ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 884
гр. Бургас , 09.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501267 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба, подадена от Т. К. П., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез упълномощения му представител адв. Даниела Зарева от БАК против
Определение № 1724/13.07.2021 г. постановено по гр.д. № 4462/2021 г. по описа на БРС, с
което районният съд е прекратил производството по делото като недопустимо поради липса
на правен интерес за ищеца от водене на предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
С подадената частна жалба постановеното от БРС прекратително определение се
оспорва като незаконосъобразно и неправилно. Частният жалбоподател оспорва изводите на
съда, според които висящото понастоящем изпълнително производство представлявало
акцесорна последица от влязлото в сила постановление за възлагане, но същото нямало
отношение към материалноправното правоотношение между страните. Това според съда
било така, тъй като паричните вземания, предмет на изпълнението били удовлетворени още
през 2014 г., когато с влязлото в сила постановление за възлагане изнесения на публична
продан имот, собственост на длъжника, бил възложен на взискателя. Жалбоподателят
твърди, че принудителното изпълнение било погасено по силата на закона още на
15.01.2010 г., на която дата са настъпили предпоставките на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, а
именно изтекъл е двугодишен срок, считано от последното изпълнително действие, през
който взискателят е бездействал и не е поискал извършване на действия по изпълнението.
Заявява, че щом изпълнителното дело продължава да е висящо и понастоящем, то за ищеца
винаги е налице правен интерес от установяване по съдебен ред, че правото на
принудително изпълнение и изпълняемото право не съществуват. В допълнение се заявява,
1
че след като изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона още към 02.09.2013
г. , то считано от тази дата занапред взискателят е имал качеството на „привиден кредитор“,
и като такъв дължи връщане на всичко получено, включително и имота, който му е
възложен на проведената по делтоо публична продан. Сочи, че изводите на съда се намират
в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение №
4 от 11.03.2019 г. по т.д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Моли за отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от частната жалба не е бил връчен на ответната страна в производството
по аргумент от чл. 130 ГПК.
Съдът намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, против
подлежащ на обжалване акт и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения.
Пред Бургаският районен съд е бил предявен иск от Т. К. П. – длъжник в
изпълнителното производство по изп. дело № 6126/2003 г. по описа на ДСИ при БРС против
Ж. П. П. – взискател по посоченото изп. дело, с който на основание чл. 439 от ГПК, се моли
да бъде прието за установено, че ищецът не дължи поради погасяването им по давност
сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 19.08.2003 год. по гр. д. № 2302/2003 год.
на БсРС, а именно: 7670 щатски долара – главница по договор за заем, 5752 щатски долара –
договорна неустойка, и 801 лева – деловодни разноски.
В изпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на нередовности по
исковата молба, ищецът е уточнил, че предмет на иска по чл. 439 ГПК е вземането за
неустойка в размер на 535,35 щатски долара, тъй като за разликата над тази сума до пълния
присъден с изпълнителния лист размер на претендираната неустойка от 5752 щатски долара
/или за сумата от 5216,65 щ.долара/ недължимостта е призната с Решение № 1955 от
05.03.2007 г. по гр.д. № 1955/2006 г. по описа на БРС, оставено в сила с Решение № 132 от
28.11.2007 г. по в.г.д. № 303/2007 г. по описа на БОС /поради нищожност на клаузата,
уговаряща неустойката като противоречаща на добрите нрави/.
В резултат на направеното уточнение, касаещо сумата от 5752 щатски долара,
районният съд със свое предходно определение № 1704/12.07.2021 г. е приел, че
предявеният понастоящем иск с правно основание чл. 439 от ГПК е недопустим досежно
част от претендираната неустойка, а именно за сумата от 5216,65 щ.д., тъй като дължимостта
на тази сума е отречена със съдебно решение, формирало сила на пресъдено нещо на
основание чл. 254 ГПК (отм.). Посоченото първо по ред определение, с което
производството е прекратено частично само относно посочената неустойка не е предмет на
настоящата въззивна проверка.
Оспорваното понастоящем определение от 13.07.2021г. се явява второ
прекратително определение, с което исковото производство е прекратено и в останалата му
2
част, а именно, в частта, в която същото е останало висящо след определението за частично
прекратяване от 12.07.2021 г.
За да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК е изцяло
недопустим поради липса на правен интерес, районният съд е приел, че сумите, предмет на
изпълнението по изп. дело № 6126/2003 г. по описа на ДСИ при БРС са били изцяло
погасени с възлагането на имота, изнесен на публична продан на взискателя, и понастоящем
липсва висящо дело за принудителното им събиране. Според съда, настоящият ищец –
длъжник в изпълнителното производство е следвало да релевира възражението си за
погасяване по давност на вземането на взискателя преди удовлетворяването на кредитора.
Приел е, че след като към момента вземанията вече са погасени поради осъществен в
изпълнителния процес изпълнителен способ, то за ищецът не е налице правен интерес от
водене на иска по чл. 439 от ГПК.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска
и наличието му се преценява към момента на подаването на исковата молба до съда.
Преценката относно наличието на правен интерес съдът извършва единствено въз основа на
твърденията на ищеца, които той е изложил в исковата си молба. Правният интерес е винаги
налице, когато съществува правен спор между лицето, което подава исковата молба (ищеца),
и лицето, което бива посочено като ответник. В случаят правният спор, който ищецът чрез
посочените в исковата молба обстоятелства твърди, че съществува между страните по
делото, се състои в това, че към датата, на която е издадено постановлението за възлагане, с
което на взискателят /настоящ ответник/ е бил възложен собствения на длъжника /настоящ
ищец/ имот за сметка на вземането, предмет на изпълнението, не е съществувало
изпълняемо право в полза на кредитора, поради погасяването му по давност, което на свой
ред приравнявало взискателя на привиден кредитор, който дължи връщане на всичко
получено в резултат на незаконосъобразно проведеното изпълнение. Наред с това, ищецът
излага твърдения, че формално висящ изпълнителен процес съществува, тъй като същият не
е прекратен и дори съдебният изпълнител е насрочил дата, на която да бъде извършен въвод
във владение на възложения на публичната продан имот. Излагат се и твърдения за това, че
фактите, на които се основава предявения отрицателно установителен иск са такива,
осъществили се след приключването на съдебното производство, по което е издаден
изпълнителния лист, а именно настъпила в периода от 05.07.2006 г. до 07.01.2014 г.
погасителна давност.
Според настоящият състав на въззивната инстанция така изложените в исковата
молба твърдения са достатъчни, за да обосноват извод за съществуващ у ищеца правен
интерес от водене на предявения иск по чл. 439 от ГПК.
Видно от мотивите, изложени в обжалваното определение, съдът е формирал
преценката относно наличието на правен интерес от водене на иска не само въз основа на
твърденията в исковата молба, но и след преценка на представеното от ищеца писмено
3
доказателство - Удостоверение от 29.06.2021 г. по изп. дело № 6123/2003 г. по описа на
ДСИ. При обсъждането на това доказателство, съдът дори не е отчел, че с молбата, към
която същото е приложено, ищецът изрично е заявил, че представя посоченото
удостоверение в изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване нередовности на
исковата молба, и най- вече, за да установи посредством същото, че изпълнителното дело е
все още висящо. В същата молба ищецът заявява, че макар в посоченото удостоверение
изрично да е посочено, че задължението на взискателя било погасено, то според ищецът
изпълнителното производство продължава да е висящо и поради това, „че предметът на
изпълнението не е изчерпан“. Това твърдение само по себе си е достатъчно, за да се приеме,
че за ищецът е налице правен интерес от водене на иска по чл. 439 от ГПК, с който да се
приеме за установено, че сумите, предмет на изпълнението не са били дължими поради
погасяването им поради изтекла давност в момент, предхождащ издаването на
постановлението за възлагане в полза на взискателя. В проверката за допустимост, която
съдът прави след предявяване на иска, в момент, в който все още не е започнала фазата по
събиране на доказателствата и тяхната оценка, изводът дали е налице правен интерес или не
от водене на иска, следва да почива, както вече бе посочено, на изложените от ищеца
твърдения, а не на събраните доказателства. Ето защо, съдът, формирайки изводите си за
липса на правен интерес от водене на иска въз основа на представените към по делото
доказателства, е разширил обхвата на проверката за допустимост на иска и се е произнесъл
и по въпроси, които са по същество на спора.
В мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по т.дело
№4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че несъществуването на изпълняемото право може
да бъде установено и след приключване на изпълнителния процес. Според върховната
инстанция принудителното осъществяване на вземането не лишава длъжника от
възможността да се защити от материалнонезаконосъобразния изпълнителен процес, като е
изрично е прието, че той може да оспори с иск съществуването на вземането, както по
време, така и след приключване на принудителното изпълнение. Наред с това в цитираното
тълкувателно решение е прието, че както първоначалната липса на изпълняемото право, така
и последващото му погасяване /в това число и поради погасяването му по давност/, има за
последица това, че удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание и
недължимото подлежи на връщане. В този смисъл е и Определение № 57 от 03.02.2020 г. по
ч.т.д. №2331/2019 г. по описа на ВКС, II т.о., в което съдът е приел, че длъжникът има
правен интерес да води иск по чл. 439 от ГПК в хипотеза, когато дължимата от него сума е
събрана и е преведена на съдебен изпълнител, пред който е висящо изп. дело, образувано по
молба на кредиторите на взискателя на длъжника – ищец, и по това дело има изготвено, но
невлязло в сила разпределение.
Ето защо, с оглед на така приетото от ВКС разрешение, следва да се приеме, че за
ищеца е налице правен интерес да установи, че към твърдяната от него дата е липсвало
изпълняемо право в полза на взискателя, поради което и проведеното след този момент
принудително изпълнение е било материалнонезаконсъобразно. След като възражението на
4
длъжника, че към момента на публичната продан привидният кредитор-взискател по
изпълнението не е разполагал с изпълняемо право могат да се правят в един последващ
процес за разрешаване на съществуващ спор за собственост /по арг. на чл.483 ГПК/, то по
аргумент за по – силното основание следва да се приеме, че това оспорване може да се прави
и докато изпълнителният процес е висящ, доколкото липсва формален акт, който да поставя
край на същия. В допълнение следва да се отбележи, че защитата на правото на собственост
върху имота, който според ищецът привидният кредитор дължи да върне, не може да бъде
реализирана в настоящото производство. Това обаче не лишава ищеца от правен интерес да
разреши в настоящото производство преюдициалния въпрос относно това съществувало ли е
изпълняемо право в полза на взискателя към момента на възлагането на имота от
публичната продан или не.
Като е стигнал до различни правни изводи районният съд е постановил неправилно
определение, което следва да бъде отменено от настоящия съд, а делото следва да бъде
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1724 от 13.07.2021 г. постановено по гр.д. № 4462/2021
г. по описа на БРС, с което производството по делото е прекратено и
ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5