Протокол по дело №15789/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20830
Дата: 21 декември 2022 г.
Съдия: Мирослав Тодоров Петров
Дело: 20221110215789
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 20830
гр. София, 14.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четИ.десети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
и прокурора И. Г. И.
Сложи за разглеждане докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Частно
наказателно дело № 20221110215789 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – редовно призована,
изпраща представител, явява се прокурор И..

ОБВИНЯЕМИЯТ:

Н. С. Б. – явява се лично, доведен от ареста на „Г. М. Димитров“.

В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА адвокат В. Н. от САК, назначена за
служебен защитник в ДП.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, след като намери, че в случая не са налице процесуални
пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1
СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Н. С. Б. /представен документ за самоличност – л.к. № №№№№,
издадена на 27.09.2017 г. от МВР-София/ - роден на /ЛИЧНИ ДАННИ/, ЕГН
**********.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на обвиняемия в настоящото
производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата си в процеса. Нямам искания
за отвод на съда, прокурора и секретаря.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по реда на чл. 274 и чл.
275 НПК.

СЪДЪТ като съобрази липсата на нови доказателствени искания и
на такива по реда на съдебното следствие

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ започва с прочитане от председателя
на съдебния състав на молбата на обв. Н. Б. за изменение на взетата спрямо
него мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

ЗАЩИТНИКЪТ: Поддържам молбата и моля да уважите същата.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да измените мярката ми за неотклонение в
по-лека.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата е неоснователна.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:
2

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам в какво съм обвинен. Наясно съм с
характера на настоящото производство. Не съм се бил с момчето, дето е бито.
Моят приятел В. се е бил с него, той е задържан. Не съм употребил никаква
сила. Нямам какво повече да кажа.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.

СЪДЪТ, на основание чл. 283 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в хода на наказателното
производство писмени доказателства и писмени доказателствени средства.

СЪДЪТ, след като намери делото за безспорно изяснено от
фактическа и от правна страна

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ЗАЩИТНИКЪТ: Уважаеми г-н Председател, моля, на основание
чл. 65 НПК да измените мярката за неотклонение на моя подзащитен от
„задържане под стража“ в по-лека.
От момента на задържането са минали повече от четири месеца,
разследването се бави, задържането надхвърля разумния срок и нарушава
неговите права. Това е в нарушение на Европейската конвенция за правата на
човека.
В материалите по делото няма доказателства, че той лично е нанесъл
побоя върху пострадалото лице и не може да се каже със сигурност, че той е
извършил това. Той не е бил сам, когато е било извършено деянието. Освен
това, той същевременно е бил предизвикан, така че участието му в нанасянето
на средната телесна повреда не може да се установи със сигурност.
Освен това, по данни на подзащитния ми, той работи в
3
строителството. Има установен адрес в кв. „Христо Ботев“, има три деца, за
които трябва да се грижи. Предвид това няма опасност той да се укрие или
извърши друго престъпление, поради което Ви моля да уважите молбата и да
измените наложената му мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в
по-лека.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казаното от моя защитник.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, аз Ви моля да не
уважавате молбата на обвиняемия за изменение на мярката за неотклонение
от „задържане под стража“ в по-лека.
В настоящото производство следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, свързани със законността на задържането на Б. и в тази връзка
да бъде обсъдено наличието на регламентираните в чл. 63, ал. 1 НПК
предпоставки - на първо място да бъде преценено налице ли е обосновано
предположение за извършено престъпление от обвиняемото лице, както и на
наличието на поне една от двете кумулативно изискуеми предпоставки -
опасността да се укрие или да извърши престъпление.
Наказателното производство се води срещу двама обвиняеми,
измежду които е обвиняемият Б., за причинена средна телесна повреда при
условията на съизвършителство и по-конкретно чл. 131а във вр. с чл. 129, ал.
2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б. „б“ НК.
В хода на разследването до този момент са разпитани всички
установени свидетели, както и пострадалото лице М. М..
Назначени са експертизи - биологична, видео-техническа, чието
заключение е изготвено и приложено, съдебнопсихиатрична и на двамата
обвиняеми и заключенията са изготвени и приложени по делото. Назначена и
изготвена е съдебномедицинска експертиза.
Изискани и приложени са нови записи от камери за
видеонаблюдение в района на местопрестъплението. Назначена е
допълнителна видеотехническа експертиза и заключението й е приложено по
делото.
Извършен е допълнителен разпит на пострадалото лице М. М., при
което е установено, че при М. е налице влошено здравословно състояние,
което е наложило да бъдат изискани допълнителни медицински документи от
УМБАЛ „Св. Анна“ с цел назначаване на комплексна съдебномедицинска
експертиза с участието на невролог.
След предходното разглеждане на мярка за неотклонение по реда на
чл. 64 НПК е проведен разпит именно на пострадалия на 06.10.2022 г. С
протокол за доброволно предаване са приети записи от камерите за
4
видеонаблюдение, за която експертиза споменах.
Изготвени и приложени са двете съдебно-психологични и
психиатрични експертизи на двамата обвиняеми.
Считам, че към настоящия момент, след проведените допълнителни
действия по разследване, не е разколебано обоснованото предположение, че
Б. е извършил деянието, а напротив. Времето на извършване на деянието,
мястото, механизмът на причиняване на средната телесна повреда на
пострадалото лице М. са безспорно установени.
Към момента намирам, че продължава да е налице едната от двете
кумулативно изискуеми предпоставки с обоснованото предположение, а
именно реалната опасност обвиняемият да извърши престъпление ако
мярката за неотклонение бъде различна от „задържане под стража“. Считам,
че това е така, защото деянието се характеризира като такова с висока степен
на обществена опасност. Той е осъждан за тежки престъпления и е търпял
наказания „лишаване от свобода“, но очевидно това не е подействало
превъзпитателно и възпиращо по отношение на него.
Направил е опит да избяга от местопрестъплението, но безуспешно.
Заедно с другия обвиняем е проявил дързост и жестокост при нанасяне на
ударите върху пострадалото лице, пред погледите на множество граждани и в
светлата част на денонощието.
Разследването по наказателното производство се провежда в
рамките на вече пет месеца, през които са извършени описаните по-горе
процесуално-следствени действия. Този период от време е разумен и
производството се развива при необходимите темпове.
Извършени са и допълнителни необходими процесуално-следствени
действия, подкрепящи обвинението с категоричност.
Разследването по делото е към своето приключване. Следва да бъдат
изготвени и приложени заключенията на биологичните експертизи и
назначаването на комплексна СМЕ, след получаване на допълнителните
материали. В тази връзка считам, че не може да се твърди, че е налице
бездействие от страна на органите на ДП, което да е увредило по какъвто и да
е начин обвиняемия.
Не на последно място - максималният срок за задържане, предвиден
в НПК, не е изтекъл, а той е осем месеца.
Уважаеми г-н Председател, с оглед изложеното Ви моля да не
изменяте мярката за неотклонение на обвиняемия Б. от „задържане под
стража“ в по-лека такава.

СЪДЪТ, на основание чл. 297, ал. 1 НПК

5
ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да ми смените мярката в по-лека.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, ЗА ДА
ПОСТАНОВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.

СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ продължава в същия съдебен състав и
в присъствието на същите участници в процеса.

СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството е по чл. 65 НПК и е образувано във връзка с
постъпила молба от Н. С. Б. – обвиняем по ДП № 1108/2022 г. по описа на 05
РУ-СДВР, пр. пр. № 20753/2022 г. по описа на СРП за изменение на взетата
спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В съдебно заседание обвиняемият и неговият служебен защитник –
адв. В. Н. от САК поддържат депозираната молба, като я допълват с
конкретни доводи за прекомерност на задържането, изводима от
нерегулярното извършване на процесуално-следствени действия и липсата на
еднопосочни доказателства за съпричастност към престъпното деяние.
Представителят на СРП счита, че молбата на обвиняемото лице е
неоснователна. Пледира, че в хода на разследването са събраните достатъчно
доказателства, въз основа на които да се формира обосновано предположение
за авторството на инкриминираната деятелност. Аргументира становище, че
разследването се провежда с устойчив темп и предстои събирането на нови
релевантни източници на информация. Прокурорът акцентира и върху
реалната опасност Б. да извърши престъпление, изводима от обремененото му
съдебно минало.
В настоящото производство съдът не е обвързан от произнасянето
на предходните съдебни състави по въпроса за адекватната мярка за
неотклонение, а е длъжен да извърши суверенна преценка за наличието на
предпоставките за задържане по чл. 63, ал. 1 НПК, респективно да прецени
дали те съществуват и към този момент, предвид изминалия период от време
през който лицето е фактически задържано, както и дали са настъпили нови
обстоятелства, налагащи промяна на мярката за лична процесуална принуда в
по-лека.
Спрямо обвиняемия Б. е взета мярка за неотклонение „задържане
6
под стража“ с определение от 21.07.2022 г. на СРС, НО, 121 състав, като на
практика фактическото ограничаване на свободното му придвижване датира
от 18.07.2022 г., с оглед постановеното задържане от праоохранителните
органи и наблюдаващия делото прокурор. С постановление за привличане в
процесуалното качество на обвиняем на същия е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 131а във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК, наказуемо с
„лишаване от свобода” в размер от 5 до 12 години.
На първо място следва да се отбележи, че по делото липсват
доказателства за наличието на „опасен рецидив“ по чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК,
доколкото наказанията по първите две осъждания, отразени в обвинението, са
изтърпени преди повече от 5 години, а това мотивира извод, че същите не
следва да се вземат предвид при определяне на правната квалификация /арг.
по чл. 30, ал. 1 НК/. Доказателствено обезпечена е обвинителната теза
единствено за съществуването на „опасен рецидив“ по чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК,
имайки предвид, че по НОХД № 20627/2017 г. по описа на СРС, НО, 97
състав е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години при
първоначален „строг“ режим.
Този съдебен състав поначало се солидаризира със становището на
предходния такъв в производството по чл. 64 НПК, обсъдил въпроса за
адекватната мярка за неотклонение взета по отношение на обвиняемия Б.,
досежно наличието на обосновано предположение за съпричастност към
вмененото му престъпно деяние. Към посочения темпорален момент
фактически данни в очертаната насока са съществували в показанията на
пострадалия М. М. и на различни незаинтересовани от изхода на делото
физически лица, възприели отделни фрагменти от възникналата конфликтна
ситуация, както и от заключението на изготвената първоначална
видеотехническа експертиза /л. 74-76 от ДП/, в която са описани действията
на тримата участници в сбиването при неговото финализиране. Понастоящем
обаче е изготвена нова видеотехническа експертиза /л. 171-176 от ДП/, от
която по обективен и безпристрастен начин се изяснява генезисът на
процесните събития, довели до настъпването на съставомерния резултат.
Заключението на втората експертиза внася основателни съмнения в
лансираната от пострадалия М. версия, че е опитал да окаже помощ на
възрастен и беззащитен човек, нападнат от обвиняемия Б. и неговия
съпроцесник В. А., което е провокирало тяхната физическа агресия. С риск да
прекрачи границата на допустимото обсъждане на доказателствения материал
за нуждите на настоящото производство, този съдебен състав не би могъл да
пренебрегне обстоятелството, че действително при разминаването на Б. и
неустановено лице от мъжки пол /60-65 годишен, среден ръст и нормално
телосложение – профил, различаващ се драстично от очертания такъв в
показанията на М./ същите се блъскат „рамо в рамо“, разменят няколко
реплики помежду си, след което обаче „дружески си стискат ръцете“.
7
Изяснява се от заключението на вещото лице, че М. е станал свидетел на
случилото се и се намесил напълно необосновано, което предизвикало разпра
с двамата обвиняеми. Последните започнали да го бутат и да се опитат да го
ударят. Впоследствие пострадалият нанесъл удар с левия си крак в областта
на корема на Б., спорещите разменили реплики помежду си, след което
обвиняемите лица си тръгнали т.е. конфликтът е преустановен от тяхна
страна.
Отново от заключението на втората видеотехническа експертиза
става ясно, че Б. и А. били последвани и нападнати от пострадалия М. с
предмет, държан в дясната му ръка, „вероятно тръба“, а те се отбранявали с
ръце и капак на кошче за боклук. Взаимната размяна на удари е описана
подробно в първоначалната видеотехническа експертиза.
Изброените дотук обстоятелства индицират състояние на неизбежна
отбрана, а това налага прокурорът да анализира детайлно наличните
доказателства, за да извърши преценка дали същата е останала в рамките на
необходимите предели или пък нейните рамките са превишени. В първия
случай инкриминираното деяние не би било общественоопасно, а във втория
би се стигнало до промяна на квалификацията в такава по чл. 132, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т. 2 НК /ограничението по ал. 1 за престъпленията по чл. 131а НК е
приложимо само за телесна повреда, причинена в състояние на силно
раздразнение, доколкото ал. 2 препраща единствено към санкционната част на
нормата/, което престъпление пък е от частен характер /арг. от 161, ал. 1 НК/.
Крайната правната оценка следва да бъде дадена от решаващия орган в
досъдебната фаза в спешен порядък, за да се предотврати евентуалното
неоснователно ограничение в правната сфера на привлечените към
отговорност лица, като при евентуално бездействие съдът би смекчил
драстично процесуалната принуда спрямо тях в последващо производство по
чл. 65 НПК.
В контекста на изложеното, този съдебен състав намира, че
обоснованото предположение, послужило на досъдебните органи да
повдигнат обвинение на Б. продължава да е налице, макар и разколебано от
изготвената втора видеотехническа експертиза, досежно причината за
осъщественото спрямо пострадалия М. посегателство над телесната му
неприкосновеност.
По делото липсват фактически данни, въз основа на които да се
формира извод за наличието на опасност обвиняемият да осуети
предприетото спрямо него наказателно преследване. Същият е с установена
самоличност и адрес, което предполага фактическата му обвързаност с
посоченото място в страната.
Що се отнася до опасността от извършване на престъпление,
изводима от обремененото съдебно минало на Б., то съдът намира, че и
същата е намаляла значително. В тази връзка следва да се съобрази
продължителността на фактическото задържане на лицето, която към
8
момента на произнасянето е почти 5 месеца. Видно от материалите по делото
преобладаващата част от относимите към предмета на доказване действия по
разследването са реализирани през месец юли 2022 г., през август да
приобщени два видеозаписа, през септември разследващите органи не са
извършили относими процесуално-следствени действия, през октомври е
проведен повторен разпит на пострадалия М. и е изготвена втората
видеотехническа експертиза, след което през ноември и декември отново е
проявена пасивност. Повече от очевидно е, противното на застъпената
позиция от наблюдаващия делото прокурор в днешното с.з., че досъдебните
органи са демонстрирали недопустимо бездействие в разрез с изричния
нормативен регламент на чл. 22, ал. 3 НПК, който повелява, че делата по
които обвиняемият е задържан се разследват, разглеждат и решават с
предимство пред останалите дела. Липсата на регулярно извършване на
допустимите и относими към предмета на доказване действия по
разследването от страна на органите на досъдебното производство по никакъв
начин не може да бъде поставено в тежест на обвиняемия, който разполага с
правнозащитим интерес от срочното приключване на наказателното
производство и внасянето на делото за разглеждане от независим и
безпристрастен съд. В тази връзка е уместно да се отбележи, че независимо,
че в отделни периоди от време делото е било в съда, относно обсъждането на
въпроса за адекватната мярка за неотклонение на обвиняемите, то това
обстоятелство не освобождава досъдебните органи от задължението им да
извършват необходимите за разкриване на обективната истина действия по
разследването – арг. от чл. 203, ал. 5 НПК. Нещо повече – упрек в очертаната
насока е бил отправен и от председателя на СРС, НО, 134 състав, съответно от
СГС, НО, V въззивен състав в предходното производство по чл. 65 НПК с
участието на обвиняемия В. А., но същият е бил неглижиран с лекота.
Ноторен факт е, че мерките за неотклонение имат обслужващ
наказателния процес характер и се налагат единствено с оглед реализацията
на визираните в чл. 57 НПК легитимни цели, обезпечаващи ритмичното
приключване на наказателното производство. Констатацията на съда, че
разследването не се провежда с изискуемия от закона устойчив темп,
намаляването на интензитета на обоснованото предположение и
редуцирането на опасността от извършване на престъпление, поради
изминалия период на фактическо задържане и липсата на други /нови/
доказателства за тяхното наличие, освен отчетените при първоначалното
вземане на мярка за неотклонение, мотивира категоричен извод за отпаднала
необходимост от продължаващото пребиваване на обвиняемия Н. Б. в
условията на следствения арест, предвид изопачаването на целите, които се
преследват с тази най-тежка мярка за процесуална принуда и превръщането й
предварително изтърпяване на ефективно наказание „лишаване от свобода“.
В този ред на мисли независимо, че максималният срок за задържане в
досъдебната фаза е 8 месеца това не означава, че е допустимо същото да
продължи до неговото изтичане, тъй като според настоящия съдебен състав,
9
съобразно конкретиката в настоящото наказателно производство,
продължилото почти 5 месеца задържане на обвиняемия в следствения арест
се явява прекомерно и непропорционално и е напуснало всякакви разумни
срокове, основно поради липсата на процесуална активност от страна на
органите на досъдебното производство.
Въз основа на изложените съображения, съдът намира, че към
настоящия момент единствената адекватна мярка за неотклонение, предвид
завишената лична обществена опасност на обвиняемия Б., изводима от
обремененото му съдебно минало, и съществуващото все още, макар и
разколебано предположение за неговата съпричастност, се явява „домашен
арест”. Посочената мярка за неотклонение ще обезпечи гарантираните на
привлеченото към наказателна отговорност лице права по ЕКЗПЧОС делото
му да бъде разгледано в разумен срок, след безспорната констатация, че
задържането му в условията на следствения арест е прекомерно.
Продължителният срок на задържане определено е минимализирал риска от
евентуалното извършване на престъпление, с което Б. да наруши
общественото спокойствие. Изминалият значителен период на фактическо
задържане е допринесъл и за формирането в съзнанието на обвиняемия на
своеобразен контрамотив за въздържането му от извършването на други
общественоопасни деяния и за необходимостта от съдействие на органите
осъществяващи наказателната политика в страната за своевременното
приключване на наказателното производство.
Мярката за неотклонение „домашен арест” следва да бъде изпълнена
на посочения в дн. с.з. от обвиняемия Б. адрес: /АДРЕС/, като контролът по
отношение на същата следва да бъде упражнен от началника на 01 РУ СДВР.

Така мотивиран, на основание чл. 65, ал. 4 НПК, Софийски
районен съд, НО, 106 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ взетата по отношение на Н. С. Б., ЕГН ********** /със
снета по делото самоличност/ – обвиняем по ДП № 1108/2022 г. по описа на
05 РУ-СДВР, пр. пр. № 20753/2022 г. по описа на СРП мярка за
неотклонение от „задържане под стража“ в „ДОМАШЕН АРЕСТ“, който да
бъде изпълнен на адрес: /АДРЕС/.

ОБВИНЯЕМИЯТ ДА БЪДЕ ПРИВЕДЕН НЕЗАБАВНО НА
АДРЕСА СЛЕД ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА ЗА ОБЖАЛВАНЕ, ОСВЕН АКО
Е ПОДАДЕН ЧАСТЕН ПРОТЕСТ, КОЙТО НЕ Е В НЕГОВ ИНТЕРЕС.

10
Определението подлежи на обжалване и/или протестиране в 3-
дневен срок, от днес, пред Софийски градски съд.

В случай на жалба или протест СЪДЪТ насрочва делото в открито
съдебно заседание пред Софийски градски съд на 29.12.2022 г., 10:00 часа , за
която дата присъстващите да се считат уведомени от днес.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на обвиняемия Б. характера на взетата мярка
за неотклонение и последиците от нейното евентуално неизпълнение.

Преписи от определението да се изпратят НЕЗАБАВНО по факс на
началника на следствения арест за сведение и изпълнение, както и на
началника на 01 РУ СДВР, който следва да обезпечи контрола по
ефективното изпълнение на взетата мярка за неотклонение „домашен арест“.

ДА СЕ ИЗДАДАТ преписи от протокола на страните.

Съдебното заседание приключи в 14:07 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11