РЕШЕНИЕ
№
1564, 13.12.2019г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, осми
наказателен състав,
на двадесет и шести ноември, две хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание в състав:
Председател: Петя Георгиева
при секретаря Златка Калоянова
в присъствието
на прокурора
.....................................
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело №
4858 по описа за 2019 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод жалбата на „Д.т.” ЕООД, ЕИК ****** със седалище
и адрес на гр.Бургас, * * против наказателно постановление №
22-0000329/08.10.2019г., издадено от началника на ОО „АА“ гр.Бургас, с което за
нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на основание
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. В жалбата се сочат доводи
за незаконосъобразност, с искане за отмяна на обжалваното постановление.
Жалбата е подадена в преклузивния
срок за обжалване от надлежно легитимирана страна и е допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и
правна страна следното :
На 01.10.2019г. на жалбоподателя „Д.и.”
ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че
при извършена комплексна проверка на „Д.и.”ООД, като превозвач притежаващ
лиценз на Общността № 14123 за международен превоз на товари е констатирано, че на 26.06.2019г. е допуснал
извършването на международен автомобилен превоз на товари с товарен автомобил
марка „* *“ с рег.№ ******* с водач М.М.Д. ЕГН **********,
който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на
Наредба по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП без удостоверение за психологическа
годност в нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр
/представя валидно до 16.09.2013г./. Нарушението е установено от направената справка в системата на ИА „АА“
и от справка в регистъра на
психологическите изследвания на водачите на ИА „АА“.
От формална страна акта за установяване на
административно нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. При
съставянето на акта представляващият дружеството е вписал, че има възражения. В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения.
Административнонаказващият
орган е приел констатациите в акта за доказани и е издал обжалваното
наказателно постановление. Същото е издадено е от компетентен административнонаказващ орган, видно от представената по
делото заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Съгласно чл.7а, ал.2 от ЗАвПр лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал. 1 от този закон и ЗДвП.
От описаните фактически обстоятелства в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление е видно, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 26.06.2019г. е допуснал извършването на международен автомобилен превоз на товари с товарен автомобил марка „*****“ с рег.№ ********* с водач М.М.Д. ЕГН **********, като водачът не е отговарял на изискването за психологическа годност. Установените факти се потвърждават от събраните в производството гласни и писмени доказателства, в т.ч. трудов договор между „Д.т.” ЕООД и М.М.Д. от 16.10.2018г., справка по чл.62, ал.5 от КТ, справка от регистъра на психологическите изследвания на водачите за М.М.Д., извадка от дейности /превозно средство/. Деянието е осъществено чрез бездействие, знание за извършване на определено нарушение от друго лице и непредприемане на действия за неговото отстраняване. Фактите правилно са съотнесени към разпоредбата на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП, тъй като превозът е извършен от лице, неотговарящо на изискванията на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и в този смисъл правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.10 от ЗАНН предвижда, че допустителството е наказуемо само в предвидените в закона случаи. В чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвП законодателят е предвидил ангажиране на отговорността на лица, които допуснат водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, като същите се санкционират с глоба за физическите лица или имуществена санкция в размер 3000 лева, поради което съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.
Нарушението не представлява маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
нарушения от същия вид.
Предвид изложените съображения Бургаският
районен съд намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано,
поради което на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0000329/08.10.2019г.,
издадено от началника на ОО „АА“ гр.Бургас, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр на „Д.т.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
гр.************ е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател :/П/
Вярно с оригинала:З.К.