
противоречи на задълженията й същата да се явява на работното си място. Работата при
условията на онлайн обучение от разстояние, извън сградата на училището е изключение,
което е било прекратено, считано от **********г. и ищцата е имала задължение да ходи на
работа в училище. Самоволното отклоняване от установения ред за изпълнение на
трудовите задължения с оправданието, че часовете все пак са проведени, реално
представлява неявяване на работа и незачитане на законните разпореждания на
работодателя педагогическият персонал да работи присъствено в училище и оттам да
провежда часовете си, независимо дали учениците физически присъстват или обучението се
провежда в ОРЕС. В случая работодателят е взел предвид, че ищцата все пак е провела
часовете си, макар че не е била на работното си място и не е провела консултациите с
учениците си в училище, взел е предвид и динамиката на процесите при смяната на формата
на обучение, с оглед на което е преценил, че следва да наложи най-лекото по тежест
дисциплинарно наказание – *******, вместо най-тежкото такова – ******** поради
неявяване на работа два последователни работни дни. Ищцата е твърдяла, че на дата *****
не се е чувствала добре, но няма представен болничен лист, нито амбулаторен такъв,
същевременно се е явила в сградата на училището, но за да върне хромбук, а не е могла да
отиде, за да проведе часовете си оттам. Горното води до извод за нежелание от страна на
ищцата за спазване на установения режим на работа, за което липсва уважителна причина и
което следва да бъде санкционирано. Всичко това е взето предвид от работодателя, който,
имайки предвид именно чистото дисц. минало на ищцата и предходното й дълго
боледуване, й е наложил най-лекото по вид и тежест дисц. наказание „*********“.
С оглед на дотук изложеното съдът намира, че това наказание е законосъобразно наложено
15
и не следва да бъде отменяно.
Второто наказание, за което ищецът е наказан със заповед № **********г. – „********“ е
наложено за това, че на ********г. ищцата е влязла в сградата на училището, без да
извърши тестване на място с неинвазивен бърз антигенен тест за COVID-19 и без наличие
на валиден документ за ваксинация, преболедуване или отрицателен резултат от
лабораторно изследване, което е неизпълнение на законно нареждане на работодателя,
дадено със Заповед № *********г. и т. 4.3 от Насоките на МОН. Съдът намира, че от
външна страна заповедта е редовна, посочен е нарушителят, нарушението, кога е извършено,
нарушение по кой текст на КТ съставлява то и какво точно законно нареждане на
работодателя не е изпълнила ищцата. На ищцата са искани писмени обяснения точно за това
и ищцата е дала такива. В случая обаче, съдът намира това нарушение за недоказано, поради
следното – съгласно цитираната заповед на работодателя, организацията на образователно-
възпитателния процес и всички дейности в училището следва да се организират съгласно
Насоки за обучение и действия в условията на извънредна епидемична обстановка в
училищата, утвърдени със заповед № **********г. на МОН. В изпълнение на тези насоки
обаче, работодателят е издал заповед № **********г., с която в т. 1 нарежда, считано от
********г. педагогическият персонал да работи присъствено, а с останалите точки са
уредени правилата за тестване на учителите и учениците. Съгл. т. 3 от тази заповед,
тестването на педагогическите специалисти е следвало да се извършва в понеделник и в
четвъртък, 30 минути преди началото на първия си за деня учебен час, респ. преди началото
на времето за тестване на учениците. В случая ищцата е влязла на територията на
училището ден вторник, *********г., при първи работен ден от работната седмица
понеделник, **********г. С т. 2 от заповедта е посочено, че педагогическите специалисти
представят задължително на охраната документ за ваксинация, преболедуване, наличие на
антитела. Никъде в заповедта не е посочено как се процедира, ако педагогическият
специалист няма горепосочения документ – зелен сертификат, и влезе в сградата в ден
извън дните за тестване, ако не се е тествал предния ден. Такива указания няма. Няма
изрична забрана такова лице да влезе в сградата. Липсват указания да се тестват
специалистите при инцидентно влизане в сградата извън определените за тестване дни. В т.
*** е уредено тестване на всички учители и ученици в първия работен ден от седмицата, ако
не е понеделник, но липсват указания как да се процедира, ако педагогически специалист
влезе в сградата инцидентно в друг ден и с друга цел, извън тази за провеждане на учебни
занятия. Липсва уредба в този смисъл в заповедта. Самата заповед не съдържа задължение
инцидентно влизащи в сградата лица – педагогически специалисти да се тестват, независимо
кой ден от седмицата е. В самите насоки, които се цитират в искането за даване на
обяснения и в заповедта за наказание, е вменено задължение на работодателя да не допуска
в сградата лица, които не са се тествали, но самият работодател няма издадено разпореждане
за задължително тестване на учители по всяко време в случай, че тестването в понеделник е
пропуснато. С цитираната в заповедта за налагане на наказание заповед обаче няма вменено
задължение на ищцата да се тества при всяко влизане в сградата на училището, независимо
16
кога е то. Единствено се нарежда да се организира образователно-възпитателния процес
съгласно дадените насоки. В частта досежно тестване на педагогически специалисти
работодателят е създал организация със заповед № ****. Самата заповед за налагане на
наказание не посочва коя точно разпоредба от тези насоки не е изпълнила ищцата. Липсва
издадено законно нареждане на работодателя, нито със Заповед № ***, нито със заповед №
***, да се тества всяко влизащо в сградата лице. В искането за даване на обяснения са
цитирани т. 4.3 от насоките, в които се дават указания към директорите как се процедира в
общини с повече от 250 заболели на 100 000 души население за 14-дневен период. По делото
липсват доказателства – официални данни от компетентен здравен орган, удостоверяващи,
че е била налице именно тази хипотеза. Няма никакви данни тези насоки да са връчвани на
учителите и те да са били запознати с тях, както и да са били публикувани на интернет
страницата на училището. Тези насоки съдържат задължения към работодателя, за реда и
начина на дезинфекция, на тестване, на осигуряване на пропускателен режим в сградата,
които работодателят е следвало да привнесе в заповед, с която да уреди правилата на
територията на съответното училище. Самата заповед нарежда всички дейности в
училището да се организират съгл. насоките, тоест тя има организационен характер и не
създава задължения за учителите, нито ги задължава да спазват конкретна разпоредба от
тези насоки във вида, в който е дадена. Такава организационна заповед в случая е издадена –
заповед № ***********г., в която обаче липсва уредба как да се процедира с учител, който
не се е тествал в първия работен ден. В самите насоки е вменено задължение към
работодателя да осигури недопускане в сградата на лице, което не се е тествало съгласно
съответните правила, но не и отговорност на това лице, ако е било допуснато в сградата. В
конкретния случай съгласно насоките на МОН отговорността за допускане в сградата на
лице, което не се е тествало и не е представило съответния документ, следва да бъде вменен
във вина на работодателя и на лицето, отговарящо за пропускателния режим, които са
допуснали лице, което според тях не отговаря на изискванията за допускане в сградата за
съответния ден, да влезе в сградата. Правилата за тестване и влизане в сградата след тест от
учители и ученици са уредени със заповед № ***, която работодателят е представил, но не
цитира в заповедта за налагане на наказание. Именно това е и заповедта, изпратена по ел.
поща до учителите с текст, че са длъжни да я спазват от *******г. С тази заповед обаче
липсва изрично вменено от работодателя задължение за ищцата да се тества във всеки един
момент, в който влиза в сградата. След като такова задължение липсва, и в частност не е
уредено задължение лица, които не са се тествали в понеделник и четвъртък, да се тестват
по друго време, респ. при всяко влизане в сградата, то ищцата не може да бъде наказана за
неизпълнението му. Ето защо съдът намира, че ищцата, бидейки допусната за кратко в
сградата на училището вторник, на *******г., без да й бъде направен тест, не е извършила
нарушение, за което да носи дисциплинарна отговорност. В случай, че следва да бъде
ангажирана нечия отговорност, то това е отговорността на работодателя за липса на
създадена добра организация, и на лицето, отговарящо за пропускателния режим, което не е
изискало от ищцата документ – зелен сертификат, и не е указало на ищцата, че подлежи на
задължително тестуване (каквото задължение, вменено с цитираната заповед № ****, тя
17
няма, нито пък има задължение да се тества вторник съгл. заповед № ****), а вместо това я е
допуснало в сградата на училището.
Ето защо съдът намира, че ищцата не е извършила нарушението, посочено в заповедта за
налагане на наказание „*************“.
Само за пълнота следва да се отбележи, че горното, дори да би представлявало
дисциплинарно нарушение, е несъразмерно тежко на наложеното наказание. В случая
ищцата предишния ден е наказана със „********“ за два дни неявяване на работа, като за
предходното нарушение обясненията са искани след тези за така посоченото. Работодателят
е могъл да наложи за всички нарушения на ищцата наказание с една и съща заповед, тъй
като са били открити по едно и също време и по едно и също време е искано обяснение за
тях, дадени са такива на същия ден, а самите заповеди са издадени месеци по-късно. Това
поведение на работодателя действително води до извод за тенденциозност спрямо ищцата,
която в случая е наказана за недобрата организация при самия работодател досежно
спазване на противоепидемичните мерки, без обаче тя да е лицето, което отговаря за тази
организация. Ищцата, преди налагане на първото наказание с предходната заповед, е имала
чисто дисциплинарно минало – едно единствено дисц. наказание от ********г., което е
заличено, като в конкретния случай работодателят не е взел предвид обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, а именно – ищцата се е явила извън определените за
тестване дни, работодателят не е предвидил как да се процедира в тези случаи, недобрата
организация, създадена от негова страна за пропускателния режим в училището, вследствие
на което ищцата е допусната, без да е тествана и без да е представила т. нар. „зелен
сертификат“, като впоследствие липсват данни ищцата да е била болна от COVID-
19 преди/в/непосредствено след този период и действително да е застрашила здравето и
сигурността на колегите си. В подкрепа на тези изводи на съда са и представените от самия
работодател доказателства за това, че на *******г., два месеца по-късно, когато режимът за
влизане в училището е бил същият, ищцата е престояла повече от час в сградата на
училището, преди да й бъде направен тест, като работодателят не е приел това
обстоятелство за застрашаващо живота и здравето на учениците и колегите й, но е било
прието за такова на ********г., втория ден от действие на правилата, когато е влязла за
около десет минути, за да остави устройство и да бърза да излезе, самата тя притеснявайки
се да не се зарази. Ето защо, дори да се приеме да има извършено нарушение, то наложеното
наказание се явява несъразмерно тежко за същото.
С оглед на горното заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „*********“ №
*********г. се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора – едната заповед се отменя, а другата се потвърждава, всяка от
страните има право на присъждане на половината от направените по делото разноски.
Ищцата претендира и доказва сторени разноски в размер на 600 лева, платено адв.
възнаграждение, като с оглед изхода на спора има право на 300 лева разноски.
Ответната страна претендира и доказва 750 лева платено адв. възнаграждение, като с оглед
изхода на спора има право на 375 лева разноски.
18
При извършване компенсация на разноските на страните, на ответната страна следва да се
присъди сумата от 75 лева – разноски по съразмерност и компенсация, а на ищеца разноски
не следва да бъдат присъждани.
С оглед уважения иск и на осн. чл. чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
държавна такса върху уважения иск за отмяна на дисциплинарното наказание
„*************“ в размер на 70 лева (седемдесет лева).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Заповед № **********г. на И. Д., Директор на СУ „Свети Паисий
Хилендарски“ – Пловдив, ЕИК: *********, с административен адрес: гр. Пловдив, ул.
„Родопи“ № 48, с която на К. В. В., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „********“ № ***, е
наложено дисциплинарно наказание „*********“, ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И Я
ОТМЕНЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. В., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „******“ № ***, чрез
адв. Т. Ф., срещу СУ „Свети Паисий Хилендарски“ – Пловдив, ЕИК: *********, с
административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Родопи“ № 48, представлявано от Директора И.
Д., чрез адв. Н. К. иск за признаване за незаконна и отмяната на Заповед № *********г., на
И. Д., Директор на СУ „Свети Паисий Хилендарски“ – Пловдив, ЕИК: *********, с
административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Родопи“ № 48, с която на К. В. В., ЕГН:
**********, от гр. П., ул. „*****“ № ***, е наложено дисциплинарно наказание „********“,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*********“ № ***, чрез адв. Т. Ф. да
заплати на СУ „Свети Паисий Хилендарски“ – Пловдив, ЕИК: *********, с
административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Родопи“ № 48, представлявано от Директора И.
Д., чрез адв. Н. К. сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) – разноски по съразмерност и
компенсация.
ОСЪЖДА СУ „Свети Паисий Хилендарски“ – Пловдив, ЕИК: *********, с
административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Родопи“ № 48, представлявано от Директора И.
Д., чрез адв. Н. К. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на *РС сумата от 70 лева (седемдесет лева) - държавна такса върху уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
19
20