№ 29030
гр. София, 21.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20221110140893 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба подадена от Т. М. Т., ЕГН **********, за допълване на
постановеното по делото определение от 25.02.2023 г. в частта за разноските.
Молителят счита, че съдът е пропуснал да се произнесе относно разноските. Посочва
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Моли за допълване на определението в частта за
разноските, като иска ищецът да бъде осъден да му заплати сумата от 380 лева.
Препис от молбата е връчен на [фирма]. Взето е становище в законоустановения
срок. Моли се за определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
В чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се
произнесе по искането й, чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за
разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до искане за
допълване на съдебния акт в частта за разноските. Молбата е допустима, като подадена в
срока по чл. 248, ал.1, пр.1 ГПК.
По същество искането за допълване по чл. 248 ГПК е частично основателна, поради
следното:
Според чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. Текстът на чл. 78, ал. 4 ГПК се прилага за всички възможни хипотези на
прекратяване на делото.
Доказана е направата на разноски от Т. М. Т. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е обезсилена поради непредставяне на доказателства за
предявен в срок иск по чл. 422 ГПК от заявителя, поради което разноски се дължат на
длъжника.
1
Следва да се разгледа възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
В случая приложение намира редакцията на Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения преди измененията от м.11.2022 г. В бр. 88 на ДВ от 04.11.2022 г. са
обнародвани промени в Наредбата. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията - всички
нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен
когато в тях е определен друг срок. Според чл. 41, ал. 3 ЗНА, когато нормативният акт влиза
в сила в определен срок след деня на неговото обнародване, денят на обнародването не се
брои в този срок. Следователно промените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., публикувани в
ДВ, бр. 88 – са влезли в сила на 08.11.2022 г. Договора за правна защита по ч. гр. д. е от
01.11.2022 г., на която дата е отразено и да е заплатено претендираното адвокатско
възнаграждение – виж л. 14 от делото. При промени в размерите на адвокатските
възнаграждение в Наредбата се приема, че относимата редакция на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е тази към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие /момента на направата на разходите –
определение № 416/04.12.2014 г. по гр. д.№ 3178/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 108
от 25.03.2015 г. по гр. д. №1298/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 127/09.05.2016 г. по
ч. гр. д.№ 564/2016 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 131 от 23.02.2018 г. по ч. т. д. .№
342/2018 г. на ВКС, II т. о., определение № 534 от 08.12.2016 г. по ч. т. д. № 1135/2016 г. на
ВКС, I т. о., поради което в случая приложение следва да намерят разпоредбите на Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г., които са били в сила преди изменението от м. 11.2022 г.
Настоящият съдебен състав намира, че за процесуалните действия по подаване на
възражението по чл. 414 ГПК се следва възнаграждение в минимален размер съобразно чл.
6, т. 2 от Наредбата, който размер преди измененията от м.11.2022 г. е 60 лв.
Следва да се отбележи и, че в Решения на Съда на ЕС (напр. решение от 23.11.2017 г.
по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и
С 202/04 на голямата камара на CEO), които са задължителни и за националните съдилища,
сочат на общ извод, че националната юрисдикция /в случая съда/ не е задължена да се
съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение /в случая с Наредба № 1/2004 г./
и забраната съда да определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй
като това ограничаване „би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар
по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС“. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C
427/16 и C 428/16 на СЕС, първи състав, се сочи, че „Запитващата юрисдикция следва да
провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба
действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат
до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Или за
конкретния случай съдът следва да прецени дали минималният размер на адвокатското
възнаграждение по Наредбата отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна
сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост, и
2
необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските на
противната страна, направени за защита по делото.
При определяне на справедливия размер в случая, при съобразяване на изложеното
по-горе относно липсата на сложност на спора и на легитимните цели, настоящият съдебен
състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 60
лв.
Предвид изложеното, молбата за допълване на постановеното определение е
основателна до размер от 60 лв. и съдебният акт в тази му част ще следва да бъде допълнен.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, постановеното по производството
определение № 7633 от 25.02.2023 г. по ч. гр. д. № 40893/2022 година на СРС, като:
ОСЪЖДА [фирма] , ЕИК ***, с адрес [адрес], да заплати на Т. М. Т., ЕГН
**********, и адрес: [адрес], сумата 60 лева – разноски по производството.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3