Мотиви: Окръжна
прокуратура гр.П. е повдигнала обвинение против С.К.И. *** за това, че в
периода от ***** г. на неустановени дати, в гр.Р., в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б."б" НК, като **** на У. ц. ЕТ "С.И.-М." приел дар- пари общо в размер на
2600 лв. /над таксата за обучение/ от свидетелите Е.А.К., Ф.И.И., Р.В.А. и Е.Х.Н.
и обещание за дар /пари в размер на 650 лв. от К.П.И./, за да наруши службата
си /да ги приеме на обучение за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, когато не отговарят на изискването за допускане до обучение- да са със
завършено най-малко основно образование, установено в чл.3/1/ от Инструкция № ****
г., чл.16, ал.4 на Наредба № **** г. за условията и реда на обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията
и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, с което е нарушил
изискването на чл.2,ал.2 от същата наредба- ,,да организира и извършва
обучението, при условията и по реда, предвидени в тази наредба, като това
нарушение не съставлява престъпление, а именно:
1.На
неустановена дата през *** г. в гр.Р., в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б."б" НК, като **** на У. ц. ЕТ "С.И.-М." приел дар- пари в размер на 200 лв,
над установената цена на курса от 500 лв. от Е.А.К. ***, за да наруши службата
си /да го приеме на обучение за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, когато не отговаря на изискването за допускане до обучение- да е със завършено
най-малко основно образование, установено в чл.3/1/ от Инструкция № *** г. и
чл.16, ал.4 от Наредба № *** г., за условията и реда на обучение на кандидатите
за придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за
издаване на разрешение за тяхното обучение, с което е нарушил изискването на
чл.2, ал.2 от същата наредба- ,,да организира и извършва обучението, при
условията и по реда, предвидени в тази наредба, като това нарушение не
съставлява престъпление,
2.На
неустановена дата през **** г. в гр.Р., в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б."б" НК, като **** на У. ц. ЕТ "С.И.-М." приел дар- пари в размер на 300
лв., над установената цена на курса от 500 лв., от Ф.И. ***, за да наруши
службата си /да го приеме на обучение за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, когато не отговаря на изискването за допускане до обучение- да
е със завършено най-малко основно образование, установено в чл.3/1/ от
Инструкция № *** г и чл.16, ал.4 от Наредба № *** г. за условията и реда на
обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС
и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, с което е
нарушил изискването на чл.2, ал.2 от същата наредба- ,,да организира и извършва
обучението, при условията и по реда, предвидени в тази наредба, като това нарушение
не съставлява престъпление,
3. На
неустановена дата през **** г. в гр.Р., в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б."б",
като **** на У. ц. ЕТ "С.И.-М." приел дар- пари в размер на 500 лв. над
установената цена от 500 лв. от Р.В.А. ***, за да наруши службата си /да го
приеме на обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС,
когато не отговаря на изискването за допускане до обучение- да е със завършено
най-малко основно образование, установено в чл.3/1/ от Инструкция № *** г и
чл.16, ал.4 от Наредба № *** г. за условията и реда на обучение на кандидатите
за придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за
издаване на разрешение за тяхното обучение, с което е нарушил изискването на
чл.2, ал.2 от същата наредба- ,,да организира и извършва обучението, при
условията и по реда, предвидени в тази наредба, като това нарушение не
съставлява престъпление,
4. На
неустановена дата през **** г. в гр.Р., в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б."б",
като **** на У. ц. ЕТ "С.И.-М." приел обещание за дар- пари в размер на 650 лв. над установената
цена на курса от 500 лв. от К.П.И. от гр.Р. за да наруши службата си /да го
приеме на обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС,
когато не отговаря на изискването за допускане до обучение- да е със завършено
най-малко основно образование, установено в чл.3/1/ от Инструкция № *** г и
чл.16, ал.4 от Наредба № *** г. за условията и реда на обучение на кандидатите
за придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за
издаване на разрешение за тяхното обучение, с което е нарушил изискването на
чл.2, ал.2 от същата наредба- ,,да организира и извършва обучението, при
условията и по реда, предвидени в тази наредба, като това нарушение не
съставлява престъпление и
5. На
неустановена дата през **** г. в гр.Р., в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б."б",
като **** на У. ц. ЕТ "С.И.-М." приел дар- пари в размер на 1 600
лв. над установената цена на курса от 500 лв. от Е.Х.Н. *** за да наруши службата
си /да го приеме на обучение за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, когато не отговаря на изискването за допускане до обучение- да е със завършено
най-малко основно образование, установено в чл.3/1/ от Инструкция № *** г и чл.16,
ал.4 от Наредба № *** г. за условията и реда на обучение на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за
издаване на разрешение за тяхното обучение, с което е нарушил изискването на
чл.2, ал.2 от същата наредба- ,,да организира и извършва обучението, при
условията и по реда, предвидени в тази наредба, като това нарушение не
съставлява престъпление- престъпление по чл.301,ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26,ал.1 от НК.
Представителят на
обвинителната власт поддържа обвинението така, както е повдигнато и предлага на
подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода три години в условията на
чл.66 НК с изпитателен срок от пет години.
Подсъдимия дава обяснения в
които не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. Защитата му излага
подробни доводи за това, че деянието извършено от подсъдимият не е
съставомерно, тъй като, на първо място И. не е нарушил нито един нормативен
акт. Не е имал нито задължение, нито възможността да установи коя от представените
му дипломи от курсантите е с невярно съдържание или неистинска. Счита се също
така, че времеизвършването на престъплението е неясно, а платените от
курсистите суми представляват цената на курса и нищо повече.
Окръжният съд след като взе
предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.14 и 18 НПК намери от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Към момента на
инкриминираните деяния **** г. С.И. е действал като ЕТ "С.И.-М."
регистриран на **** г. с решение № **** на ПОС и основна дейност У. ц. за
подготовка на водачи на МПС. За извършването на такава дейност същият притежава
разрешение от Министерството на транспорта под № **** издадено на *** г. и
валидно до *** г. До този момент същият развивал идентична дейност, но с
разрешение № *** г., което се установява от събраният като писмено
доказателство констативен протокол за извършена комплексна проверка от **** г.
/л.101 от НОХД № 1/ 2012 г./. Размера на таксата за обучение на кандидат водачите
била определена от подсъдимият в размер от 500 лв. на курсист.
Свидетелят Е.К. разбрал от
свой познат на име Н., че при подсъдимият може да се запише на к. з.ш. и без да
притежава диплом за завършено основно образование. Същият познат му обяснил, че
за целта ще следва да заплати нещо отгоре над нормалната такса от 500 лв. Така
през **** г. К. отишъл в офиса на И. и след като обяснил, че няма диплома за
завършено основно образование подсъдимият му заявил, че въпреки това няма да
има проблем. Указал му да си осигури отнякъде съответната диплома и срещу 700 лв.
ще го запише в курса. По негови думи, цената на последният била 500 лв., но
заради фалшивата му диплома ще му вземе 200 лв. над тази цена. К. си закупил
диплома от познат в гр.Р.- Л., по прякор- „Р.“. Платил и сумата от 700 лв. общо,
без да получи разписка за това. Така свидетелят К. завършил курса по кормуване
и в крайна сметка се явил на изпит, който издържал успешно.
Свидетелят Ф.И.И. ***, но
решил да отиде в гр.Р., където да изкара курс за любител шофьор. От свой
роднина /който изкарал курса при подсъдимият/ той знаел, че при този инструктор
може да се запише в курса без проблем, дори и да нямаш диплома за завършено
основно образование. Отишъл в гр.Р. през *** г. и след като разпитал местните
хора, намерил офиса на И.. Обяснил на последният, че иска да се запише в курса,
но не притежава диплома за основно образование. Подсъдимият му казал, че няма
проблем да го запише в курса, но преди това трябва да си намери диплома
отнякъде. И. разпитал хората в ромската махала и стигнал до лицето Л.- „Р.“.
Същият му осигурил фалшива диплома срещу 300 лв. Така през същият *** свидетеля
заплатил на И. сумата от 800 лв. и се записал в курса за шофьори, като И. му
обяснил, че цената на курса е 500 лв., но за „услугата" му взима по-скъпо.
За платените суми на И. не е издавана разписка и той не е подписвал такава.
Свидетелят К.И. е от гр.Р..
Той видял учебният автомобил на подсъдимия и се обадил на изписания върху него
телефон. Обяснил на подсъдимия, че има желание да изкара курса за водач на МПС.
И. му казал да донесе диплома за завършен осми клас и копие от лична карта.
Свидетелят признал, че няма диплом за основно образование. Двамата си направили
среща по време на която подсъдимият обяснил, че проблема може да се уреди, но
ще струва сумата от 1 150 лв. Свидетеля обещал да ги осигури. При
започване на курса през месец ноември К.И. заплатил сумата от ЗОО лв., а
останалите обещал да даде по- късно. Не представил каквато и да е диплома. След
като положил успешно изпитите, И. му поискал останалите 850 лв., но свидетелят
казал, че ги няма. През **** г. подсъдимият отново го потърсил по телефона,
като му казал, че всичко е уредено, но св.И. отново му казал, че няма пари.
Поради тази причина не получил СУМПС.
Свидетелят Р.А. освен, че
не притежавал диплома, бил и напълно неграмотен и не можел да чете и пише. Той
познавал подсъдимият, тъй като живеели в един и същи район в гр.Р.. През *** г.
отишъл при него и му казал, че иска да се запише на к. з.ш. но няма диплома за
основно образование. Подсъдимият му обяснил, че без това не може и че трябва да
се снабди с диплома, а такива се продавали. Свидетелят А. намерил лицето „Р.“ и
си закупил фалшива диплома от него. Върнал се обратно и през *** същата година И.
го записал в курса, като поискал сумата от 1 000 лв., като горницата над
таксата от 500 лв. били за това, че го включва в курса за обучение, без да
отговаря на изискванията за това. Парите били платени, но тъй като свидетеля
бил напълно неграмотен, при всяко явяване не издържал теоретичният изпит.
Опитите били многобройни, но А. бил късан всеки път, тъй като дори не можел да
си напише имената. След всеки такъв изпит И. намирал обяснение за неуспеха,
като най-често казвал, че неговият близък не е в комисията. Накрая свидетелят
заплашил подсъдимия с полиция и си получил обратно 800 лв., като другите 200 лв.
И. не върнал, тъй като били уж за оформяне на документите. И този свидетел не е
получавал разписка за платената сума, нито е подписвал квитанция или друг
документ.
Подобен е и случая със
свидетеля Е.Х.Н., който потърсил И. през ***г., за да се запише на к. з.ш.. При
първата им среща свидетелят запитал И. какви документи са му необходими.
Подсъдимият обяснил, че следва да представи диплома за основно образование и
копие от лична карта. Н. изрично уточнил, че не е учил и няма диплома за
основно образование. И. му казал да си намери отнякъде диплома, а лична карта
да си извади с адрес на местоживеене ***. Така свидетелят си закупил фалшива
диплома от гр.Ш. и си направил регистрация в гр.Р., като жител на с.Р., където
по това време пребивавали съпругата му и родителите й. През *** г. Н. отишъл
при подсъдимият и му представил фалшивата диплома и копие от личната карта. Последният
преценил, че дипломата ще „мине“ и казал на Н., че услугата по включването му в
курса ще струва 1 500 лв. Свидетелят заплатил исканата сума, без да получи
разписка. Тъй като Н. бил неграмотен при всяко явяване бил късан на изпита.
Въпреки това след като заплатил на И. още 600 лв. след известно време получил
обаждане по телефона да дойде и да си вземе документите, за да ги представи
пред КАТ. На пункта в **** служителката обработваща документите, му казала, че
дипломата очевидно е фалшива и ако я представи, ще бъде задържан. Тогава той се
отказал и не след дълго заминал да работи в Ч.. Като се върнал обратно в Б. е
привлечен като обвиняем и осъден за използване на документ с невярно
съдържание.
Така приетата фактическа
обстановка се установява от показанията на всички разпитани по делото
свидетели, от показанията на свидетелите приобщени по реда на чл.281 НПК, от
събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 НПК, както отчасти и от обясненията на подсъдимия.
Всички те си кореспондират по отношение авторството на деянието, механизма на
неговото извършване и формата на вината, поради което съдът им дава вяра.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Ф.И. и Е.К., разпитани непосредствено пред
настоящият състав и показанията на свидетелите К.И., Р.А. и Е.Н., приобщени по
реда на чл.281 НПК. Тези свидетели са разпитвани неколкократно, като винаги
дават едносмислени и непротиворечиви показания. Изнасяните данни в последните
са логични, ясни и се потвърждават при съпоставката им с останалия
доказателствен материал. И петимата посочени свидетели са абсолютно категорични,
че са уведомили лично подсъдимия за факта, че не притежават дипломи за основно
образование преди да бъдат записани в ръководения от него курс. В този смисъл
са и събраните писмени доказателства, видно от които свидетелите не са
завършили училищата от чието име им е „издадена“ диплома. С писмо изх. № *** г.
на Директор на ОУ „Х.С.“ гр.Р. се установява, че К.И. не е бил ученик в същото
училище. С писмо изх. № **** г. на Директор на ОУ „Н.Й.В.“ Б. д. се установява,
че Ф.И. не е завършил същото училище, а ОУ „Х. С.“ гр.Б. д., каквото е
„завършил“ Р.А. не съществува. По отношение на последните двама свидетели,
както и Е.К., и Е.Н. са налице и влезли в сила присъди. С тях същите са
признати за виновни в извършването на престъпление по чл.316 НК- за това, че в
гр.Р., пред С.И. в качеството му на ***, съзнателно се ползвали от неистински
документи за завършено основно образование с цел явяване на изпит за
придобиване правоспособност за управление на МПС. В този смисъл са приложените
и събрани като писмени доказателства справки за съдимост на тези лица. Последните
съдържат данни и за времеизвършването на деянията идентични с инкриминираните. По
отношение на А. подсъдимият сам признава, че преди да го запише в курса се е
уверил, че е напълно неграмотен. Въпреки това същият е завършил обучението при И.
и видно от събраните като писмени доказателства писмо изх. № **** г. на МТИТС
ИААА А. а. П. и приложена към него справка в периода *** г. до **** г. се е
явил 16 пъти на теоретичен изпит. Последно посоченото, като безусловно
установено, опровергава версията на подсъдимият, че А. не бил се явявал на
никакъв изпит и потвърждава твърденията на свидетеля в частта им с която той
твърди, че е ходил многократно, но са го „късали“.
Съдът кредитира обясненията
на подсъдимият и в частта им с която той изнася данни за това, че установената
от него такса за записване в курса за обучение е била 500 лв., както и че е
познавал нормативните изисквания на които трябва да отговарят кандидат
курсистите и по- специално за това, че се е изисквало представянето на диплома
за основно образование в оригинал и копие от лична карта. Настоящият състав не
цени представените пред предходният съд разглеждал делото като първа инстанция
квитанции под номера от *** до ***. На първо място, сумите посочвани в тях
противоречат на твърденията на И. за цената на курса при него и няма каквото и
да е отбелязване по какъв повод са направени тези „плащания“. Тези квитанции са
без подпис на вносител, а и всички разпитани по делото свидетели твърдят, че за
платените суми не са им издавани каквито и да е документи и не са подписвали
такива. Счетоводни книги при разследването у подсъдимият не са намерени и
установени.
В подкрепа на обвинителната
теза за това, че И. е вземал пари над установената цена на курса за записване в
последния са събраните гласни доказателства на цитираните по- горе петима
свидетели. В този смисъл са и показанията на свидетелите К.Ж. и К.Д.. Всичките
са знаели със сигурност, или най- малкото чули, че при подсъдимият се изкарва
„лесно“. Такива данни изнася и Й.А.-***. В подкрепа на това е и факта, че много
от курсистите са от други общини на страната, а не от Р.. Такива са свидетелите
Н., Ж., Д., Ф.И..
Установената фактическа обстановка
мотивира съдът да възприеме следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимия е осъществил
състав на престъпление, но не и на това, за което е предаден на съд.
В конкретният случай това
не е пречка за неговото осъждане, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния
акт са описани всички факти и обстоятелства и словесната формулировка на обвинението
би могла да бъде прецизирана със съдебния акт без правата на подсъдимия да бъдат
накърнени.
С.И. не може да носи наказателна
отговорност по чл. 301 НК. С оглед заеманата служба в частен едноличен търговец,
правата и задълженията му по действащата нормативна уредба и стореното от него,
той не е годен субект на престъплението подкуп, уредено от този състав. Последният
визира специален субект, а именно "длъжностно лице", което обаче следва
да е такова в системата на държавните органи или обществена организация, ангажирани
с държавния ред на управление.
Легалната дефиниция на понятието
"длъжностно лице" е уредена в разпоредбата на чл. 93, т. 1 НК. От съдържанието
на цитираната норма е видно, че подсъдимия не е такова по смисъла на б. "а",
тъй като е на служба в частен едноличен търговец, а не в държавно учреждение. Той
без съмнение притежава качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.
1, б. "б" НК, тогава когато осъществява ръководна работа в ЕТ, както
е в случая. Едноличният търговец „С.И.- М.“ обаче, не е в структурата на държавния
апарат, ангажиран с реда на управлението. Следователно, длъжностните лица в него,
дори когато действат в това свое качество и приемат имотна облага, която не им се
следва, не могат да носят отговорност за подкуп по чл. 301 НК, тъй като липсва засягане
на родовия обект на посегателство, характерен за престъпленията от този вид. В този
смисъл е изцяло релевантно ТР № 2/ 21.12.2011 г. на ОСНК на ВКС, в което коментираният
тук въпрос е намерил своето принципно разрешение. Така в него изрично се посочва
следното: "Систематичното място на чл. 301 НК е в Глава осма на Особената част
на НК, а именно "Престъпления против дейността на държавни органи, обществени
организации и лица, изпълняващи публични функции", от което следва, че е необходимо
да е налице засягане на обществените отношения, свързани с нормалното функциониране
на посочените субекти на публичното право - държавен и обществен апарат, съгласно
Постановление № 2/80 г. на Пленума на ВС. По правило лекарите упражняват дейността
си в здравни заведения по чл. 3, ал. 1 ЗЛЗ, регистрирани по ТЗ и ЗК, които като
правни субекти са извън кръга на държавните и обществени институции. За да е налице
съставомерно деяние по Глава осма на Особената част на НК, извършителят следва да
е длъжностно лице именно от системата на държавните органи, обществените организации,
или такова, изпълняващо публични функции.....".
В цитирания тълкувателен акт
е проведен обстоен исторически преглед на тълкувателната практика досега в контекста
на безусловно възприетото, че работници и служители в предприятията, кооперациите
и обществените организации са субекти на т.нар. "стопански подкуп" (по
чл. 225б и чл. 225в НК), когато получат неследваща им се имотна облага, без да имат
качеството на длъжностно лице по чл. 93, ал. 1, б. "а" и "б" НК, както и че същата правна квалификация намира приложение, когато длъжностно лице
получи имотна облага за извършена работа или услуга, но не в това си качество.
Съгласно чл.2, ал.1 от
Наредба № *** г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване
на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за издаване на
разрешение за тяхното обучение, самото обучение се извършва от физически или
юридически лица, регистрирани по Търговският закон. Следователно, подсъдимият,
по хипотеза, е търговец по смисъла на ТЗ и осъществява частно правна търговска
дейност /в конкретният случай по смисъла на чл.1, ал.1 т.13 предл. последно от ТЗ/. Той не участвува под каквато и да е форма в самото провеждане на изпитите
за придобиване правоспособност за управление на МПС и не е част от структурата
на Държавната автомобила инспекция в който случай би могъл да е субект на
престъплението по чл.301 НК.
В противовес на
престъплението по чл.301 НК субект на подкупа по чл. 225в НК може да бъде всеки,
изпълняващ работа за юридическо лице или ЕТ, поискал /приел дар/ облага, или
обещание за такава, които не му се следват, за да извърши или не действия в нарушения
на задълженията си при осъществяването на търговска дейност. В този случай не се
изисква деецът да действа в специално длъжностно качество по смисъла на чл. 93,
т. 1 НК. Годен субект на престъплението е всеки, ангажиран с изпълнение на работа
(независимо дали в трудово или в гражданско правоотношение), свързана с осъществяването
на търговска дейност, комуто са възложени определени задължения и той приеме да
ги наруши срещу неследваща му се облага.
Съобразявайки горната логика
за съдържанието и различието между нормите, уреждащи съставите на двата вида подкуп,
съдът намира, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението по чл. 225в,
ал. 1 НК (недлъжностен подкуп). От гледна точка на това, че И. е собственик и ****
на ЕТ, той поначало би могъл да действа като длъжностно лице по отношение на зачислените
му за пазене материални ценности и в случай, че осъществи противоправно деяние в
тази връзка може да носи наказателна отговорност, но никога за престъплението по
чл.301 НК.
Понятието „търговска
дейност“ не е наказателно правно и затова неговото значение се извежда от
разпоредбите на Търговският закон. Без съмнение с оглед на изложеното до тук,
подсъдимият в качеството му на едноличен търговец е развивал частно правна
търговска дейност, като е предоставял услуга по обучение и подготовка на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС срещу
съответно заплащане. Следователно, той е годен субект на престъплението по чл.
225в, ал. 1 НК, уреждащо пасивния недлъжностен подкуп. На следващо място – с вземането
на сума над принципно дължимата за провеждане на курса, за да включи в него и
кандидати които не отговарят на едно от изискванията- да притежават диплом за
завършено основно образование, той е осъществил и изпълнителното деяние.
Съгласно чл.16, ал.4 /Нова
ДВ бр.3 от 2008 г./ от цитираната Наредба № ** кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС при записване за обучение представят
документ за завършено най- малко основно образование. Подсъдимият категорично е
познавал това изискване и е бил длъжен във връзка с чл.2, ал.2 Наредба № 37 да
го спазва безусловно.
Нарушенията на И. при
работата му като едноличен търговец на задълженията визирани от чл.16, ал.4,
вр. чл.2, ал.2 от Наредба № ** срещу неследващ се дар/облага /в случая със
свидетеля К.И. обещание за дар/ очертават изискуемия от закона конекситет (взаимна
връзка, зависимост) на поисканите, обещани и предоставени парични средства с очакваното
извършване на действия в нарушение на задълженията при осъществяване на търговската
дейност при записване и обучение на кандидати за шофьори на МПС. В смисъла на изложеното,
възраженията на защитата и лично на подсъдимият за отсъствие на конекситет в разглеждания
казус, тъй като И. не бил длъжен и не можел да знае кои от представените
дипломи са фалшиви, е неоснователно. Установено за всички случаи в
инкриминираното деяние е това, че той предварително е знаел за неистинността на
дипломите. Противоправното поведение на подсъдимия е било реализирано, за да наруши
специфични, изискуеми по нормативен акт задължения в обсега на изпълняваната от
него работа като едноличен търговец. Описаните в изложената по- горе фактическа
обстановка надвзети суми над таксата от 500 лв. дължима от всеки курсист за
записване в курса не са се следвали на И. и именно заради тях той е бил
мотивиран да наруши тези нормативни задължения.
С действията си подсъдимият
не е нарушил нито разпоредби на Инструкция № *** г. за организиране и
провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, нито разпоредби от Наредба № *** г. за условията и реда за
провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС и реда за провеждане на проверочните изпити. Инструкцията е
обнародвана в ДВ бр.97 от 11.11.2008 г. Следователно, изключая случаят със
свидетеля Н., по отношение на останалите деяния включени в продължаваното
престъпление тя не е била действуващ нормативен акт по време на извършването
им. Това първо. Второ, както Инструкцията, така и Наредба № **** г. уреждат
условията и реда за провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС. Инкриминираната дейност не е свързана с
това, а с нарушения при и по повод започване на обучението им- дейност която
предхожда във времето явяването и провеждането на изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС. Тази инкриминирана дейност, както вече се
посочи се урежда от Наредба № *** г.
С оглед на изложеното до
тук съдът оправда подсъдимия по обвинението за това да е приел дар и обещание
за дар в качеството си на длъжностно лице, за да наруши службата си; за това да
е нарушил чл.3, ал.1 от Инструкция № *** г. за организиране и провеждане на
изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС
и за правната квалификация по чл.301, ал.2 вр. ал.1 НК.
Подсъдимият, действайки като
извършител, е осъществил изпълнителното деяние, като е приел дар от 2600 лева /общо/
от свидетелите Е. К., Ф. И., Р. А. и Е. Н. и обещание за дар от 650 лв. от
свидетеля К. И., които не му се следвали, за да наруши задълженията си като работещ
като едноличен търговец при осъществяването на търговската дейност на същия. По
изнесените вече съображения, чието преповтаряне е излишно, между приемането на дара
/респ. обещанието за дар/ и поетия ангажимент за нарушение на задълженията (същите,
за които са били поискани неследващи се пари) е налице конекситет.
Подсъдимият е действал виновно,
с пряк умисъл. В интелектуалния аспект на същия, у подсъдимия е била налице ясна
представа, че приемането на дар и обещание за дар, който не му се следва, за да
наруши служебните си задължения, е противоправно и запретено деяние, което се наказва
от закона. Следователно, той е съзнавал общественоопасния характер на деянието и
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от конкретен вид. При
приемането на подкупа тези последици настъпват с действията, обективиращи преминаването
на дара във фактическа власт на дееца следствие поетия ангажимент за нарушение на
съответните задължения. От волева страна, подсъдимият е искал, пряко е целял настъпването
на тези последици. Поради това стореното от подсъдимия е съставомерно и от субективна
страна.
В обобщение на тези съображения
съдът призна за виновен подсъдимия С.И. в извършването на престъпление по чл.
225в, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, но го оправда по повдигнатото обвинение за длъжностен
подкуп по чл. 301, ал. 2, вр. ал.1 НК, както и досежно съответния словесен израз
на същата квалификация – да е действал в качеството на длъжностно лице, за да наруши
служба си и за това да е нарушил чл.3, ал.1 от Инструкция № 3. Предприетият от съда
подход е съобразен с изискванията на процесуалния закон. Престъплението по чл.
225в, ал. 1 НК е по-леко наказуемо от това по чл. 301, ал. 2 НК, тъй като максимумът
на предвиденото наказание "лишаване от свобода" е в размер до пет години,
а не до осем (както е по чл. 301, ал. 2 НК), при отсъствието на специален минимум
и за двете. Вярно е, че предвидената санкция "глоба" е по-висока за престъплението
по чл. 225в (до двайсет хиляди лева, а не до десет хиляди), но за това
престъпление тя е алтернативно наказание, а не кумулативно както е в
разпоредбата на чл.301, ал.2 НК. Същевременно, абсолютно всички съставомерни факти,
включени в престъпния състава на престъплението по чл. 225в, ал. 1 НК, са описани
подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт и подсъдимия в пълна степен
е имал възможност да организира защитата си срещу тях. С признаването му за виновен
за по-леко наказуемо деяние, въз основа на предявени му от обвинението в пълнота
факти, тоест без съществено изменение във фактологията, правото му на защита не
е накърнено по никой начин. Съдът е длъжен по служебен почин да подведе фактите
под съответстващата им правна квалификация за по-леко наказуемо престъпление.
Същевременно съдът прие, че
деянието е извършено и в условията на чл.26, ал.1 НК- продължавано престъпление.
Отделните деяния са извършени в сравнително непродължителен период от време,
осъществяват състав на едно престъпление, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предишните.
Съдът оправда подсъдимият
по обвинението за това всяко едно от деянията, които съставляват единното
продължавано престъпление, от своя страна, да е извършено в условията също на
продължавано престъпление. Данни за такава хипотеза не се съдържат в
обвинителният акт. Всяко отделно деяние е описано като еднократен акт.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 225в, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 НК са предвидени две алтернативни
наказания – лишаване от свобода до пет години или глоба до 20 000 лева.
Съдът намери, че с оглед
обществената опасност на деянието и дееца на последният следва да се наложи
наказание лишаване от свобода по вид.
В рамките и при условията на
чл. 54 НК, като смекчаващи обстоятелства бяха възприети чистото му съдебно минало
към момента на деянието и данните за семейното му положение. Като утежняващо дейността
му съдът определя упоритостта в поведението на И., така и сравнително високата
обща сума приета неправомерно от дееца. По убеждение на съдебния състав справедлива
реакция на държавна принуда спрямо подсъдимия се явява наказание лишаване от свобода
в размер, около средния предвиден в закона. Поради това съдът определи размера на
тази санкция на две години.
При решаване на въпроса за изпълнението
на наказанието лишаване от свобода съдебният състав застъпи категорична позиция,
че същото следва да бъде отложено с изпитателен срок. Размерът на наложеното наказание
"лишаване от свобода" и чистото съдебно минало на подсъдимия (към момента
на деянието) обуславят наличието на формалните предпоставки за приложението на чл.
66 НК. Данните за личността на дееца категорично сочат, че целите на специалната
превенция изобщо не налагат той да изтърпи ефективно наказанието. Самият факт на
осъждането е достатъчно сериозен да окаже въздействие върху подсъдимия в неговия
случай. Степента на обществена опасност на личността на подсъдимия И. не е такава,
че да налага изолирането му от другите членове на обществото с цел отнемане на възможност
да извършва престъпления. За налагане на ефективно наказание липсва и
процесуална възможност, тъй като предходният състав е приложил вече
разпоредбата на чл.66 НК, а неговата присъда е отменена по жалба на подсъдимия
и при липса на протест.
Съдът прие, че изпитателният
срок следва да бъде определен в размер на три години считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът не приложи разпоредбата
на чл. 225в, ал. 5 НК, поради процесуална невъзможност за влошаване положението
на подсъдимият. При предходното разглеждане на делото реципрочният текст на
чл.307а НК не е приложен, а присъдата е отменена само по негова жалба.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: