Р Е Ш Е Н И Е
№ 217
гр.Плевен, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №73 по описа за 2022г. на Административен съд Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба от М.П.К. ***, чрез адв.Д.Н.К.,
срещу Решение № 2153-14-1/04.01.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с
което е отхвърлена жалба вх.№1012-14-261/02.12.2021г. и е потвърдено
Разпореждане №141-00-2497-3/01.11.2021г. на Ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Плевен, като правилно и законосъобразно.
В жалбата са наведени доводи, че оспореният акт е
незаконосъобразен. Твърди се, че е безспорно доказано, че има реализирани
доходи във Великобритания за периода посочен в U1 и преди това в България, които не са взети предвид от
административния орган, като не са зачетени дните, които е работил. Счита се,
че съгласно закона има право на парично обезщетение за безработица, тъй като
отговаря на условията, а именно осигуряван е във фонд „Безработица“ най-малко
12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение
/осигуряване/, както в България, така и в Обединеното Кралство, което до
01.01.2021г. е било в ЕС. Сочи се, че след прекратяване на трудовия договор се
е завърнал в България и се е регистрирал като безработен в Агенцията по
заетостта в 7-мо дневен срок след освобождаването от работа, за което е подал
необходимите документи в НОИ. Сочи се още, че след прекратяване на трудовото
правоотношение в Обединеното Кралство не е упражнявал трудова дейност, за която да подлежи на
задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава. Твърди
се, че съгласно закона, при определяне на правото на парично обезщетение за
безработица, освен времето, през което се осигурява за безработица, се зачита и времето зачетено за осигурителен
стаж по законодателството на друга държава, в случая Обединеното Кралство, на
основание на международен договор, по който Република България е страна или на
европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, вкл.
и Споразумението за оттегляне. Счита се, че административният орган е достигнал
до неправилен и необоснован извод, че не са налице предпоставките за изплащане
на обезщетение за безработица, тъй като съгласно чл.32 от Споразумението за
оттегляне не се дължи. Твърди се, че обезщетение за безработица се дължи
съгласно Регламент /ЕО/ №883/2004г. на Европейския парламент, Съвета за
координация на системите за социално осигуряване и Регламент /ЕО/ №987/2009г.
на Европейския парламент и съвета за установяване процедурата по прилагане на
Регламент /ЕО/ №883/2004г. Твърди се още, че в чл.127 от документа е посочено,
че освен настоящето споразумение за оттегляне ако не е предвидено друго по
време на преходния период правото на съюза е приложимо по отношение и на
Обединеното Кралство, като съгласно чл.30 от споразумението за оттегляне са
определени и лицата, за които са приложими правилата за координация и системите
за сигурност. Излагат се твърдения, че отговаря на тях. В заключение се моли за
отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се
разноски.
От ответника не е представен писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият не се явява,
представлява се от адв.Н., която поддържа подадената жалба, като посочва, че не
е налице единна практика по спорния въпрос. Моли жалбата да бъде уважена и
претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък. Представя
писмени бележки с доводи аналогични на изложените в жалбата.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т., която излага съображения за
неоснователност на жалбата, като се позовава на чл.30 ал.1 от Споразумението за
оттегляне и сочи, че лицето не отговаря на изискванията за отпускане на парично
обезщетение за безработица по смисъла на КСО, поради прекъсване на трансграничната
ситуация със завръщане на лицето в България. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Нормата на чл.118, ал.1, изречение
първо от КСО регламентира, че Решението на
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния
съд. Решението е връчено на адв.Н.-пълномощник на оспорващия на 07.01.2022
г. /известие за доставяне на л.60/, а жалбата е подадена по пощата на 19.01.2022г.,
т.е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и като
подадена от лице, чиито права и законни интереси са накърнени, е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
От М.П.К., чрез Директора на
Дирекция „Бюро по труда до Директора на ТП на НОИ-Плевен, е подадено Заявление
вх.№7984/07.09.2021г. с искане за отпускане на парично обезщетение за
безработица, като е декларирано, че считано от 19.08.2021г. е с прекратено
правоотношение с работодателя Valefresco,
поради приключване на сезона, и са приложени документи.
Допълнително на 20.09.2021г. от К. е подадено Заявление за удостоверяване на
осигурителни периоди от друга
държава-членка на ЕС /ЕИП или Швейцария, в което е отразена необходимостта да
бъдат удостоверени осигурителни периоди във Великобритания – 27.01.2021г. –
19.08.2021г.
С Разпореждане №141-00-2497-1 от 21.09.2021г., на
основание чл.54г ал.4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично
обезщетение за безработица, образувано по заявление подадено от К., поради
необходимостта да бъде изискан формуляр за осигурителен стаж и доход от
компетентната институция на Великобритания. Разпореждането е получено от К. на
01.10.2021г. и не е обжалвано.
С формуляр U001СВ - Искане за осигурително досие –
трансграничен работник и U003 - Искане за информация за заплатата, от
административния орган е изискана информация от компетентната институция на
Великобритания за осигурителен стаж и доход на К..
На л.35 от делото е приложена Справка
вх.№141-00-2497-3/26.10.2021г. за приети, върнати и липсващи документи на М.К.,
с отразяване за представен от лицето ПД U1 – Великобритания.
В отговор на исканата информация от Великобритания са
постъпили 2бр. формуляри, в които е отразен период на заетост 18.01.2021г.
-19.08.2021г. и основание за прекратяване на заетостта „дата на изтичане на
договора“, както и отразен брутен доход през периода на заетост –
2638,43британски паунда. Отразено е, че съгласно
законодателството на държавата, не съществува право на обезщетения.
С Разпореждане №141-00-2497-2 от 01.11.2021г., на
основание чл.55 от АПК е възобновено производството по заявление за отпускане
на парично обезщетение за безработица, подадено от К. с мотиви за представен
преносим документ U1 от компетентната институция на
Великобритания.
По подаденото от К. заявление е издадено Разпореждане
№141-00-2497-3 от 01.11.2021г., с което на основание чл.54ж ал.1 вр. чл.54а
ал.1 от КСО на М.К. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл.54а от КСО. Изложени са мотиви, че осигурителните периоди в Обединеното Кралство
са от 17.03.2019г. до 09.12.2019г. вкл.; от 20.01.2020г. до 07.12.2020г. вкл.;
от 27.01.2021г. до 19.08.2021г. вкл., след което няма български осигурителни
периоди. Посочено е, че чл.32 от Споразумението за оттегляне регламентира само
сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след 31.12.2020г. с цел
придобиване на социално-осигурителни права, чиято преценка се извършва при
прилагане на националното законодателство. Прието е, че в случая лицето не е
упражнявало трудова дейност в България, въз основа на прекратяването на която да се преценява право на обезщетение за
безработица, вследствие на което няма и български осигурителни периоди, които
да бъдат сумирани с британски периоди за придобиване на право на обезщетение.
Разпореждането е издадено „За Ръководител на осигуряването за безработица“ от гл.експерт
по осигуряването Ц.Д., съобразно Заповед №1015-14-64/25.04.2018г., приложена на
л.86-87 по делото. Разпореждането е връчено на П.К. на 13.11.2021г.
В законоустановения срок срещу разпореждането е
подадена жалба вх.№1012-14-261 от 02.12.2021г. от адв.Н., пълномощник на К., в
която са наведени доводи, че жалбоподателят има право на обезщетение за
безработица.
С Решение №2153-14-1/04.01.2022г. на Директора на ТП
на НОИ - Плевен е отхвърлена жалбата на К. по административен ред и е
потвърдено Разпореждане №141-00-2497-3/01.11.2021г. на Ръководител на
осигуряването за безработица. За да достигне до този извод, от горестоящия
административен орган е посочено, че Обединеното Кралство Великобритания не е
член на ЕС, считано от 31.01.2020г., като от същата дата е в сила
Споразумението за оттегляне на Обединеното Кралство Великобритания и Северна
Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, като
разпоредбите на това споразумение уреждат пълно или частично прилагане на
Регламент /ЕО/ №883/2004г. на Европейския парламент и Съвета за координация на
системите за социално осигуряване и Регламент /ЕО/ №987/2009г. на Европейския
парламент и Съвета за установяване процедурата
по прилагане на Регламент /ЕО/ №883/2004г.
в зависимост от обстоятелството в коя разпоредба от Споразумението за оттегляне
попадат заинтересованите лица. Посочено е, че в документа е отразено, че се
определя преходен период или период на изпълнение, който започва да тече от
датата на влизане в сила на споразумението и приключва на 31 декември 2020г., а
в чл.127 от документа е отразено, че освен ако в споразумението не е предвидено
друго, по време на преходния период правото на Съюза е приложимо по отношение
на и в Обединеното Кралство. Посочено е още, че разпоредбата на чл.30 от
Споразумението за оттегляне определя спрямо кои лица са приложими правилата за
координация на системите за социална сигурност, като сред тях попадат и
граждани на Съюза, които упражняват дейност като заето или самостоятелно заето
лице в Обединеното кралство в края на преходния период и спрямо които въз
основа на дял II от Регламент /ЕО/ №883/2004г.
се прилага законодателството на държава членка, като тези лица попадат в
обхвата на разпоредбата на чл.30 ал.1 дотогава, докогато продължават да се
намират без прекъсване в една от описаните ситуации, обхващащи едновременно
държава-членка и Обединеното кралство. Предвид изложеното и с оглед факта, че
периода на осигурена заетост на К. във Великобритания е 18.01.2021г. –
19.08.2021г., след което няма български осигурителни периоди, от горестоящия
административен орган е счетено, че в конкретния случай не може да намери
приложение чл.30 от Споразумението за оттегляне, тъй като със завръщането си в
България лицето прекъсва трансграничната ситуация, в която се е намирало към
31.12.2020г. и положението му не обхваща едновременно държава-членка и
Обединеното Кралство. В тази връзка е
посочено още, че чл.32 от Споразумението за оттегляне регламентира само
сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след 31.12.2020г. с цел
придобиване на социално-осигурителни права, чиято преценка се извършва при
прилагане на националното законодателство, като в случая след прекратяване на
осигурената си заетост във Великобритания, считано от 19.08.2021г. К. не е
упражнявал трудова дейност в България, въз основа на прекратяването на която да
се преценява право на обезщетение за безработица, вследствие на което няма и
български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с британски периоди за
придобиване на право на обезщетение по реда на чл.54а от КСО. По тези мотиви
горестоящият административен орган е приел, че обжалваното разпореждане е
правилно и законосъобразно.
Именно това решение на Директора на ТП на НОИ Плевен и
потвърденото с него разпореждане са предмет на настоящето съдебно производство.
По делото е приложено и заверено копие от
административната преписка образувана по заявление от 23.12.2019г. на П.К.,
съпруга на М.К., за изплащане на парично обезщетение за безработица, от
документите по която се установява, че за
периода от 10.12.2019г. до 09.10.2020г. е отпуснато парично обезщетение за
безработица в размер на 74,29лева дневно, както и че след спиране на
производството по изплащане с разпореждане от 05.03.2021г. е възобновено
изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица за периода от
08.12.2020г. до 22.04.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл.54ж ал.1 от КСО паричните обезщетения за безработица се
отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват
с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на териториалното поделение на НОИ.
Законът допуска правомощията на ръководителя на
осигуряването за безработица да бъдат делегирани на друго длъжностно лице със
заповед на директора на ТП на НОИ. В случая те са били делегирани със заповед
на лицето, което е подписало разпореждането. Разпореждането за отказ за
отпускане на обезщетение подлежи на задължителен административен контрол пред
Директора на ТП на НОИ – Плевен в 14-дневен срок от получаването му
съгласно чл. 117, ал. 1,
т. 2 б. "б" и ал. 2, т. 2 КСО. Решението, с което разпореждането е било потвърдено
е издадено от директора на ТП на НОИ.
От гореизложеното може да се направи извод, че
решението и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи
в рамките на предоставените от закона правомощия при спазване на
административно-производствените правила. Забавянето в издаването, с оглед на
постановеното спиране на производството, не е съществено процесуално нарушение,
което да доведе до незаконосъобразност на оспорения акт.
Разпореждането и решението на Директора на ТП на
НОИ-Плевен са издадени в необходимата писмена форма и съдържат правните и
фактически основания за издаването им. Оспорващият е имал възможност да участва
в административното производство, упражнил и правото си на жалба по
административен ред, като на възраженията му е отговорено в мотивите на
решението на Директора на ТП на НОИ.
По отношение приложението на материалноправните
разпоредби съдът съобразява следното:
Съгласно
чл.54а ал.1 от КСО, право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; и
не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Съгласно чл. 54а ал. 2, т. 4 КСО за придобиване право на парично обезщетение за
безработица се зачита и времето, зачетено за осигурителен стаж по
законодателството на друга държава на основание на международен договор, по
който Република България е страна или на европейски регламенти за координация
на системите за социална сигурност.
Според разпоредбата на чл.54а ал.4 от КСО, паричното
обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на
осигуряването, ако: 1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от
тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта
в срок 7 работни дни от тази дата, като в нормата на ал.5 е предвидено, че ако
заявлението по ал.3 е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока
по ал. 4, т. 1, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за
определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със
закъснението. Съгласно ал. 6, ако заявлението по ал. 3 е подадено в срока по
ал. 4, т. 1, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта
е направена след изтичане на срока по ал. 4, т. 2 по неуважителни причини,
паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения по
чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението.
От значение за периода за изплащане и размера на
обезщетението е и основанието за прекратяване на правоотношението съгласно
разпоредбата на чл. 54б ал. 3 КСО.
Няма спор по делото, че оспорващият К. е работил като
наето лице във Великобритания през периодите 17.03.2019г.-09.12.2019г.;
20.01.2020г.-07.12.2020г., като последният му период на заетост е от
18.01.2021г. – 19.08.2021г. През този период на заетост са
внасяни дължимите осигурителни вноски, предвид което е доказан осигурителния
стаж, положен в Обединеното кралство. По делото не се спори още, че К. е регистриран
в Агенция по заетостта в срока по чл.54а ал.4 от КСО. Установява се от данните,
че след завръщането си от Великобритания оспорващият
се е установил в Република България. Това определя НОИ като национална
компетентна институция по местопребиваването във връзка с изплащане
обезщетението за безработица.
Спорният по делото въпрос е има ли право на парично
обезщетение за безработица оспорващият К. след завръщането си в България при
условие, че е работил и е бил осигуряван във Великобритания при последен период
на заетост от 18.01.2021г.до 19.08.2021г.
Република България е част от ЕС и като такава е длъжна
да прилага европейските правила за координация на системите за социална
сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава
кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство;
кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви
условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т. н. Разпоредбите на ЕС
определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички
национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането
на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи
се съдържат в Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от
01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и
на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на
Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС
регламентът се прилага пряко, т. е съдържащите се в регламента правила, като
нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави
- членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи
и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат
приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните
законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му
се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф
"л") относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и
помощи) в т. ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б.
"з").
Няма спор между страните, че оспорващият К. е
гражданин на държава - членка на ЕС, поради което е и лице, спрямо което намира
приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента).
При прилагане правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004,
в сила от 01.05.2010 г., удостоверяването на периодите на осигуряване, заетост
или самостоятелна заетост се извършва чрез преносим документ (ПД) U1, който се
издава по искане на осигуреното лице и структуриран електронен документ (СЕД)
U017, който се разменя между институциите.
За да има право на парично обезщетение за безработица
лицето следва да се обхваща от приложението на чл. 30, § 1 от Споразумението за
оттегляне, дял ІІІ, който регламентира "Координация на системите за
социална сигурност" и определя спрямо кои лица са приложими правилата за
координация за социална сигурност. Съгласно чл. 30, § 1 Споразумението се
прилага за следните лица: а) граждани на Съюза, спрямо които се прилага
законодателството на Обединеното кралство в края на преходния период, както и
членовете на техните семейства и преживелите ги лица; б) граждани на
Обединеното кралство, спрямо които се прилага законодателството на държава
членка в края на преходния период, както и членовете на техните семейства и
преживелите ги лица; в) граждани на Съюза, които пребивават в Обединеното
кралство и спрямо които се прилага законодателството на държава членка в края
на преходния период, както и членовете на техните семейства и преживелите ги
лица; г) граждани на Обединеното кралство, които пребивават в държава членка и
спрямо които се прилага законодателството на Обединеното кралство в края на
преходния период, както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица;
д) лица, които не попадат в обхвата на букви а) — г), но са: i) граждани на
Съюза, които упражняват дейност като заето или самостоятелно заето лице в
Обединеното кралство в края на преходния период и спрямо които въз основа на
дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (13)
се прилага законодателството на държава членка, както и членовете на техните
семейства и преживелите ги лица. Съдът намира, че оспорващият К. е лице, което
се обхваща от нормата на чл. 30, § 1 от Споразумението за оттегляне, доколкото
има осигурителни периоди във Великобритания в края на преходния период, т. е. в
периода на действие на това Споразумение /01.02-2020 г. -31.12.2020 г./ -при
последно осигуряване от 18.01.2021г.до 19.08.2021г. при британски работодател.
Безспорно е, че няма български стаж след прибирането си от Великобритания, но е
подал заявлението за обезщетение пред компетентната институция в РБ-ТП на
НОИ-Плевен в срока по чл. 54а, ал. 4, т. 1 КСО и се е регистрирало в Агенция по
заетостта. Следователно неправилен се явява изводът на административния орган
за отказ да му се отпусне обезщетение, базиран на приложение на чл. 32 от
Споразумението за оттегляне. Лицето е обхванато от нормата на чл. 30, § 1 от
Споразумението за оттегляне, доколкото има стаж във Великобритания в периода на
действие на това Споразумение –от 01. 02 до 31.12.2021 г., дори преди и след
тази дата-до 19.08.2021 г. Административният орган необосновано и
незаконосъобразно е приел, че лицето не попада в обхвата на чл. 30, §. 1 от
Споразумението, без обаче да отчете останалите хипотези, както на цитираната
разпоредба, така и на останалите в Споразумението, в това число и неговите
цели, а именно, че при действието си след предвидения преходен период, правата
на заетите лица и условията, касаещи социалната област, не са променяни и това
изрично е предвидено освен в преамбюла, така и в чл. 6 и 7, чл. 126 и сл., а
също и в чл. 30-32 на Споразумението. Систематично мястото на чл. 32 е именно в
дял ІІІ на Споразумението, а след като е в този дял, то посочените в тези
текстове лица попадат в персоналния обхват на чл. 30, §. 1, както и на §.2 и
съобразно предвиденото в член 48 от ДфЕС. Обстоятелството, че лицето няма
български осигурителни периоди след прекратеното му осигуряване във Великобритания,
не е основание за отказ от отпускане на парично обезщетение, тъй като такова
материално-правно основание не е предвидено, нито в българското
законодателство, нито следва от международните актове, в това число и от
влязлото в сила Споразумение. Съгласно чл. 32 от Споразумението за оттегляне,
за целите на използването и сумирането на периоди на осигуряване, заетост,
самостоятелна заетост или пребиваване, включително права и задължения,
произтичащи от такива периоди, в съответствие с Регламент /Е0/ № 883/2004, в обхвата му попадат и граждани на съюза,
пребиваващи в държава членка, по отношение на които преди края на преходния
период се е прилагало законодателството на Обединеното кралство. Чл. 32 от
Споразумението за оттегляне се прилага не само при сумирането на периоди на
осигуряване, но и при използването на такива периоди, включително и при
преценяване правото и изчисляване размера на обезщетението.
Административния орган не сочи други основания, на
които лицето да не отговаря, за да му бъде отпуснато парично обезщетение за
безработица, поради което и предвид изложеното решението на Директора на ТП на
НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са издадени в нарушение на
материалния закон. Същите са издадени и при несъответствие с целта на закона - да
се възползват лицата –членки на ЕС от системите за социална сигурност.
Решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане следва
да бъдат отменени. След отмяната делото като преписка следва да се върне на ръководителя
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Плевен за постановяване на ново
разпореждане, в съответствие с мотивите на настоящето решение, доколкото делото
не може да се реши по същество с оглед естеството на административния акт. Съгласно
чл.174 от АПК, съдът следва да определи срок за това произнасяне, като
доколкото всички доказателства са събрани, това следва да стане в 14-дневен
срок от получаване на преписката от органа, при съобразяване с мотивите на
настоящето съдебно решение по тълкуването и
прилагането на закона.
При този изход на делото следва ТП на НОИ да бъде
осъдено да заплати в полза на оспорващия К. разноски. От пълномощник на
оспорващия е представен списък по чл.80 от ГПК с искане за присъждане на
580лева адвокатско възнаграждение и 200лева за изготвено възражение срещу
разпореждането, общо 780лева. От страна на ответника е направено възражение за
прекомерност. Предвид последното и с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на делото съдът намира искането за разноски за частично основателно.
Следва на основание чл.143 ал.1 от АПК в полза на К. да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 350лева, съобразно чл.8 ал.2 т.2 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
за разликата до 580лева искането следва да бъде отхвърлено. Следва да бъде отхвърлено
и искането за присъждане на 200лева адвокатско възнаграждение за изготвяне на
възражение срещу разпореждането, доколкото по реда на чл.143 ал.1 от АПК се
присъждат направените в съдебното производство разноски.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.1 и ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от
АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
2153-14-1/04.01.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него
Разпореждане №141-00-2497-3/01.11.2021г. на Ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Плевен.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ Плевен, за постановяване на ново
разпореждане в 14-дневен срок от получаване на преписката, при съобразяване с
мотивите на съдебното решение по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт Плевен да заплати на М.П.К. ***, ЕГН: **********, направените
по делото разноски в размер на 350лева /триста и петдесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Н. за присъждане
на разноски за разликата от присъдените 350лева до претендираните 780лева.
Решението е окончателно на основание чл.119 от КСО.
Преписи от решението да се изпратят
на страните в производството.
СЪДИЯ:/п/